Р Е Ш Е Н И Е

                             /при признание на иска по чл.237 от ГПК/

 

№   1128                                           14.03.2014г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                     І граждански състав

На четиринадесети март                             две хиляди и четиринадесета година

В  открито  заседание на седми март  2014г. в следния състав:

 

Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар: Ваня Койчева

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 17803 по описа за  2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът Г.П.И., ЕГН **********,***, твърди, че между страните е било налице трудово правоотношение, като на 01.07.2013 г. ищецът е отправил до ответника „Дорис АМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Огражден” № 1, представлявано от А.Н.М., като работодател писмено предизвестие, получено от работодателя на 01.07.2013г. за прекратяване на трудовото правоотношение с едномесечно предизвестие съгласно т. 5 от трудовия договор. Заявява, че след прекратяване на трудовото правоотношение останал неизползван платен годишен отпуск в размер на 12 дни за 2013г., поради което и заявява, че било дължимо обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ. Завява, че се снабдил със Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13786/2013 г. по описа на ПРС, І гр. състав, но ответникът  своевременно възразил срещу вземанията, поради което в настоящото производство се иска да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде установено по отношение на ответника съществуването на вземане в размер на 134,75 лева, представляващо обезщетение по чл. 224, ал. 1, от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12 дни за 2013 г., за което вземане е издадена посочената заповед, като се претендира законна лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените по делото разноски.

В срока за отговор ответникът не е депозирал такъв, като с молба от 04.01.2014 г. чрез пълномощника си адв. П. заявява, че оспорва предявения иск по размер. След допуснатото изменение в размера на иска по чл.224, ал.1 от КТ признава дължимостта на това обезщетение. Заявява, че за изплащане на дължимите суми неколкократно са били отправяни покани до ищцата, в това число и писмени, но ищецът не се явил да си получи обезщетението. С оглед изложеното счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което и претендираните от ищцовата страна разноски са неоснователни. При условията на евентуалност, моли, ако съдът приеме, че така изложеното от ответника е неоснователно и доказателствата не го потвърждават, да се присъдят разноски съразмерно на сторените такива от ответника в съдебното производство до размера на иска, който бил редуциран до сумата от 134,75 лева.

Съдът намира, че са налице  предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, а именно – ответникът признава предявените искове и е налице искане от ищеца за прекратяване на съдебното дирене. Не са налице предпоставките на ал.3 на чл.237 от ГПК, препятстващи постановяване на решение при признание на иска, а именно признатите права да противоречат на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Ищецът претендира разноски, като са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 240лв. Ответникът моли разноски да не се присъждат на ищеца, тъй като делото е заведено вследствие недобросъвестно поведение на ищеца, тъй като той бил канен от ответника да получи обезщетението, но той не се явил, за да го получи. Съдът не споделя наведеното от ответника възражение. Видно от приложената на л.30 от делото покана работодателят е поканил ищцата да се яви, за да получи документите, възнагражденията си и заповед за уволнение, но не е канил същата да се яви за изплащане на обезщетението за неползван отпуск. От друга страна, от представена разписка /л.30 от делото/ за пощенски запис, се установява, че ответникът е превел на ищцата суми, дължими по трудовото правоотношение. Следователно, същият е имал възможност да изплати и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, което не е сторил, като това обстоятелство не е спорно между страните. Ето защо, съдът намира, че работодателят е дал повод за завеждане на делото, поради което и дължи на ищеца разноски. Следва направените в заповедното производство разноски да се намалят до уважения размер, а именно в размер на 235лв. В настоящото производство направените от ищеца разноски следва да бъдат редуцирани по размер до частта след допуснатото изменение, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, съответно в размер на 140лв.

Ответникът претендира разноски, като съразмерно на частта от иска, до която е прекратено производството по делото, на същия ще се присъди сумата от 83,33лв., на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ПРС, по сметка на ВСС, сумата от 25лв. – държавна такса, както и 30лв. – разноски за съдебно – счетоводна експертиза.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Г.П.И., ЕГН **********,***, и ответника „Дорис АМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Огражден” № 1, представлявано от А.Н.М., че ответникът „Дорис АМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Огражден” № 1, представлявано от А.Н.М., дължи на ищеца Г.П.И., ЕГН **********,***, сумата от 134,75 лева, представляващо обезщетение по чл. 224, ал. 1, от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12 дни за 2013 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение между страните със Заповед № 19/ 01.08.2013г. на управителя М., ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 235лв. – съдебни разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8528/ 28.08.2013г. по ч.гр.д.№ 13786/ 2013г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, І гр.с.

ОСЪЖДА „Дорис АМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Огражден” № 1, представлявано от А.Н. М., да заплати на Г.П.И., ЕГН **********,***, сумата от 140лв./сто и четиридесет лева/ - разноски.

ОСЪЖДА Г.П.И., ЕГН **********,***, да заплати на „Дорис АМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Огражден” № 1, представлявано от А.Н.М., сумата от 83,33лв./осемдесет и три лева и 33ст./ - разноски.

ОСЪЖДА „Дорис АМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Огражден” № 1, представлявано от А.Н.М., да заплати по сметка на ВСС, сумата от 25лв./двадесет и пет лева/ - държавна такса, както и сумата от 30лв./тридесет лева/ – разноски за съдебно – счетоводна експертиза.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните, с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Десислава Кацарова

Вярно с оригинала.

ЕА