Решение по дело №1720/2019 на Районен съд - Дупница

ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        30.06.2023г., град Дупница

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	30.06.		2023

 

на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

В закрито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

          2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1720		2019

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 2* ГПК.

Постъпила е молба с вх.№ 260380/29.05.2023г., подадена от ищеца по делото Л.В.К., ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. Д.С.К., преупълномощен от адв. Д.Н.Д., със съдебен адрес:***, сграда А, партер, ат. 1, за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на  постановеното по делото Решение № 260003 от 07.04.2023г., с произнасяне по направеното от ответника възражение за прихващане.

Молителят сочи, че със Заявление, депозирано в съдебно заседание на 31.03.2022г. ответницата М.Л.К., ЕГН **********, е поискала ищецът да й заплати сума в размер на 125 680 лв. – обща стойност на извършени подобрения в процесния имот. В отговор   на горепосоченото   заявление, със становище, входирано в Районен съд - Дупница с вх. № 260721/15.04.2022г. по настоящото дело, в т. 4.2. е обективирано възражение за прихващане от ищеца, с което е поискано на основание чл. 104 ЗЗД и под условие, че претенцията на М.К. по чл. 346 ГПК, бъде уважена, присъдената сума да бъде прихваната с претенцията по сметки, предявена от Л.К. срещу М.К. по реда на чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД, до размера на по-малката от двете суми.

Излагат се и съображения, че със Заявление, депозирано в съдебно заседание на 31.03.2022 г., ответницата по делото М.Л.К., ЕГН: **********, е поискала Л.К. да й заплати сума в размер на 125 680 лв., представляваща обща стойност на сторените подобрения в периода 2014-2016г. в процесния недвижим имот. В хода на първоинстанциониото производство заявената пратенция от 125 680 лева не е намалявана, не е заявявано частично оттегляне или отказ от същата. Следователно, в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка, като неправилно е посочено, че искът се отхвърля за разликата над
сумата от 47 800.00 лв., до пълния предявен размер от **840.00 лв., вместо за
разликата до пълния предявен размер от 125 680 лева.

 

Препис от молбата на осн. чл. 2**ал. 2 ГПК е връчена на ответницата М.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, която, чрез пълномощника й адв. З.В., със служ. адрес: ***, е взела становище за неоснователност на направеното искане за допълване.

На основание чл. 247, ал. 2 и чл. 250, ал. 2 изр. второ ГПК съдът прецени, че не е необходимо призоваване на страните в открито заседание. След като разгледа молбата за поправка на ОФГ и допълване на постановеното по настоящото дело решение, намира, че същата се явява допустима, като подадена в законоустановения едномесечен срок от връчването на решението на молителя. Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:  

С Решение № 260003 от 07.04.2023г., постановено по настоящото дело, съдът: 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот: СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ със застроена площ 70 кв.м. и разгъната застроена площ 140 кв.м., изградена в състояние на груб строеж на основание отстъпено право на строеж върху ОБЩИНСКИ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, за който със Заповед № 1031/1982г. на кмета на Община С.б. е отреден парцел XVIII - осемнадесети, в квартал 74 седемдесет и четвърти, по застроителния и регулационен план на град С.б., област Кюстендил, при граници и съседи на сградата: улица, сграда на „Банка ДСК“ и училище, а съгласно СКИЦА НА СГРАДА № 15- 678376-26.07.2019г. с идентификатор 65365.602.1154.5 по кадастралната карта и кадастраните регистри, одобрени със Заповед РД-18-15/19.02.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14-10-363/19.09.2013г. на началник на СГКК – Кюстендил, с адрес на сградата: гр. С.б., п.к. 2650, ул. „***" № 2, където сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 65365.602.1154 със застроена площ **кв.м., с определено предназначение - сграда за търговия. Стойността на горепосочения имот е 123 500.00 лв. (сто двадесет и три хиляди и петстотин лева). Получената от проданта сума да бъде разпределена между съделителите съобразно квотите, при които е допусната делбата, а именно: за Л.В.К.-1/2 (една втора) идеална част; за М.Л.К.-1/2 (една втора) идеална част.

