Решение по дело №451/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх.№ 3296/19.05.2925г. от Л. П. Л. с [ЕГН], адрес: с.Бохот, [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №25-1772-000050/19.04.2025г., издадена от младши полицейски инспектор в Първо РУ към ОД на МВР-Плевен. Посочва се, в жалбата, че ЗППАМ е издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че не става ясно издателят – младши полицейски инспектор към ОД на МВР-Плевен разполага ли с компетентност да издава ЗППАМ, както и на каква длъжност е. Сочи се, че оспорената ЗППАМ е издадена на 19.04.2025г., събота и след 21.54 часа, когато е посочено, че е извършено нарушението – управление на МПС на кръстовище, образувано от [улица]и [улица]в с.Бохот. Оспорват се правомощията на издателят в извънработно време. Твърди, че на 19.04.25г. жалбоподателят бил посетен от служители на МВР, които поискали да го тестват за наркотични вещества и алкохол. Л. отказал да бъде тестван вкл. да даде кръвна проба, тъй като не е управлявал моторно превозно средство. Несъгласието си изразил устно при съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Твърди, че не е управлявал МПС, а лекият му автомобил е бил в гаража. Сочи, че по време на проверката от страна на полицейските служители в дома му била и свидетелката П. К. Л. – баба на жалбоподателя, с която последният живее съвместно. Иска се от съда да отмени ЗППАМ №25-1772-000050/19.04.2025г. като незаконосъобразна и неправилна.

В съдебно заседание жалбоподателят Л. П. Л., редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

Установява се от Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) ф.№631547/19.04.2025г. за нарушения на чл. 150а, ал.1 и чл. 174, ал.3 от ЗДвП, съставен от полицай в Първо РУ към ОД на МВР-Плевен на 19.04.25г. в 21.54 часа в село Бохот на кръстовище, образувано от [улица]и [улица], Л. П. Л. управлявал собствения си лек автомобил „ Ауди А4“ с рег.№ ***, със служебно прекратена регистрация от 21.11.2023г., като водачът е лишен от право да управлява МПС с НП № 23-0938-002366/21.07.2023г. , влязло в сила на 16.11.2023г.. Видно от АУАН водачът отказал да му бъде извършена проба с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARPK-0012 и касета Grug test 5000 STK 7 REF 8323634, LOT ARTK -0361 за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Издаден бил и талон за изследване номер 262586 и 8 бр. холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата номер А103563 и протокол за извършване на проверка на употреба на наркотични вещества или техните аналози с номер 1772р-6630 от 19.04.2025г. Водачът отказал и да му бъде извършена проба с техническо средства дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARPM -0773 за употреба на алкохол. Издаден бил талон за изследване номер 262550 и 8 бр. холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата А 098776. Жалбоподателят отказал да да се подпише върху АУАН, както и да му бъде връчен, като отказът е удостоверен с подписа на служител на Първо РУ-Плевен К. Г..

Установява се от справка с изх.№ УРИ 177200-8670/31.07.25г., издадена от Първо РУ Плевен, че към 19.04.25г. авторът на акта е изпълнявал служебни задължения на ненормиран работен ден.

Видно от удостоверение рег.№ 316000-31242/30.07.2025г., издадено от ОД на МВР-Плевен, към датата на издаване на обжалваната заповед А. Н. е заемал длъжността мл.полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ в сектор „ Охранителна полиция“ към първо РУ –Плевен и като такъв е оправомощен да прилага ПАМ по чл.171 т.2а, б.“б“ с т.10 от Заповед рег.№ 316з-2561/04.07.22г. на директора на ОД на МВР- Плевен.

