Присъда по дело №893/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта:	84
Дата:	22 май 2025 г.
Съдия:	Анатоли Йорданов Бобоков

Дело:	20242120200893
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 84
гр. Бургас, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
и прокурора Г. Д. П.
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Наказателно дело от
общ характер № 20242120200893 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Я. П. Д.- ********************, ЕГН:
**********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 15.07.2020 г., в гр. Бургас, в
качеството на изпълнителен директор на „КРЗ Порт Бургас“ АД, причинил на
Ж. И. Х. с ЕГН: **********, на длъжност „*****“ в Дирекция „Е.“ в КРЗ
„Порт Бургас“, тежка телесна повреда, изразяваща се в осакатяване на долен
десен крайник, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност в чл. 275, ал. 1 и чл. 281, ал. 1 и ал. 2 от КТ; чл.14, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и
чл. 16, ал. 1, т. 1, т. 2, б „а“, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗЗБУТ; чл.2, чл.11, чл. 13, ал. 1,
ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № РД -07-2 от 16.12.2009г. за
условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд; чл. 1, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 2, чл. 16, чл. 18, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл.
168, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 186, ал.1, чл. 217, ал. 1, чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7
1

от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, представляваща източник на повишена опасност и чл.12 от
Наредба № 5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на
оценка на риска, като не е провел инструктаж на пострадалото лице на
работното място и не е провел изпит на същия, удостоверен с протокол за
допускане до самостоятелна работа, не е извършил в рамките на
компетенциите си поставяне на ограничителна решетка в силоз № 4 „Зърнен
терминал“ на територията на КРЗ- „Порт Бургас“, като при почистване на
силоза от остатъчно зърно пострадалият се е подхлъзнал и десния крак му
попада във необезопасения с решетка вход на тръба на извеждащия редлер,
водещ към кораба, където е захапан от механизма, който избутва зърното в
тръбата и причинява тежка телесна повреда на пострадалото лице, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за
извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т.1, вр. чл.128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. В. В.- *****************ЕГН:
**********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 15.07.2020 г. , в гр. Бургас, в
качеството на изпълнителен директор на „КРЗ Порт Бургас“ АД, причинил на
Ж. И. Х. с ЕГН: **********, на длъжност „о.***“ в Дирекция „Е.“ в КРЗ
„Порт Бургас“, тежка телесна повреда, изразяваща се в осакатяване на долен
десен крайник, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност в чл. 275, ал. 1 и чл. 281, ал. 1 и ал. 2 от КТ; чл.14, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и
чл. 16, ал. 1, т. 1, т. 2, б „а“, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗЗБУТ; чл.2, чл.11, чл. 13, ал. 1,
ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № РД -07-2 от 16.12.2009г. за
условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд; чл. 1, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 2, чл. 16, чл. 18, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл.
168, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 186, ал.1, чл. 217, ал. 1, чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7
от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, представляваща източник на повишена опасност и чл.12 от
Наредба № 5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на
оценка на риска, като не е провел инструктаж на пострадалото лице на
работното място и не е провел изпит на същия, удостоверен с протокол за
допускане до самостоятелна работа, не е извършил в рамките на
2

компетенциите си поставяне на ограничителна решетка в силоз № 4 „Зърнен
терминал“ на територията на КРЗ- „Порт Бургас“, като при почистване на
силоза от остатъчно зърно пострадалият се е подхлъзнал и десния крак му
попада във необезопасения с решетка вход на тръба на извеждащия редлер,
водещ към кораба, където е захапан от механизма, който избутва зърното в
тръбата и причинява тежка телесна повреда на пострадалото лице, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за
извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т.1, вр. чл.128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Направените разноски остават в полза на държавата.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаския
окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3

