Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Казанлък 15.10.2020г.
Казанлъшкият
районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, в публичното заседание на седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
председател: Михаил Михайлов,
при участието на секретаря А.Д., като разгледа
докладваното от съдията АН дело №761/ 2020г. по описа на
същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №284а-1116-22.04.2020, издадено от началник РУ-Казанлък
към ОДМВР-Стара Загора. А.В.А. останал недоволен от наложеното му адм.наказание.
Моли съда да отмени обжалваното от него наказателно постановление. В с.з. същият
поддържа жалбата си и сочи аргументи в нейна подкрепа.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща свой представител в с.з., но с писмено
становище изразява становище по жалбата, която счита за неоснователна.
Съдът,
след като извърши подробна и цялостна проверка на констативния акт,
наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради което и на основание
чл.59,ал.2 от ЗАНН същата е допустима.
Административно-наказващият
орган, позовавайки се на акт за установяване на административно нарушение №284а-1116-10.04.2020,
приел за
установена следната фактическа обстановка: На 08.04.2020г. около 21.10 часа А.В.А.
***, не могъл да удостовери самоличността си при извършване на полицейска
проверка и поискване на документ за самоличност от компетентно за това лице,
определено със закон.
Началник РУ-Казанлък към
ОДМВР-Стара Загора приел, че с поведението си А. е нарушил разпоредбата на чл.6
от ЗБЛД, поради което и на основание чл.53,ал.2 от ЗАНН и чл.80, т.5 от ЗБЛД му наложил административно
наказание- глоба в размер на 50 лева.
Съдът
намира, че в хода на административно-наказателното производство бе доказано по
безспорен и категоричен начин, че А.В.А. е осъществил вмененото му с АУАН и с
издаденото, въз основа на него, наказателно постановление, нарушение на ЗБЛД.
Въззивникът А. в с.з. не представи доказателства че не е извършил вмененото му
нарушение. Напротив- както в жалбата си, така и в с.з., потвърди изложената в
АУАН и НП фактическа обстановка.
В жалбата си нарушителят твърди, че вписания в
НП акт №284а-1116-10.04.2020 не бил подписан от него, поради което моли съда да
му бъде представен посочения АУАН, за да може да потвърди съдържанието му или
да откаже положения от негово име подпис. В случая не бяха представени нито
едно убедително доказателство или аргумент в подкрепа на тази теза на
жалбоподателя, на която същия има право, но която се опровергава от
съдържанието на съставения му акт. В същия, в изпълнение на императивната
разпоредба на чл.43,ал.2 от ЗАНН,е вписан отказа на нарушителя А. да получи и
подпише АУАН, като в потвърждение на констатацията на актосъставителя в този
смисъл, е бил положен подпис от свидетеля В.И.В.от гр.М.. Това дава основание
на съда да приеме твърдението на жалбоподателя, че не бил подписвал акт
№284а-1116-10.04.2020 и искането му да му бъде предоставен да се запознае със
съдържанието му, за опит да заблуди съда, че изобщо не му е бил предоставен
препис от същия и едва ли не А. бил подписан от друго неизвестно нему лице. Становището
на въззивника не беше подкрепено с доказателства и поради това то следва да
бъде прието за голословно.
С оглед на гореизложеното и на представените по
делото доказателства съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Чл.53 от ЗАНН задължава АНО когато
установи, че нарушителя е извършил виновно деяние, да издава наказателно
постановление. В член 57 от ЗАНН изчерпателно са изброени необходимите
реквизити на наказателното постановление, за да бъде то законосъобразно. В
конкретния случай наказващият орган е съобразил изцяло формата на наказателното
постановление с изискуемата такава от цитираната нормативна разпоредба. В НП
№284а-1116-22.04.2020, издадено от началник РУ-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора,
съвсем точно са записани името и длъжността на лицето, което го е издало,
датата на издаването и номера на постановлението, датата на акта, въз основа на
който се издава, името, длъжността и местоработата на актосъставителя, името на нарушителя и индивидуализиращите го
признаци, точния му адрес, описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават, законната разпоредба, която е била нарушена виновно,
както и вида и размера на наказанието.Всички описани дотук факти,отразени в
обсъжданото наказателно постановление, в своята съвкупност, дават основание на
настоящата инстанция да приеме посоченото наказателно постановление за
законосъобразно и издадено въз основа на закона.
По
отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът счита, че са налице
всички предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За да бъде наказателното
постановление правилно, то наказанието отразено в него трябва да бъде основано
на материално- правна норма, като се вземат предвид всички факти и
доказателства, събрани в хода на производството по налагане на административни
наказания. В същата насока е и хипотезата на чл.27 от ЗАНН, чрез която
законодателя е очертал начина и метода за определяне на административното
наказание. Относно санкцията, наложена на жалбоподателя, чрез НП №284а-1116-22.04.2020,
издадено от началник РУ-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора, съдът счита, че е
спазено нормативното изискване на чл.27 от ЗАНН и определянето й е основано на
точно посочена и конкретизирана законова разпоредба, а именно- чл.80,т.5 от ЗБЛД.
Предвид изложеното дотук и липсата на допуснати,
в хода на административно- наказателното производство, нарушения на
процесуалните правила, съдът намира, че
следва да потвърди обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно
и правилно.
Потвърждаването на НП пък прави основателно
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на
разпоредбите на чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189,ал.3 от НПК, като съобразно чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, то следва да е в размер на 100/сто/ лева, съобразно размера на
действително свършената работа от юрисконсулт по делото, по-конкретно-
изразяване само на становище.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.63 ал.1
пр.I от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №284а-1116-22.04.2020, издадено от началник
РУ-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора, с което на А.В.А. ***, с ЕГН **********, е
наложено административно наказание- глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА А.В.А. ***, с ЕГН
**********, да заплати по сметка на ОДМВР-Стара
Загора, ЕИК 129000****, IBAN: ***, BIC:
***, направените по делото разноски в размер на 100/сто/ лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите
към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: