Решение по дело №1280/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260878
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20201720101280
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260878 / 15.7.2021г.     

         

гр. Перник, 15.07.2021 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Капка Станчева

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 01280 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от Н.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А.А., срещу „*****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 448, ал. 1, вр. чл. 441, ал. 1 КЗ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата 4813,41 лв., представляваща неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за настъпила трайно намалена работоспособност 80%, установена с Експертно решение № 3887/141/23.10.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Р. Ангелова“ – гр. Перник АД, по договор от 06.11.2017 г. за „Застраховка живота и трудоспособността чрез групова застраховка „Злополука“ на общо 14 457,5 действащи и предстоящи за назначаване съдии, прокурори и следователи, младши съдии, младши прокурори и младши следователи, кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, съдебни помощници и прокурорски помощници, членове на ВСС, иснспектори в Инспектората към ЕСС, служители на НИП и съдебни служители“, сключен между ВСС и „*****“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2019 г., до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 323,57 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2018 г. – 30.07.2019 г.  

В исковата молба се излага, че между ВСС и „*****“ АД е сключен договор за обеществена поръчка № 45-06-062/22.12.2015 г. и полица № 1630158000038 за Групова застраховка „Злополука и заболяване“ на действащи и предстоящи за назначаване съдии, прокурори и следователи, младши съдии, младши прокурори и младши следователи, кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, съдебни помощници и прокурорски помощници, членове на ВСС, иснспектори в Инспектората към ЕСС, служители на НИП и съдебни служители“, в срок до 31.12.2017 г. На 06.11.2017 г. между ВСС и ответното дружество е сключен нов договор за обществена поръчка № ВСС-14770/06.11.2017 г. с предмет „Застраховка живота и трудоспособността чрез групова застраховка „Злополука“ на общо 14 457,5 действащи и предстоящи за назначаване съдии, прокурори и следователи, младши съдии, младши прокурори и младши следователи, кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, съдебни помощници и прокурорски помощници, членове на ВСС, иснспектори в Инспектората към ЕСС, служители на НИП и съдебни служители“, с период на покрити застрахователни рискове от 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г. Твърди се, че съгласно т.2.2.2 от договора при трайна загуба на работоспособност причинена от заболяване, настъпила в срока на договора, застрахователят изплаща на застрахованото лице уговореното в раздел IV от договора обезщетение, като застрахователната сума възлиза на 12000,00 лв., от която застрахователят изплаща  застрахователно обезщетение в размер на процента загуба на работоспособност, определен от ТЕЛК/НЕЛК или от застрахователно-медицинска комисия на застрахователя, по преценка на застрахованото лице. Излага, че с Експертно решение № 3887/141/23.10.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Р. Ангелова“ – гр. Перник АД са й определени 80% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване с водеща диагноза „Прогресивна системна склероза“ за срок от 2 г. с начална дата на инвалидизиране 23.10.2018 г. Предвид изложеното счита, че дължимото й обезщетение по договора е 80% от 12 000,00 лв., възлизащо на 9600,00 лв., от което след приспадане на получени плащания в размер на 1286,59 лв., ответното дружество й дължи сумата 8313,41 лв. На 12.12.2018 г. получила по банков път сумата 3500,00 лв., поради което дължим е остатък от 4813,41 лв. Предвид отказа на ответното дружество, след изтичане на 15 дни от искането за изплащането му, същото е изпаднало в забава и дължи обезщетение за забава в размер на сумата 323,57 лв.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество, чрез юрк. М.М, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че между между ВСС и „*****“ АД са сключени два договора за обществена поръчка с предмет Групова застраховка, по които ищцата е застраховано лице, но счита, че заболяването на ищцата е настъпило при действието на договора от 22.12.2015 г., поради което дължимото обезщетение следва да бъде определено на основание т. 4 от цитирания договор в размер на 80% от застрахователната сума от 4000,00 лв. Посочва, че след приспадане на основание т.7.1 от договора на извършени плащания на обща стойност 500,00 лв., ищцата е получила сумата 3500,00 лв., с което дружеството е изплатило изцяло дължимото застрахователно обезщетение. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, което е отделено и с доклада, обявен за окончателен, че между ВСС и „*****“ АД е сключен договор за обеществена поръчка № 45-06-062/22.12.2015 г. и полица № 1630158000038 за Групова застраховка „Злополука и заболяване“ на действащи и предстоящи за назначаване съдии, прокурори и следователи, младши съдии, младши прокурори и младши следователи, кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, съдебни помощници и прокурорски помощници, членове на ВСС, иснспектори в Инспектората към ЕСС, служители на НИП и съдебни служители“, със срок до 31.12.2017 г., и договор за обществена поръчка № ВСС-14770/06.11.2017 г. с предмет „Застраховка живота и трудоспособността чрез групова застраховка „Злополука“ на общо 14 457,5 действащи и предстоящи за назначаване съдии, прокурори и следователи, младши съдии, младши прокурори и младши следователи, кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, съдебни помощници и прокурорски помощници, членове на ВСС, иснспектори в Инспектората към ЕСС, служители на НИП и съдебни служители“, с период на покрити застрахователни рискове от 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г., което се потвърждава и от представените с исковата молба доказателства.

Не се спори, че ищцата е заемала длъжността „съдебен секретар“, което е видно и от приетите по делтото Трудов договор № 1/16.01.2008 г., Заповед № 28/12.02.2015 г., Трудов договор № 1/16.02.2015 г., Трудов договор № 4/26.02.2016 г.,  Трудов договор № 29/24.06.2019 г.

Видно от Експертно решение № 3887 от 23.10.2018 г. на МБАЛ „Р. Ангелова-гр. Перник” АД, че със същото са определени 80% трайно намалена работоспососбност с дата на инвалидизиране 23.10.2018 г.

С молба с вх. № **********/03.05.2017 г. ищцата е отправила искане за възстановяване на разходи в размер на 247,86 лв., към което са приложни рецептурни бланки, амбулаторни листа, справки за лабораторни резултати, фактура и касов бон от 01.05.2017 г. за сумата 247,86 лв., по което с ликвидационен акт 511965/16.05.2017 г. е разпоредено да се плати сумата 247,86 лв., платена с преводно нареждане от 17.05.2017 г.

С искане с вх.№ *********/28.07.2017 г. ищцата е предявила искане за плащане по полица 1630158000038/2015 г., към което са приложени служебна бележка с изх. № 1277/14.07.2017 г., издадена от РС-Перник, фактура и касов бон от 13.07.2017 г. за сумата 295,06 лв., фактура и касов бон от 28.06.2017 г. за сумата 45,60 лв., справка от лабораторно изследване, амбулаторен лист от 27.06.2017 г. и рецептурни бланки, въз основа на което е платена сумата 252,14 лв. с преводно нареждане от 03.08.2017 г.

С искане с вх.№ 440В000528/14.11.2018 г. ищцата е отправила искане за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило на 23.10.2018 г. застрахователно събитие, по което с ликвидационен акт 863000/14.12.2018 г. е определено обезщетение в размер на сумата 3500,00 лв.

От приложеното по делото преводно нареждане от 14.12.2018 г. се установява, че ответното дружество е заплатило на ищцата сумата 3500,00 лв. по щета *********/18 г.

Видно от възражение с вх. № 310В009222/13.02.2019 г., че ищцата е възразила срещу определения размер на обезщетението, който ищцовото дружество е потвърдило с писмо с изх. № *********/12.02.2019 г.

По делото са приети Общи условия за застраховки злополука и заболяване, в т. 7.3 от които като покрити рискове е посочена трайна загуба на работоспособност, настъпила вследствие на злополука или заболяване.

В производството по делото е прието заключението на вещото лице Алита Н. по назначената СМЕ, от което се установява, че Експертно решение на ТЕЛК № 141/23.10.2018 г. е постановено въз основа на следните заболявания: припокриващ синдром, прогресивна системна склероза + ревматоиден артрит, артериална хипертония 1 стадий лека степен. Според експерта заболяването датира от 2012 г., а определянето на ТНР е от 23.10.2018 г. Вещото лице посочва, че ищцата е получила обезщетение по преписка 21024800 в размер на 247,86 лв., по преписка ********* в размер на 252,14 лв. и преписка *********, като заболяването и по трите преписки е едно и също, като по предходните преписки ищцата не е била инвалидизирана, а само болна.

Заключението на вещото лице съответства на медицинската документация и останалоите доказателства по делото и не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира напълно.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 448, ал. 1, вр. чл. 441, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 448, ал. 1, вр. чл. 441, ал. 1 КЗ:

За успешното провеждане на така предявения иск ищецът следва да докаже, че е застраховано лице по договор от 06.11.2017 г. за групова застраховка „Злополука“, сключен между ВСС и ответното дружеств, в срока на действие на който е настъпило застрахователно събитие  /трайно намалена работоспособност поради заболяване, установена с решение на ТЕЛК/, представляващо покрит риск по договора, както и размера на дължимото обезщетение.

По делото е безспорно, че ищцата е застраховно лице лице по договор от 06.11.2017 г. и договор от 22.12.2015 г. за групова застраховка „Злополука“, сключени между ВСС и ответното дружеств, както и че с Експертно решение № 3887 от 23.10.2018 г. на МБАЛ „Р. Ангелова-гр. Перник” АД е определена 80% трайно намалена работоспососбност с дата на инвалидизиране 23.10.2018 г.

Основният спорен момент е кой е приложимият към настъпилото застрахователното събитие договор, по който съдът намира следното:

Съгласно раздел II, т. 2.2.2 от Договор № ВСС-14770/06.11.2017 г. допълнителен покрит риск по застраховката е трайна загуба на работоспособност в резултат на заболяване, вкл. акутно.

В т.7.3 от договора е предвидено, че застрахователят е длъжен да изплати обезщетение за трайно намалена работоспособност на застрахованото лице, съгласно предвиденото в т.5.3 и т. 6.2, настъпила в срока на действие на договора и установена с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК или с експертно решение на застрахователно-медицинска комисия на застрахователя, по преценка на застрахования, независимо от датата на издаване на решението.

Следователно покрит риск по договора от 06.11.2017 г. е настъпилата в срока на договора трайно намалена работоспособност, установена по предвидения ред, който момент съдът приема, че съвпада с началната дата на инвалидизирането, посочена в експертното решение – в случая 23.10.2018 г. Възражението на ответника, че моментът на възникване на застрахователното  събитие е моментът, в който заболяването, довело до трайно намалената работоспособност, е възникнало и регистрирано за първи път, не се подкрепя от съдържанието на договора. Според клаузата на т.7.5 от договора, на която се позовава ответникът, застрахователни обезщетения за временна и трайна загуба на работоспособност, причинена от заболяване и/или злополука, се изплащат на застрахования за всяко претърпяно от него заболяване и/или злополука в срока на застраховката. При тълкуването на тази клауза от договора във връзка с останалото му съдържание следва извод, че същата не визира като условие за изплащане на обезщетенията заболяванията, които са породили временната и трайната загуба на работоспособност, да са възникнали за първи път в срока на застраховката, а регламентира нееднократността на изплащането на застрахователните обезщетения за претърпените в срока на застраховката заболявания. В тази връзка следва да се отбележи, че заболяването ще е претърпяно в срока на договора, както когато е започнало по време на действието му, така и когато е съществувало преди това, но продължило в срока на договора.

Този извод следва и от клаузата на т. 7.4 от договора, според която застрахователно обезщетение се дължи и в случаите, когато по време на действие на договора, застрахованото лице бъде преосвидетелствано и в експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК или с експертно решение на застрахователно-медицинска комисия на застрахователя, по което застрахователят изплаща застрахователно обезщетение, е определен по-висок процент на ТНР. След като застрахователят дължи обезщетение на застрахования и в случаите, когато в срока на действие на договора е определен по-висок процент ТНР за заболяване, което е било установено с предходно ЕР на ТЕЛК, на още по-силно основание застрахователно обезщетение се дължи и в случая на първоначалното установяване на ТНР с ЕР на ТЕЛК за датиращо преди това заболяване.

Следва да се отбележи също така, че при съпоставка на двата договора за застраховка е видно, че покритите рискове смърт, трайна загуба на работоспособност, временна загуба на работоспособност, медицински разноски и др. вследствие на заболяване са уредени по еднакъв начин, като и двата договора съдържат клаузите на т.7.1 /за приспадане на изплатените обезщетения/ и т.7.5. /за изплащане на обезщетения за всяко претърпяно заболяване в срока на договора/, но по предходни претенции на застрахованото лице ответникът е изплатил обезщетения за медицински разноски вследствие на същото заболяване, независимо от момента на първото му регистриране. С оглед изложеното, доводът на ответника, че в случай, че е се приеме, че е приложим договорът от 06.11.2017 г., исковата претенция би била изцяло неоснователна, не се подкрепя от доказателствата по делото.

Предвид горното, съдът приема, че в срока на действие на договора от 06.11.2017 г. за групова застраховка, сключен между ВСС и ответното дружеств, е настъпило застрахователно събитие  - трайно намалена работоспособност поради заболяване, установена с решение на ТЕЛК, представляващо покрит риск по договора, поради което за ищцата се е породило право да получи уговореното застрахователно обезщетение.

Съгласно предвиденото в т.6.2 от Раздел IV от договора при трайна загуба на работоспособност, причинена от заболяване, включително акутно, застрахователят изплаща на застрахованото лице обезщетение в размер на процент от лимита на застрахователната сума по т.4.2, равен на процента на загуба на работоспособност, определен от ТЕЛК/НЕЛК или от застрахователно-медицинска комисия на застрахователя, по преценка на застрахованото лице, а съгласно т.4.2 при настъпване на основните покрити рискове вследствие на заболяване застрахователната сума е 12000,00 лв.

Тъй като с решението е определена ТНР 80%, следва, че застрахователното обезщетение е в размер 9600,00 лв.

Безспорно е между страните, че на 12.12.2018 г. „*****“ АД е изплатило на Н.Г.С. застрахователно обезщетение за трайно намалена работоспособност в размер на сумата 3500,00 лв., а по предходни преписки за същото заболяване й е изплатило сума в общ размер 500,00 лв. за медицински разходи и медикаменти, които подлежат на приспадане от дължимото обезщетение за трайно намалена работоспособност, на основание чл. 7.1 от договора.

Следователно неизплатеният остатък от обезщетението е в размер на 5600,00 лв.

С оглед изложеното и предвид диспозитивното начало, искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер 4813,41 лв.

Като правоувеличаваща последица с оглед направеното искане следва да бъде присъдена законна лихва върху главницата от 4813,41 лв. датата на подаване на исковата молба – 31.07.2019 г. до изплащане на вземането.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

Съгласно уговореното в т. 12.5 от договора застрахователят е длъжен да изплаща застрахователните плащания на застрахованите лица в в срок до 15 дни от датата, на която са представени поисканите доказателства за установяване на застрахователното събитие и на размера на плащането. Цитираната клауза дерогира приложението на чл. 448, ал. 3 КЗ, поради което ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 15 дни от  вхдиране на искането с представени доказателства за настъпилото застрахователно събитие, извършено на 14.11.2018 г., т.е. на 30.11.2018 г., от който момент на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Изчислено с онлайн калкулатор, обезщетението за забава за периода 30.11.2018 г. до 30.07.2019 г. /датата, предхождаща депоизране на исковата молба в съда/ върху остатъка от неизплатеното застрахователно обезщетение е в размер на 378.00 лв.

С оглед изложеното и предвид диспозитивното начало, акцесорният иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер 323,57 лв., предстравляваща обезщетението за забава за периода 30.11.2018 г. до 30.07.2019 г.

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски се поражда за ищеца.

Съобразно представения списък и доказателства, ищецът е сторил разноски в размер на 242,60 лв. за държавна такса. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер на възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., т.е. в случая възнаграждението за всеки от исковете е 589,59 лв., която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. А.А., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 4813,41 лв. /четири хиляди осемстотин и тринадесет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за настъпила трайно намалена работоспособност 80%, установена с Експертно решение № 3887/141/23.10.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Р. Ангелова“ – гр. Перник АД, по договор от 06.11.2017 г. за „Застраховка живота и трудоспособността чрез групова застраховка „Злополука“ на общо 14 457,5 действащи и предстоящи за назначаване съдии, прокурори и следователи, младши съдии, младши прокурори и младши следователи, кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, съдебни помощници и прокурорски помощници, членове на ВСС, иснспектори в Инспектората към ЕСС, служители на НИП и съдебни служители“, сключен между ВСС и „*****“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2019 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 323,57 лв. /триста двадесет и три лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2018 г. – 30.07.2019 г.  

ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 242,60 лв. /двеста четиридесет и два лева и шестдесет стотинки/ – разноски за производството по делото.

ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, ДА ЗАПЛАТИ на А.Ц.А. ***, с адрес на адвокатската кантора: гр. Перник, ул. «Черешово топче» 2, сумата 589,59 лв. /петстотин осемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.