и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 34/19.03.2008 г., постановена по НОХД № 1318/2007 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Мустафа Селим Мустафа от с. Железник, общ.Черноочене, обл.Кърджали, за виновен в това, че на 22.05.2005г., в гр.Кърджали, се съвкупил с лице от женски пол - Шерифе Ружди Хасан, с ЕГН ********** от с.Айрово, общ.Кърджали, като я принудил към това със сила и заплашване, като изнасилената не е навършила осемнадесет годишна възраст, поради което и на основание чл.152, ал.2, т.1 във вр.с ал.1, т.2 във вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, като на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил е също подс.Мустафа да заплати по сметка на РС- Кърджали, направените по делото разноски в размер на 85 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Мустафа, който я обжалва, тъй като счита, че не е виновен. Съжалява за случилото се и моли да бъде намалено наложеното му наказание. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата си. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, като правилна и законосъобразна. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционния съд е събрал всички необходими и поискани от страните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна. Пред настоящата инстанция нови не бяха събрани. С оглед на всички събраните по делото доказателства се установява фактическа обстановка идентична с установената от първоинстанционния съд, а именно: В началото на месец май 2005г., в гр.Кърджали, подсъдимият Мустафа Мустафа се запознал с непълнолетната св.Шерифе Хасан, с ЕГН ********** от с.Айрово, общ.Кърджали. На 21.05.2005 г., вечерта, св.Шерифе Хасан посетила с компания дискотека „Фреш”, находяща се в гр.Кърджали. След полунощ, т.е. на 22.05.2005 г., около 0.30 часа, подсъдимият Мустафа Мустафа също се насочил към дискотека „Фреш” в гр.Кърджали. По мобилния телефон, той се обадил на св.Шерифе Хасан и й казал да излезе пред входа на заведението, където й предложил да отидат другаде на дискотека, но след като последната отказала двамата заедно влезли в същото заведение „Фреш”. Вътре подсъдимият Мустафа Мустафа срещнал свой познат- св.Ерджумент Наим, от когото в проведен разговор поискал ключа за апартамента на брат му, находящ се в гр.Кърджали, бул.”Беломорски”, бл.”Люляк”, вх.А,ет.3,ап.13, като апартамента по това време се обитавал единствено от св.Наим. Последният се съгласил и предоставил ключа за жилището на подсъдимия Мустафа Мустафа, който го взел и се върнал при св.Шерифе Хасан. Около 03.00 часа същата вечер, подсъдимият Мустафа Мустафа и св.Шерифе Хасан напуснали дискотеката, тъй като двамата решили да пият кафе на друго място, като за целта се насочили в посока хотел „България”, гр.Кърджали. По пътя, подс.Мустафа заявил на св.Хасан, че искал да се преоблече /да си смени блузата/, като за целта трябвало да минат през апартамента на сестра му. След като стигнали до бл.”Люляк”, вх.”А”, подсъдимият Мустафа предложил на св.Шерифе Хасан да се качи с него в апартамента. Първоначално св.Хасан отказвала, но тъй като се страхувала да го чака сама навън в късния час се съгласила. Подсъдимият отключил входната врата и казал на св.Шерифе Хасан, че сестра му я нямало и й предложил да пият по кафе, като обещал, че след това ще напуснат апартамента. Подсъдимият и св.Шерифе Хасан отседнали в кухнята на жилището, където първият направил кафе, след което се свързал по мобилния телефон със св.Ерджумент Наим и му поръчал, прибирайки се да му донесе цигари. Не след дълго, св.Ерджумент Наим се присъединил към тях, дал на подсъдимия цигарите, които му били поръчани от него и по предложение на подс.Мустафа тримата се преместили в хола. Св.Наим налял в чаши уиски и ги предложил на подсъдимия Мустафа и св. Шерифе Хасан, но последната отказала и заявила на подсъдимия намерението си да си тръгва. Подсъдимият Мустафа отвърнал на св.Хасан „къде ще ходиш, сега ще правим секс", и започнал да я прегръща. В този момент св.Хасан поискала да отиде до тоалетната, с намерение от там да се обади на приятелката си, с която заедно били излезли на дискотека, но подс.Мустафа не я пускал и се съгласил едва след намесата на св.Ерджумент Наим. Подсъдимият застанал до вратата да я чака и след като тя излязла от там подс.Мустафа я хванал за ръката и я завел отново в хола. Междувременно мобилния телефон на свидетелката позвънил, но подсъдимият не й разрешил да приеме обаждането. Свидетелката Хасан няколко пъти заявила на подсъдимия Мустафа, че желаела да си ходи. В отговор на това той я хванал за ръката и я отвел в спалнята, въпреки че тя се възпротивила. Виждайки притеснението и несъгласието на свидетелка да отидат в спалнята св.Ерджумент Наим заявил на подсъдимия да остави св.Хасан, при което подс.