Присъда по дело №1243/2023 на Районен съд - Сливен
| Номер на акта: | 162 |
| Дата: | 15 ноември 2023 г. (в сила от 1 декември 2023 г.) |
| Съдия: | Никола Георгиев Маринов |
| Дело: | 20232230201243 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 26 септември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
на 16.11.2023г.
С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия Д. И. М. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и против подсъдимата Р. К. Б. за извършено
престъпление по чл.195, ал.1 т.3 и 7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от
НК.
Пострадалият от престъплението редовно призован за разпоредително
заседание се явява лично и заявява, че не желае да бъде конституиран в
качеството на граждански ищец и в качеството на частен обвинител.
РП- С. изпраща в разпоредително заседание свой представител, който
дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Предлага предявения
граждански иск да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес.
В разпоредително заседание подс. Д. М. се явява лично и със служебен
защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените правила,
а именно по т.2 на чл.371 от НПК- съкратено съдебно следствие.
В разпоредително заседание подс. Р. Б. се явява лично и със служебен
защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Тя също
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените правила-
съкратено съдебно следствие.
Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането за
разглеждане на делото по глава 27 от НПК е основателно и след приключване
на разпоредителното заседание премина към предварително изслушване на
страните.
При предварителното изслушване на страните съдът разясни на
подсъдимите правата по чл.371 от НПК и ги уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направените от тях
самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата, след което обяви, че ще ползва самопризнанието на всеки от
подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подс. Д. М. в съдебно заседание се признава за виновен, разкайва се и
лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода“ в минимален размер.
Подс. Р. Б. в съдебно заседание се признава за виновна, разкайва се и
лично и чрез защитника си моли да й бъде наложено наказание „Лишаване от
1
свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца, което да се намали с 1/3.
Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението
като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подс. М. да се
наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, което да
се редуцира с 1/3 и намаленото наказание да се изтърпи при първоначален
ОБЩ режим. За подс. Б. предлага наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от ЕДНА година и ШЕСТ месеца, което да се намали с 1/3 и намаленото
наказание в размер на ЕДНА година да се изтърпи при първоначален СТРОГ
режим.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелят И. А. И. живеел в с. К., общ. С. на адрес: ул. „Панайот
Илиев“ №16, в къща с двор. Към неустановена дата в периода 25.04.2023г.-
30.04.2023г. св. И. И. държал в къщата си движими вещи, негова собственост
в това число и 1 литър домашна ракия в шише; мокетен килим с размери 2
метра на 2 метра, текстилен, с изобразени квадрати (подарен му около 5
години по- рано) и малка брадвичка с дървен сап, закупена преди около 5
години, употребявана. Пострадалият държал тези вещи на първия (приземен)
етаж на къщата. На този етаж имало прозорци със стъкла.
На неустановена дата в този периода от 25.04. до 30.04.2023г. в
неустановен час подсъдимите Р. К. Б. и Д. И. М. се разхождали в с. К., общ. С.
и подс. Б. завела подс. М. до имота на пострадалия, св. И. И.. Тя била
посещавала къщата, за да продава на собственика памучни изделия. Към този
момент св. И. И. не бил в дома си.
Двамата подсъдими влезли през дървената порта на имота, която не
била заключена. Счупили прозореца на стаята на приземния (първия) етаж на
къщата и влезли през него в жилището. От там подсъдимите Б. и М. взели
гореописаните вещи 1 шише с 1 литър домашна ракия; мокетен килим с
размери 2 метра на 2 метра и малка брадвичка, след което напуснали имота на
св. И. И.. По този начин те прекъснали владението на пострадалия върху
вещите предмет на инкриминираното деяние и установили своя трайна
фактическа власт върху отнетото.
Подсъдимите занесли отнетите вещи в гр. С. като се разпоредили по
неустановен начин с отнетите шише с литър домашна ракия и малката
брадвичка.
В неустановен момент пострадалият И. И. се прибрал в дома си и
установил извършената кражба. Той подал сигнал до РУ на МВР- С..
Св. С.Г. И., оперативен работник в участък „Петолъчка“ при РУ на
МВР- С. извършил проверка по подадения от св. И. А. И. сигнал. Пред св.
С.Г. И. подсъдимите признали изцяло вината си и изказали съжаление за
2
извършеното от тях деяние.
С протокол за доброволно предаване от 03.05.2023г. подс. Д. И. М.
предал на полицейски служител от РУ на МВР- С. 1 бр. килим като посочил в
протокола, че е откраднал килима от къща в с. К., намираща се близо до
училището в селото.
По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от
заключението на която е видно, че стойността на вещите, предмет на
инкриминираното деяние възлиза на сумата от 42 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на самопризнанията на подсъдимите, които се подкрепят от
свидетелските показания на свидетелите И. Т. И. и С.Г. И., протокола за
доброволно предаване и заключението на вещото лице по изготвената
съдебно- оценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели,
тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, логични и относими
към предмета на делото.
Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимите дадени по време на
досъдебното производство, тъй като същите кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства.
Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената
съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните,
а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експерта.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимите Д. И. М. и Р. К. Б. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3,
а подс. Б. и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, затова че на
неустановена дата в периода 25.04.2023г. до 30.04.2023г. в с. К., общ. С., ул.
„Панайот Илиев“ №16, в условията на повторност за подс. Б., в съучастие
помежду си като съизвършители, след разрушаване на преграда здраво
направена за защита на имот (счупване на прозорец) са извършили кражба на
чужди движими вещи- 1 литър домашна ракия, мокетен килим с размери 2
метра на 2 метра и малка брадвичка, всичко на обща стойност 42 лева,
собственост на И. А. И. от с. К., общ. С. като случаят е немаловажен.
3
Деянието е извършено от подсъдимите М. и Б. с пряк умисъл, тъй като
те са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали
настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимите са знаели,
че като отнемат вещите, предмет на инкриминираното деяние от дома на св.
И. извършват деянието кражба, за което са обвинени. Наясно са били и с това,
че като отнемат тези вещи ще настъпят вредни последици за собственика им,
но въпреки това са извършили инкриминираното деяние и са увредили
пострадалия И. А. И..
Съдът счита, че правилно е повдигнато на двамата подсъдими
обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като от събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че двамата са
проникнали в дома на св. И. като са разрушили преграда здраво направена за
защита на имот. Видно е, че са счупили прозореца на първия етаж. Този
квалифициращ елемент прави деянието немаловажно.
Подс. Б. е извършила деянието в условията на повторност.
Повторността се обуславя от факта, че подс. Б. е осъдена с влязла в сила на
22.10.2021г. присъда по НОХД №4063/2021г. на РС- Бургас, с която е осъдена
за също такова престъпление „Кражба“ по чл.195, ал.1, т.7 от НК. С тази
присъда й е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ОСЕМ месеца, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. Това
наказание е било изтърпяно на 09.02.2022г. Видно е, че от изтърпяването на
това наказание до извършването на деянието по настоящото производство не
е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо съдът
счита, че правилно РП- С. е повдигнала обвинение на подсъдимата Б. по т.7 на
чл.195, ал.1 от НК.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимите и в стремежа им за
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие искреното
разкаяние на подсъдимите.
Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно
лошите характеристични данни на подсъдимите и предишните им осъждания
освен обуславящото повторността на подс. Б..
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да
наложи на подсъдимите съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се разгледа
по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подсъдимите М. и
Б. признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласиха да не се събират доказателства за тези
факти. Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК,
наказанията им следва да се определят при условията на чл.58а от НК.
Съдът счете, че на подс. М. и Б. следва да се наложат наказания при
4
условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността им обстоятелства, нито е налице някое от
изключително естество. Ето защо съдът намира, че е най- подходящо да
наложи на подс. М. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА
година. Така определено наказанието на подс. М. съдът счита за справедливо
и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и на
дееца и с него ще се постигнат целите на генералната и специалната
превенция. Това наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът
задължително следва да намали с 1/3, а именно с ЧЕТИРИ месеца. Съдът
счете, че намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ
месеца подс. М. следва да изтърпи ефективно, тъй като не са налице
предпоставките за прилагане института на условното осъждане. Видно е, че
той е осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража на подс. М. следва да се определи първоначален
ОБЩ режим за изтърпяване на наказанието.
На подс. Б. съдът счете, че е най- подходящо да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца. В този
размер наказанието на подс. Б. съдът счита за справедливо и отговарящо в
максимална степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимата.
Тъй като делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие и
подсъдимата Б. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт съдът задължително следва да намали така определеното
наказание с 1/3, а именно с ШЕСТ месеца. Намаленото наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от ЕДНА година подс. Б. също следва да изтърпи
ефективно, тъй като тя също е осъждана на „Лишаване от свобода“ и не са
налице условията за прилагане на института на условното осъждане. На
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът й определи първоначален
СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието.
Съгласно правилата на процеса съдът осъди подсъдимите Д. И. М. и Р.
К. Б. да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от
70,20 лева, представляваща направени разноски по делото, на всеки по 35,10
лева.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5