РЕШЕНИЕ №195
гр. Пещера, 31.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, в публично заседание на първи
март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА
при участието на
секретар Е.К., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 779 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 108 от ЗС.
Предявени са от С.Б.К., ЕГН: ********** и Х.Д.К., ЕГН:
**********,*** против И.К.К., ЕГН: **********, Б.А.К.,
ЕГН: ********** и А.А.К.,***, обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, с които ищците
желаят да бъде установено по отношение на ответниците, че са собственици на
имот - гараж, с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Пещера, общ.
Пещера, обл. Пазарджик, ул. “****“, разположен в
поземлен имот с идентификатор ***, да
бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху процесния недвижим имот
и да им заплатят обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването без
основание на процесния недвижим имот, в размер на 240 лв., което се претендира
като частичен иск, за период от 6 месеца преди подаване на исковата молба, а
именно от 18.03.2015 г. до 18.09.2015 г., от целия 36 месечен период, считано
от 02.2013 г. и
общ размер от 2000 лв..
Ищците
твърдят, че въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя от
Общински народен съвет Пещера, през 1989 г., заедно с наследодателя на
ответниците построили през 1990 г. два съседни гаража, всеки с площ от 24 кв.
м. и лице на ул. „****“, в кв. 20, по плана на гр. Пещера. Твърди се, че на
ищците било учредено право на строеж отнасящо се за петно № 3, това на
наследодателя на ответниците за петно № 2, а на покойния общ наследодател на
страните- Б.К. върху петно № 1. Сочи се, че по действащите КККР на гр. Пещера,
имотът върху който са построени гаражите е с идентификатор № ***. Ищците
твърдят, че са собственици на имот идентификатор № ***, ответниците на имот идентификатор
№ ***.3, а гаражът означен с идентификатор № ***.2 е на покойния общ наследодател на страните- Б.К.. Излага се, че
при строежа на гаражите с идентификатори ***.3 и *** съзнателно не е била изградена
стена между, тях, за да се образува общо помещение, което да служи за
извършване на дърводелска работа и производство на бетонови изделия. Твърди се,
че това общо помещение е било ползвано от всички, докато А. Б.К.- наследодател
на ответниците починал на 30.09.2012 г. Сочи се, че през февруари 2013 г.,
наследниците на А. К.- ответници по делото, сменили
заключващото устройство на образуваното общо помещение и отказали да допуснат
ищците в него, като им оспорвали правата върху имот – гаража с идентификатор ***.
Ищците заявяват, че по този начин ответниците са нарушили правото им на
собственост върху процесния имот с
идентификатор ***, като към момента на подаване на исковата молба
последните осъществяват владение върху процесния имот без да имат основание за
това. Поддържа се, че в резултат на лишаването им от възможността да упражняват
правото си на собственост върху процесния имот, ищците търпят вреди, изразяващи
се в невъзможността да реализират доходи от наема на процесния имот. Въз основа
на изложеното се моли съдът да уважи предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, като бъде постановено решение, съгласно което да бъде установено по отношение
на ответниците, че ищците са собственици на имот - гараж, с идентификатор ***
по кадастралната карта на гр. Пещера, общ. Пещера, обл.
Пазарджик, ул. “****“, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, да бъдат осъдени ответниците да предадат
владението върху процесния недвижим имот и да заплатят обезщетение за
неоснователно обогатяване от ползването без основание на процесния недвижим
имот, в размер на 240 лв., което се претендира като частичен иск, за период от
6 месеца преди подаване на исковата молба, а именно от 18.03.2015 г. до
18.09.2015 г., от целия 36 месечен период, считано от 18.02.2013 г. и общ
размер от 2000 лв... Ангажират писмени доказателства. Претендират разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците - И.К.К., ЕГН: **********
и Б.А.К., ЕГН: **********, чрез пълномощника им адв. И.К.Б..
Предявените искове се оспорват като неоснователни и необосновани. Заявява се,
че действително на ищците, на наследодателя на ответниците - А. Б.К. и на общия наследодател на
страните- Б.К., са били предоставени три отделни петна за построяване на гаражи
с размер от по 24 кв. м. с лице ул. „****“, кв. 22 по плана на гр. Пещера. Не
се оспорва и фактът, че през 1990 г. тримата суперфициари
са реаризирали правото си на строеж. Твърди се, че
гаражът на общия наследодател – бащата на ищците и на наследодателя на
ответниците- Б.К., е бил разделен на две
равни части като всяка от тези две части е била преградена със стена към гараж
№ 2 и към гараж № 3 с цел равни права при наследяване на гаража на общия
наследодател. Твърди се, че в момента
ищците ползват реално гараж № 2 и половината от гараж № 3 – като наследствен, а
ответниците ползват целия гараж № 4 и половината от гараж № 3, различно е
отразено от фактическото владение и идентификатори по КК и КР. Заявява се, че с
влизане в сила на КК и КР на гр. Пещера, ищците са се снабдили с нотариален акт
№ 162, том I, рег. № 1867, нот. дело № 133/2014 г. за
сграда с идентификатор ***, като изрично
е записано, че тази сграда няма номер по предходен план. Твърди се, че с
влизане в сила на КК и КР са определени номера на трите гаража, които не
съответстват на реалното им владение, т.е. гараж № 4 по КК и КР с част от гараж
№ 3 се владее от ответниците, а гараж № 2 и половината от гараж № 3 се владее
от ищците. Сочи се, че от самото построяване на гаражите владението е било
разпределено по този начин, не е имало спорове във връзка с него и че сега
предявените искове са неоснователни и необосновани, като се има предвид, че
владението в сегашното му разпределение, е справедливо. Оспорват се приложеният
към исковата молба нотариален акт. Поддържа се, че предявените искове са
неоснователни, тъй като са в противоречие реалното владение, което се
осъществява върху трите гаража и тяхното разположение. Твърди се, че има грешка
в КК и КР при описване на имотите.Ангажират се доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата А.А.К..
С протоколно
определение от 01.03.2016 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3-то ГПК
е приел изменение на иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, чрез намаляването
му от 360 лв. на 240 лв., а на основание чл. 214, ал. 2 ГПК е приел и
претенцията за законна лихва до окончателно изплащане на главницата,
представляваща обезщетение по чл. 59 ЗЗД.
Съдът като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
От
нотариален акт за установяване право на собственост върху недвижим имот № 162,
том I, рег. № 1867, нот. дело № 133/2014 г. се
установява, че на 05.09.2014 г., ищците С.Б.К. и Х.Д.К. са признати за
съсобственици в режим на СИО, на основание строеж по време на брака им върху
следния недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор ***, по КККР на гр.
Пещера, одобрени със Заповед РД-18-14/10.07.2013 Г., на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на имота: гр. Пещера, ул. ул. „***“, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 24 кв. м., стар
идентификатор- няма, номер по предходен план- няма, при съседи на обекта: сграда
с идентификатори ***.3; сграда с идентификатори ***.5 и от останалите страни
незастроено място.
По
силата на Договор за отстъпено
право на строеж върху държавна земя от Общински народен съвет Пещера, от
14.06.1989 г. e видно, че на ищецът С. Б. К. е учредена суперфиция върху държавна земя съставляваща парцел № пет. 3, срещу квартал № 20, по регулационен
план на гр. Пещера с площ от 24 кв.м..
От
разрешение за строеж № 154/25.12.1989 г. се установява, че на С. Б. К. е
разрешено, съобразно одобрени проекти, строеж на гараж, в парцел- гараж № 3,
срещу кв. 20, по плана на гр. Пещера ул. „***“.
От протокол
№ 30, на Общински народен съвет, гр. Пещера, за определяне на строителна линия
и ниво се установява, че е определена линия и ниво за петно №№ 1,2,3 и 4, срещу
кв. 20, по рег. План на гр. Пещера , съгласно учредено право на строеж на Б., А.,
С. К. и М. М. за строеж на 4 броя гаражи, съгласно одобрени планове и
разрешение за строеж №№ 152, 153, 154 и 155 от 25.12.1990 г..
От
представено по делото като писмено доказателство завещание на А. С. К. се
установява, че последната е завещала на ответника Б.К. ***, при съседи: С. Б. К.,
А. Б. К. ***.
С оглед изследване на релевантни за изхода на
спора факти и обстоятелства, в хода на делото са ангажирани специални знания
посредством допуснати и
приети СТЕ и ССЕ.
Заключението на вещото лице по СТЕ установява
следното: сграда с
идентификатор *** по КККР на гр. Пещера представлява гараж, изграден върху
петно № 3, по проект за „Гаражи в кв.20, гр. Пещера от № 1 до № 11 от 1989“, за
което петно е отстъпено право на строеж с Договор от 14.06.1989 г. на С.К.. За
същото е издадено Разрешение за строеж № 154/25.12.1989 г.. Съставен е общ
Протокол № 30/05.10.1990 г. за определяне на строителна линия и ниво на гаражи,
изградени върху петно №№1,2,3 и 4. Гаражи, проектирани с № № 1,2 и 3,
представляващи съответно сгради с идентификатори ***.2, ***.3 и *** по
КККР са изградени с различия от одобрения проект.
Заключението на вещото лице по ССЕ установява, че средния пазарен наем
за процесния имот за периода от 18.03.2015 г. до 18.09.2015 г. е в размер на 40
лв. месечно, общо 240 лв. за целия 6- месечен период.
По делото са
събрани гласните доказателствени средства, чрез разпита на свидетелят И. С.- съсед, от чиито
показания се установява, че процесния гараж- „третия, последния, който е без
преградна стена“ от две, три години се ползва от ответника Б.К., а преди това
бил ползван от ищеца С.К. заедно с брат му А..
От
показанията на свидетелката М. А.- сестра на ответницата И.К., се установява,
че ответниците ползват процесния- „третия“ гараж, който е с липсваща преградна
стена като това положение продължава от 20 години и ищецът никога не го е
ползвал.
При така установените факти по делото съдът е
мотивиран да приеме следното от
правна страна:
По иска с правно основание чл. 108
ЗС:
За да се
уважи претенцията на ищците следва да се установи наличието на следните
елементи от фактическия състав: ищците са собственици на процесния имот, а
ответникът упражнява фактическа власт върху него без да има правно основание за
това.
Въз основа
на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че ищците С. и Х. К.
доказаха правото си на собственост с представения по делото нотариален акт за установяване право
на собственост върху недвижим имот № 162, том I, рег. № 1867, нот. дело № 133/2014 г. по следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение
№ 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012
г., ОСГК при оспорване на признатото с нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата
страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В
настоящото производство не се събраха доказателства в посока наличие на права, противопоставими
на тези на ищците, или в посока опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в
нотариалния акт придобивно основание. От друга страна не се
твърди, а и не се доказва признатото
право на ищците да се е погасило или да е било прехвърлено другиму след издаването на
нотариалния акт. В този
смисъл възраженията на ответниците, че от самото построяване на гаражите
владението е било разпределено по този начин и в сегашното му положение е
справедливо не са в състояние да разколебаят правния извод за това кой е
титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот след като не се
позовават изрично на изтекла в тяхна полза придобивна
давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД
указва, че давността не се прилага служебно. Съгласно т. 1 на Тълкувателно
решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2012 г., ОСГК защитата на правата на владелеца при изтекъл срок по чл. 79 ЗС
може да се осъществи чрез предявяване на иск за собственост, възражение по
предявен против него иск за собственост или чрез снабдяване с констативен
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Съгласно т. 2 от
Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2012 г., ОСГК до момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици - придобИ.е на вещното право - се зачитат
от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на
фактическия състав на придобивното основание. Ето
защо макар и ответниците да навеждат обстоятелства относно наличие на владение
върху процесния имот, то без изричното им позоваване на материалноправните
последици на давността, съдът не би могъл да ги зачита служебно в настоящото
производство.
От друга страна с изтичането на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи
и известни нему към този момент факти. Ответниците се
позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност
по отношение на процесния недвижим имот едва в писмена защита след приключване
устните състезания, поради което съдът счита, че не следва да излага подробни
съображения в тази насока, доколкото това им възражение е било преклудирано. В
този смисъл е и т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
съгласно която общото правило за преклудиране на
възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за
възраженията за придобивна и погасителна давност.
От представеното завещание на А. С. К. не може да се направи обоснован
извод, че същото касае процесния имот, а още по- малко, че е годно да породи вещно-прехвърлителен ефект по отношение на него. В този
смисъл не са събрани никакви доказателства в насока, че завещателя е титуляр на
правото на собственост върху имота, обект на завещателно
разпореждане. Ето защо възражението за придобИ.е на
процесния имот, въз основа на представеното завещание се явява недоказано.
Съгласно заключение на съдебно техническа експертиза, което съдът
кредитира в цялост като компетентно и пълно изготвено, процесният
имот е идентичен със следния имот: гараж,
изграден върху петно № 3, по проект за „Гаражи в кв.20, гр. Пещера от № 1 до №
11 от 1989“, за което петно е отстъпено право на строеж с Договор от 14.06.1989
г. на С. К., издадено
е Разрешение за строеж № 154/25.12.1989 г. и към настоящия момент съставлява
поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Пещера. Правото на строеж върху държавен парцел включва
правото да се построи сграда върху земя, собственост на държавата, построеното
да бъде собственост на суперфициара, като се дерогира принципът на приращението /Решение № 56 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. №
6153/2007 г., I г. о., ГК/. Ето защо съдът приема, че легитимиращото
действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост по
отношение на процесния имот не е оборено, а напротив подкрепя се от
заключението на вещото лице, доколкото се установява, че суперфициар
по Договор от 14.06.1989 г. е ищецът С.К.. Този извод кореспондира и с
представените като писмени доказателства по делото- Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от Общински народен съвет
Пещера, от 14.06.1989 г., разрешение за строеж № 154/25.12.1989 г. и Протокол №
30, на Общински народен съвет, гр. Пещера, за определяне на строителна линия и
ниво.
От събраните
по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетели И. С. и М. А. се
установява, че ответниците за периода от 18.03.2015 г. до 18.09.2015 г. са
ползвали процесния гараж, а ищците не. Съдът счита, че разпитаните свидетели
могат да дават правдиви показания относно релевантните по делото факти, тъй
като лично са възприели тези, с оглед на което ги кредитира в цялост при
съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК, като пълни, обективни и
непротиворечиви помежду си. Като съобрази горното съдът счита за установено, че
ответниците са упражнявали фактическа власт върху гореописания гараж, през
процесния период. С оглед събрания доказателствен материал не се доказа
фактическата им власт да почива на правно основание. Предвид така
установеното съдът приема, че са налице кумулативно всички предпоставки,
обуславящи основателността на предявеният иск по чл. 108 ЗС,
поради което същият следва да бъде уважен.
Предвид изложените мотиви съдът следва да осъди
ответниците да предадат на ищците владението върху
процесния гараж, с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Пещера, общ.
Пещера, обл. Пазарджик, ул. “****“, разположен в
поземлен имот с идентификатор ***.
По иска с
правно основание чл. 59 ЗЗД
За да се
уважи претенцията на ищеца следва да се установи наличието на следния
фактически състав: ищецът е бил лишен от правото на ползване на процесния имот,
с което същият е обеднял, ответникът е упражнявал фактическа власт върху него,
без да има валидно правно основание затова, с което се е обогатил, причинна
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.
Видно от
установеното по- горе съдът счита, че ищците са били лишени от ползването на
процесния имот, а и от правото да получават граждански плодове от него, за
периода от 18.03.2015 г. до 18.09.2015 г., от страна на ответниците, които
нямат валидно правно основание въз основа на което да упражняват фактическа
власт. Между обедняването на едните и обогатяването на другите е налице
причинна връзка. Съгласно приета и неоспорена от страните съдебно- счетоводна
експертиза средната месечна наемна цена за ползване на процесния гараж за
периода от 18.03.2015 г. до 18.09.2015 г. е в размер на 40 лв. месечно или общо
240 лв. за целия 6- месечен период. Съдът намира така изготвената експертиза за
компетентно и пълно изготвена и я кредитира напълно. Като съобрази горното,
съдът намира за доказан по основание и размер така предявения частичен иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, поради което на ищците следва да се присъди
обезщетение за ползване в общ размер от 240 лв., за периода от 18.03.2015 г. до
18.09.2015 г., от целия 36 месечен период, считано от 02.2013 г. и общ размер от 2000 лв..
По разноските:
Предвид
основателността на така предявените искове,уважаването им в пълен размер съдът
счита, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят направените в настоящото производство разноски от ищците в размер на
1100 лв., съгласно списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства по делото.
Водим от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.К., ЕГН:
**********, Б.А.К., ЕГН: ********** и А.А.К.,***, че С.Б.К., ЕГН:
********** и Х.Д.К., ЕГН: **********,***, са собственици на
основание отстъпено
право на строеж върху държавна земя на следния недвижим имот: гараж, с
идентификатор ***, по кадастралната карта на гр. Пещера, общ. Пещера, обл. Пазарджик, ул. “****“, разположен в поземлен имот с
идентификатор ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС И.К.К.,
ЕГН: **********, Б.А.К., ЕГН: ********** и А.А.К.,***, да ПРЕДАДАТ владението на С.Б.К., ЕГН:
********** и Х.Д.К., ЕГН: **********,*** върху недвижим имот: гараж, с идентификатор
***, по кадастралната карта на гр. Пещера, общ. Пещера, обл.
Пазарджик, ул. “****“, разположен в поземлен имот с идентификатор ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД И.К.К., ЕГН: **********, Б.А.К., ЕГН: ********** и А.А.К.,*** да заплатят на С.Б.К., ЕГН: ********** и Х.Д.К.,
ЕГН: **********,***, сума в размер на 240
лв./ двеста и четиридесет лева/, представляваща парично обезщетение за
неоснователно обогатяване от ползуването без
основание, за периода от 18.03.2015 г. до 18.09.2015 г., на процесния недвижим
имот- гараж, с идентификатор ***, по кадастралната карта на гр. Пещера, общ.
Пещера, обл. Пазарджик, ул. “****“, разположен в
поземлен имот с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху главницата в
размер на 240 лв. от завеждането на иска в съда на 18.09.2015 г., до
окончателното изплащане на сумите, предявен като частичен иск от целия 36
месечен период, считано от 02.2013 г. и цялостна претенция в
размер на 2000 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.К.К.,
ЕГН: **********, Б.А.К., ЕГН: ********** и А.А.К.,*** да заплатят на С.Б.К., ЕГН:
********** и Х.Д.К., ЕГН: **********,***, сумата 1100 лв., представляваща сторените от ищците
разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкият окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА