Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 16.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, гражданска колегия, в публичното
заседание на 19.01.2018г., в състав:
Председател: БИЛЯНА ВИДОЛОВА,
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3256 по описа на съда за 2016г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Искане на
осн. чл 349 ал. 6 от ГПК.
С решение №
2105 от 28.12.2016г., П.ският районен съд е допуснал
извършването на съдебна делба между А.А.Ф., ЕГН **********, Ш.А.Ф., ЕГН **********
и Ш.А.Ю., ЕГН********** върху следния недвижим имот, находящ се в град С., общ.
П., обл. П.: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № Х-78 /Десет римско – седемдесет и
осем/, с площ от 648 /шестстотин четиридесет и осем/ кв.м., в кв. 140 /Сто и
четиридесет/ по плана на град С., община П., П.ска област, ведно с построените
в него: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ, ГАРАЖ и
НАВЕС, при граници и съседи: от две страни улици, УПИ № ХХIV-78 на Ш.А.Ф., УПИ
№ XI-102 на Д.А.В.. Постановено
е от допуснатия до делба
недвижим имот да се образуват три равни дяла - по един за съделителите А.А.Ф., Ш.А.Ф. и за Ш.А.Ю..
Във втората фаза на делбата само ищеца
А.А.Ф. е направила искане на осн. чл.
349 ал. 2 от ГПК за възлагане на допуснатия до делба УПИ, ведно с построеното в
него жилище. Другите съделители не са оспорили искането и не са направили
искания за друг начин на извършване на делбата.
С Решение № 539/28.03.2017г. по
втората фаза на делбата, съдът е възложил в дял на А.А.Ф., неподеляемия жилищен
имот, представляващ: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № Х-78
/Десет римско – седемдесет и осем/, с площ от 648 /шестстотин четиридесет и
осем/ кв.м., в кв. 140 /Сто и четиридесет/ по плана на град С., община П., П.ска
област, ведно с построените в него: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ, ГАРАЖ и НАВЕС; ОСЪДИЛ е на основание чл. 349, ал. 5
от ГПК, А.А.Ф., да ЗАПЛАТИ на Ш.А.Ф., за уравнение на дела ѝ сумата от 6
700.00лв. в СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на влизане на решението в
сила, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане
на решението в сила до окончателното ѝ заплащане; ОСЪДИЛ е на основание чл. 349,
ал. 5 от ГПК, А.А.Ф., да ЗАПЛАТИ на Ш.А.Ю., ЕГН**********,***, за уравнение на
дела ѝ сумата от 6 700.00лв. в СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на
влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на влизане на решението в сила до окончателното ѝ заплащане.
Със същото решение Ш.А.Ю., е осъдена да ЗАПЛАТИ на А.А.Ф., разноски за назначен
особен представител на ответницата в
размер на 805.20лв., както и и 57.84лв. - деловодни разноски. Решението е
влязло в сила на 04.05.2017г.
На 23.11.2017г., по делото е
постъпила молба от Ш.А.Ю., в която се твърди, че по постановеното решение в 6
месечния срок от влизането му в сила не е налице плащане на уравнението, а
срокът е изтекъл на 04.11.2017г. Моли се съда да обезсили решението за
възлагане и изнесе имота на публична продан. Изложени са и твърдения за
несъгласие с процесуалните действие на особения ѝ представител по делото,
които нямат връзка с предмета на въведения спор.
Съделителите А.А.Ф. и Ш.А.Ф. са взели становище, че на 16.10.2017г. А.А.Ф. е превела по сметка
на Ш.А.Ю. дължимата сума за уравняване на дяловете, след като е прихванала
присъдените ѝ суми по делото. Сочи също и че на 26.09.2017г. е продала имота,
поради което той не може да бъде изнесен на публична продан.
След като се запозна с
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното: Действително, решението за възлагане на процесния поделяем
имот е влязло в сила на 04.05.2017г. и определения в него 6 месечен срок за
изплащане на уравнението на деловете е изтекъл на 04.11.2017г. Твърди се липса
на заплащане от А.А.Ф. на дела на съделителката Ш.А.Ю., който възлиза на 6
700.00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
влизане на решението в сила до окончателното ѝ заплащане. В случая А.А.Ф.
е имала и насрещно вземане срещу Ш.А.Ю. – за разноските по делото в общ размер
от 863.04лв., което вземане с влизане в сила на решението, е станало ликвидно и
изискуемо, а по този начин – и компенсируемо с вземането на Ш.А.Ю. за
уравнението на дела ѝ. С операционна бележка № 9/16.10.2017г. А.А.Ф. е
внесла на името на Ш.А.Ю. по нейна сметка в Банка ДСК сумата от 5837.20лв.,
като е посочила основание: „РЕШ 2105/281216 ПЛРС СЪДЕБНА ДЕЛБА И РЕШ 539/280317
ПЛРС ГР 3256/16“. С операционна бележка № 30/19.12.2017г. А.А.Ф. е внесла на
името на Ш.А.Ю. по нейна сметка в Банка ДСК сумата от 345.00лв., като е
посочила основание: „РЕШ 2105/281216 ПЛРС СЪДЕБНА ДЕЛБА И РЕШ 539/280317 ПЛРС
ГР 3256/16/ ЛИХВАТА“. Доколкото в производството по чл. 349 ал. 6 от ГПК,
единствените обстоятелства, които подлежат на доказване са изплащането в 6
месечен срок на паричното уравнение и законната лихва, съдът намира, че само
тези доказателства имат значение за решаването на спора.
При така събраните по делото доказателства, съдът
намира, че в законоустановения шестмесечен срок от влизане в сила на решението
е налице само частично погасяване на задължението на съделителката А.А.Ф., на
която е бил възложен процесния имот. Действително, тя е направила превод на
сума по сметка на съделителката Ш.А.Ю. в банка, като независимо от статуса на
сметката, тя е била на името на това лице. Преведената в рамките на 6 месечния
срок – на 16.10.2017г. –сума от 5837.20лв. обаче не е достатъчна да покрие
главницата и законната лихва към този момент. Действително, съдът приема, че с
изявленията в настоящето производство, съделителката А.А.Ф. е направила изявление за
прихващане между дължимите от нея суми и тези, които ѝ се дължат от
съделителката Ш.А.Ю. по същото решение. Независимо, че изявлението е направено
по-късно, то прихващането, съобразно разпоредбата на чл. 104 ал. 2 от ЗЗД, се
смята извършено към деня, в който прихващането е могло да се извърши, а това е
датата на влизане в сила на решението за извършване на делбата – 04.05.2017г.
Още към този момент двете насрещни вземания са се погасили до размера на
по-малкото от тях, и дължима е останала сумата от 5836.96лв. Изчислена с онлайн
калкулатор законната лихва върху главница 5836.96лв. за периода 04.05.2017г. до
16.10.2017г. е в размер от 269.69лв. В рамките на 6-месечния период липсва
друго заплащане освен това на сумата 5 837.20 лв. Доколкото във вносната
бележка от 16.10.2017 г. това плащане е
индивидуализирано само като основание по конкретното гражданско дело, но не и с
посочване дали касае лихва или главница, съдът на основание чл.76, ал.2 от ЗЗД следва да приеме, че с
него първо се е погасила законната лихва – изцяло, и след това част от
главницата – в размер на 5567.51лв., като е останала незаплатена сума за
главница от 269.45лв. Дори и да би могло да се приеме, че плащането е погасило първоначално
главницата и част от лихвата, то отново е останала дължима по-голяма част от
лихвата, която действително е била заплатена, но извън 6-месечния срок. Изтичането
на 6-месечния срок и не заплащането в него освен на главницата, а също и на
лихвата е основание да се приеме, че възлагателното решение е обезсилено по
право. В този смисъл е и разрешението на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК – т.10.
В този смисъл са и решение № 301 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 1040 от 2008
г. І-во гр.отделение, което приема, че точното изпълнение означава погасяване
на паричното задължение – главница и лихва чрез предвидените в ЗЗД способи,
както и решение от 15.02.2008 г. на ОС – София по гр.д.№ 729 от 2007 г., в
което е прието, че основанието за обезсилване на възлагателното решение,
постановено след 19.07.1999 г. – влизане в сила на ЗИПГПК, ДВ бр.64 от 1999 г.,
е неплащането в законовия срок на определеното в това решение парично
задължение за уравнение на дял, заедно с лихвите. В случая е налице неточно
изпълнение на установеното парично задължение, и то само за част от сумите, но
с оглед приложимата цитирана до момента съдебна практика, съдът намира, че е неприложимо
разрешението, посочено в цитираното от съделителките А.Ф. и Ш.Ф. Решение № 735
от 06.10.1986 г. по гр.д.№ 397 от 1986 г. 1-во гр.отделение на ВС за прилагане
на общите правила за неизпълнение на договорите. В случая е налице неизпълнение
на императивна законова постановка, възпроизведена и в диспозитива на
възлагателното решение и при констатация, че е налице неизпълнение на срочното
заплащане на сумите решението, то ке счита обезсилено по право и съдът следва
да прогласи това обезсилване, както е посочено в ТР № 1 от 2004 г. – дори
плащането на дължимите суми след изтичане на срока по чл.288, ал.6 от ГПК /отм./
не може да заличи последиците на неизпълнението. В това тълкувателно решение е
изоставена предишната съдебна практика, допускаща липса на обезсилване на
възлагателното решение при приемане на изпълнение на задължението дори след
законовия срок. Същевременно следва да се отбележи, че извършването на
покупко-продажба на делбения имот от страна на съделителката А.А.Ф. преди
изтичането на 6 месечния срок, се явява ирелевантно към изхода на настоящето
произнасяне на съда. Това е така, отново съобразно разрешението на т. 10 от ТР
№ 1 от 2004 г. – „Ако условието не настъпи поради неплащането в срок в резултат
на бездействие на съделителя-длъжник, то не настъпва и вещноправният ефект на
съдебния акт. За времето до извършване на надлежно плащане в рамките на
6-месечния срок, получилият възлагане съделител няма правата на собственик на
имота и не може да извършва валидни разпоредителни сделки с него.“
При всичко изложено до тук съдът
намира, че доколкото по делото се доказа, че А.А.Ф. не е заплатила в 6-месечния
срок – до 04.11.2017 г. цялото дължимо на Ш.А.Ю. уравнение на дела и заедно със
законната лихва върху него, то възлагателното решение № 539 от 28.03.2017 г. по
гр.д.№ 3256 от 2016 г. в частта, в която е възложен в дял на А.А.Ф. процесния
неподеляем жилищен имот срещу заплащане на уравнение на деловете ведно със
законната лихва върху тази сума в 6-месечен срок от влизане в сила на
решението, следва да се прогласи за обезсилено по право, а имота да бъде
изнесен на публична продан.
Съделителката в делбеното производство
и молителка по искането, по което понастоящем се произнася съдът - Ш.А.Ю., е
направила искане за присъждане на разноските за адвокат, направени от нея. При
произнасянето по това искане, съдът следва да вземе предвид, че производството,
в което се прогласява обезсилване по право на възлагателно решение, е част от
делбеното производство, и за разноските в това производство, приложимо е само
изр. първо на чл. 355 от ГПК - съделителите заплащат съобразно дяловете си при
приключване на делбеното производство разноските, но онези разноски, които са
например по призоваване на свидетели, възнаграждение за вещи лица, по
извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени
по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. При липса на
оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им,
всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство
от адвокат – в този смисъл и Определение № 55 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 22/2010 г., II г. о., ГК, а също и Определение № 81 от 23.02.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 117 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1098/2011 г., II г. о., ГК. Поради
изложеното, разноски за процесуалното представителство от адвокат на един от
съделителите, не се дължат и такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА настъпилото на основание
чл.349 ал.6 от ГПК ОБЕЗСИЛВАНЕ ПО ПРАВО
на възлагателно Решение на ПлРС № 539 от 28.03.2017 г. по гр.д.№ 3256 от 2016г.,
в частта, в която съдът е възложил в дял на А.А.Ф., ЕГН **********, неподеляем
жилищен имот, представляващ: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № Х-78 /Десет римско –
седемдесет и осем/, с площ от 648 /шестстотин четиридесет и осем/ кв.м., в кв.
140 /Сто и четиридесет/ по плана на град С., община П., П.ска област, ведно с
построените в него: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА
КУХНЯ, ГАРАЖ и НАВЕС; ОСЪДИЛ е на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, А.А.Ф.,
ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ
на Ш.А.Ф., за уравнение на дела ѝ сумата от 6 700.00лв. в СРОК от ШЕСТ
МЕСЕЦА, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното ѝ заплащане; ОСЪДИЛ е на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, А.А.Ф.,
ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на Ш.А.Ю., ЕГН **********,***, за уравнение на дела
ѝ сумата от 6 700.00лв. в СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на
влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на влизане на решението в сила до окончателното ѝ заплащане, И ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № Х-78 /Десет римско – седемдесет и осем/, с площ от 648
/шестстотин четиридесет и осем/ кв.м., в кв. 140 /Сто и четиридесет/ по плана
на град С., община П., П.ска област, ведно с построените в него: МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ, ГАРАЖ и НАВЕС, при граници
и съседи: от две страни улици, УПИ № ХХIV-78 на Ш.А.Ф., УПИ № XI-102 на Д.А.В..
ОТ ПОЛУЧЕНАТА при проданта сума,
да се образуват ТРИ РАВНИ дяла, от които:
един дял за А.А.Ф., един дял за Ш.А.Ф. и един дял за Ш.А.Ю..
Решението подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: