№ 132
гр. Костинброд, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20241850100108 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца - „АПС Б. България“
ЕООД, ЕИК *****, седалище/адрес на управление: гр. С., с която се иска признаване за
установено, че ответника – Т. Н. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Г. му дължи
следните суми: сумата от 600 лева, представляваща главница, сумата от 104.50 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до 06.02.2024 г., както и законна
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 21.07.2023 г.
Претендира и присъждане на разноски в заповедното и настоящото производства.
Твърди, че на 14.02.2021 г., при условията на ЗПФУР, сключен договор за
потребителски кредит № 496055 между ответника и С.К. ООД, съгласно който на първия е
предоставен заем от 600 лева, която е следвало да върне на девет вноски по 147 лева в срок
до 15.11.2021 г., при лихва 40.05% и ГПР в размер на 48.61%.
Твърди сключване на договора по реда на ЗПФУР. Твърди се неизпълнение на
договора от страна на ответника.
Ищеца твърди, че е придобил вземанията по договора, след като е сключил договор за
прехвърляне на вземания – цесия със С.К. от 21.07.2022 г., като посочва, че ответника е
уведомен със СМС на посочения от него телефонен номер.
Воденото заповедно производство № 765/2023 г. по описа на съда е приложено.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Иска гледане на делото в
негово отсъствие. От страна на ищеца са представени само писмени доказателства, което не
1
са оспорени.
В изпълнение на задълженията си по чл. 131-133 от ГПК съдът е приел исковата
молба и е изпратил препис от нея и от приложените доказателства на ответника, като
исковата молба е връчена по реда на чл. 47 от ГПК, след което на ответника е предоставена
правна помощ на разноски на ищеца, като за особен представител е определена и назначена
адвокат Л. М. от която не е постъпил отговор в срок.
В едно от проведените съдебни заседания се явява назначения особен представител
на ответника, като оспорва предявените искове без да сочи аргументи.
Производството е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, след като в
образуваното заповедно производство – ч. гр. д. № 765/2023 г. по описа на КРС /приложено
към настоящето производство/, е издадена заповед за изпълнение № 393 от 30.10.2023 г.,
като след връчване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания на ищеца, в срока по
чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена настоящата искова молба. Посочената заповед за
изпълнение включва следните суми: Сумата от 600 лева, представляваща главница по
договор за кредит; Сумата от 60.33 лева, представляваща договорна лихва; Законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението – 21.07.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението; Сумата от 75 лева, представляваща обезщетение за направени
разноски
След преценка на представените от ищеца писмени доказателства, които не са
оспорени, съдът намира, че следва да уважи предявените претенции частично.
На 14.02.2021 г., ответникът, в качеството на кредитополучател, е сключил договор за
паричен заем № 496055 с кредитора „С.К.“ ООД. Договорено е да му се отпусне заемна сума
от 600 лева, която е следвало да бъде върната на девет месечни вноски – първите три по
20.03 лева, и следващите шест по 112 лева, като освен заемната сума е следвало да бъде
заплатено и възнаграждение – договорна лихва в размер на 132.09 лева. Първата вноска е с
падежна дата 15.03.2021 г., а последната на 15.11.2021 г. Договорен е лихвен процент
40.05%, като е посочено ГПР в размер на 48.61%. По отношение на ГПР в договора е
посочено, че не включва възможни разходи при неизпълнение, както и такси по тарифа на
кредитодателя.
С чл. 6.1 и чл. 6.2 от договора е постигнато съгласие в срок от три дни от сключване
на договора от страна на кредитополучателя да бъде представено обезпечение, като при
неизпълнение на това задължение е договорено изплащане от негова страна и на неустойка
в общ размер от 590.91 лева, която да бъде включена в погасителните вноски, при което те
стават съответно в размер на общо 147 лева всяка.
Договора е сключен по реда на ЗПФУР, като за това от страна на ищеца е
представена разпечатка на лог файл, в който са описани отделни действия в периода 13-
14.02.2021 г. на извършители - система и потребител. Разпечатката е без подпис.
