Определение по дело №1428/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба вх. док. 9543/03.07.2024 г. от Н. А. Н. от [населено място] срещу Писмо УРИ 819000-34446 от 26.06.2024 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с което във връзка молба на Н. за отписване по давност на наказанието отнемане на СУМПС за срок за 1 месец, наложено с Наказателно постановление № 20-0819-001533 от 14.05.2020 г. на Началника на група към ОД на МВР Варна, оспорващият е уведомен, че наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец към настоящия момент е изтърпяно.

С молба с.д. 9722/05.07.2024 г. оспорващият отправя искане за освобождаване от държавни такси и разноски по производството, като се сочи, че е несемеен, с намалена трудоспособност – 80%, безработен, на 34 години, заплаща месечен наем от 150 лева и месечни разходи за лекарства около 55 лева, като се заявява, че чака издаване на ново решение на ТЕЛК, след като се е явил на 04.06.2024 г. Към молбата е приложената декларация за семейното и материално положение и имотно състояние на ищеца, според която декларация семейството на оспорващия се състои само от него, не получава трудови доходи, доходи от свободни професии и от наем и хонорари. Във връзка с декларираното обстоятелство, че за месец май 2024 г. е получил други доходи в размер на 260 лева – месечна социална помощ от ДСП – Варна, е приложена Заповед № ЗСП/Д-В/2009 от 15.04.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна. Оспорващият декларира, че не притежава недвижими имоти, а само един лек автомобил Р. М. С. с рег. № [рег. номер] със застрахователна стойност 500 лева, който е продаден, но непрехвърлен в КАТ, като е посочено, че оспорващият е имал валидно СУМПС до м. май 2022 г. Приложено е и ЕР на НЕЛК № 1212 от 15.06.2021 г. за определяне на оспорващия 80% трайно намалена работоспособност, със срок до 01.03.2024 г., както и Разпореждане № ********** от 21.01.2021 г. за отпускане от 06.07.2021 г. до 01.03.2024 г. на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващия в размер на 148,71 лв., като от 25.12.2021 г. със срок до 01.03.2024 г. е определена в размер на 170 лв.

Съдът установява наличието на следните факти, обуславящи липсата на достатъчно средства у оспорващия за заплащане на дължимата държавна такса и разноски в производството: оспорващият е несемеен, не получава трудови възнаграждения, доходи от свободни професии, от наеми и хонорари, получените доходи за месец май 2024 г. не обуславят възможност за заплащане на дължимата държавна такса, макар и същата да е в размер на 10 лева. Оспорващият не притежава недвижими имоти, притежава единствено лек автомобил Р. М., който автомобил дори е продаден.

Искането за освобождаване от държавна такса съдът намира за основателно, доколкото от приложените доказателства за семейното и имуществено състояние на Н. не се установява същият да разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на такси и разноски в съдебното производство. Съдът съобрази здравословното състояние на Н. и обстоятелствата, че не е [семейно положение], не работи и доходите му месечно са единствено от социални помощи. Н. е материалнозатруднено лице и ако не бъде освободен от държавна такса и разноски няма да може да упражни процесуалните си права.

С оглед изложеното следва Н. да бъде освободен от задължението за внасяне на дължимата държавна такса по настоящото делото.

На основание на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА Н. А. Н. от [населено място] от задължението за заплащане на държавни такси и разноски в производството, образувано по негова жалба вх. док. 9543/03.07.2024 г. от Н. А. Н. от [населено място] срещу Писмо УРИ 819000-34446 от 26.06.2024 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.

Определението не подлежи на обжалване.