№ 149
гр. С., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
В...тория Р. Стоилова
при участието на секретаря Паолина Б. С.а
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20251800600505 по описа за 2025 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба
против присъда, постановена по НЧХД № 62/2024г. по описа на РС Б..
По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия
В. А. Т., роден на 06.11.1985 година в гр. С., българин, български гражданин, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Б., област С., жк „В. Л.“ бл. .., вх. .., ет. .., ап. ..
със средно образование, работи във „В...“ Б. като „багерист“, неосъждан, ЕГН:
**********, за ВИНОВЕН в това, че: на 05.06.2022 г., около 15,00 часа, в гр.
Б., в.з. З., в границите на поземлен имот № 05815.306.423, е нанесъл удар с
юмрук в областта на дясното око и дясното слепоочие на Д. Ц. Ц., с ЕГН:
********** от гр. Б., с което му е причинил подкожен хематом, кръвонасядане
и оток на дясното око, продължаващо и към дясната скула, довели до
разстройство на здравето на Д. Ц. Ц., с ЕГН: ********** от гр. Б., извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл. 130, ал. 1
НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ГО Е ОСВОБОДИЛ ОТ наказателна
отговорност, като му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер
на 1000.00 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
1
Със същата присъда съдът на основание чл. 45 ЗЗД е осъдил
подсъдимия В. А. Т., ЕГН: **********, да заплати на частния тъжител Д. Ц.
Ц., с ЕГН: **********, сумата в размер на 2000/две хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на престъплението, заедно със законната лихва от датата на деянието
- 05.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
предявения граждански иск за сумата над 2000,00/две хиляди/ лв. до
предявения размер от 10000 /десет хиляди/ лева.
В тежест на подсъдимия Т. са възложени направените по делото
съдебни и деловодни разноски, както и разноски, понесени от страна на
частния тъжител. Присъдата е атакувана от подс. Т., чрез защитника му- адв. Г.
Д. с въззивна жалба.
В подадената против присъдата жалба е са заявени оплаквания за
незаконосъобразност – противоречие с материалния закон, неправилност,
липса на доказателствена обоснованост на посочената по- горе присъда, както
и за постановяването и при съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в липса на мотиви.
Защитникът излага подробни съображения в контекста на закона и
приложимата съдебна практика.
В жалбата се поставят на вниманието на въззивната инстанция, следните
въпроси, от съществено значение:
Кога според закона и съдебната практика е налице „липса на мотиви“
Какво е изискуемото по закон съдържание на съдебните мотиви
Необходимо ли е в мотивите да се съдържа отговор на всички
възражения, направени от страните по същество на делото
Изявленията на частния тъжител, могат ли да бъдат годно
доказателство/доказателствено средство- с процесуална валидност на
свидетелски показания
Могат ли да се ценят и да се поставят в основата на фактическата
обстановка показания на свидетели, които нямат непосредствени
възприятия за релевантните факти
На какви изисквания следва да отговаря присъдата, постановена изцяло
въз основа на косвени доказателства и др.под
Защитникът осъществява собствен анализ на доказателствата и прилагане на
2
формалната логика при преценката им.
В допълнително писмено изложение защитникът анализира
доказателствата и излага собственото си становище за релевантните факти.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на атакуваната присъда и за
постановяване на нова такава във въззивната инстанция, по силата на която да
бъде признат за невиновен и оправдан подсъдимия по обвинението против
него, както и да се отхвърли изцяло гражданският иск.
В съдебно заседание пред настоящия съд защитникът поддържа
заявените с жалбата оплаквания, които подробно аргументира с конкретни
доводи в подкрепа на становището си, че обвинението, повдигнато с частната
тъжба не е доказано по безсъмнен и категоричен начин, според изискванията
на процесуалния закон- чл.303 НПК, като в този случай първоинстанционната
присъда следва да бъде отменена и въззивният съдебен състав, в съответствие
с цитираната по-горе разпоредба да постанови нова присъда в обратния
смисъл- оправдателна за подсъдимия В. А. Т.. Застъпва се становище, че
обвинението, което се гради единствено на косвени доказателства, не
разполага с верига от такива, а показанията на един- единствен свидетел,
който не е безпристрастен и когото защитата е определила като
„недобросъвестен“ при депозиране на показанията си пред съда за
релевантните факти за случилото се между тъжителя и подсъдимия.
Подсъдимият подкрепя изцяло съображенията, изложени от защитата.
В последната си дума моли да бъде оправдан.
Повереникът на частния тъжител оспорва изцяло подадената жалба,
като излага съображения в противната насока- по каква причина в зависимост
от доказателствата , изводът за авторството на подсъдимия е единствено
възможен, разстоянието, на което са се намирали двамата разпитани свидетели
изключва тяхното авторство за извършване на деянието, към което е
привлечен към отговорност подсъдимия.
Застъпва становище, че атакуваната пред въззивния съд присъда е
правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.
В подобен смисъл е и молбата на частния тъжител по същество на
делото.
Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на заявените
3
основания, като осъществи самостоятелен служебен контрол по отношение
на обжалваната присъда, в съответствие с доказателствата и приложимия
закон, прие за установено следното:
При постановяване на присъдата, РС Б. е изградил верни фактически и
правни изводи, като законосъобразно е ангажирал административно-
наказателната / заменяйки предвидената наказателна / и гражданска
отговорност на подсъдимия по повдигнатото против него обвинение с частна
тъжба. Вярната оценка на доказателствените източници, осъществена от съда
в съответствие с правилата за изграждане на вътрешно убеждение, разписани
от процесуалния закон, е обусловила като резултат от логическата и
оценъчна дейност на РС, изграждането на извода за осъществяването на
деянието и за авторството на привлеченото към отговорност лице Т., като
правилен и единствено възможен.
Производството пред първата инстанция е протекло при спазване на
изискванията на процесуалния закон и при стриктно съблюдаване на правата
на страните- най- вече на подсъдимия и на неговия защитник. Събирането и
преценката на доказателствата е било подчинено на процесуалните правила,
определящи тази дейност, на същите е даден верен прочит, като съвкупната
им преценка обосновава с незначителни различия / касаещи факти,
несъществени спрямо релевантните за обвинението/, фактическите изводи
възприети от първия съд, като убедителни и категорични, а именно:
На 05.06.2022 г., тъжителят Д. Ц. се намирал в своя поземлен имот с
идентификатор № 05815.306.423 във вила зона „З.“ в гр. Б., обл. С.. Тъжителят
бил наел свид. Б. И. Д., за изрязване на храсти и ниски дървета моторна
резачка в имота. Тъжителят се намирал в автомобила си под едно дърво в
имота си, а свид. Д. извършвал дейността за която бил нает помощта на
моторната косачка, която при работа произвеждала значителен шум. По обяд
прекратили дейността и отишли да обядват, след което около 15,00 часа на
същия ден дейността по рязане на храсти в имота на тъжителя била
подновена. В същия час, тъжителят отново се намирал в автомобила си под
дървото, а свид. Д. работел с моторната косачка. Към имота на тъжителя се
приближили подс. В. Т. и свидетелите В. С. и М. С.. Двамата свидетели
останали на улица, без да навлизат в имота, а подс. Т. се приближил до
автомобила на тъжителя и го помолил да спре дейността по окосяване на
4
тревата, тъй като косачката вдига много шум и безпокои семейството му и на
останалите съседи- свидетелите, като нарушава следобедната им почивка .
Тъжителят Ц. казал на подсъдимия и на двамата свидетели да се махат, като
според свидетелите при това използвал обидни думи, нарекъл ги „боклуци“. В
този момент, подс. Т. нанесъл удар с юмрук в областта на дясното око и
дясното слепоочие. Двамата свидетели видели случилото се и се отдалечили
от мястото на инцидента, а подс. Т. влязъл в имота на тъжителя и казал на
свид. Д. да спре моторната резачка. Свид. Д. спирайки работата си се обърнал
с лице към работодателя си Д. Ц. и в този момент забелязал, че тъжителя Ц.
има кръвонасядане и подутина на дясното око. На подадения сигнал за
извършено престъпление от страна на Д. Ц. на тел. 112, на място се отзовали
полицейски служители и служители на служба „Общ. р.“ към Община Б..
Полицейските служители разговаряли с подсъдимия за случилото се.
В подкрепа на изложеното по- горе , настоящата въззивна инстанция в
пълна степен се солидаризира с първия съд, че изводът за авторството за
деянието от привлеченото към отговорност лице В. Т. е единствено
възможен, като в тази връзка прибавя следните съображения в отговор на
оплакванията , съдържащи се във въззивната жалба , а именно:
Не би могло да бъде споделено оплакването на защитата, за липса на
верига от косвени доказателства, като намиращо опора в доказателствените
източници по делото. Обратното- внимателния прочит на доказателствата
обосновава извода, че обвинението се подкрепя от взаимно свързани , в
кореспонденция и взаимно допълване доказателства от различни
доказателствени групи, а именно:
Гласни доказателства: показанията на свидетеля Б. Д., се подкрепят от
показанията на всички разпитани свидетели- в т.ч. и свидетелите, посочени от
подсъдимия – В. С. и М.С. касателно следните факти, имащи значение за
предмета на обвинението:
Времето и мястото на извършване на деянието / което свидетелите
посочват по различен начин като:-началото на юни, -лятото на 2022
година/
Причините за извършване на престъпното деяние – наличие на вражда от
предходен период между подсъдимия и пострадалия /двамата са работили
заедно извън страната, подсъдимият В. Т. е считал, че постр. Д. Ц. и
5
виновен за това той да бъде освободен от работа/ и конкретния повод -
вдигане на силен шум от работа с моторна резачка и нарушаване на
часовете за следобедна почивка, като според пок.св. В. С., най- засегнат е
бил подсъдимият, чиято жилищна сграда се е намирала в непосредствена
близост до имота на постр. Ц., в който се е извършвало рязането на
храсти и дървета.
Обстоятелството, че подсъдимия и двамата разпитани свидетели В. С. и
М.С. са се отправили към собственика на имота, от който се излъчвал
шума- Д. Ц. с намерението да го накарат да преустанови работата по
рязане на храсти и дървета и шума.
Обстоятелството, че единственото лице, което е доближавало
пострадалия Д. Ц. е привлечения към отговорност В. А. Т., докато
двамата други свидетели са изчакали развитието на събитията, стоейки
на улицата- без да навлизат в имота на Ц..
Въззивният съдебен състав не би могъл да се съгласи с изразеното
становище на защитника за липса на обективност в показанията на свидетеля
Б. Д.. Само и единствено от обстоятелството, че Д. е извършвал работа в полза
на тъжителя, за която му е било заплатено възнаграждение, не би могъл да се
направи предварителен извод за липса на обективност , без да бъде
анализирано съдържанието на показанията на този свидетел. Внимателния
прочит на тези показания , налага извода за обективност истинност и
достоверност на тези показания, не само заради констатираната по- горе
кореспонденция за съществени факти с показанията на свидетелите С. и С., но
и заради факта, че свидетелят твърди обстоятелства, които единствено пряко е
възприел и нищо вповече. Подчиненото му положение спрямо тъжителя,
последният явяващ се негов работодател, не го мотивира да твърди, че е видял
удара, нанесен в лицето- в областта на дясното око на Ц., след като не е
възприел пряко това действие- а само резултата от същото. Свидетелят
добросъвестно установява, липсата на увреждания за тъжителя при започване
на работа и - синина и постоянно нарастващ отток в областта на дясното око
след посещението на подсъдимия в мястото, в което се е извършвала работата.
Свидетелите С. и С. установяват отрицателни факти- че не е имало
физическо съприкосновение между двамата, при приближаването на
подсъдимия към автомобила, в който е стоял пострадалия, както и за липса на
увреждане- синина и отток в областта на дясното око- в противоречие с
6
пок.св. Д.. Като по отношение на първия факт свидетелят С. е дал уклончиви
показания, а именно- че не е възприел да е имало съприкосновение „Аз не съм
виждал /подсъдимият/ да е имал съприкосновение с пострадалия“
При преценката на противоречиви показания, описващи взаимно
изключващи се обстоятелства правилно- в съответствие с правилата за
изграждане на вътрешно убеждение и формалната логика първият съд е
възприел като истинни и достоверни показанията на свидетеля Д., които се
подкрепят от останалите по вид доказателства:
-писмени- констатациите на м.ф. В. от ЦСМП Б.- осъществила преглед
на пострадалия непосредствено след деянието
-заключението на съдебния лекар, прегледал впоследствие пострадалия,
както и
- заключението на СМЕ, изготвена и приета в съдебно заседание,
защитена от в.л. Н..
С оглед на всички тези доказателствени източници се установява по
безсъмнен начин характера и вида на увреждането , както го описват
свидетелите Д. и Г. Ц.а, /също и пок св. И. П. охрана „Общ. р.“ към общината,
посетил местопроизшествието, който е разбрал, че има пострадало лице/,
наред с това- механизмът на нанасянето му, както и категоричният извод, че
увреждането съответства да бъде причинено по време и начин, посочен от
пострадалия при първоначалния му преглед.
Не на последно място-Косвено доказателство за това, че свидетелите С.
и С. са възприели удара е тяхното поведение при пристигането на
полицейски служители на местопроизшествието. Логичното поведение е при
появата на полицейски служители, в качеството им на пострадали от
действията на друго лице, нарушаващо спокойствието на тях и на семействата
им, посредством престъпване на забраната в следобедните часове в интервала
14-16 часа да не се шуми, незабавно да подадат оплакване против нарушителя
Д. Ц.- техен съсед. И двамата, разпитани като свидетели установяват точно
обратното, че не само не са подали оплакване, но при появата на органите на
реда на място, са се отдалечили, избягвайки всякакъв контакт със
служителите на полицията, които в този момент са разговаряли с подсъдимия
/пок.св. С./. От гледище на формалната логика това тяхно поведение и
действия биха могли да имат единствено обяснение в това, че са възприели
7
нанесения удар от подсъдимия в лицето на пострадалия и нежеланието им да
бъдат разпитвани като свидетели- очевидци за това обстоятелство, имайки
обща позиция с подсъдимия, спрямо действията и поведенията на нарушителя
Ц.- пострадалия.
При цялостния контрол на обжалваната присъда въззивният съдебен
състав констатира липса на основания за нейното отменяване или изменяване.
Законосъобразно РС Б. е заменил предвидената наказателна отговорност с
административно- наказателна за подс. Т., който е с необременено съдебно
минало. Отговорността е справедливо и законосъобразно индивидуализирана,
правилно и справедливо е определен размерът на присъденото обезщетение за
непозволено увреждане по граждански иск.
Гореизложените констатации детерминантно обуславят потвърждаване
на първоинстанционната присъда, като резултат от упражнения въззивен
съдебен контрол.
Предвид изложеното и на осн.чл.334,т.6 и чл.338 НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 28/ 4.12.2024г., постановена по НЧХД
№ 62/ 2024г. по описа на РС Б..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9