№ 6240
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110144455 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД
срещу В. Т. П., В. Б. Я., Е. К. И. и К. К. Я., с която са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна
отговорност следните суми: 1. За В. Т. П. при квота 4/8 от процесния имот:
сумата от 491,58лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
**************, с абонатен № *****, за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021г., 127, 58 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г.-19.07.2023г., както и сума за дялово
разпределение от м. 06.2020г. до м. 04.2021г. в размер на 9,31 лв. и мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,41 лв за
периода 15.09.2020г.-19.07.2022г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане на сумите; 2. За С. В. Д. / конституирана на мястото
на починалия в хода на делото ответник В. Б. Я., на осн. чл.227 ГПК/ при
квота 2/8: сумата от 245,78 лв. – главница, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
**************, с абонатен № *****, за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021г., 63,97 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
енергия за периода 15.09.2020г.-19.07.2023г., както и сума за дялово
разпределение от м. 06.2020г. до м. 04.2021г. в размер на 4,65 лв. и мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,21 лв за
периода 15.09.2020г.-19.07.2022г., ведно със законната лихва върху двете
1
главници, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане на сумите; 3. За Е. К. И. при квота 1/8: сумата от
122,89 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с
абонатен № *****, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021г., 31,90 лв.
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия енергия за периода
15.09.2020г.-19.07.2023г., както и сума за дялово разпределение от м. 06.2020г.
до м. 04.2021г. в размер на 2,33 лв. и мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 0,60 лв за периода 15.09.2020г.-19.07.2022г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумите; 4. За К.
К. Я. при квота 1/8: сумата от 122,89 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. **************, с абонатен № *****, за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021г., 31,90 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
енергия за периода 15.09.2020г.-19.07.2023г., както и сума за дялово
разпределение от м. 06.2020г. до м. 04.2021г. в размер на 2,33 лв. и мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,60 лв за
периода 15.09.2020г.-19.07.2022г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане на сумите;
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците в качеството им на законни наследници на собственика на
топлоснабдения имот Й. Г. П. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че
ответниците са в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху
изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответницата Е. К. И. постъпва молба с
приложено Удостоверение №14111/09.02.24г. 80 с-в СРС за отказ от
наследство от нейния наследодател Й. Г. П.. Оспорва качеството си на
потребител и на собственик на процесния имот.
В хода на делото от К. К. Я. постъпва Молба от 10.05.2024г. с приложено
Удостоверение №44196/02.05.2024г. 92 с-в СРС за отказ от наследство от
неговия наследодател Й. Г. П..
Останалите ответници не са депозирали отговори на исковата молба и
не са взели становище.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл.
235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ. В
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за
ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в
сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
„битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието
на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху
имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване.
От Договор за покупко-продажба на жилище сключен по реда на чл. 117
ЗТСУ се установява, че на 15.01.1979 г. процесният недвижим имот -
апартамент № 19, находящ се в гр. ************, е продаден на Й. Г. П.. От
приложената по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
14/18.11.2009г. по искане №4136/15.08.2023г. се установява, че Й. Г. П. не е
оставил наследници до IV ред. Същият за законни наследници оставя братята
и сестрите си Р. Г.а Я.а, П. Г. П., Т. Г.а П.а, Т. Г. П.. От Удостоверение за
наследници №РСТ23-УГ51-222/27.09.2023г. се установява, че законни
наследници на Р. Г.а Я.а са В. Б. Я., Е. К. И. и К. К. Я.. Според Удостоверение
3
за наследници №РВТ23- УФ01-729/20.09.2023г. наследник на Т. Г. П. е В. Т.
П.. От Удостоверение за наследници №РИЛ23-ВК08-1347/25.09.2023г. става
ясно, че наследници на П. Г. П. са Е. К. И., К. К. Я., В. Б. Я. и В. Т. П., а от
Удостоверение за наследници №РИЛ23-ВК08-1348/25.09.2023г. се вижда, че
наследници на Т. Г.а П.а са Е. К. И., К. К. Я., В. Б. Я. и В. Т. П.. Установява се,
че В. Б. Я. е починал в хода на делото и според справка за предоставяне на
данни по реда на Наредба 14/18.11.2009г. по искане №3039/10.07.2024г. става
ясно, че негов законен наследник е дъщеря му С. В. Д.. Последната е
конституирана по реда на чл. 227 ГПК и следователно ответници по
настоящето дело са В. Т. П., Е. К. И., К. К. Я. и С. В. Д..
В публично заседние на 28.01.2025г. на 69 с-в на СРС чрез адв. Р. отв. С.
В. Д. оспорва наличието на облигационно отношение. Счита предявените
искове за неоснователни и недоказани. Спорно по делото се явява и
обстоятелството дали ответниците като наследници на Й. Г. П. са приели
наследството му, който безспорно се доказа, че е бил собственик на процесния
топлоснабден имот.
За да придобият по наследство от наследодателя си идеални части от
правото на собственост върху процесния недвижим имот, съответстваща на
наследствения им дял, ответниците е трябвало да приемат наследството,
оставено им от Й. Г. П.. Приемането на наследство е едностранен акт, с който
наследникът изявява волята си да го придобие. Приемането може да стане
изрично или мълчаливо. За да е налице мълчаливо приемане на наследство, е
необходимо наследникът да извърши действия, които несъмнено предполагат
намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши освен в качеството си на наследник (чл. 49, ал. 2 ЗН). Касае се за
фактически действия, които по един положителен и безспорен начин създават
убеждението, че приема или има намерение да приеме наследството. За
недвусмислени действия практиката приема актове на разпореждане с
наследствени вещи, искане до общината за извършване на оценка на
наследствен имот, предявяване на иск за делба или поддържане на такъв иск,
получаване на трудовото възнаграждение на наследодателя, сключване на
споразумение за използване на оставения в наследството имот, изплащане на
задължения на наследодателя, цедиране на вземане на наследствената част от
влог и др. Приемането на наследството има обратно действие - от датата на
откриване на наследството (смъртта на наследодателя), като при отказ от
наследство частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите
наследници, а наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря
само до размера на полученото наследство. В случай че наследниците –
ответниците по настоящото производство, не оспорят факта на приемане на
наследството, не е в доказателствена тежест на ищеца да установява същото,
респ., ако го оспорят, то в тежест на ищеца е да установи приемането му /в
този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III
г. о., ГК/. В настоящия случай с отговора на исковата молба ответницата Е. К.
И. и с последвалата молба от К. К. Я. и с предоставените от ответниците
4
съдебни удостоверения става ясно, че те не са приели наследството на своя
наследодател. По тази причина съдът следва да приеме за доказано, че
ответниците Е. К. И. и К. К. Я. не са приели наследството на Й. Г. П. и не са
наследили задълженията му към ищеца “***********” ЕАД за процесния
период и имот. Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени
частично като неоснователни поради липса на твърдяното облигационно
правоотношение между „***********“ ЕАД и ответниците Е. К. И. и К. К. Я..
С оглед неоснователността на главните искове заявените акцесорни претенции
за присъждане на обезщетения за забава не следва да бъдат разглеждани.
Съдът приема, че предявените от ищеца искове към ответниците В. Т. П. и
С. В. Д. са основателни / доколкото същите се явяват наследници на
починалия наследодател Й. Г. П. при посочените квоти по отношение на
топлоснабдения имот/ и доказани и следва да бъдат уважени, ведно със
законната лихва върху вземането, считано от момента на завеждане на искова
молба в съда, както и направените по делото разноски.
По разноските: С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК
единствено ответниците Е. К. И. и К. К. Я. имат право на направените от тях
разноски. Ответниците не претендират за разноски по делото, а и не са
представили доказателства, че са направили такива, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
С оглед изхода на спора спрямо ответниците В. Т. П. и С. В. Д. , на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК същите дължат разноските на ищеца ,
съразмерно на уважените спрямо тях искове. Посочените ответници не са
претендирали разноски по производството и такива не следва да им бъдат
присъждани.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***********“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес
на управление гр. *************, срещу Е. К. И., ЕГН **********, с адрес гр.
**********, и К. К. Я., ЕГН **********, с адрес гр. ****************,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, 5 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията
на разделна отговорност следните суми:
1. За Е. К. И. при квота 1/8: сумата от 122,89 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с абонатен № *****, за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021г., 31,90 лв. мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия енергия за периода 15.09.2020г.-19.07.2023г.,
както и сума за дялово разпределение от м. 06.2020г. до м. 04.2021г. в размер
на 2,33 лв. И мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 0,60 лв за периода 15.09.2020г.-19.07.2022г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата
5
молба до окончателното плащане на сумите;
2. За К. К. Я. при квота 1/8: сумата от 122,89 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с абонатен № *****, за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021г., 31,90 лв. мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия енергия за периода 15.09.2020г.-19.07.2023г.,
както и сума за дялово разпределение от м. 06.2020г. до м. 04.2021г. в размер
на 2,33 лв. И мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 0,60 лв за периода 15.09.2020г.-19.07.2022г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното плащане на сумите.
ОСЪЖДА В. Т. П., ЕГН **********, с адрес гр. ************ да
заплати на “***********” ЕАД ЕИК *********, с адрес на управление гр.
************* следните суми - при квота 4/8 от процесния имот: сумата от
491,58лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с
абонатен № *****, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021г., 127, 58 лв.
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020г.-19.07.2023г., както и сума за дялово разпределение от м. 06.2020г.
до м. 04.2021г. в размер на 9,31 лв. , и мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 2,41 лв за периода 15.09.2020г.-19.07.2022г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
депозиране на исковата молба -08.08.2023г. до окончателното плащане на
сумите;
ОСЪЖДА С. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ************* да
заплати на “***********” ЕАД ЕИК *********, с адрес на управление гр.
************* следните суми - при квота 2/8: сумата от 245,78 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ******************, с
абонатен № *****, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021г., 63,97 лв.
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия енергия за периода
15.09.2020г.-19.07.2023г., както и сума за дялово разпределение от м. 06.2020г.
до м. 04.2021г. в размер на 4,65 лв. и мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 1,21 лв за периода 15.09.2020г.-19.07.2022г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумите.
ОСЪЖДА В. Т. П., ЕГН **********, с адрес гр. ************ да заплати
на “***********” ЕАД ЕИК *********, с адрес на управление гр.
************* на основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски в размер на общо 100
лева- за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
уважените спрямо него искове.
ОСЪЖДА С. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ************* да
заплати на “***********” ЕАД ЕИК *********, с адрес на управление гр.
6
************* на основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски в размер на общо 50
лева , за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, съразмерно на
уважените спрямо нея искове.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
„***********“ АД, ЕИК ************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7