Р Е Ш Е Н И
Е № 260037
гр. Пловдив 17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на шести
август две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14989 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на предявени от „Гарант кредит консулт“ ЕООД ( с предишно
наименование Лайт Кредит Консулт ЕООД), ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Полет“
№ 1, ет. 2 против С.С.С., ЕГН **********,***,
чрез особен представител- адв. В.К. и Р.С.С.,
ЕГН **********,***, чрез особен представител адв. В.П., с която са предявени
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 и
чл.86 от ЗЗД, чл. 121 и чл. 146 ЗЗД
и чл.9 от ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответниците солидарно дължат на ищеца сумата от общо
5977,60 лв., формирана както следва: сумата от 3577 лв. – главница, представляваща
дължима сума по договор за заем № *** /16.10.2017 г., сключен между длъжниците
и Лайт Кредит ООД с краен срок на погасяване 16.08.2018 г., която сума е
платена от ответника в качеството му на гарант
и сумата от 2400,60 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение
по договор за гаранция от 16.10.2017 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.05.2019 г. до
окончателното й изплащане , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7887 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив.
Ищецът сочи, че ответниците в качеството на заемополучатели
са сключили с Лайт Кредит ООД в качеството на заемодател договор за заем № ***/16.10.2017
г. Размерът па предоставената в заем сума е
3000 лв. Предоставеният заем е за срок от 9 месеца, като погасяването е
следвало да стане на 10 равни месечни вноски, всяка една от които на стойност
357,70 лв., с първа погасителна вноска 16.11.2017 г. и краен срок на погасяване
с последна вноска 16.08.2018 г. Общата сума, подлежаща на връщане, е в размер
на 3577 лв. Като обезпечение па
вземането по договора за заем е сключен Договор за гаранция от 16.10.2017 г.
между ищцовото дружество в качеството му па гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД като
заемодател и ответника като заемател. Съгласно този договор заемателят дължи на
гаранта възнаграждение в размер на 10 ежемесечни премии, всяка от които на
стойност 240,06 лв., което пък възнаграждение е обезпечено с издадена в полза
па гаранта запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение.
Към момента на подаване на заявлението в съда ответниците не са заплатили
нито една от погасителните вноски по договора за заем и нито една от премиите
към ищеца по договора за гаранция.
С уведомление от 11.03.2019 г. до
ищеца заемодателят „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД на основание чл. 5 от договора за гаранция
активира същата, като претендира плащане на задълженията на ответниците към
него в размер на 3577 лв. Извършено е плащане от ищеца по договора за гаранция
(банков превод на сумата 3577 лв. на 18.03.19 г.).
Отделно от това ответниците се сочи, че дължат и сумата от 2400,60 лв. неплатено възнаграждение по
договора за гаранция от 16.10.2017 г. Сумата 3577 лв.
претендира на основание плащане,
извършено от него по активирана гаранция
. Тази сума се сочи, че представлява задължението на ответниците към третото на
процеса лице „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД, което лице е предоставило заем на
ответника и същият не го е върнал. Сумата
2400,60 лв. ищецът сочи, че
претендира на основание неплатено възнаграждение по договор за гаранция,
обезпечено със запис на заповед.
Тъй като ответникът не изплатил задълженията си договора за кредит и гаранция, ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК на
20.05.2019 г. срещу ответниците, по което било образувано частно гр. дело № 7887/2019 г. по описа на РС
- Пловдив, по което била издадена заповед за парично изпълнение, но тъй
като същата е връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, се предявяват установителни искове за съществуване на вземането.
Моли същите да бъдат уважени.
Претендират се и разноските в заповедното и настоящото исково производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК особеният представител на
ответника С.С.С. е депозирал отговор на исковата молба, като
оспорва исковете като неоснователни. Твърди се, че съгласно чл.1, т.1.2. от
договора от 16.10.2017 г. заемодателят се е задължил да предяви първо иска си
срещу заемополучателя и едва когато не бъде удовлетворен да насочи претенцията
си към гаранта, от което следва, че ищецът не е дължал плащане по цитирания
договор. Сочи се, че клаузата по т.1.2 се явява специална спрямо клаузата по
т.1.1. от Договор между гарант, заемополучатели и заемодател, поради и което не
са настъпили условията за изплащане на сумите по договора за заем от гаранта.
Освен това сочи, че уговореното възнаграждение за заплащане на една висока
ежемесечна вноска към гаранта в действителност прикрива лихва по основния
договор за заем. Договорът с гаранта не е поставен да действа под условие, ако
възникне обезпечителна нужда по основния договор, а действа успоредно и
задължително, независимо от изпълнението, съответно неизпълнението на
задължението на заемателя по основния договор, като при действието на двата
договора се постига лихва над 88 %, което заобикаля закона и противоречи на
добрите нрави. В договора за гаранция е
уговорено плащане на възнаграждение на гаранта, но е вменено задължение на
заемодателя, а не на заемателя да удържа постъпилите суми от заемателя и да ги
превежда по сметка на гаранта. Твърди се, че договорите съдържат неравноправни
клаузи, които противоречат на ЗПК, тъй като уговорките са във вреда на
потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност, което води до
значително неравновесие между права и задължения на ищеца и потребителя. Значителното
неравновесие се изразява и в прекомерно високата стойност на лихвения процент –
сумарно 88,32 %, което противоречи на добрите нрави и представлява неправомерно
облагодетелстване на дружествата и в частност на ищеца. Сочат се уговорките
извън гореописаните, които не отговарят на изискването за добросъвестност и са
във вреда на потребителя, както и водят да значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, а именно: освобождава от
отговорност или ограничава отговорността на търговеца, произтичаща по закон,
причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или
доставчика; поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата вола;
позволява на търговеца или доставчика да задържи платените от потребителя суми,
в случай, че последният откаже да изпълни договора си; задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение; позволява на търговеца да задържи сумата, получена като престация,
която не е извършил, когато сам прекрати договора и позволява на търговеца да
прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има
сериозни основания за това. Оспорва като недължимо и възнаграждението към
гаранта в размер на 2460,60 лв., като сочи, че ответникът не е имал възможност
да влия върху съдържанието на договора за гаранция, предложен от гаранта и
заемодателя. Доколкото уговорките, включително и тази за дължимото
възнаграждение, не са индивидуално
уговорени, се сочи, че същите са нищожни, тъй като са сключени в условията на
неравнопоставеност и противоречат на добрите нрави. На основание подробно изложените доводи се
моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК особеният представител на
ответника Р.С.С. е депозирал отговор на исковата молба, като
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърденията, че на ответниците е
предоставена в заем твърдяната от ищеца сума, че приложеното към исковата молба
уведомление е получено от гаранта, че ищецът е извършил плащане по договора за
гаранция. Твърди се, че договорът за заем е сключен в нарушение на изискванията
на чл. 11, ал. 1 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание и по –
конкретно в нарушение на чл.11, т.11 и т.12, ал.1 и ал. 2 ЗПК. Сочи се
нарушение и на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като въз основа на изложеното се счита, че
договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Сочат се като нищожни и на
самостоятелно основание клаузата в договора за заем, установяваща дължимост на
такса гарант и договорът за гаранция, тъй като заобикалят закона – чл. 21,
ал.1, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и противоречат на добрите нрави, доколкото целта,
за която същите са уговорени, излиза извън естеството на нейните обезпечителни
и обезщетителни функции, и поради нищожността на същите липсва основание за
заплащане на такса гарант. Още повече, че заемодателят и гаранта са свързани
лица. Моли се исковете да се отхвърлят.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
На 16.10.2017 г.
между Лайт Кредит ООД в качеството на заемодател и ответниците в качеството на заематели е
сключен договор за заем № ***/16.10.2017 г. Размерът па предоставената в заем
сума е 3000 лв. Предоставеният заем е за срок от 10 месеца, месечна погасителна
вноска в размер от 357,70 лв., като
липсват данни в договора за датите и броя на месечните погасителни вноски.