Съдържание на мотивите

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП 402/2020
по описа на 01 РУ Бургас, пр. пор. № 1453/2020 г. по описа на БРП както
следва:
Против Я. П. Д. адрес - *************, ЕГН : ********** за това, че:
На 15.07.2020 г., в гр.Бургас , в качеството на изпълнителен директор на
„*********“ АД, причинил на Ж. И. Х. с ЕГН : ********** назначен с трудов
договор №*********г., на длъжност - оператор силози /зърнен терминал/,
дирекция „Е.“ „в ********“, тежка телесна повреда, изразяваща се в
осакатяване на долен десен крайник, поради немарливо изпълнение на
дейността, свързана със спазване на изискванията на КТ и ЗЗБУТ,
правнорегламентирани в чл.275, ал.1 и чл.281, ал.1 и ал.2 от КТ; чл.14 ал.1,2,3
и чл.16,ал.1 , т.1, т.2, б“а“ т.5 ,т.6 и т.7 от ЗЗБУТ;чл.13, ал.1 , ал.2, ал.З, ал.4 ,
ал.5, ал.6 е ал.7 от Наредба № РД -07-2 от 16.12.2009 за условията и реда за
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл.1,
ал.1 ,т.1, 2 , ал.2, чл.16, чл.18, ал.1 , ал.2 и ал.З ,чл.168, ал.1, т.1 и т.2 , л.186,
ал.1, чл.217, ал.1, чл.246, ал.2 от наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване, представляваща източник на
повишена опасност, като не е проведен инструктаж на пострадалото лице, на
работното място и не е проведен изпит на същия, удостоверен с протокол за
допускане до самостоятелна работа, не е извършил в рамките на
компетенциите си поставяне на ограничителна решетка в С.* „Зърнен
терминал“ на територията на *******, като при почистване на силоза от
остатъчно зърно, пострадалият се е подхлъзнал и десния крак му попада във
необезопасения с решетка вход на тръба на извеждащия редлер водещ към
кораба, където захапан от механизма, който избутва зърното в тръбата и
причинява тежка телесна повреда на пострадалото лице - престъпление по
чл.134, ал.1, т.1,вр. чл.128,ал.2 от НК, вр. в чл.275, ал.1 и чл.281, ал.1 и ал.2 от
КТ;чл.14ал. 1,2,3 и чл.16,ал.1 , т.1, т.2, б“а“ т.5 ,т.6 и т.7 от ЗЗБУТ;чл.13, ал.1 ,
ал.2, ал.З, ал.4, ал.5, ал.6 е ал.7 от Наредба № РД -07-2 от 16.12.2009 за
условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд ; чл.1, ал.1 ,т.1, 2 , ал.2, чл.16, чл.18, ал.1 , ал.2 и ал.З ,чл.168,
ал.1, т.1 и т.2 , чл.186, ал.1, чл.217, ал.1, чл.246, ал.2 от наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване
Със същия обвинителен акт е повдигнато и обвинение срещу Д. В. В. с
адрес: гр.Бургас , ж.к.“ Славейков“, бл.143, ет.5, ап.14 , род. на 14.08.1973г. в
гр.Бургас, обл. Бургас, български гражданин, с виеше образование , работи
като старши стефадор, неосъждан, ЕГН : ********** за това, че:
На 15.07.2020 г., в гр.Бургас, в качеството на длъжностно лице „с.с.“, и
такова по безопасност и здраве, определено със заповед № ****** заповед №
****** г. на длъжност „ с.с.“, издадена на основание чл.2, ал.2 от Наредба №
РД - 07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
1

осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са били вменени
задължения по охрана и безопасност на труда в “*********“, причинил на Ж.
И. Х. с ЕГН : ********** назначен с трудов договор №*********г., на
длъжност - оператор силози /зърнен терминал/,дирекция „Е.“ „в ********“,
тежка телесна повреда, изразяваща се в осакатяване на долен десен крайник,
поради немарливо изпълнение на дейността, свързана със спазване на
изискванията на КТ и ЗЗБУТ и необходимостта от провеждане на инструктаж,
правнорегламентирани в чл.275, ал.1 и чл.281, ал.1и ал 2 от КТ; чл.14ал.1,2,3 и
чл.16,ал.1 , т.1, т.2, б“а“ т.5 ,т.6 и т.7 от ЗЗБУТ;чл.13, ал.1 , ал.2, ал.З, ал.4, ал.5,
ал.6 е ал.7 от Наредба № РД -07-2 от 16.12.2009 за условията и реда за
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; ; чл.1,
ал.1 ,т.1, 2 , ал.2, чл.16, чл.18, ал.1 , ал.2 и ал.З ,чл.168, ал.1, т.1 и т.2 , л.186,
ал.1, чл.217, ал.1, чл.246, ал.2 от наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване , представляващо източник на
повишена опасност ,като не е провел инструктаж на пострадалото лице ,на
работното място и не е провел изпит на същия ,удостоверен с протокол за
допускане до самостоятелна работа, не е извършил в рамките на
компетенциите си действия за поставяне на ограничителна решетка в С.*
„Зърнен терминал“на територията на КРЗ- „Порт Бургас“ , като при
почистване на силоза от остатъчно зърно , пострадалият се е подхлъзнал и
десния крак му попада във необезопасения с решетка вход на тръба на
извеждащия редлер водещ към кораба ,където е захапан от механизма, който
избутва зърното в тръбата и причинява тежка телесна повреда на
пострадалото лице - престъпление по чл.134, ал.1, т.1, вр. чл.128 ал.2 от НК,
вр. в чл.275, ал.1 и чл.281, ал.1 и ал.2 от КТ; чл.14ал.1,2,3 и чл.16,ал.1 , т.1, т.2,
б“а“ т.5 ,т.6 и т.7 от ЗЗБУТ; чл.13, ал.1 , ал.2, ал.З, ал.4 , ал.5, ал.6 е ал.7 от
Наредба № РД -07-2 от 16.12.2009 за условията и реда за периодично обучение
и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд; чл.1, ал.1 ,т.1, 2 , ал.2, чл.16, чл.18,
ал.1 , ал.2 и ал.З ,чл.168, ал.1, т.1 и т.2 , л.186, ал.1, чл.217, ал.1, чл.246, ал.2 от
наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване.
В хода на съдебното производство пострадалият Ж. Х.. беше
конституиран в качеството на частен обвинител.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата направи
изменение на обвинението, като прецизира и допълни бланкетните норми,
поради което и на основание чл.287 ал.1 НПК съдът допусна така направеното
изменение, като обвинението спрямо подс.Д. следва да се счита като такова по
чл. 134, ал. 1, т.1, вр. чл.128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК вр. чл. 275, ал. 1 и чл. 281,
ал. 1 и ал. 2 от КТ; чл.14, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и чл. 16, ал. 1, т. 1, т. 2, б „а“, т. 5, т. 6
и т. 7 от ЗЗБУТ; чл.2, чл.11, чл. 13, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от
Наредба № РД -07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
2

осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл. 1, ал. 1, т. 1, т.
2, ал. 2, чл. 16, чл. 18, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 168, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 186, ал.1,
чл. 217, ал. 1, чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване, представляваща източник на
повишена опасност и чл.12 от Наредба № 5/11.05.1999г. за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска.
Изменено беше и обвинението спрямо подс.В. в такова по чл. 134, ал. 1,
т.1, вр. чл.128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК вр. чл. 275, ал. 1 и чл. 281, ал. 1 и ал. 2 от
КТ; чл.14, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и чл. 16, ал. 1, т. 1, т. 2, б „а“, т. 5, т. 6 и т. 7 от
ЗЗБУТ; чл.2, чл.11, чл. 13, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от Наредба
№ РД -07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд; чл. 1, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 2, чл. 16,
чл. 18, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 168, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 186, ал.1, чл. 217, ал. 1,
чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, представляваща източник на повишена
опасност и чл.12 от Наредба № 5/11.05.1999г. за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска.
В своята пледоария прокурора поддържа повдигнатите обвинения, тъй
като счита, че те са доказани по категоричен начин и предлага подсъдимите да
бъдат признати за виновни. Пледира да им бъдат наложени наказания
лишаване от свобода и за двамата подсъдими, чието изтърпяване да бъде
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години.
Повереникът на пострадалия - адв. Р. счита, че обвиненията са доказани
спрямо и двамата подсъдими. Прави анализ на събрания доказателствен
материал и пледира да бъде наложено справедливо наказание и за двамата
подсъдими.
Защитникът на подс.Д. – адв.К. счита, че не били събрани достатъчно
доказателства за виновно поведение на неговия подзащитен. Счита, че
престъпният резултатът следва да е причинен поради незнание или немарливо
изпълнение на занятие или правно регламентирана дейност и последната да
представлява източник на повишена опасност. Твърди, че работата в силозите
не попадат в категорията „съоръжена с повишена опасност“, както и че
ръчното обиране на зърно с лопата и метла не е правно регламентирана
дейност или занятие, представляващо случаи на повишена опасност. Т.е., от
една страна, тази дейност няма изричен правен регламент, а от друга страна,
тя не е източник на повишена опасност. От там извежда извод, че липсва
обективен признак от състава на престъплението по чл.134 НК. Счита, че
адресати на всички цитирани бланкетни норми, които се сочат от
прокуратурата са други лица, но не и подс.Д., който е изпълнителен директор
на дружеството. Посочва, че постр.Х. не е спазил указанията, дадени по време
на инструктажа, тъй като не е спазил алгоритъма на работа и това е довело до
съответната трудова злополука с този резултат. В заключение моли да се
постанови съдебен акт, с който подзащитният му да бъде оправдан за
3

престъплението, за което е предаден на съд.
Защитникът на подс.В. – адв.Н. заявява, че събраните по делото
доказателства не установяват доказаност на така повдигнатото обвинение
спрямо неговия подзащитен. Твърди, че извършваната от подс.В. дейност не е
правно регламентирана и не представлява източник на повишена опасност.
Посочва, че правно регламентираната дейност, е тази за упражняването на
която, по силата на нормативен акт, се изискват специални знания и опитност,
проверени и удостоверени по съответния ред, за упражняването на които
лицето има съответно разрешение. За упражняването на тази дейност се
предполага лицето да има правоспособност. Твърди, че случаят не е такъв,
което е липса на един от обективните признаци от състава на престъплението.
Прави подробен анализ на показанията на разпитаните свидетели, като
твърди, че ценени в съвкупност не подкрепят обвинителната теза. Пледира за
оправдателна присъда. В условията на евентуалност предлага да бъде
определено наказание по реда на чл.55 НК и да се наложи наказание пробация
с първите две пробационни мерки.
Подсъдимият Д. се придържа към казаното от защитника си и иска да
бъде оправдан, тъй като бил невинен.
Подсъдимият В. също се придържа към казаното от защитника си и иска
да бъде оправдан.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа
страна:
Към инкриминираният момент подс. Я. Д. заемал поста изпълнителен
директор в ********* АД, а подс. Д. В. бил назначен на длъжност с.с. в
същото дружество. На 15.07.2020г. около 12,40 часа при товарене на кораб със
зърно операторите на силози св. Ж. Х. и св.А. Д. извършвали технологична
операция по изпразване на С.*, като обирали последното зърно и го избутвали
с пластмасова лопата и метла към отвора на извеждащия редлер. Това било
механизъм и лента с лопатки, движещи се под отвора, който товарил зърното
на кораба. Клапите на силозите насочвали зърното в необходимата посока,
като предназначението на клапите е да насочват потока от зърно в
необходимата посока, като те са отворени до гравитационното изтичане на
зърното, след което се затварят. При затваряне на клапите процеса на
отвеждане на зърно в силоза се прекратява. Силозите са били реално
необезопасени, тъй като липсвала предпазна решетка и към момента на
инцидента опасността от злополуки била реална.
Около обяд св.Д. казал на постр.Х., че излиза от силоза за обяд, но той
вместо да преустанови работа и да излезе продължил да работи, тъй като
искал по-бързо да свърши работа. Замитайки пшеницата внезапно Х. се
подхлъзнал, а кракът му попаднал в отвора на движещия се редлер, където бил
затиснат от механизма с лопатките, който избутва зърното в силоза. С големи
усилия пострадалият успял да измъкне кракът си и да излезе от силоза с
тежки наранявания и кръвотечение в областта на глезена петата и стъпалото.
След като успял да излезе от силоза, той бил наранен от движещия се
4

необезопасен с решетка редлер. Пострадалият Ж. Х. позвънил на колегата си
Яни Йорданов в 12,40 часа, а той веднага съобщил на стифадорите, които
организирали трудовия процес. При пострадалият пристигнал свидетеля А. Д.,
който позвънил за медицинска помощ на тел. 112. Тогава дошли на
местопроизшествието и стифадорите и свидетеля Яни Йорданов. Пристигнал
и специализиран медицински автомобил и откарал пострадалият до Спешен
център и МБАЛ Бургас АД където бил незабавно приет на лечение по
спешност. На 03.08.2020г. пострадалият е насочен за лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов „ЕАД гр.София. На основание чл.60 ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване злополуката с пострадалия Ж. Х. се приела за трудова
по смисъла на чл.55ал.1 от КСО. Според допълнителната
съдебно¬медицинска експертиза травмата се квалифицира като „осакатяване
на долен десен крайник - тежка телесна повреда по смисъла на закона - чл.128
ал.2 от НК.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: обясненията на подсъдимите Д. и В.; показанията на свидетелите Х.,
К., А., Д., В. и Г.; изготвените съдебномедицински експертизи, съдебно-
техническа експертиза, допълнителна съдебно-техническа експертиза, както и
от приложените писмени доказателства –заповеди на *********; Трудови
договори; списък на работниците и служителите, получили лични предпазни
средства и работно облекло; инструкции, епикризи, медицински документи;
трудов договор; длъжностни характеристики; книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа; книги за проведени начален, периодични и
ежедневни инструктажи; програми за проведени периодични, ежедневни
инструктажи и инструктажи на работното място, и справки за съдимост на
подсъдимите.
Съдът няма как да кредитира съдено-техническата експертиза на вещото
лице Я., тъй като същата е непълна, взаимно противоречива не дава ясен
отговор на така поставените въпроси и вещото лице не е дало отговори като
специалист в съответната област. На голяма част от зададените въпроси в с.з.
вещото лице не успя да отговори и поради тази причина съдът допусна
повторна съдебно-техническа експертиза, като назначи за вещо лице Ж. Е.,
която да отговори на същите въпроси, но и на зададени въпроси от съда и
страните. Съдът кредитира с доверие заключението по техническата
експертиза на вещото лице Е. само в отделни части, но не и в частта, в която
тя дава отговор на правни въпроси и прави заключения въз основа на анализ
на показанията на свидетели. Прието е, че злополуката на 15.07.2020г. в
********* е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО. Позовава се
на протокол от Териториално поделение на НОИ Бургас и резултатите от
извършената проверка след злополуката, като причината за възникването й е
посочено „необезопасени движещи се части на работно оборудване /редлер/“.
Приема, че пострадалият Х. е следвало да премине към ръчно обиране на
зърното с метла, след като са затворени предпазните клапи, както и да работи
заедно с втори оператор. Вещото лице Е. е посочила, че видовете съоръжения
с повишена опасност са посочени в чл. 32 от Закона за техническите
5

