№ 4366
гр. Варна, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Д. Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502313 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 2453/25.06.2021 г. на „КРИСТЕРА-АГРО“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. гр. Девня, Стопански
двор ДЕВНЯ - 2, м. „Царското“ срещу Решение № 72/10.05.2021 г.,
поправено с Решение № 184/07.10.2022 г., постановени по гр.д. № 772/2020
г., на ДРС, III с., с което е прието за установено, че дължи на Е. Д. Г., ЕГН
**********, с местожителство в гр. Ш., ул. „Ц. О. № *, вх. *, ет. *, ап. ** и Б.
Д. Г., ЕГН **********, с местожителство в гр. Ш., ул. „Ц. С.“, № *, сумата
584.97 лв., дължимо арендно плащане за стопанската 2018/2019 г. и цената
на 19.499 л. слънчогледово олио, първо качество, по цени на дребно за района
на гр. Търговище, дължими по силата на Договор за аренда от 11.07.2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 16.07.2020 г., до окончателното изплащане, както и
сумата 71.00 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода
01.01.2020 г. - 13.03.2020 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, за които суми и
заместими вещи е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 493/2020
г. на ДРС.
Въззивникът, навежда твърдения, че решението е неправилно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и
необосновано. Счита, че основния спор пред ДРС се е концентрирал по
приложението на чл. 11 от ЗАЗ и в тази връзка се спори налице ли е
задължение на въззивника да извършва арендни плащания по договора, при
наличието на представен по делото Договор за прехвърляне на права от
12.07.2017 г., сключен на осн. чл. 11, ал. 1 ЗАЗ с „Янкови“ ООД. Счита, че
правната квалификация на предявения иск била неправилно определена като
била и неправилно разпределена доказателствената тежест. Излага анализ на
нормата на чл. 11, ал. 1 ЗАЗ и счита, че от събраните в хода на процеса
доказателства се установява наличието на всички предпоставки в посочения
текст. Счита, че извършеното прехвърляне на правата за временно и
1
възмездно ползване на арендуваните земи, по сключеният с въззиваемите
договор, представлява по съществото си „субективна новация“, както и било
налице изрично съгласие на арендодателя за освобождаване на
първоначалния арендатор от задължението му да заплати уговорените
арендни плащания. Счита, че ДРС неправилно е приел, че в конкретния
случай се касае за хипотезата на преарендуване, а не за хипотезата на
прехвърляне на права, без да съобрази, че в двете хипотези последиците са
различни.
Още излага, че постановеното решение се явява порочно и с оглед на
произнасяне от страна на съда извън заявения с исковата молба петитум, тъй
като претенцията на въззиваемите включва и реалното предаване на 19.499 л.
слънчогледово олио, а съдът е приел за установено, че се дължи цената на
19.499 л. такова олио.
По същество отправя искане за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор вх.
№ 2889/20.07.2021 г. от въззиваемите, в който жалбата се оспорва и счита, че
атакуваното съдебно решение не страда от посочените пороци. Оспорва
оплакванията досежно неправилно правна квалификация на предявения иск и
неправилно разпределение на доказателствената тежест. Излага, че тезата на
въззивника за наличието на субективна новация е неправилно и такава по
смисъла на закона не е налице, както и не е налице изрично съгласие
въззивника да бъде заместен от „Янкови“ ООД. Счита, че при
постановяването на съдебния акт са обсъдени всички приети по делото
доказателства. По същество отправя искане за потвърждаване на съдебния
акт. Претендира разноски.
В процеса на администриране на въззивната жалба пред ДРС, по реда
на чл. 227 ГПК като въззиваеми са конституирани наследниците на
починалия Е. Д. Г., ЕГН ********** - И. С. Г., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Ш., ул. „Ц. С.“, № *, К. Е. Д., ЕГН **********, с
местожителство в гр. В., бул. „Ген. К.“, № **, вх. *, ет. *, ап. ** и Д. Е. Д.,
ЕГН **********, с местожителство в гр. С., ЖК „З. *-*“, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. **, които са заявили, че поддържат депозирания от починалият им
наследодател отговор на въззивната жалба. Във връзка с това, на
въззиваемите следва да бъде дадена възможност да конкретизират размера на
квотите си от наследството на поч. Е. Д. Г., ЕГН **********, в срок до
съдебното заседание.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Въззивният съд констатира, че твърдяните от въззивника процесуални
нарушения не са допуснати, поради което по делото не се налага извършване
на нов доклад или ново разпределение на доказателствена тежест, не се
констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя
възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради
релевирани нарушения съдопроизводствените правила. Доказателствени
искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът
2
на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба
вх. № 2453/25.06.2021 г. на „КРИСТЕРА-АГРО“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. гр. Девня, Стопански двор ДЕВНЯ - 2,
м. „Царското“ срещу Решение № 72/10.05.2021 г., поправено с Решение №
184/07.10.2022 г., постановени по гр.д. № 772/2020 г., на ДРС, III с., с което е
прието за установено, че дължи на Е. Д. Г., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Ш., ул. „Ц. О. № *, вх. *, ет. *, ап. ** и Б. Д. Г., ЕГН
**********, с местожителство в гр. Ш., ул. „Ц. С.“, № *, сумата 584.97 лв.,
дължимо арендно плащане за стопанската 2018/2019 г. и цената на 19.499 л.
слънчогледово олио, първо качество, по цени на дребно за района на гр.
Търговище, дължими по силата на Договор за аренда от 11.07.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 16.07.2020 г., до окончателното изплащане, както и
сумата 71.00 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода
01.01.2020 г. - 13.03.2020 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, за които суми и
заместими вещи е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 493/2020
г. на ДРС.
УКАЗВА на въззиваемите И. С. Г., ЕГН **********, с местожителство
в гр. Ш., ул. „Ц. С.“, № *, К. Е. Д., ЕГН **********, с местожителство в гр.
В., бул. „Ген. К.“, № **, вх. *, ет. *, ап. ** и Д. Е. Д., ЕГН **********, с
местожителство в гр. С., ЖК „З. *-*“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, да
конкретизират квотите си от наследството на поч. Е. Д. Г., ЕГН **********, в
срок до съдебното заседание.
НАСРОЧВА с.з. на 18.01.2023 г., 13:30 ч. , за която дата и час да се
призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение. На
въззивника, ведно с препис от отговора на въззиваемите.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3