Общата сума, подлежаща на връщане, е уговорена в размер на 3577 лв., ГПР – 48,23 % и фиксиран ГЛП 40 %. В чл.3, ал.2 от договора за паричен заем е
предвидено, че сумата се предава при предоставяне на обезпеченията по чл.6 от
договора, едно от които е гарантиране от трето лице чрез сключване на Договор
за гаранция / вж.чл.6/. т.е., условия за предоставяне на заема е сключването на
договор за гаранция. Уговорено е плащането на вноските да е : в дома, а в
условия за усвояване на цялата сума по заема е предвидено, че същата се усвоява
в тридневен срок от подписване на договора по банков път. Относно условията за
издължаване на получения заем се сочи, че същият е съгласно погасителен план –
Приложение № 1, но такъв не е представен по делото. В чл.5, ал. 2 от договора е предвидено, че
когато плащането е по банков път, то заемателят се задължава да превежда
дължимите погасителни вноски по посочената банкова сметка.
***а за заем е сключен Договор за гаранция от 16.10.2017 г. между ищцовото
дружество в качеството му на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД като заемодател и
ответникът като заемател. Съгласно този договор заемателят дължи на гаранта
възнаграждение в размер на 10 ежемесечни премии, всяка от които на стойност 240,06
лв., което пък възнаграждение е обезпечено с издаден в полза па гаранта запис
на заповед за пълното дължимо възнаграждение, авалиран от длъжника. Седмичните
премии по гаранцията се посочва, че се дължат и заплащат заедно със седмичните
погасителни вноски по заема, като заемателят се задължава да удържа от
постъпилите от заемателя плащания и незабавно да превежда към гаранта от името
и за сметка на заемателя сумата по вноска за гаранция. В чл. 5 от договора за
гаранция е предвидено, че гарантът – ищец по делото, поема отговорността си по
гаранцията към Заемодателя при постъпване на писмено уведомление от страна на
заемодателя, с което заемодателят декларира, че заемателят не е заплатил своите
задължения по Договора за заем, придружено с писмени доказателства за
изпълнение на условията по чл. 2 от договора.
Предвидено е, че в случай на активиране на гаранцията заемателят
продължава да дължи в пълен размер и плаща на гаранта премиите по реда на
Договора за гаранция. Съгласно т.5.2. заемателят се задължава да възстанови на
гаранта в пълен размер всички суми, платени от гаранта към заемодателя по
гаранцията, в срок до седем работни дни след извършването на всяко и което и да
е такова плащане от гаранта. Предвидено е
и обезщетение за забава.
Не се установява наличие на плащане от страна на ответниците по така
сключения договор за заем, като с уведомление
от 11.03.2019 г. до ищеца заемодателят „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД на основание чл. 5 от
договора за гаранция активира същата, като претендира плащане на задълженията
на ответника към него в размер на 3577 лв. Извършено е плащане от ищеца по
договора за гаранция, като същото е извършено чрез банков превод на сумата 3577 лв. на 18.03.2019
г.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че на ответниците е отпуснат паричен заем в размер на 3000 лв.,
като сумата е предоставена и усвоена от С.С. в пълен размер на 16.10.2017 г.
В заключението е цитиран погасителен план, който обаче не е представен
по делото и не е приет като писмено доказателство по надлежния ред, поради и
което не може да се приеме, че е бил предоставен на ответниците и приет от тях.
Вещото лице при справка в счетоводствата на гаранта и кредитора установява, че
не са постъпили плащания по сключения договор за кредит, както и по договора за
гаранция. Вещото лице установява, че на 18.03.2019 г. е активиран договорът за
гаранция, в резултат на което от Лайт Кредит Консулт ЕООД в Лайт Кредит ООД по
банкова път са преведени 3577 лв. С този превод задължението на ответниците за
главница и лихва по договора за кредит е погасено. Сочи се, че дължимите суми
от ответниците са общо 5977,60 лв., от които преведена сума в размер от 3577
лв. и 2400,60 лв. – неплатена сума по Договор за гаранция.
По
отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско
законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза,
за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност.В
изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази
законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана
възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза
при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на
ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с
непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави
членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на
Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите
членки и техните граждани.
Анализирано
съдържанието на
процесния договор за кредит обуславя извода за нарушение на изискването на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. ПОС намира, че посочените в договора годишен процент на разходите
от 48,23 % и общата
сума за плащане от заемополучателя – 3577 лв. не съответстват на действителните
такива. Съображенията за това са следните:
Според §
1, т. 1 от ДР на ЗПК,
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че
"обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Предвидено е още при сключването на договора, като условие
за предоставянето на паричния заем, сключване на договор за гаранция и
заплащане на премиите по него заедно с всяка вноска по кредита, като към вноската се добавя сума от 240,06 лева т.е., плащането на
тези премии се извършва ведно с
месечните вноски, като се сочи, че същите са заплащат на гаранта, но не се сочи
отделна банкова сметка, ***. В т. 7 от договора за гаранция се сочи, че сумата
за вноска по този договор се удържа и превежда от кредитора. Непредставянето на така изискуемото обезпечение обаче не води до
претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за
представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на
сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по
кредита. В случая е предвидено възнаграждението
по договора за гаранция да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин напрактика
води до скрито
оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, то се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба
за заемодателя / предвид уговорката за заплащане на премиите в
негова полза, а не в полза на гаранта/.Видно от
съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена
действителната "обща сума, дължима от потребителя". Така в графа
"детайли на кредита" фигурира "обща сума за погасяване", но
тя отчита само общия му размер, без да включва общите разходи за потребителя, в
това число и възнаграждение за поръчителя, което е "допълнителна
услуга", пряко свързана с кредита, независимо че задължението за
кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи обезпечението
по чл. 3 от договора за кредит. Това, от своя страна, се отразява и на
стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19,
ал.1 от ЗПК. В случая размерът на възнаграждението по
договора за гаранция е 80 % от предоставената в заем сума и обуславя размер на
годишния процент на разходите многократно надвишаващ законоустановения такъв.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не
е включил възнаграждението за поръчителя – на стойност, близка до тази на
отпуснатия кредит, в "общата сума, дължима от потребителя",
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора,
касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни,
т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен
съгласно чл.22 от ЗПК.Тази разпоредба
от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от
друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен
баланс между интересите на двете страни.В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по см.начл. 11, т. 10 от ЗПК не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита.
В допълнение ще се посочи, че
посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, което представлява невярна и следователно измамна
информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като
нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски
практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да
плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Налице е неизпълнение и на
императивната разпоредба на чл. 11, т. 11 ЗПК, доколкото не е представен по
делото подписан от страните погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, като отразения такъв в текста на договора за кредит не
отразява договорените с договора за гаранция допълнителни вноски, които се
заплащат заедно с дължимите погасителни вноски по договора за заем, като в договора за кредит липсва броя, периодичността и датите на плащане
на отделните месечни вноски. Отразен е само размерът на месечната погасителна
вноска и датата на плащане на първата погасителна вноска. Сочи се, че мястото
на плащане е в дома, но липсват данни за падежа на всяка вноска, което
възпрепятства осигуряването на присъствие в дома на датата на падежа за
събиране на договорените месечни погасителни вноски. В чл.23 от ЗПК е предвидено, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по него.Следователно, в настоящия случай ответникът не дължи
възнаградителна и наказателна лихви, както и възнаграждение за поръчителя, тъй
като последното се явява
"друг разход по кредита" и уговорката за заплащане на същото
противоречи на добрите нрави, доколкото размерът на възнаграждението на гаранта
е 80 % от предоставената в заем сума. На основание изложените съображения съдът
счита, че искът за установяване на дължимост на сумата от 2400,60 лв. по
договор за гаранция следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Според чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство
може да съществува само за действително задължение.Следователно, след като
договорът за кредит е недействителен, за
поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора.Или в настоящия
случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно "чуждо
задължение".Съгласно чл.74 от ЗЗД този, който е
изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това,
встъпва в правата на кредитора.Въпросът за незнанието за нищожността на
сделката и обосноваването на правния интерес по чл. 74 от ЗЗД с факта на това
незнание е свързан, от една страна, с вида на недействителността,
а от друга – с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици
за изпълняващия чуждото задължение – в този смисъл е определение № ***/19.12.2008 г. на
ВКС по т. дело № 635/ 2008 г., I т. о. Недействителността
на договора за кредит не е очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят
е получил изпълнение от поръчителя, последният не е знаел, че договорът за
кредит е недействителен, съответно, че договорът за
поръчителство не е породил действие.
Безспорно
поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е
действителен, респективно, е възникнало задължение за обезпечаване на кредита,
той е солидарно отговорен с длъжника – чл.141, ал.1 от ЗЗД, т. е.
имуществените му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни
на падежа.Следователно, ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора,
включително и в правото му да получи чистата стойност на кредита /чл. 23 от ЗПК/, или в случая –
сумата, представляваща предоставената в заем главница.
В случая съдът счита,
че от събраните по делото писмени доказателства и приетото и неоспорено от
страните по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че предоставена в заем сума
в размер е усвоена от ответниците на датата на
подписване на договора за заем чрез превеждане по посочената банкова сметка.
***ветниците с оглед на което съдът приема, че същите дължат връщане на
получената в заем сума в размер на 3000 лв., като до този размер искът за
установяване на дължимост на главница, платена по договор за кредит от
16.10.2017 г. следва да се уважи, а за разликата над този размер до пълния
претендиран такъв от 3577 лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан. С оглед горното съдът счита предявените искове за основателни до
размера на сумата от 805,98 лв.- главница, а за разликата до пълния предявен
размер от 1054,69 лв., както и за сумата от 174,78 лв.- възнаграждение по
договор за гаранция исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
Съдът
счита за основателно и искането за установяване на дължимост на законна лихва,
считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение върху уважената главница.
Отговорност за
разноски:
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Ищецът не е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, като в заповедното производство е претендирал и е представил доказателства
за направени разноски за заплатена държавна такса и за юрисконултско
възнаграждение в общ размер от 619,55 лв., от които съразмерно на уважената
претенция следва да се присъди сумата от 310,93 лв.
В исковото
производство ищецът претендира направените разноски, които съдът установява, че
са в общ размер от 1522,77 лв., от
които сумата от 122,77 лв. – държавна такса, сумата от 1200 лв. – депозити за
особен представител и сумата от 200 лв.- депозит за вещо лице. От така заплатените разноски в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 764,24 лв. – съразмерно на уважените искови
претенции.
След
справка в публично достъпния търговски регистър съдът установи, че след
образуване на делото е променена фирмата на ищеца от „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД
в „Гарант кредит консулт“ ЕООД.
Така
мотивиран по изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.С.С., ЕГН **********,***, чрез особен представител- адв. В.К. и Р.С.С., ЕГН **********,***, чрез
особен представител адв. В.П. солидарно дължат на „Гарант кредит консулт“ ЕООД
( с предишно наименование Лайт Кредит Консулт ЕООД), ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2 сумата
от сумата от 3000 лв. – главница,
представляваща дължима сума по договор за заем № *** /16.10.2017 г., сключен
между длъжниците и Лайт Кредит ООД с краен срок на погасяване 16.08.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.05.2019 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7887 по описа за 2019 г. на РС-
Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Гарант кредит консулт“ ЕООД ( с предишно наименование Лайт Кредит Консулт
ЕООД), ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2 против С.С.С., ЕГН **********,***,
чрез особен представител- адв. В.К. и Р.С.С.,
ЕГН **********,***, чрез особен представител адв. В.П. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 и
чл.86 от ЗЗД, чл. 121 и чл. 146 ЗЗД
и чл.9 от ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответниците солидарно дължат на ищеца
сумата от 577 лв. – главница,
представляваща дължима сума по договор
за заем № *** /16.10.2017 г., сключен между длъжниците и Лайт Кредит ООД с
краен срок на погасяване 16.08.2018 г., която сума е платена от ответника в
качеството му на гарант и сумата от 2400,60 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за
гаранция от 16.10.2017 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 20.05.2019 г. до окончателното й
изплащане , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7887 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********,***, чрез особен представител-
адв. В.К. и Р.С.С., ЕГН **********,***,
чрез особен представител адв. В.П. солидарно да заплатят на „Гарант кредит консулт“ ЕООД ( с предишно
наименование Лайт Кредит Консулт ЕООД), ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Полет“
№ 1, ет. 2 сумата от 764,24 лв. ,
представляваща разноски по съразмерност,
направени в настоящото производство по гр.д. № 14989/2019 г. по описа на ПРС, V гр.с. и сумата от 310,93 лв.- представляваща разноски по съразмерност, направени по частно гр.дело № 7887 по описа за 2019 г.
на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