Решение по дело №5425/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3407
Дата: 28 септември 2016 г. (в сила от 19 октомври 2016 г.)
Съдия: Магдалена Колева Давидова
Дело: 20163110105425
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………

гр. Варна, 28.09.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав в открито заседание на дванадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5425 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Н.Х.К. иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на брака на страните с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство.

В исковата молба ищецът Н.Х.К. твърди, че с ответницата Д.Ц.К. са сключили граждански брак на 02.09.1984 год., от който имат родено едно дете, пълнолетно понастоящем. Излага, че съвместният живот на страните преобладаващо протичал хармонично, но след установяването им в Норвегия отношенията между страните станали конфликтни в резултат на пренатоварване в усилията им да успешно приспособяване в страната. Наред с това се излага, през последните три години съпругата да е променила отношението си към ищеца, станала е раздразнителна и конфликтна, престанала е да го уважава и зачита като съпруг. В резултат на изложеното се стигнало до фактическата им раздяла, макар и да обитават едно жилище. Поради пълното отчуждение на съпрузите, счита че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли за прекратяването му, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Д.Ц.К., депозира отговор на исковата молба, в който оспорва фактическите твърдения, изложени от ищеца, за причините за настъпилото разстройство на брачната връзка. Поддържа се, че изложените в исковата молба твърдения са неверни, като се излага, че причината за разрушаване на съпружеските отношения стои в поведението на ищеца, но с оглед заявената негова позиция предлага споразумание за прекратяване на брака при условията на чл. 49, ал. 4 СК.

В съдебно заседание съпрузите излагат, че поддържат постигнатото от тях споразумение относно последиците на развода, в следния смисъл: бракът между тях да бъде прекратен с развод, семейното жилище, находящо се в РБългария е напуснато от съпрузите, няма да си дължат издръжка един на друг, след развода съпругата ще носи брачното си фамилно име; придобитото по време на брака движимо имущество е поделено извънсъдебно и нямат претенции един към друг.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед безспорния между страните факт, че е прекъсната физическата и духовна близост между съпрузите и че същите трайно не изпълняват задълженията си, вменени им с разпоредбите на чл. 14, чл.15 и чл. 17 СК съдът намира, че бракът на страните е изпразнен от дължимото съдържание, поради липсата на взаимно уважение, разбирателство и общи грижи за семейството. Същият не изпълнява своята социална функция и запазването му би било вредно за съпрузите, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност. Поради горното съдът приема, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК, без да се обсъжда въпроса за вината.

Постигнато споразумение между съпрузите относно фамилното име на съпругата след развода и издръжката между страните, съдът намира, че не противоречат на закона и правилата на морала, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се определят от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, като всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати сумата от 25 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПРЕКРАТЯВА брака между Н.Х.К., ЕГН ********** и Д.Ц.К., ЕГН **********, сключен на ***** год. с акт N **** пред длъжностно лице по гражданско състояние при Община Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.1 СК.

УТВЪРЖДАВА споразумението по чл. 49, ал. 4 СК, с което съпрузите уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си и нямат имуществени претенции един към друг за след прекратяване на брака, както следва:

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи брачното си фамилно име К..

ОБЯВЯВА, че издръжка между съпрузите не се дължи.

            ОСЪЖДА Н.Х.К., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, на основание чл. 6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

            ОСЪЖДА Д.Ц.К., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, на основание чл. 6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

Решението може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: