№ 222
гр. Сливен, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500384 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260421/21.07.2021г. по гр.д.
№315/2021г. на Сливенски районен съд, с което е предоставено упражняването на
родителските права спрямо малолетните деца Р.Г. Р.а с ЕГН ********** и Д.Г. Р.а с
ЕГН ********** на бащата Г. Р. Р.; определено е местоживеене на двете деца при
бащата Г.Р. в гр. Сливен; определен е режим на лични отношения между малолетните
деца Р. и Д. и тяхната майка М. ЕВГ. Б., както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца от 17,00ч. на петъчния ден до 17,00 часа на неделния ден с преспиване, един
месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата; всяка четна
година Коледните празници от 10,00 часа на първия почивен ден до 17,00 часа на
последния почивен ден – при майката с препиване, а Новогодишните и Великденските
празници от 10,00 часа на първия почивен ден до 17,00 часа на последния почивен ден
– при бащата, съответно всяка нечетна година Коледните празници – при бащата, а
Новогодишните и Великденските празници – при майката с преспиване, като майката
взема децата от дома на бащата в гр. Сливен и ги връща там, като бащата е задължен да
предостави възможност за допълнителен контакт на майката с децата чрез телефон,
компютър, таблет и др. с продължителност до 15 мин. всеки, най-малко три пъти
седмично, с определен часови интервал. С Решението е осъдена е майката М. ЕВГ. Б.
1
да заплаща месечна издръжка за децата в размер на по 200лв. за всяко дете, считано от
подаване на исковата молба - 29.01.2021г., ведно със законната лихва за забава върху
всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на законови причини за изменение
или прекратяване на издръжката, като иска е отхвърлен в останалата част над
уважения до пълния претендиран размер от по 250лв. за всяко дете, като
неоснователен. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски в
размер на 400лв. и държавна такса върху издръжката в размер на 576,00лв.
Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстнационното
производство М. ЕВГ. Б., като се обжалва посоченото решение в частите, с които е
предоставено упражняването на родителските права спрямо двете малолетни деца на
бащата, определен е режим на лични отношения на децата с майката и майката е
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на по 200лв. за всяко дете, както и в
частта относно разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна – ищеца в
първоинстанционното производство Г. Р. Р..
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
В жалбата си въззивницата М. ЕВГ. Б. – ответница в първоинстанционното
производство, чрез пълномощника си адв. Е.П. посочва, че обжалваното решение на
СлРС е неправилно и необосновано. Счита, че първоинстанционният съд не се е
съобразил с всички факти и обстоятелства, не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства и не се е ръководил най-вече от интереса на децата. Съдът не събрал
доказателства относно желанието на децата, относно обстоятелството дали са
манипулирани преди изслушването им от социалния работник, не проверил
истинността на твърденията на ищеца. Посочва, че тя е търсила децата, но била
ограничавана от ищеца и от заплахите, отправяни от негова страна. Счита, че за
времето, през което децата са живели при бащата, са се отчуждили в известна степен от
нея, като не е изследвано на какво се дължи това – на родителско отчуждение или на
друго прикрито емоционално отношение към нея. Бащата и неговите близки
осъществявали поведение, което отчуждава децата от нея. Посочва, че към момента
децата са при нея, тя полага непосредствените грижи за тях, като те не искали да се
връщат при баща си. Децата се страхували от баща си, който имал агресивно поведение
и се отнасял с тях като с войници. Децата се страхували, че ако отидат при баща си той
нямало да им разреши да се виждат с нея. Въззивницата счита, че районният съд е
постановил крайно несправедливо решение, несъобразено с висшия интерес на децата,
без да са преценени всички относими и указани в закона и практиката релевантни
обстоятелства. Следва да се отчете и крехката им възраст, при която лесно се променя
психоемоционалното им състояние и нагласа, лишени са от пълна възможност да
2
преценят случващото си и отношенията между родителите им. Счита, че родителските
права следва да се предоставят на нея. С оглед изложеното, въззивницата моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с
което да предостави на нея упражняването на родителските права спрямо двете
малолетни деца Р. и Д., да определи местоживеенето им при нея, да определи разширен
режим на лични контакти на децата с бащата и съответна издръжка, платима от него.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С отговора на въззивна жалба, насрещната по нея страна – ищеца в
първоинстанционното производство Г. Р. Р. чрез пълномощника адв. Р.Т. оспорва
същата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение като потвърди
първоинстанционното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Посочва,
че районният съд е установил всички относими към спора факти и обстоятелства, въз
основа на което е направил правилни и законосъобразни правни изводи. Прави
подробно изложение на фактическата обстановка от своята гледна точка и анализ на
събраните по делото доказателства. Счита, че се установили добри възпитателски
качества у бащата и че той е по-пригодния родител за отглеждането и възпитанието на
децата, тъй като грижите на майката не били достатъчни и адекватни. Майката нямала
близки, на които да разчита при отглеждането на децата, за разлика от него. Посочва,
че след като майката е взела децата в началото на м.07.2021г., не давала възможност на
децата да осъществяват контакт с него, отказвала да му ги предостави за
осъществяване на подготовка за училище и детска градина. Намира доказателствените
искания за неоснователни и моли съда да ги остави без уважение. Моли съда да
разпореди местоживеенето на децата да е при него, като му даде възможност да ги
подготви съответно за училище и детска градина.
По направените с въззивната жалба доказателствени искания въззивният съд се
е произнесъл с определението по чл.267 от ГПК, като е уважил част от същите.
В с.з., въззивницата М. ЕВГ. Б., редовно призована, се представлява от процесуален
представител по пълномощие адв. Е.П., която заявява, че страните са постигнали
споразумение по въпросите, свързани с упражняването на родителските права,
местоживеенето на децата, режима на лични отношения и издръжката, като представя
същото и моли съда да го одобри като непротиворечащо на закона и морала. Посочва,
че съгласно уговорката в споразумението разноските остават за страните, така, както са
направени.
В с.з. въззиваемият Г. Р. Р., редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв. Р.Т., която потвърждава постигането на
споразумение по всички спорни въпроси и моли съда да го одобри, като
непротиворечащо на закона и морала и в интерес на децата. Разноските остават за
страните, така, както са направени.
3
След като се запозна с представеното от страните и прието като доказателство
по делото споразумение от 23.11.2021г., подписано лично от страните, съдът
констатира, че същото отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от СК. Със
споразумението страните – двамата родители, са постигнали съгласие по въпросите,
свързани с местоживеенето на двете деца Р.Г. Р.а и Д.Г. Р.а, упражняването на
родителските права спрямо тях, режима на лични отношения с тях и издръжката им,
т.е. по всички въпроси, предмет на производството. Споразумението не противоречи
на закона и добрите нрави и със него са защитени интересите на двете деца. Поради
това съдът следва да утвърди с решението си така постигнатото между страните
споразумение по чл.127, ал.1 от СК.
Предвид посоченото процесуалното развитие на делото, настоящият състав е
мотивиран да постанови решение, с което да обезсили първоинстанционното решение
и да утвърди постигнатото между страните споразумение.
Всяка една от страните следва да заплати съответна държавна такса върху
размера на дължимата от нея издръжка, в размер на 2% върху тригодишните платежи,
съответно Г.Р. – 204лв., а М.Б. – 40,80лв.
Разноските, направени от страните в производството, съгласно уговореното в
споразумението, следва да се понесат от всяка една от тях, така, както са направени.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение №260421/21.07.2021г., постановено по гр.д.
№315/2021г. по описа на Сливенски районен съд, поради сключено между страните
споразумение по чл.127, ал.1 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните М. ЕВГ. Б. и Г. Р. Р.
СПОРАЗУМЕНИЕ с правно основание чл. 127, ал.1 от СК, както следва:
Родителските права спрямо малолетните деца Р.Г. Р.А, ЕГН ********** и Д.Г.
Р.А, ЕГН ********** ще се упражняват от двамата родители М. ЕВГ. Б. с ЕГН
********** и Г. Р. Р. с ЕГН **********, както следва:
1. За периода от 01.09. до 01.07. на всяка година родителските права ще се
упражняват от майката М. ЕВГ. Б. с ЕГН **********, при която се определя за този
период и местоживеенето на децата Р.Г. Р.А, ЕГН ********** и Д.Г. Р.А, ЕГН
**********, в гр. ***
1.1. През този период на бащата Г. Р. Р. с ЕГН ********** се определя свободен
режим на лични контакти с децата Р.Г. Р.А, ЕГН ********** и Д.Г. Р.А, ЕГН
4
**********, при уговорка с другия родител и при задължителен, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 18.00
часа на неделния ден с приспиване;
- на четна година по Коледните празници, а на нечетна година по
Новогодишните празници и обратно през следващите години;
- за Великденските празници на четна година.
1.2. За периода от 01.09. до 01.07. на всяка година, бащата Г. Р. Р. с ЕГН
********** се задължава да заплаща ежемесечна издръжка на малолетните деца Р.Г.
Р.А, ЕГН ********** и Д.Г. Р.А, ЕГН ********** в размер от по 170 лв. за всяко дете,
считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху
тази сума при всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни основания за
изменение или прекратяване на издръжката.
2. За периода от 01.07. до 01.09. на всяка година родителските права ще се
упражняват от бащата Г. Р. Р. с ЕГН ********** при който се определя за този период
и местоживеенето на децата Р.Г. Р.А, ЕГН ********** и Д.Г. Р.А, ЕГН **********, в
***
2.1. През този период на майката М. ЕВГ. Б. с ЕГН ********** се определя
свободен режим на лични контакти с децата Р.Г. Р.А, ЕГН ********** и Д.Г. Р.А, ЕГН
**********, при уговорка с другия родител и при задължителен, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 18.00
часа на неделния ден с приспиване.
2.2. За периода от 01.07. до 01.09. на всяка година, майката М. ЕВГ. Б. с ЕГН
********** се задължава да заплаща ежемесечна издръжка на малолетните деца Р.Г.
Р.А, ЕГН ********** и Д.Г. Р.А, ЕГН ********** в размер от по 170 лв. за всяко дете,
начиная от 01.07.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума при всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване
на издръжката.
2.3. За шест месеца от упражняването на родителските права от М. ЕВГ. Б. с
ЕГН **********, Г. Р. Р. с ЕГН ********** не дължи издръжка, тъй като прави
прихващане на дължимата от М. ЕВГ. Б. с ЕГН ********** издръжка за периода от
м.януари 2021г. до 01.07.2021г.
3. Всеки един от родителите се задължава поне два пъти седмично когато
упражнява родителските права, да осигури видео връзка с другия родител за времето от
18.00 часа до 21.00 часа.
4. Разноските по делото остават така, както са направени от страните.
ОСЪЖДА Г. Р. Р. с ЕГН ********** от гр.*** да заплати в полза на съдебната
5
власт държавна такса върху издръжката в размер на 204,00 лева.
ОСЪЖДА М. ЕВГ. Б. с ЕГН ********** от гр. ***да заплати в полза на
съдебната власт държавна такса върху издръжката в размер на 40,80 лева.
Решението, в частта, с която е одобрено споразумението между страните не
подлежи на обжалване.
Решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6