Решение по дело №76/2020 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№…

гр. Варна, 11.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 76 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92  и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД , от А.З.К.Н.П.З. ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***7 срещу В.В.Д. ЕГН: ********** с адрес ***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 8733/18.11.2019г., постановена по ч.гр. дело № 18783/2019г. на ВРС, 40 състав, следните суми: сумата от 567,09 лв. (петстотин шестдесет и седем лева и девет стотинки), представляваща дължима главница по договор за паричен заем с № 5426335 от 21.03.2018г., сключен между длъжника В.В.Д. и „В.К.“ ООД, сумата от 74,11 лв. (седемдесет и четири лева и единадесет  стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 04.04.2018 г. до 28.11.2018г., сумата от 219,68 лв. (двеста и деветнадесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 219,68 лв. (двеста и деветнадесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2019 год. до окончателното й изплащане, задълженията по който договор за паричен заем са прехвърлени с Приложение № 1 от 02.05.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 01.12.2016г. в полза на „А.к.п.з.“ ЕООД.

Претендират се и разноските.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че в негова полза срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за вземания по Договор за паричен заем № 5426335 от 21 март 2018 г., сключен  между „В.К." ООД като Заемодател и В.В.Д. като Заемател.

На 01.12.2016 г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., а по силата на  Приложение № 1 към него от 02 май 2019 г., сключени между „В.К." ООД, ЕИК ***** и „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК ******, вземането по Договора е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 600 лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „И." АД. С подписването на договора, В.В.Д. удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума от 600 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 692.28 лева, ведно с договорната лихва на 18 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 52.19 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане). По договора за паричен заем, В.В.Д. е извършвал/а плащания в общ размер на 131 лв., като е заплатил две вноски – 66лв. на 05.04.2018г. /с която е погасена първата вноска/ и 65лв. на 02.05.2018г. /с която е погасено задължение от 25лв. за разходи за събиране на просрочени задължения и с 40лв. – частично е погасена втората вноска/.

Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 567.09 лв., а начислената договорна лихва е в размер на 74.11 лева за периода от 04 април 2018 г. - датата на първата вноска до 28 ноември 2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Разпоредбите на договора предвиждат и че Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя – дължима е сума в размер на 219.68 лева.

Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем.

Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 247.14 лева, която е дължима на падежната дата на погасителната вноска. Така, погасителната вноска, която следва да заплати Заемателя е в размер на 65.92 лева.

Дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на 219.68 лв.

По делото е постъпил отговор от особения представител на ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.

В него се сочи, че искът е допустим, основателен и доказан по размер.

Счита, че страните са постигнали съгласие за сключването на договора за заем, а същият има силата на разписка за предадената, съответно получената сума.

С подписване на Договора за заем, Заемателя удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и че желае договора да бъде сключен.

На основание чл.1, ал.3 от Договора на Заемателят е начислена и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 247,14 лв.

Съгласно уговореното от страните в чл.4, ал.2 от Договора, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от длъжника ще бъде начислена неустойка в размер на 247,14 лв. Както и да се разсрочи неустойката на равни части към всяка от погасителните вноски,съгл.чл.2,ал.1,т.4 от Договора или в размер на месечната вноска от 65,92 лв.

На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на Заемателя е начислена лихва за забава върху непогасената главница.

Срока на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно-28.11.2018 год., въз основа на което вземането е изискуемо на посоченото основание.

Моли претендираните от ищеца разноски да му бъдат присъдени, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

В с.з. ищецът поддържа исковете си и моли за уважаването им, а ответникът чрез особения си представител поддържа отговора и моли за отхвърлянето на исковете.

Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените по делото по реда на чл. 415 от ГПК искове намират материално правното си основание в разпоредбите на  чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, доколкото се претендират вземания по договор за паричен заем с № 5426335 от 21.03.2018г., сключен при условията на чл. 9 ал. 1 от ЗПК между страните.

За да бъдат уважени исковете, в тежест на ищеца по делото е да докаже наличие на валидни договорни правоотношения - че е подписан валиден договор за кредит, както и валиден договор за цесия, с който е прехвърлено вземането спрямо ответника, че ответника е уведомен за цесията, че цедента е изпълнил задълженията си по Договора за кредит за предоставяне на уговорената сума, размера на задълженията. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си. В конкретния случай поради липса на възражения, ответникът не носи доказателствена тежест.

По отношение на сключения между страните договор 21.03.2018г., са приложими правилата на чл. 9 ал. 1 и сл. от ЗПК /в редакцията му СЛЕД ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./

Няма спор в теорията и съдебната практика, че за  нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, съдът следи служебно. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о.,  Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.  Това произтича и от Директива 93/13/ЕИО и съдебната практика на СЕС. В решенията по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11,  С-415/11,  С-472/11  и С-618/10  е прието, че Националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. В решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, а в решения по дела С-618/10 и С-473/00 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение.

Поради това, макар и особеният представител на ответника да не навежда възражения, и даже да сочи, че исковете са допустими, основателни и доказани и да навежда основания за валидността на клаузите по договора, съдът намира, че следва да извърши служебна проверка и да се произнесе по наличието на нищожни клаузи в Договора.

Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на  чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

По делото няма приложен отделен от договора погасителен план, подписан между страните. Би могло да бъде прието, че погасителен план е инкорпориран в чл. 2 от договора.  Видно от него, в същия фигурира информация само за размера на вноските и техните падежни дати. Посочено е само, че сумата от 52.19лв. /размера на вноската/ включва част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Не е налице разбивка на сумите по всяка една вноска по кредита, показваща погасяването на главницата, лихвата, и таксата за експресно разглеждане, от която да е ясно какви вземания се погасяват чрез всяка една вноска, т.е. „разпределение на вноските между различните неизплатени суми“. Възможно е както сумите по отделните елементи да са равни в рамките на всяка една вноска, така и да са различни /първо да се погасява по-голяма част от лихвата и после от главницата, или обратно, а отделно е налице и трети елемент, за който ще бъдат изложени отделни мотиви, поради което комбинациите са множество/. Оттук на длъжника не му е ясно какво дължи в рамките на всяка една вноска и с този факт могат да бъдат засегнати неговите права на потребител. В случай, че се установи недължимост на един от елементите, включени в погасителната вноска, не може да се установи какъв размер от всяка една вноска включва този елемент, съответно каква част от вноските са дължими или недължими.

Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Съгласно чл. 22 от ЗПК /в редакцията му от 2011г./ когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съдът намира още, че таксата за експресно разглеждане е недължима като нищожна на собствено основание поради следното:

По смисъла на пар. 1 т. 1 т ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Въз основа на посочената разпоредба, таксата за експресно разглеждане на кредита следва да бъде включена в ГПР, независимо че е уговорена отделно, доколкото същата се явява разход по договора за кредит. Доколкото заемната сума е 600лв., а таксата за експресно разглеждане е 247.14лв. /т.е. само тя оскъпява кредита с близо 50%/, то е очевидно, че същата не е включена в ГПР от 49.39 % при лихва /възнаградителна/ от 40.34%.

С включването й в ГПР обаче се нарушава разпоредбата на  чл. 19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК е налице изискване  годишният процент на разходите да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е. 50 %. Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

По отношение на неустойката:

В чл. 4 от Договора за кредит страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни от сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечения  - поръчител, които да отговарят на определени критерии или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение на заемателя се начислява неустойка в размер на 247.14лв. Неустойката е включена в погасителния план, като е предвидена за всяка погасителна вноска по кредита, като в този случай вноската става в размер на 65.92лв.

Според нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Съгласно т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството на задълженията /парични или на непарични/ и размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

По настоящия договор естеството на уговореното задължение е непарично. Същото не е главно, а акцесорно и спомагателно, т.е. такова, което цели да обезпечи изпълнението на главното задължение - да се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението задължението по чл. 4 от Договора не може да се определи като такова, с оглед интереса на заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде учредено поръчителство, той би го поставил като условие за сключването на договора. На следващо място следва да се отбележи, че неизпълнението на това задължение не влече някакви самостоятелни вреди, извън ведите от неизпълнение на главното задължение. Тези доводи обуславят извода, че неустоечната клауза не съответства на своята обезщетителна функция, при липса на предполагаеми вреди и приоритетно е насочена само да санкционира заемателя. След като целта на посочената неустойка е само да санкционира неизправната страна, то чрез нея заемодателят цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва. С това клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като цели неоснователно да обогати заемодателя.

Отделно от това съдът намира, че целта на разпоредбата на чл. 4 от Договора за заем е заобикаляне на закона, а именно императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, /нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, съгласно която  годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК /Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Макар и посочената клауза на чл. 4 от Договора да не предвижда пряко изменение в ГПР /т.е. не е налице пряко противоречие със закона - чл. 19 ал. 4 от ЗПК /, същата по същество постига този ефект /т.е. заобикаля закона/. Аргумент за това е предварителната уговорка за разсрочване на задължението за неустойка и включването на съответната част от задължението за неустойка към сумата, дължима за вноските по кредита.

По този начин като резултат се получава излизане на ГПР извън допустимия размер от 50%.

В този смисъл съдът намира клаузата чл. 4 от Договора за паричен заем за нищожна, както на основание чл. 26 ал. 1 при. 2 от ЗЗД, така и на основание чл. 26 ал. 1 при. 3 от ЗЗД, т.е. поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави.

От гореизложеното следва извода, че от претендираните вземания се дължи само размера на главницата, а именно претендираната сума от 567,09 лв. /вземането не е оспорено по размер/, като останалите вземания се явяват недължими.

Видно от доказателствата по делото – Приложение 1 от 02.05.2019г. към Договор за цесия, сключен между А.З.К.Н.П.З. ЕООД и „В.К.“ ООД,  вземането за главницата от 600лв. по договор за паричен заем с № 5426335 от 21.03.2018г., сключен между длъжника В.В.Д. и „В.К.“ ООД, е валидно прехвърлено с договора за цесия /същото е съществуващо към момента на прехвърлянето и е надлежно индивидуализирано/.

Уведомлението за цесията не е елемент от фактическия състав на договора за прехвърляне на вземания, поради което не се отразява на действителността на договора за цесия.

Съгласно ТР № 1 от 11.11.1954 год. на ОСГК на ВС,  правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщаването й от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. В конкретния случай обаче по силата на чл. 4.5 от Договора за цесия, цесионерът е упълномощен от цедента да извърши /от негово име/ съобщаването за цесията, поради което съдът намира, че уведомяването извършено от ищеца от името на цедента следва да се счита за извършено надлежно.

В Решение № 198/18.01.2019г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I ТО, е прието, че връчването на особения представител на ответника на изявлението на ищеца, инкорпорирано в исковата молба, представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.

Съгласно чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В настоящото исково производство особеният представител на ответника е получил надлежно копие от исковата молба на 11.06.2020г., от когато следва да се приеме, че цесията е породила своето действие спрямо длъжника /същият е уведомен, че дължи на новия кредитор/.

Предвид всичко изложено до тук, искът за главницата следва да бъде уважен, а останалите искове следва да бъдат отхвърлени.

С оглед частично уважаване на исковете, в полза на ищеца се следват разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, които разноски, съгласно доказателствата са в размер на сумата от 275лв. /175лв. - заплатена д.т. и 100лв. - юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 25 от НЗПП/, от които дължими се явяват 144.32лв. Съгласно ТР 4 /2013г. на ищеца се следват и разноските за заповедното производство, съразмерно на установената част от заповедта, а именно от цялата стойност на разноските, посочени в заповедта – 76.65лв., се дължи сумата от 40.23лв.

Ответникът не е сторил разноски, доколкото е представляван от особен представител.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.В.Д. ЕГН: ********** с адрес ***, ДЪЛЖИ Н.А.З.К.Н.П.З. ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ****, по Заповед за изпълнение № 8733/18.11.2019г., постановена по ч.гр. дело № 18783/2019г. на ВРС, 40 състав, сумата от 567,09 лв. (петстотин шестдесет и седем лева и девет стотинки), представляваща дължима главница по договор за паричен заем с № 5426335 от 21.03.2018г., сключен между длъжника В.В.Д. и „В.К.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2019 год. до окончателното й изплащане, задълженията по който договор за паричен заем са прехвърлени с Приложение № 1 от 02.05.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 01.12.2016г. в полза на „А.к.п.з.“ ЕООД, на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92  и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД.

 

ОТХВЪРЛЯ исковете н.А.З.К.Н.П.З. ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление **** срещу В.В.Д. ЕГН: ********** с адрес ***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 8733/18.11.2019г., постановена по ч.гр. дело № 18783/2019г. на ВРС, 40 състав, следните суми: сумата от 74,11 лв. (седемдесет и четири лева и единадесет  стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 04.04.2018 г. до 28.11.2018г., сумата от 219,68 лв. (двеста и деветнадесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 219,68 лв. (двеста и деветнадесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на задължение,  по договор за паричен заем с № 5426335 от 21.03.2018г., сключен между длъжника В.В.Д. и „В.К.“ ООД, задълженията по който договор за паричен заем са прехвърлени с Приложение № 1 от 02.05.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 01.12.2016г. в полза на „А.к.п.з.“ ЕООД, на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92  и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД.

 

ОСЪДЖА В.В.Д. ЕГН: ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ Н.А.З.К.Н.П.З. ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ****, сумата от 40.23лв. /четиридесет лева и 23 ст./, представляващи разноски за заповедното производство, съразмерно на установената част от заповедта, за които е издадена Заповед за изпълнение № 8733/18.11.2019г., постановена по ч.гр. дело № 18783/2019г. на ВРС, 40 състав, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪДЖА В.В.Д. ЕГН: ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ Н.А.З.К.Н.П.З. ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***7, сумата от 144.32лв. /сто четиридесет и четири лева и 32 ст./, представляващи разноски за настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: