О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ / 2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД- ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,ІV с. ,
в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ФИЛИП
РАДИНОВ- мл.съдия
Разгледа в.гр.д.№
2182/
2019г.,
Докладвано от председателя на
състава
и взе предвид следното :
С въззивна жалба от Г.М.М., чрез
адвокат М.К., е обжалвано решение № 4019/ 02.10.2019г. по гр.д.№ 2807/ 2019г.
на Районен съд-Варна, в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от извършена в периода от 2006г. до 31.12.2016г.
дискриминация, за разликата над присъдения размер от 2000лв. до претендирания
размер от 30 000лв., на основание чл. 71, ал.1, т.3 от Закона за защита от
дискриминация. Възражението е за неправилност на решението в посочената част,
поради противоречие с материалния закон.Оспорва изводите на съда за размера на
обезщетението като съответстващо на нанесените увреждания, на основание чл. 52
от ЗЗД, поради недоказаност на претенцията в останалата част Счита, че по
делото са събрани доказателства за действително претърпените вреди, изразяващи
се в причинени болки и страдания, нарушение
на съня чувство на безпомощност, униние и стрес вследствие поведението на
ответника , който не е предоставил адекватни възможности за достъпност на
средата при посещенията на ищцата в Затвора-Варна, по повод на осъществяваните
свиждания с брат й. Твърди, че
присъденото обезщетение не съответства на преживените негативни емоции, които
надхвърлят прага на търпимост и се характеризират с висок интензитет и болка в
дългогодишен период. Счита, че съдът не е съобразявал факта, че въпреки
отправяните искания ответникът не е осигурил достъпност на средата, което е
накърнило достойнството й, преживявайки чувство на малоценност, потиснатост и
емоционален дискомфорт .Вследствие на това поведение е загубила вяра в
институциите. По тези съображения счита, че съдът не е обосновал обезщетението
в по-малък размер като паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди.
Претендира отмяна на решението в
оспорената част и постановяване на
друго, с което исковата претенция да се уважи изцяло като основателна и доказана.
Срещу решението е подадена
въззивна жалба от ответника- Главна дирекция“Изпълнение на наказанията
„-гр.София, чрез юрисконсулт С.С.. Обжалва решението в частите, в които е уважен предявеният иск на основание чл.71,
ал.1, т.1 ЗЗДискр, като е прието за установено , че през периода от началото на
2006г. до 31.12.2016г. ГД“Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието е извършвала дискриминация
по признак“ увреждане“ спрямо Г.М.М., чрез поддържане на архитектурна
среда , която затруднява достъпа на лица с увреждания на територията на
Затвора- гр.Варна; - предявеният иск на основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр, чрез осъждане на
ответника да преустанови нарушенията, изразяващи се в поддържане на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания на
територията на Затвора-гр.Варна ; - предявеният иск на основание чл. 71, ал.1,
т.3 ЗЗДискр , чрез осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на
2000лв.за претърпени неимуществени вреди от извършена дискриминация в периода-
2006г.- 31.12.2016г., и по отношение на присъденото възнаграждение на
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Счита решението в обжалваните
части за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановени при погрешни изводи за наличие на дискриминация по
признак, визиран в чл.4,ал.1 от ЗЗДискр, несъответстващи на действителната
фактическа обстановка. Въз основа на събраните доказателства оспорва да са
извършвани действия, с които ищцата е третирана по-малко благоприятно в
сравнение с други лица, тенденциозно или умишлено поведение на служители спрямо
нея във връзка с провежданите свиждания. Счита, че в процеса не са доказани
вреди в причинна връзка с твърдяното
неравноправно третиране. Отделно от изложените аргументи оспорва размера на
обезщетението като необоснован и несправедливо завишен. По същество отправя
искане за отмяна на решението в посочените части.
Жалбите са процесуално допустими и
редовно предявени. Не съдържат искания по доказателствата в обхвата на съдебно
разглеждане, на основание чл.266 ГПК.
В срока за отговор страните не са
депозирани становища.
На основание чл. 267, ал.1 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.01.2020г..
от 14.00ч.
ДА се уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.