ОСЪЖДА Л.В.К., ЕГН: **********, да заплати на М.Л.К., ЕГН: **********, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сума в размер на 47 800.00 лв.  (четиридесет и седем хиляди и осемстотин лева), представляваща, съобразно правата му в съсобствеността, 1/2 (една втора) от стойността на подобренията, извършени в допуснатия до делба недвижими имоти в периода 2014-2016г., а именно: изготвяне на строителни книжа и заплащане на необходимите такси; изграждане на покрив и отводняване; поставяне на дограма; външна топлоизолация и мазилка; външни подпрозоречни первази; „ВиК“ инсталация;  Електроинсталация; изграждане на под на първи етаж; изграждане на вътрешно стълбище; гипсокартон с вътрешна изолация; интериорни врати; външен цокъл на сградата; теракот на І-ви етаж; боядисване с грунд и латекс на І-ви етаж; направа на две тоалетни на І-ви етаж; ламинат на ІІ-ри етаж; тоалетни на ІІ-ри етаж; боядисване с грунд и латекс ІІ-ри етаж и стълбище; присъединяване и откриване на партиди за електроенергия, като за разликата над сумата от 47 800.00 лв., до пълния предявен размер от **840.00 лв. (шестдесет и две хиляди осемстотин и четиридесет лева), ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.Л.К., ЕГН: **********, да заплати на Л.В.К., ЕГН: **********, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сума в размер на 8120.00 лв. (осем хиляди сто и двадесет лева), представляваща обезщетение за ползването на собствената на ищеца 1/2 ид. ч. от допуснатия до делба имот, считано от м. март 2019г. до м. декември 2021г. (за 29 м. по 280.00 лв. на месец), като за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 8960.00 лв. (осем хиляди деветстотин и шестдесет лева), ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.Л.К., ЕГН: **********, да заплати на Л.В.К., ЕГН: **********, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 1165.67 лв. (хиляда сто шестдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение в размер на законната лихва натрупана за периода от падежа на всяко от дължимите месечни обезщетения, до предявяване на претенцията в съда, като за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 1172.67 лв. (хиляда сто седемдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки), ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като неоснователен.

Както сочи молителят, с решението съдът е пропуснал да се произнесе по обективираното в становище, входирано в Районен съд - Дупница с вх. № 260721/15.04.2022г. по настоящото дело (в т. 4.2.), възражение за прихващане от ищеца, с което е поискано на основание чл. 104 ЗЗД и под условие, че претенцията на М.К. по чл. 346 ГПК, бъде уважена, присъдената сума да бъде прихваната с претенцията по сметки, предявена от Л.К. срещу М.К. по реда на чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД, до размера на по-малката от двете суми.

Съдът намира така направеното възражение за прихващане за неоснователно, тъй като насрещните вземания на страните по делото не са изискуеми и ликвидни. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД на прихващането има обратно действие като двете насрещни вземания се смятат погасени до
размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Възможно е между страните да съществува спор за едно от двете или и за двете задължения, какъвто е нашият случай. Спорът може да се отнася до съществуването на вземането, до неговата нищожност или унищожаемост, до изискуемостта му или до размера му. Затова по силата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД е възможно действието на прихващането да бъде поставено под условие, а именно спорът да бъде отнесен до съда и спорното вземане да бъде установено със съдебно решение. За да настъпят последиците от прихващането вземането на прихващащия трябва да съществува както към момента, в който то може да се извърши, така и към момента на извършването на компенсаторното изявление, а когато последното е поставено под условие и към момента на сбъдването на условието. Тъй като в случая не са налице предпоставките за прихващане на насрещните вземания за подобрения, същото следва да се отхвърли, като неоснователно.

Неоснователно е и искането за поправка на ОФГ. Със Заявление, депозирано в съдебно заседание на 31.03.2022 г., ответницата по делото М.Л.К. е поискала Л.К. да й заплати по-голямата сума между сумата на направените и заплатени подобрения в имота и увеличената стойност на същия, вследствие на извършените подобрения, съобразно правата му в съсобствеността, като изрично се е позовала на чл. 30, ал. 3 от ЗС.

Съдът намира, че в разглеждания случай не е налице разминаване между действителната воля на Съда и изразяването й в диспозитива, което да се дължи на допусната очевидна фактическа грешка. Постановеният диспозитив не може да се променя с друг, тъй като чрез искане за поправка на очевидна фактическа грешка не може да се подменя волята на Съда и да се проверява правилността на решението по същество. Ако е налице грешка в диспозитива на съдебното решение, както твърди молителят, то тя евентуално би била правна, а не фактическа и подлежи на отстраняване по реда на инстанционния контрол.

Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл. 247 и чл. 250, ал. 3 от ГПК, съдът

          

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ, като несонователно, искането на Л.В.К., ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. Д.С.К., преупълномощен от адв. Д.Н.Д., със съдебен адрес:***, сграда А, партер, ат. 1, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260003 от 07.04.2023г., постановено по гр.д. № 1720/2019г.

ДОПЪЛВА Решение № 260003 от 07.04.2023г., постановено по гр.д.№ 1720/2019г. по описа на РС-Дупница, по следния начин:

ОТХВЪРЛЯ, като несонователно, възражението за прихващане, обективирано в Становище, входирано в РС-Дупница с вх. № 260721/15.04.2022г. по настоящото дело, от ищеца Л.В.К., ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. Д.С.К., преупълномощен от адв. Д.Н.Д., със съдебен адрес:***, сграда А, партер, ат. 1, с което е поискано на основание чл. 104 ЗЗД и под условие, че претенцията на ответницата М.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, която, чрез пълномощника й адв. З.В., със служ. адрес: ***, по чл. 346 ГПК, обективирана в Заявление, депозирано в съдебно заседание на 31.03.2022г., бъде уважена, присъдената сума да бъде прихваната с претенцията по сметки, предявена от Л.К. срещу М.К. по реда на чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД, до размера на по-малката от двете суми.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: