Решение по дело №91/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, против решение № 422/22.12.2022 г., постановено по АНД № 1065/2022 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № 19-0953-000514/22.04.2019 г. на началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, с коeто на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10,00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10,00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10,00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно. Иска се да бъде отменено атакуваното съдебно решение и да бъде потвърдено НП. Претендират се разноски за процесуално представителство. Прави се евентуално възражение за прекомерност на претендирано от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът, редовно уведомен, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Не прави искане за разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

По делото се установява, че на 05.04.2019 г. в 09:45 ч., в гр. Видин, на ул.”Железничарска”, с посока на движение от ул.”Васил Левски” към ЖП гара, ответникът управлявал МПС „Мазда 626”, с рег.№ ВН****ВР, като бил спрян за проверка от мл. автоконтрольор Н. А. А.от Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, който установил, че водачът не е поставил обезопасителен колан, с който МПС било оборудвано, не представил на проверяващия го служител СУМПС, контролен талон към СУМПС, както и свидетелство за регистрация на МПС. За установените нарушения бил съставен акт № 195053/05.04.2019 г., против който не били направени възражения от уличеното лице.

Въз основа на установеното с акта началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин издал атакуваното пред ВРС наказателно постановление, което било отменено изцяло, като издадено при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недостатъчно конкретно описание на нарушенията по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което на свой ред е довело до накърняване правото на защита на нарушителя.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Административен съд Видин намира, че съставът на ВРС не е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства и да изясни относимите към спора факти и обстоятелства, което е довело до неправилни правни изводи по същество. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане и събиране на допълнителни доказателства, от съществено значение за разкриване на обективната истина и правилното приложение на материалния закон, които не могат да бъдат извършени от настоящата инстанция, предвид забраната за нови фактически установявания по чл.220 от АПК.

Видно от молба на ответника вх.№ 10323/05.12.2022 г. по АНД № 1065/2022 г. по описа на ВРС, Д.Б.Ц. е направил възражение за изтекла давност за налагане на административно наказание по смисъла на чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложим в настоящето производство на основание чл.11 от ЗАНН. Това възражение е прието за неоснователно от състава на ВРС, който постановил, че институтът на абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК е неприложим в административнонаказателното производство. Тези мотиви са неправилни и се опровергават както от изричната разпоредба на чл.11 от ЗАНН, така и от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, съгласно т.2 на което чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Според това постановление давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи  предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното  си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание и се погасява  наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на  същото тълкувателно постановление изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX-та от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение  наказание.

За извършване на описаното в наказателното постановление нарушение, както към момента на извършването му, така и към настоящия момент законодателят предвижда налагане на административно наказание „глоба“, респ. „имуществена санкция“. Съгласно приложимата към настоящия случай  разпоредба  на чл.80, ал.1, т.5 от НК  наказателното преследване се изключва по давност  ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на посочените по-горе норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на  чл.80, ал.1 от НК (обикновена давност).

В конкретния случай деянието е извършено на датата, посочена в АУАН, а именно на 05.04.2019 г.,  а  НП е издадено на 22.04.2019 г. Следователно отнесена към датата на извършване на процесното деяние – 05.04.2019 г.  абсолютната погасителна давност (четири години и половина)  изтича на 05.10.2023 г.  Ето защо настоящият съдебен състав намира, че  към настоящият момент  не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК.

От доказателствата по делото обаче не може да бъде установено дали е изтекла обикновената давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК. От административнонаказателната преписка се установява, че е изпращана кореспондеция от ОДМВР до адресати на наказателни постановления, издадени от органи в системата на ОДМВР-Видин, но няма доказателства кога е връчено процесното пред ВРС НП на уличеното като нарушител лице, респ. да са предприемани други действия от страна на наказващия орган, които да са довели до прекъсване на давността и започване на нов тригодишен давностен срок. Поради изложеното следва да се укаже на първоинстанционния съд да събере всички възможни доказателства, сочещи за извършени от касатора действия, които биха довели до прекъсване на давността и започването на нов давностен срок, след което да прецени дали е изтекла обикновената давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че изложените мотиви в атакуваното първоинстанционно решение, за това, че наказващият орган не е посочил точно нарушенията, като не е изложил фактическите обстоятелства, релевантни към състава на коментираните нарушения, т.е. че липсва яснота дали фактите и обстоятелствата, при които са реализирани нарушенията, представляват съставомерни от обективна и субективна страна признаци на административни нарушения, са неоснователни. От данните по преписката се установява, че процесните нарушения са описани достатъчно точно, конкретно и ясно по време, място и начин на извършване, при което са изпълнени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и не са нарушени процесуалните права на уличеното като нарушител лице, да разбере в извършването на какви конкретни нарушения е обвинено и въз основа на какви доказателства, като му е осигурена гарантираната от закона възможност да организира пълноценната си защита.

Поради изложеното въззивното решение следва да бъде отменено, като неправилно и необосновано, а делото върнато за ново разглеждане и събиране на доказателства от друг състав на първоинстанционния съд, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на касатора, съдът намира същото за основателно. Същото следва да бъде определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ на оспорващия следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, предвид разпоредбата на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.4 от АПК и ниската правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 422/22.12.2022 г., постановено по АНД № 1065/2022 г. по описа на Районен съд Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Видин при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Д.Б.Ц. ***, да заплати в полза на ОДМВР-Видин разноски за процесуално представителство по делото в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                            Членове:  1.

 

 

                                                                                    2.