Налице са ОУ на С.К. ООД за заеми кредирект от 2019 г., както договора за цесия от
21.07.2022 г. между С.К. ООД и ищеца, към който е приложен и списък с длъжници, в това
2
число и ответника /л.35/
Заемната сума е преведена на ответника чрез система Изипей на 14.02.2021 г., за
което е представено заверено извлечение за това от система Ипей.
От изискана изрична справка от С.К. ООД се установи, че по договора са извършени
плащания в размер 359 лева.
При тези несъмнено установени факти, без да са налице никакви основания да бъдат
игнорирани представените писмени доказателства съдът намира, че е налице валидно
правоотношение за паричен заем, правата по който са придобити от ищеца, но самият
писмен договор е недействителен, предвид следното.
В представения договор изрично е записано, че ГПР не включва възможни разходи,
които може да се заплатят при неизпълнение на договорни задължения.
В същото време обаче е налице начисляване на суми за неизпълнение на договорното
задължение за представяне на обезпечение, което разгледано самостоятелно също е
недействително предвид факта, че задължение за обезпечение се въвежда като условия за
сключване на договора, а не може да се формулира като последващо задължение, при
неизпълнение на което се предвижда санкция в размер на определена парична сума.
Очевидно е, предвид посоченото в договора – чл. 5, че при определяне на ГПР не е
включена сумата, уговорена като неустойка за непредставяне на обезпечение в уговорения
тридневен срок, като клаузите от ОУ дават основание на съда да счита, че задължението за
представяне на обезпечение и конкретните изисквания към възможните му форми са
неизпълни.
Основание за този извод на съда е разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от представените ОУ,
предвиждаща две възможни форми на обезпечение, което е възможно да бъде осигурена от
потребителя.
В първата форма е предвидено ако поръчителят е един то той следва да има
осигурителен доход в размер на 7-кратния размер на МРЗ за страната, която към момента на
сключване на договора – 2021 г., е в размер на 650 лева /ПМС № 331/26.11.2020 г./, докато
максималния осигурителен доход за същата година е в размер на 3 000 лева /ЗБДОО за 2021
г. обн. ДВ бр.103/04.12.2020 г./. След сравняване на двете суми е очевидна невъзможността
за представяне на обезпечение в такава форма. Разбираема е трудността и при осигуряване
на обезпечение от двама поръчители с редица условия към кредитната им история, като
изискването и към двамата е да имат осигурителен доход над 4-кретния размер на МРЗ,
което изисква тези лица да имат осигурителен доход над 2 600 лева, което и близо до
максимално предвидения за този момент.
Второто възможно обезпечение е във формата на банкова гаранция, като лишено от
логика и необходимост са изискванията към тази гаранция – да бъде за срок надхвърлящ с
шест месеца срока на договора, както и да бъде в размер двукратния на всички плащания по
3
договора за главница и лихва, като само може да се гадае каква е логиката за обезпечение в
двоен размер на задълженията и за срок от 6 месеца след изтичане на срока на последната
вноска, като очевидно цитираните условия изискват неприсъщо обезпечение на точно
определени разходи за точно определен срок.
В същото време ОУ – чл. 33, ал. 2, предвижда възможност за кредитодателя без да се
мотивира да прецени годността на обезпечение и да откаже сключване на договора до
представяне на исканото или да откаже сключване на договора при непредставяне на
исканото, но очевидно договора е сключен преди представяне на обезпечение и с оглед
цитираните изисквания към различните му форми е безпредметно търсенето на интерес за
изпълнение на това задължение от страна на потребителя след отпускане и предаване на
заемната сума.
Според съда обективната невъзможност за изпълнение на поставените условия към
част от възможните форми на обезпечение, както и напълно лишеното от логика
обезпечение във формата на банкова гаранция дава основание на съда да счита, че тези
клаузи са целенасочено предвидени като неизпълними и се цели възникване на задължение
за заплащане на неустойка, което е направено само с цел осигуряване на допълнително
възнаграждение над максимално предвиденото в чл. 19, ал. 3 от ЗПК.
В същото време обаче тази неизпълнимост на условие за поръчителство като форма
на обезпечение дава основание на съда да счита, че със самия договор е установено
задължение за заплащане на сума, която е част от разходите по кредита и съответно и
следвало да бъде отчетена при определяне на ГПР, което не е сторено.
Доколкото тези разходи не са включени в ГПР, съобразно мотивите на Решение на
СЕС по дело C-714/22 от 21.03.2024 г., това се приравнява на липса на ГПР и на това
основание е нищожен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
поради което е на основание чл. 23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна
сума без възнаграждение и лихви. Допълнително в този съдебен акт е посочено, че
лишаването на кредитодателите от възнаграждение и лихви в такъв случай следва да е
пропорционално и да има възпиращ ефект.
Съдът намира, че лишаването на заявителя от възнаграждение по договора за кредит е
пропорционално и ще има възпиращ ефект за прекратяване на практиката, която е трайна в
използването на именно кредитодателя за договаряне на поръчителство и осигуряване на по-
голямо възнаграждение, което се осъществява чрез заобикаляне на изискванията на закона.
Предвид изложеното съдът намира, че от страна на ответника се дължи само
главница в размер на 241 лева, представляваща разликата между заемната сума и
направените плащания по договора, и лихва върху тази сума от подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
Следва да бъде отхвърлено искането за признаване за установено, че ответника
дължи и сумата от 104.50 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до
06.02.2024 г., след като на първо място такава сума не е включена в цитираната заповед за
4
изпълнение /в заповедното п-во са отхвърлени претенции за неустойка и частично за
разноски/. Принципно тази претенция е недопустима, поради липса на интерес от
установяване на нейната дължимост, но съдът намира ,че следва да я отхвърли по същество,
след като договора е недействителен и лихва за забава се дължи от поканата за връщане на
заемната сума, за който момент е меродавен подаването на заявлението, в какъвто смисъл се
дължи лихва от тази дата - 21.07.2023 г. /първоначално пред СРС/.
Предвид изхода от делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно
с уважената част от 241 лева спрямо общата претенция в размер на 704.50 лева.
Направените в заповедното п-во разноски са в размер на 75 лева – държавна такса от
25 лева и 50 лева за възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, поради което
съразмерно с уважената част следва да бъде присъдена сумата от 25.66 лева.
Направените в исковото производство разноски са в 75 лева за ДТ, 5.70 лева за ДТ за
преписи, 400 лева за възнаграждение на особен представител и сумата от 100 лева за
възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, или общо разноските са в размер на
размер на 582.70 лева, а съразмерно с уважената част следва да бъде присъдена сумата от
199.33 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ОТВЕТНИКА - Т. Н. Н., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Г. ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА - АПС Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****,
седалище/адрес на управление: гр. С., СЛЕДНИТЕ СУМИ: Сумата от 241 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем № 496055/14.02.2021 г.;
Законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 21.07.2023 г., до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение № 393/30.10.2023 г., по ч.гр.д. № 765/2023 г. по описа на РС Костинброд,
КАТО ОТХВЪРЛЯ претенциите на ищеца за признаване за установено, че
ответникът му дължи главница за разликата над сумата от 241 лева до пълния размер
в тази част от 600 лева, както и за сумата от 104.50 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.11.2021 г. до 06.02.2024 г.
ОСЪЖДА Т. Н. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА АПС Б. БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ***** сумата от 25.66 лева за направени разноски по ч.гр.д. № 765/2023 г.
по описа на РС Костинброд, както и сумата от 199.33 лева за направени разноски в
настоящото производство.
На адвокат Л. М. да се изплати сумата от 400 лева по внесения депозит за
оказаната правна помощ на ответника.
5
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението, че е изготвено пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните, чрез
упълномощените/назначени представители.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6