№ 29
гр. Сливница, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20221890200674 по описа за 2022 година
„Е.К.С.“ ЕООД, ЕИК: ........4, със седалище и адрес на управление гр.София, Р-Н
Витоша, ж.к.“П.о“, ул.“Преки път“ №66, представлявано от Е.М. – управител, е подал жалба
срещу наказателно постановление №53-00-1253 от 27.07.2021 г., издадено Г.Б.Н. , гл.
юрисконсулт на ОПУ-София, с което му е наложено административно наказание –
“имуществена санкция” в размер на 3000,00 /три хиляди / лева на основание чл.54, ал.1, вр.
чл.53, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), за извършено от него нарушение по чл.26, ал.2, т.1,
б.“б“ ЗП.
В жалбата се твърди, че НП незаконосъобразно поради съществени нарушения на
процесуалните правила при неговото издаване. Твърди, че дружеството не е било уведомено
за съставянето на АУАН №4/12.05.2021г., поради което счита, че е нарушено правото му на
защита и са били лишени от правото си да участват като страна в процеса.
В съдебно заседание, жалбодателят се представлява от адв. В. който поддържа
жалбата. Твърди, че в конкретния случай липсва нарушение извършено от жалбодателя.
Твърди, че не са събрани доказателства за извършено от дружеството жалбодател
нарушение.
Ответната по жалбата страна – АПИ, редовно призована пред настоящата съдебна
инстанция, взема становище по жалбата, като моли да бъде потвърдено наказателното
постановление. Представя АНП. В съдебно заседание не се явява не се представлява. Излага
становището си писмено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то
фактическа страна следното:
При изпълнение на служебните си задължения, извършване на обход на пътната
мрежа на републикански път 1-8, св.Н. М. – младши експерт в Областно пътно управление и
св.В. А. – ръководител Районна пътна служба-Сливница, установили наличието на
поставени четири табели, които указвали автосервиз в посока гр.Костинброд. Информирали
по компетентност св.И. М. – главен специалист в Областно пътно управление. Тримата в
предварително уговорен ден отишли на място, снимали съоръженията и последвали
1
указаната в тях посока. Установили, че в указаната на изградените съоръжения посока, се
намира автосервиз, стопанисван от фирмата жалбодател. Съставили Констативен протокол
№5/12.03.2021г. в който е отразено наличието на рекламно съоръжение на път 1-8 при км
41+500 ляво, което е изградено без Разрешение за специално ползване на пътищата чрез
изграждане на рекламно съоръжение и се експлоатира без разрешение за специално
ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно съоръжение, които се издавана от
АПИ. Изпратили писмо изх.№53-00-319/16.03.2021г. с указание да бъдат премахнати
незаконно изградени рекламни съоръжения /табели/ в 15 дневен срок от датата на
получаването му. Св.Н.С. – мениджър клиенти и св. К.И. – мениджър товарни автомобили
към „Е.К.С.“ ЕООД, ЕИК: ........4, в изпълнение на даденото в писмото указание,
премахнали табелите, въпреки че не били изградени от тях, но не премахнали постаментите
им. Дружеството, жалбодател, на 01.04.2021г. входирало искане за изграждане на рекламни
съоръжения на път 1-8 в АПИ. След извършен предварителен оглед на 14.04.2021г. бил
съставен протокол №6 с необходимите действия, които следва да предприеме дружеството
за да изгради рекламни съоръжения. Св.М. направили нов оглед, след изтичането на
указаният в писмо изх.№53-00-319/16.03.2021г. срок, при който установили, че били
премахнати само табелите, но не били премахнати постаментите (тръбите, на които били
монтирани табелите), които представлявали опасност за движението. С писмо изх.№53-00-
631/27.04.2021г. „Е.К.С.“ ЕООД, ЕИК: ........4, било поканено за съставянето АУАН. На
12.05.2021г. бил съставен АУАН №4 от св. И. П. М. в отсъствието на представител на
дружеството жалбодател за това, че на 12.03.2021г. след извършен оглед на място било
установено, че е изградено рекламно съоръжение без разрешение за специално ползване на
път 1-8 /Калотина – София/ км. 41+500 ляво, като нарушението е квалифицирано като такова
по чл.26, ал.2, т.1, б.“б“ ЗП. Съставеният АУАН е връчен при отказ на нарушителя, като
това обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетел, посочен в него, без да е посочена
дата, от която да се установи кога е извършено. Представена е бележка на връчителя при
отказ, от която се установява, че на 26.05.2021г. Е.М., в качеството си на представител на
„Е.К.С.“ ЕООД, ЕИК: ........4 е отказала да получи екземпляр от АУАН №2/12.05.2021г.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение и
събраните писмени доказателства, било издадено и атакуваното наказателно постановление
наказателно постановление №53-00-1253 от 27.07.2021 г., издадено Г.Б.Н. , гл. юрисконсулт
на ОПУ-София, с което на „Е.К.С.“ ЕООД, ЕИК: ........4 е наложено административно
наказание – “имуществена санкция” в размер на 3000,00 /три хиляди / лева на основание
чл.54, ал.1, вр. чл.53, ал.1 от ЗП, за извършено от него нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“б“
ЗП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на свидетелите И. П. М., Н.А.С., К.Н.И., Н. А. М. и В. В. А., както и от
приетите по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповед № РД-11-1160/
17.08.2019г. на председателя на Управителния съвет на АПИ се установява компетентността
на административнонаказващия орган. Съдът кредитира и събраните гласни доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие, като приема, че неточностите относно извършената
проверка се дължи на изминалия продължителен ериод от време, но толкова, доколкото, по
отношение на останалите съставомерни факти, свидетелските показания се подкрепят от
писмените доказателства, поради което съдът намира същите за правдиви и относим.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима -
процесното НП е връчено на 30.07.2021г. (видно от представената обратна разписка), а
жалбата е подадена чрез АНО на 04.08.2021г.
2
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение АУАН
№4/12.05.2021г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В
обстоятелствената част на АУАН е изписано нарушението, констатирано от св.И. М. –
гл.специалист в АПИ, ОПУ-София Софийска област и св.В. А. и Н. М., датата на
извършване на проверката и установеното при нея. Така описаното нарушение е
квалифицирано като такова по чл.26, ал.2, т.1, б.“б“ ЗП.
Съгласно действащата към онзи момент разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акта се съставя в присъствието на
нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие
на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за
съставяне на акта. В случая не става ясно защо АНО е избрал реда по чл.40, ал.2 от ЗАНН за
съставяне на АУАН, като това безспорно е станало, без да са били налице законовите
предпоставки за това. Несъмнено, макар и дружеството нарушител да е било известно, няма
данни и доказателства да е бил търсен и ненамерен негов представител. Имайки предвид
извършване на нарушение от юридическо лице, АНО е следвало след констатирането му да
изпрати покана до това лице и само в случай на неявяване на управителя на дружеството
или на упълномощен от него представител, актосъставителят да пристъпи към съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушителя. Със съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без
да са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН за това, е допуснато съществено нарушение
на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и на чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН. След промяната в ЗАНН, в сила
от 23.12.2021г. съществуват съответни норми, които уреждат съставянето на АУАН в
отсъствието на нарушителя, които са аналогични и доразвиват процедурата и условията, при
които това е възможно.
В конкретния случай съдът, предвид всичко изложено по-горе, намира, че АУАН №4
от 12.05.2021г. не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, действал към съставянето
му.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление №53-00-1253 от 27.07.2021 г., издадено Г.Б.Н. , гл. юрисконсулт
на ОПУ-София, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията
му, предвид наличието на изрично упълномощаване за това със заповед № РД-11-1160/
17.08.2019г. на председателя на Управителния съвет на АПИ.
В обстоятелствената част на процесното НП, АНО изцяло е възприел фактическата
обстановка описана в съставеният АУАН.
Така приетото за осъществено от жалбодателят нарушение, АНО е квалифицирал
3
като такова по чл.26, ал.2, т.1, б.“б“ ЗП и наложил административни наказание
“имуществена санкция” в размер на 3000,00 /три хиляди / лева на основание чл.54, ал.1, вр.
чл.53, ал.1 от ЗП. Посочил е, че се е позовал на чл.53, ал.2 ЗАНН според която „Наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина“, приемайки че в АУАН е допуснато нарушение при квалифициране на нарушението.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП
отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона.
Нормите на ЗАНН касаещи процедурата по съставяне и връчване на АУАН и
наказателното постановление са императивни и тяхното нарушаване води до накърняване
правото на защита на засегнатото лице да научи какво нарушение му е вменено като
извършено от обективна страна, срещу което то адекватно, със всички законови средства
следва да реализира защитата си. Без значение е дали срещу АУАН е подадено възражение,
както и че е обжалвано НП, тъй като организирането на защитата му още в началната фаза
на административно-наказателния процес следва да бъде обезпечена, посредством връчване
на препис от АУАН.
Ето защо съдът намира атакуваното наказателно постановление за
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и като такова следва да го отмени.
Въпреки, че предвид констатираните пороци на АУАН и НП, водещи до отмяната им,
за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да изложи и становището си по
същество:
Вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава. На жалбоподателя
е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение
по чл.26, ал.2, т.1, б.“б“ ЗП, съгласно която правна норма „За дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват: б) изграждането на рекламни
съоръжения;“.
На жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 3000,00 /три хиляди / лева на основание чл.54, ал.1, вр. чл.53, ал.1 от ЗП, за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“б“ ЗП.
Видно от събраните по делото доказателства дружеството жалбодател е
санкционирано за това, че е изградилорекламно съоръжение на републикански път 1-8 ,
км.41+500/ляво/ без разрешение за специално ползване пътищата от администрацията на
АПИ. Не се спори, че така квалифицираното представлява административно нарушение. За
да бъде ангажирана отговорността, следва да бъде доказано от АНО, че деянието е
извършено от нарушителя и че е извършено виновно. В конкретния случай безспорно се
установи, че контролните органи при извършен оглед на пътното платно, са констатирали
наличието на рекламно съоръжение /табела/, насочваща към паркинг и автосервиз, без
изричното им посочване. Свидетелите са категорични, че на рекламното съоръжение е
липсвало името на дружеството жалбодател, както и че след проследяване на указаната
посока, освен автосервиза на дружеството жалбодател в близост има ТИР паркинг.
Приложеният по делото снимков материал, не онагледява наличието на табелата, а нейната
липса. Доказателства относно субективната страна на нарушението са посочените от АНО
факти, че именно дружеството жалбодател е премахнало табелите, в резултат на даденото от
тях предписание с писмо изх.№53-00-319/16.03.2021г. и факта, че са поискали изграждането
на рекламни съоръжения, като едното било в близост до незаконноизграденото. Така
събраните доказателства, настоящият състав намира за недостатъчни да обосноват
субективната страна на нарушението за което е привлечен да отговаря жалбодателя.
Ето защо НП подлежи на отмяна и като недоказано, т.к. липсват доказателства, от
4
които да се изведе извода, че именно дружеството жалбодател е изградило рекламно
съоръжение без разрешение за специално ползване на път 1-8 /Калотина – София/ км.
41+500 ляво.
Претенции за разноски от страна на жалбодателя са направени, представен е списък
по чл.80 ГПК. Липсва възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С оглед изложеното и направеното искане от защитата на жалбодателят
административнонаказващия орган дължи адвокатско възнаграждение в размера на 1000
лева, което да заплати в полза на „Е.К.С.“ ЕООД, ЕИК: ........4. Видно от представеният
списак и договор за процесуално представителство от 18.10.2022г., за четири
административни дела, включително и настоящото е заплатен общ хонорар от 4000лв.
Предвид идентичността на делата, съдът приема че договореното възнаграждение е равно за
всяко едно от делата, като за настоящото дело е в размер на 1000лв.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №53-00-1253 от
27.07.2021 г., издадено Г.Б.Н. , гл. юрисконсулт на ОПУ-София, с което на „Е.К.С.“ ЕООД,
ЕИК: ........4, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ж.к.“П.о“,
ул.“Преки път“ №66, представлявано от Е.М. – управител е наложено административно
наказание – “имуществена санкция” в размер на 3000,00 /три хиляди / лева на основание
чл.54, ал.1, вр. чл.53, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), за извършено от него нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, б.“б“ ЗП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 АПИ, ОПУ-София да заплати в полза на
„Е.К.С.“ ЕООД, ЕИК: ........4, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша,
ж.к.“П.о“, ул.“Преки път“ №66, представлявано от Е.М. – управител възнаграждение за един
адвокат в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред АС – София област .
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5