Мустафа го блъснал, давайки му ясен знак да не се меси и го предупредил, че ако се приближи до вратата ще му се случи нещо нещо, след което затворил вратата и я заключил. В стаята, подсъдимият Мустафа Мустафа веднага се обърнал към св.Хасан и й казал да си съблече дрехите, но след като същата отказала, започнал да й нанася шамари по лицето. Подсъдимият блъснал с ръце св.Шерифе Хасан на леглото, като отново й заповядал да си съблече дрехите. Тя отново отказала, при което подсъдимият й отправил закана, че ако не съблече дрехите си, щял да ги разкъса. Св.Шерифе Хасан започнала да се съпротивлява, като се опитвала да го отблъсне от себе си. Заплашвайки я, че ако не го направи ще дойдат още 10 момчета и ще я изнасилят, същият отново й заявил да си свали блузата. Въпреки съпротивата от нейна страна и против волята й, подсъдимият Мустафа Мустафа безцеремонно свалил част от дрехите й. Св.Шерифе Хасан започнала да моли подсъдимия да престане и да я пусне, но последният продължил да й нанася удари по тялото. Подсъдимият Мустафа Мустафа със сила разтворил краката на св.Шерифе Хасан, свалил бикините й, и се съвкупил с нея. При осъществяване на половия акт със свидетелката Шерифе Хасан, подсъдимият еякулирал върху корема на същата, след което излязъл от стаята и предложил на св.Ерджумент Наим, ако искал и той да прави секс с нея. Св.Наим категорично отказал, след което влязъл в спалнята, за да провери какво става с момичето. Св.Наим заварил св.Шерифе Наим да седи гола на леглото, видимо разстроена. Същият видял, че по корема на св.Шерифе има сперма, и й донесъл салфетки да се избърше, като й казал да се облече. Свидетелката Шерифе Хасан се облякла и станала от леглото, при което св.Ерджумент Наим видял по чаршафа малки червени петна, наподобяващи кръв. Св.Наим завел св.Хасан в банята да си измие лицето и я извел от апартамента. По стълбите св.Наим и св.Хасан срещнали непознати лица, които попитали първия къде я водил, тъй като и те искали да правят секс с нея. Св.Ерджумент Наим им казал да ги оставят на мира, а пред блока спрял такси и качил св.Шерифе Хасан в автомобила. След като се върнал в жилището св.Наим изгонил подсъдимия Мустафа Мустафа и изпрал чаршафа с топла вода, тъй като се притеснил родителите му да не узнаят за случилото се. Св.Хасан на следващия ден споделила за случилото се единствено със своя приятелка – св.Мелят Мюмюн, която я посъветвала да разкаже на родителите си, но св.Хасан се притеснявала и така и не съобщила на родителите си, при което по-късно това сторила св.Милят Мюмюн. Междувременно няколко дни след деянието свидетелките Хасан и Мюмюн срещнали подсъдимия в кафе „Инсайт” и при проведения разговор той признал за случилото се, като заявил, че съжалява и че тогава бил много пиян. Видно от заключението на вещото лице изготвило съдебномедицинската експертиза, при прегледа на Шерифе Ружди Хасан на 04.06.2005г. се установило кръвонасядания по крайниците, девствена ципа с пръстеновидна форма и разкъсване /дефлорационна щърбина/, достигаща до основата й към 6 часа по часовниковия циферблат, с непроменени по вид и цвят ръбове. Кръвонасяданията по крайниците били получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както е посочила пострадалата - при удари с юмруци. Било причинено болка и страдание. Разкъсването на девствената ципа било получено при вкарване във влагалището на твърд тъп предмет, какъвто е мъжкия полов член в състояние на ерекция. Съобразно вида на ръбовете, било възникнало преди повече от 15 денонощия, считано от 04.06.2005г. Не можело да се определи дали разкъсването на девствената ципа било възникнало при вкарване във влагалището на мъжки полов член при доброволно или насилствено полово сношение, както и дали то не е получено при вкарване във влагалището на друг твърд предмет. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че има извършено деяние, същото е извършено виновно и негов автор е подс.Мустафа, както и че същото съставлява престъпление. Основание за такъв извод дават обясненията на подс.Мустафа Мустафа-частично, показанията на пострадалата - свидетелката Шерифе Хасан, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, както и тези дадени при повторния й разпит в хода на съдебното следствие, показанията на св.Ерджумент Наим на досъдебното производство дадени пред съдия от първоинстанционния съд на 15.06.2005г., приобщени в по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК и от показанията на св.Мелят Мюмюн, заключението на вещото лице д-р Маринов, както и от приобщените по делото писмени доказателства - протокол за оглед и фотоалбум, съдебномедицинско удостоверение и др. Съдът кредитира изцяло като последователни, логични и безпротиворечив, а и кореспондиращи по между си показанията на свидетелите Шерифе Хасан и Ерджумент Наим. Междувпрочим всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, с изключение, при това частично на обясненията на подсъдимия, са еднопосочни и безпротиворечиви, като извършения изключително подробен анализ на същите от първоинстанционният съд е правилен и обоснован. Съдът също така е изложил убедителни съображения защо не е дал вяра на обясненията на подс. Мустафа в частта, в която твърди, че св. Шерифе Хасан доброволно влязла в спалнята, нищо не казала, сама си съблякла дрехите и със съгласието й осъществил полов акт. Изложените в тази насока съображения се споделят и от настоящия състав. Така правилно е посочено, че в тази им част обясненията на подсъдимия се оправергават от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства - показанията на пострадалата свидетелка, които са еднопосочни и се припокриват напълно с тези на св.Ерджумент Наим, въпреки че свидетелят е бил приятел на подсъдимия, и не е познавал преди случилото се св.Шерифе Хасан. В подкрепа на това са редица съвпадения в твърденията на двамата свидетели. Св.Шерифе Хасан твърди, че когато искала да си тръгне от апартамента подс.Мустафа й казал: “Къде ще ходиш, ще правим секс” и не я пускал да си тръгва; искала да отиде до тоалетната, за да се обади по телефона, но и той отишъл с нея; приятелките й я търсили по телефона, но той не й позволил да им отговори. Описаните обстоятелства се твърдят и от св.Наим, който в показанията си сочи, че след като отишъл в апартамента на 22.05.2005г., около 03.00 часа, и се присъединил към компанията на подс. Мустафа и св. Хасан, подсъдимия не позволил на свидетелката да отговори на обаждане по мобилния й телефон, първоначално не й разрешил дори да отиде до тоалетната, но след убеждаване от страна на свидетеля се съгласил, като я чакал пред вратата. След това, според св.Хасан, подс. Мустафа я бутнал в спалнята, при което дошъл св.Ерджумент Наим и му казал да я остави, но подс.Мустафа блъснал и него, затворил врата на спалнята и я заключил. Описаното отнова се потвърждава и от Св. Наим, а именно че тя искала да си тръгва от там, при което подс.Мустафа отново й казал, че е негова, след което я хванал за ръката и я завел в спалнята, при което свидетелят му казал да остави момичето, но подсъдимия го бутнал с юмрук в гърба и го заплашил, че ако още веднъж се приближил до вратата щяло да му се случи нещо лошо. Като в тази връзка самия подсъдим признава: “Ерджумент чукаше по вратата. Бутнах го, но не съм го удрял”, след което продължава”...Аз се ядосах и я бутнах на леглото, защото тя каза, че се притеснява да не влезе Ерджумент”. Свидетелката Хасан сочи, че подс.Мустафа й казал да се съблече, но тя отговорила, че не иска, и щяла да бъде негова и без да правят секс, при което той я ударил по главата с шамар, както и по краката, след което й свалил дрехите, бутнал я на леглото и осъществил полов акт с нея, който не бил доброволно. Св.Хасан твърди също, че колкото повече го молела да я остави, той повече я удрял и й казал, че ако не легне с него още 10 момчета ще я изнасилят. Пострадалата Шерифе Хасан разказва: “Той се изпразни на корема ми и излезе от спалнята. Ерджумент влезе и ми донесе салфетки”, с които тя избърсала “спермата от корема си”, след това св.Ерджумент Наим й измил лицето и я извел от апартамента, като я качил на такси, като навън видяла още 4-5 момчета. Тези твърдения на пострадалата Хасан отново се потвърждават от показанията на св.Ерджумент Наим, който твърди, че разбрал какво се е случило в спалнята и даже подсъдимия му предложил и той да прави секс с нея. Същият свидетел обяснява: “След около половин час излезе от спалнята и аз отидох в спалнята да видя как е Шерифе...”, “...беше разстроена”, “...видях, че по корема й имаше течност и предположих, че това е сперма”, “...взех от тоалетната салфетка и й дадох да се избърше...”, “...на постелката имаше три петна кръв...”, “Отидох с нея в тоалетната и й измих лицето...”. След което разказва, че я извел от апартамента и й хванал такси, като по пътя видели и други момчета, които го попитали къде я води, и че те искали да правят секс с нея. Пострадалата твърди, че след случилото се, тя установила синини по краката на бедрото и около раменната част на ръцете си, което се потвърждава от заключението на вещото лице. Макар и по косвен начин, показанията на пострадалата се потвърждават и от показанията на св.Мелят Мюмюн, която пресъздава разказаното й от свидетелка Шерифе Хасан, нейна приятелка, а именно, че Мустафа я е изнасилил и я е бил, като след тази случка св.Шерифе Хасан била много притеснена, но не споделила случилото се с родителите си, поради което тя /св.Мелят Мюмюн/ им разказала за случилото се. Освен разказаното от пострадалата обаче, свидетелката Мюмюн като очевидец разказва, че тя и пострадалата срещнали в кафе “Инсайт” подсъдимият, където при разговор с тях той признал за случилото се. В подкрепа на изложеното е и заключението на вещото лице, подробно описано по-горе, както и разпита на същия в съдебно заседание, при който обяснява, че при прегледа св.Хасан заявила, че била изнасилена преди две седмици и не би могло да се установи, дали тя преди това е имала полово сношение, тъй като по установени правила след 6 денонощия било безпредметно да се взема намазка за наличие на сперматозоиди. По отношение на установяване на времето на разкъсване на девствената ципа вещото лице е пояснило, че за около 15 денонощия това разкъсване зараствало и не можело да се установи точно кога е станало. Към 04.06.2005 год. /датата на прегледа/ били изминали 14 денонощия, като било възможно това разкъсване да е било причинено не преди 15, а преди 14 денонощия, като това зависило от типа девствена ципа. Останалите наранявания по тялото на освидетелстваната, а именно кръвонасяданията по крайниците било възможно да са получени при действието на тъп предмет, а именно с удари с юмруци и било невъзможно да са получени при един, единствен удар или при едно падане, тъй като били на различни места. Съобразно вида и цвета им било възможно да бъдат причинени преди 15 денонощия, тъй като имали кафяв оттенък и кръвта се променяла в този си цвят за 8-15 денонощия. Всичко описано до тук доказава по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Мустафа се съвкупил с ненавършилата осемнадесет годишна възраст Шерифе Хасан, като я принудил към това със сила и заплашване, т.е. против волята и желанията й, а не с нейно съгласие, както твърди той. От обективна страна - подсъдимият Мустафа Селим Мустафа е осъществил престъпния състав на чл.152, ал.2, т.1 във вр.с ал.1, т.2 от НК, както правилно е приел първоинстанционният съд, а именно: на 22.05.2005г., в гр.Кърджали, се съвкупил с лице от женски пол - Шерифе Ружди Хасан, с ЕГН ********** от с. Айрово, общ. Кърджали, като я принудил към това със сила и заплашване, като изнасилената не е навършила осемнадесет годишна възраст. По делото са безспорно установени и доказани всички съставомерни признаци на деянието по чл.152, ал.1, т.2 от НК - било е извършено престъпно съвкупление с пострадалата, като за осъществяването на конкретно взетото решение за постигане на преследваната цел - съвкупление със св.Хасан, е била използвана както сила, така и заплашване за сломяване на съпротивата й - подсъдимия е нанесъл удари на пострадалата, за да сломи съпротивата й, както и я заплашил, че ако не „легне” с него, 10 момчета ще я изнасилят. Престъплението е резултатно, а престъпния резултат се заключава в извършване на полов акт между дееца и пострадалата, предхождащ се от принуда, както правилно е посочил и решаващия съд. По-тежката квалификация на деянието - по ал.2, т.1 на чл.152 от НК е с оглед възрастта на пострадалата, предвид, че към момента на извършване на престъплението 22.05.2005 г., св.Шерифе Хасан не е била навършила 18 годишна възраст. Деянието е извършено от подсъдимия при формата на вината - пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването на тези последици. При определяне вида и размера на наказанието на подс.Мустафа първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянието и дееца, преценил е също отегчаващите и смекчаващите отговорност обстоятелства, както и подбудите за извършване на деянието, съобразно принципите за законност и индивидуализация на наказанието, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК. Съдът е определил наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е наложил наказание в предвидения в текста на закона минимум, а именно три години “лишаване от свобода”, което на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил за срок от 3 години и 6 месеца, предвид, че са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане и най-вече, че за поправянето на подсъдимия не е наложително, същото да бъде изтърпяно ефективно. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдия деяние и би оказало възпитателно и предупредително въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. В случая, за да се намали наказанието, както е поискал подсъдимия, то следва по делото да са налице предпоставките по чл.55 от НК - изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при наличие на които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия деяние. В случая обаче не са налице, нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, нито пък най-лекото наказание, каквото е наложено, се явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия. Решаващият съд е проявил максимално възможното снизхождение спрямо подсъдимия, поради което и искането му за намаляване на наказанието му се явява неоснователно. Предвид изхода на делото, подсъдимия правилно е осъден да заплати направените по делото разноски от 85 лева. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена обжалваната присъда. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 34/19.03.2008 г., постановена по НОХД № 1318/2007 г. по описа н Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и неподлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |