№ 9166
гр. С, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110150564 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от Етажна собственост на сграда с адрес гр. С, бул.„Н П“ №..., вх.1,
представлявана от „О В“ ЕООД, ЕИК ..., с адрес гр.С, ж.к.М-1, ул.“Г Г“ бл...., вх.В, партер, за
признаване за установено по отношение на Д И. Й., ЕГН ********** и Д. Н. Й., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр.С, бул.„Н П“ №..., ап.1, че всеки един от тях дължи на
ищеца сумата, за която на 02.08.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 29777/2022 г., а именно: сума от по 196.40 лв.,
представляваща главница за неплатени вноски за ремонт, режийни разходи и управление на
етажната собственост, в която длъжниците са собственици на офис № 3, за период от
01.09.2021 г. до 03.06.2022 г., ведно със законна лихва за период от 03.06.2022 г. до
изплащане на вземането, от която сума вноска за "Други разходи обща каса на ЕС" в размер
на по 75.00 лв.; вноска за "Такса управление на ЕС" в размер на по 50.00 лв.; вноска за
"Ел.енергия общи части на ЕС" в размер на по 11.90 лв.; вноска за "Такса почистване на ЕС"
в размер на по 23.80 лв.; вноска за "Ел.енергия асансьор на ЕС" в размер на по 11.90 лв.;
вноска за "Поддръжка асансьор на ЕС" в размер на по 23.80 лв.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са собственици при равни квоти от по ½
ид.ч. на офис № 3, находящ са в процесната сграда – етажна собственост с адрес гр.С, бул.
„Н П“ №..., вх.1. Твърди, че с решение на ОС на ЕС от 29.07.2021 г. по т.1 е променен
бюджета на етажната собственост. Поддържа се, че с решение по т.4 е взето решение и да се
събира сума за възнаграждение на управителя на етажната собственост.
В исковата молба се твърди, че към настоящия момент ответниците не са заплатили
начислените им задължения за процесния имот, чийто размер възлиза на по 196.40 лв.,
поради което се предявяват настоящите искове.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, в които изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникците оспорва предявените искове като недопустими, а по същество като
неоснователни. Счита, че не е налице активна процесуална легитимация, доколкото изборът
на „О В“ ООД се оспорва по съдебен ред. Отделно от това се представят доказателства и се
1
поддържа становище, че е проведено ОС на етажната собственост, освен на 28.05.2021 г., и
на 29.05.2021 г. Твърди се, ча на последното е взето решение договор за управление да бъде
сключен не с „О В“ ЕООД, а с „Вход мениджър“ ООД. Въпреки това, представител на
етажната собственост е сключил договор за управление с „О В“ ЕООД.
По така изложените съображения, от съда се иска да прекрати образуваното по
делото производство като недопустимо, а в условията на евентуалност – да отхвърли
предявените искове.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.51,
ал.1 от ЗУЕС и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От приложеното към
настоящето, ч.гр.дело № 29777/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление
по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение за сумата от
сумата 392.80 лева, представляваща главница за неплатени вноски за ремонт, режийни
разходи и управление на етажната собственост, в която длъжниците са собственици на офис
3, за период от 01.09.2021 г. до 03.06.2022 г., ведно със законна лихва за период от
03.06.2022 г. до изплащане на вземането, от които: 1/ вноска за "Други разходи обща каса на
ЕС" в размер на 150.00 лв.; 2/ вноска за "Такса управление на ЕС" в размер на 100.00 лв.; 3/
вноска за "Ел.енергия общи части на ЕС" в размер на 23.80 лв.; 4/ вноска за "Такса
почистване на ЕС" в размер на 47.60 лв.; 5/ вноска за "Ел.енергия асансьор на ЕС" в размер
на 23.80 лв.; 6/ вноска за "Поддръжка асансьор на ЕС" в размер на 47.60 лв.
С възражения от 11.08.2022 г. ответниците са оспорили вземанията без мотив. При
тези данни съдът намира, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същите се явяват процесуално допустими.
Тук с оглед наведените в отговора на исковата молба възражения от ответниците
следва да се посочи, че от една страна съдебната практика приема, че решенията на общото
събрание на етажната собственост подлежат на изпълнение независимо от уредената в
чл.40, ал.1 от ЗУЕС възможност за бъде искана отмяната им. Според ВКС, подаването на
молба за отмяна не спира изпълнението на атакуваните решения, освен ако съдът постанови
друго – чл.40, ал.3 от ЗУЕС /в тази насока Определение № 60168 от 30.12.2021 г.
постановено по ч.гр.д.№ 4097/2021 г. по описа на ВКС, II г.о., ГК/. Приема се, че когато
решението на Общото събрание, чиято отмяна се иска по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, е за избор на
нов управител, то извършените от управителя действия в периода докато трае спора относно
законосъобразността на избора не са лишени от представителна власт. Представителната
власт на управителя по чл.23, ал.3 и ал.4, пр.1 от ЗУЕС възниква с избирането му и би могла
да отпадне с влизане в сила на решението за уважаване на иска по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, т. е.
решението на съда има действие занапред. Липсва разпоредба, която да придава обратно
действие на отмяната, а и действието занапред е наложително за гарантиране правната
сигурност предвид отношенията с трети лица, в които влиза етажната собственост.
Етажните собственици обаче имат възможност да предотвратя изпълнението на взетото от
Общото събрание решение докато трае процеса по чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Пред тях стои
възможността да се бъде спряно изпълнението на атакуваното решение като обезпечителна
мярка /в тази насока Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГКВКС/. В случая обаче не се
представят доказателства, а и не се твърди да е спряно изпълнението на оспорените решение
2
на общото събрание на процесната етажна собственост.
От друга страна, във връзка с представения от всяка от страните протокол за проведено
ОС на процесната етажна собственост от м.май 2021 г., които са с различно съдържание и
дата, следва да се отбележи, че в този случай съдебната практика приема, че съдът следва да
ги оцени по реда на чл.178, ал.2 от ГПК, а именно с оглед всички обстоятелства по делото /в
тази насока решение №.. от 11.05.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 1574/2015 г. по описа на
СГС и др./. В случая по делото са събрани писмени и гласни доказателства чрез разпита на
св.К. Т. Я.. Същият в показанията си твърди, че е представител на дружеството „К С“, което
е притежавало към м.май 2021 г. индивидуални обекти в етажната собственост. Обяснява, че
е бил протоклчик на процесното общо събрание, което според него е проведено на
29.05.2021 г. Свидетелят обяснява на съда, че при провеждане на събранието е направил
записки, които след това е изпратил на ответника Д. Й. и на домоуправителя, който към този
момент е бил лице с име В. Я. излага данни, че след проверка на протокола,
домоуправителят го е уведомил, че отразил неправилно избраната фирма, която да
изпълнява функциите на домоуправител. Заедно с това, В му е дал декларации от
собствениците, саморъчно написани, в които е посочено, че решението им е да бъде избрана
фирмата „О В“. С оглед на това, според К.ов, той е поправил протокола, като е отразил
действителната воля на собствениците. В същото време, като е установил очевидно
фактическа грешка по отношение датата на провеждане на събранието, с нарочен протокол е
поправил същата.
В подкрепа на тези твърдения, от страна на ищеца са представени декларации от 7
лица, които видно от Приложение № 1 към протокола от общото събрание на процесната ЕС,
са собственици, живущи или обитатели на индивидуални обекти, както следва: А И – на
ап.7, Г В – на ап.8, Д М – на ап.3, П Г – на ап.4, В И – на ап.6, К Д – на офис 1, Х П - на
ап.5. Същите, с изключение на Д М, са участвали на процесното ОС, видно от представеното
Приложение № 1 към протокола. С оглед на това следва да се приеме, че от една страна
показанията на св.К. Я. са обективни и отразяват вярно случилото се на процесното общо
събрание. От друга страна, това дава основание да се приеме, че в представения от ищеца
протокол от 29.05.2021 г., поправен с протокол за явна фактическа грешка, вярно е отразена
волята на етажните собственици и избраната от тях фирма-домоуправител е „О В“ ЕООД, с
която на 14.06.2021 г. е сключен договор за възлагане на управление.
По така изложените съображение настоящият състав приема, че искът е предявен от
лице по чл.19, ал.8 от ЗУЕС.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За основателност на предявените искове ищецът следва да установи основанието за
начисляване на суми спрямо ответниците и техния размер, вкл. това, че ответниците са
собственици на индивидуален обект в етажната собственост с посочените ид.ч. от общите
части на сградата, както и момента на провеждане на ОС и взетите на него решения.
По делото не е спорно, че ответниците са собственици на офис № 3. В тази насока е и
отразеното в представените справки от Агенция по вписванията /вписването под № 2 във
всяка една от двете справки/, които не са оспорени в предвидения в чл.131 ГПК едномесечен
преклузивен срок. Доколкото не е посочена квотата на всеки от собствениците, то на
основание чл.30, ал.2 от ЗС, следва да се приеме, че те притежават равни части – по ½.
С решение по т.3, материализирано в протокол от 29.05.2021 г., е прието да се
изискат оферти за поддръжка на зелените площи и за почистване, като по този въпрос и
въпросът за нарушената хидроизолация, е оправомощена фирмата за управление. С решение
на общото събрание на етажната собственост по т.4, материализирано в протокол от
29.07.2021 г., е прието да се съберат по 150.00 лв. от собствениците на всеки имот за
възнаграждение на предходния домоуправител от ап.6. На това общо събрание е взето и
решение да се предприемат действия срещу длъжниците.
3
При тези данни следва да се поясни, че от изключителните правомощия на общото
събрание на ЕС, предвидено в чл.11, т.5 от ЗУЕС е да определя размер на паричните вноски
за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, като съобразно в
чл.8 от същия закон, контрол по изпълнението се възлага именно на ОС, вкл. управлението
обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на
вътрешния ред в сграда в режим на етажна собственост, както и контрола върху
изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите. Принципът,
възприет от закона е, че тези вноски се дължат авансово въз основа на решението на общото
събрание и разходването им се отчита от управителя пред общото събрание.
В случая обаче, извън приетата с решението от 29.07.2021 г. вноска за
възнаграждение на предходния домоуправител, няма данни за останалите претендирани
вземания да е взето решение от ОС на ЕС. Това не е пречка същите да бъдат предявени пред
съда, но етажната собственост следва да установи, че те са реално извършени. Това
обстоятелство се установява от приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза. Вещото лице изрично е отбелязало, че разходваните парични
средства за управление и поддръжка на етажната собственост, са документирани със
съответните фактури и разписки за плащане. Експертът е пояснил, че всеки разход е
регистриран с вътрешна номерация и подробно описание /стр.3 от заключението по ССчЕ,
абзац последен/. Общият размер на тези разходи за исковия период са 4108.22 лв., като
същите подробно са описани по пера в Приложение № 1 към експертизата.
Съобразно взетото решение от етажната собственост по т.1 от общото събрание,
проведено на 29.07.2021 г., разходите се разпределят съобразно броя живущи в етажната
собственост, което съответства и на предвиденото в чл.51, ал.1 от ЗУЕС.
С оглед на това и на установения от вещото лице брой живущи в процесната етажна
собственост през исковия период, а именно 21 обитатели, следва да се приеме, че за всеки
един от тях е възникнало задължение от 195.62 лв. /4108.22 лв. : 21 = 195.62 лв./. От тази
сума всеки от ответниците дължи по 50.00 лв. за м.септември и октомври 2021 г. по
решението на ОС от 29.07.2021 г. за определяне на възнаграждение за предходния
домоуправител, доколкото е предвидено общия размер на сумата от 150.00 лв. за всеки
обект да се събере в следващите три месеца /август, септември и октомври/. Поради това за
исковия период, който е с начален момент м.септември 2021 г., за офис 3 се дължат общо
100.00 лв. или от всеки от съсобствениците по 50.00 лв.
Разликата от 145.62 лв. пък е дължима за режийните разходи и управлението на
етажната собственост, реално извършени и заплатени от последната.
С предявените искове ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане на дължими суми за поддръжка и за ремонт на етажна собственост, в която
ответниците през исковия период притежават в собственост индивидуален обект, който не
подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което може да
стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, а и не се навеждат
твърдения за извършени плащания от страна на ответниците, такива не са установени от
вещото лице.
С оглед на това, съдът намира, че предявените искове спрямо всеки от ответниците
следва да бъдат уважени до размера от 195.62 лв., а за разликата до пълните предявени от
196.40 лв. – да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Като законна последица върху приетия за основателен размер на вземанията на
ищеца следва да бъде присъдена законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 03.06.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото.
4
С оглед изхода на спора право на разноски има всяка от страните. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Ищецът претендира разноски от 100.00 лв. заплатена държавна такса общо в двете
производства и 300.00 лв. за депозит за вещо лице. Отделно от това претендира
юринсконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 150.00 лв. по реда на
Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, и съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, обема събран доказателствен материал, конкретно предприетите от
пълномощника на ответника процесуални действия, както и броя проведени открити
съдебни заседания. Към същото следва да бъде добавено присъденото в заповедното
производство юрисконсултско възнаграждение от 120.00 лв., срещу което не е направено
възражение от ответната страна.
Съобразно уважената част от исковете, от тези сума в тежест на всеки ответник
следва да бъде поставена сума от по 333.67 лв.
По отношение на ответниците има данни за заплатен единствено от Д. Й. депозит за
призоваване на свидетел в размер на 50.00 лв. Съобразно отхвърлената част от иска, от тази
сума следва да му бъдат присъдени 0.20 лв.
Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че и двамата ответниците са
представлявани по делото от адв.Цанкова въз основа на пълномощно, приложено на 87 и
л.88 от делото. Липсват доказателства обаче за това да е договорено и изплатено
възнаграждение в полза н аадв.Цанкова, респ. Д. и Д. Й.и да са извършили такъв разход.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д И. Й., ЕГН ********** и Д. Н.
Й., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, бул.„Н П“ №..., ап.1, че всеки един от тях дължи
на Етажна собственост на сграда с адрес гр. С, бул.„Н П“ №..., вх.1, представлявана от „О
В“ ЕООД, ЕИК ..., с адрес гр.С, ж.к.М-1, ул.“Г Г“ бл...., вх.В, партер, сумата, за която на
02.08.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 29777/2022 г., а именно: сума от по 195.62 лв., представляваща главница за
неплатени вноски за ремонт, режийни разходи и управление на етажната собственост, в
която длъжниците са собственици на офис № 3, за период от 01.09.2021 г. до 03.06.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 03.06.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважените размери до пълните предявени размери
от по 196.40 лв.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците Д И. Й., ЕГН ********** и Д. Н. Й., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр.С, бул.„Н П“ №..., ап.1, да заплати на Етажна собственост
на сграда с адрес гр. С, бул.„Н П“ №..., вх.1, представлявана от „О В“ ЕООД, ЕИК ..., с адрес
гр.С, ж.к.М-1, ул.“Г Г“ бл...., вх.В, партер, сума в размер на по 333.67 лв., представляваща
направени от ищеца разноски по настоящето дело и ч.гр.д.№ 29777/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 128 състав, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда с адрес гр. С, бул.„Н П“ №..., вх.1,
представлявана от „О В“ ЕООД, ЕИК ..., с адрес гр.С, ж.к.М-1, ул.“Г Г“ бл...., вх.В, партер,
да заплати на Д И. Й., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.„Н П“ №..., ап.1, сумата от 0.20 лв.,
представляваща направени от последния разноски по делото, съобразно изхода му.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
5
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 29777/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6