Установява се от т.1.10 от заверено копие на Заповед рег.№ 316з-2561/04.07.22г., че във връзка със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 43, ал.4 от ЗМВР сред оправомощените да прилагат принудителни административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а и т.5 от ЗДвП с мотивирани заповеди са младши полицейските инспектори в група „Териториална полиция“ в РУ на ОД на МВР – Плевен, определени със заповед да осъществяват контролна дейност по ЗДвП – за територията , обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР-Плевен.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на оспорващия като адресат на акта.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – №25-1772-000050/19.04.2025г., издадена от младши полицейски инспектор в Първо РУ към ОД на МВР-Плевен, с която за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП (управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред); за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП ( отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не изпълни предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози) ; за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП (отказва проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му ), за това че на 19.04.25г. в 21.54 часа в село Бохот на кръстовище, образувано от [улица]и [улица], Л. П. Л. управлявал собствения си лек автомобил „ Ауди А4“ с рег.№ ***, със служебно прекратена регистрация от 21.11.2023г., като водачът е лишен от право да управлява МПС с НП № 23-0938-002366/21.07.2023г. , влязло в сила на 16.11.2023г., като водачът отказал да му бъде извършена проба с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARPK-0012 и касета Grug test 5000 STK 7 REF 8323634, LOT ARTK -0361 за употреба на наркотични вещества и техните аналози и проба с техническо средства дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARPM -0773 за употреба на алкохол. Със ЗППАМ на жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а, б.“б“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на лек автомобил „ АУДИ А4“ с рег.№ ВР 3087СК за срок от 6 месеца, като били отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег.табели ВР 3087СК.

Съдът приема, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със от Заповед рег.№ 316з-2561/04.07.22г. Директорът на ОД на МВР- Плевен е оправомощил младши полицейските инспектори в група „Териториална полиция“ в РУ на ОД на МВР – Плевен, какъвто е и издателят на ЗППАМ, поради което заповедта е издадена от материално компетентен административен орган.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и съответства на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, а именно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай, съдът приема за безспорно доказано, че оспорващият е управлявал процесния лек автомобил, имал е качеството водач и собственик на МПС, както и че при проверката жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества и алкохол.

Законът предвижда два начина за проверка дали водачът на МПС е употребил наркотични вещества и алкохол, а именно чрез тест за установяване употребата на наркотични вещества/ алкохол и чрез химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози респ. медицинско изследване за изследване употреба на алкохол. До решаване на въпроса за отговорността на водача се налага задължително принудителна мярка, с цел да не се допусне управление от водач, който поради употреба с наркотични вещества и/или алкохол да постави под риск живота и здравето на всички останали участници в движението.

Нарушението на водача е констатирано със съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая АУАН се подкрепя от писмените доказателства по делото и доказателствената му сила не бе оборена от жалбоподателя. Не се представиха и доказателства в подкрепа на изложеното от Л. П. Л. в жалбата.

Настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства и с целта на закона. Тя цели да чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. В случая жалбоподателят е със служебно заличена регистрация на МПС от 21.11.2023г. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали. Предвид установените факти по делото съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.

Ирелеванто в случая е обстоятелството, че на лицето е било издадено НП № 25-1772-000075/16.05.25г. за реализиране на административнонаказателна отговорност на водача, което е прекратено с мотивирана резолюция № 25-1772-М000011822.04.25г. Не е относимо и обстоятелството дали на водача е търсена и наказателна отговорност за деянието. Следва да се има предвид от оспорващия, че мерките по чл. 171 ЗДвП, вкл. и тази по чл. 171, т. 2 б.“б“ ЗДвП не са санкция (наказание). Те са принудителни административни мерки, които се различават от административните наказания. ПАМ е вид държавна принуда, но не и вид административно наказание. Съгласно чл. 22 и чл. 23 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Целта на ПАМ е да се преустанови определено поведение, за да се постигне определен правен резултат. Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание, поради което към тях не са приложими разпоредбите на ЗАНН свързани с общата и индивидуалната превенция на административното наказание (чл. 12 ЗАНН), маловажността (чл. 28 ЗАНН), както смята пълномощника на оспорващия. Не е приложим института на давността, не се вземат предвид смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства (като доказателства за влошено здравословно състояние и ежедневна нужда от ползване на моторното превозно средства и др.). При осъществяване на предпоставките заложени в материално правната разпоредба органът, при условията на обвързана компетентност, е длъжен на наложи предвидената в закона ПАМ.

Въз основа на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена от оправомощен административен орган, в кръга на неговата компетентност, което я прави действителна. Не са налице съществени процесуални и материалноправни нарушения, както и с издаването й не са нарушени основни принципи на правото и закона.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че не са претендирани от ответника деловодни разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Плевен, девети състав,

ОТХВЪРЛЯ жалба на Л. П. Л. с [ЕГН], адрес: с.Бохот, [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №25-1772-000050/19.04.2025г., издадена от младши полицейски инспектор в Първо РУ към ОД на МВР-Плевен.

Решението на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.