изисквания към продуктите. Посочено е, че силозите не попадат в категорията
„съоръжения с повишена опасност“, както и че ръчното обиране и избутване
на зърно не представлява правно-регламентирана дейност или занятие,
представляваща източник на повишена опасност. Подробно в експертизата
посочва кои норми от съответните нормативни актове са нарушени. Съдът не
възприема експертизата в частта, в която вещото лице прави анализ на
показанията на свидетели или отговаря на правни въпроси, тъй като тази
дейност е изцяло в компетенциите на съда.
Съдът кредитира с доверие заключенията на вещото лице М., тъй като
ясно е посочено какви са травматичните увреждания, какъв е видът им и
оздравителния период. За изготвяне на експертизата са ползвани изготвените
до момента медицински документи, представени от пострадалия Х.. В с.з.
вещото лице посочи, че не смята, че квалификацията би се променила на по-
късен етап, предвид степента на увреждане на долния крайник.
Съдът кредитира частично показанията на пострадалия Ж. Х.. Това е
така, тъй като следва да се отчете, че той като страна в процеса има интерес от
доказването на определени факти. Пострадалият заявява, че в деня на
инцидента е работил в силоза със свидетел А. Д., с който са избутвали
пшеницата към отвеждащия редлер. Заявява, че след излизането на свидетеля
Д. от силоза той е продължил да работи, въпреки че е бил наясно, че няма
право да работи сам. Заявява, че се е подхлъзнал и кракът му попаднал в една
от дупките, които извеждат пшеницата. Сам си е изкарал крака, след което е
последвало обилно кръвотечение. След като е излязъл от силоза, колегите му
помогнали с първа помощ, след което бил повикан и екип на Спешна помощ.
В тази част показанията на пострадалия се подкрепят и от показанията на
свидетеля А. Д., който също е бил с него в силоза. Показанията на пострадалия
не се кредитират само в частта в която заявява, че не му е бил проведен дневен
инструктаж преди започване на работа.
Свидетелят Д. ясно заяви в съдебно заседание, че е уведомил
пострадалия, че напуска силоза, поради което Х. е следвало да преустанови
работата си. Особено важни са показанията на свидетеля Д., тъй като той е
незаинтересован от изхода на делото и пресъздава фактическа обстановка
непосредствено след настъпилия инцидент. Този свидетел посочва, че са били
извършвани както периодични, така и ежедневни инструктажи на
работниците от стифадорите, които са били на смяна. Това се потвърждава и
от свидетеля Д., и от свидетеля К.. На зададен въпрос от съда дали на
15.07.2020г. дежурният стифадор е направил инструктаж на него и
пострадалия, свидетелят Д. категорично заяви, че такъв инструктаж е бил
направен. Дежурен стифадор за деня е бил свидетелят А., но не и подс.В..
В своите показания свидетеля Камубров, който също работи на
длъжност стифадор, заяви, че на инкриминирания ден 15.07.2020 г. дежурен
на смяна стифадор е бил свидетеля А., но не и подсъдимият Д. В.. Свидетелят
заяви, че лично е присъствал на прочитането на инструктажа, след което
двамата работници са влезли в силоза със съответните предпазни средства.
Тези показания съответстват на показанията на свидетелите А. и Д., поради
което съдът ги кредитира с доверие и прима, че в действителност инструктаж
6

е бил извършен.
Особено важни относно изясняване субекта на наказателна отговорност
са показанията на свидетелката Г. и свидетелят В.. Свидетелката Г. която
работи на длъжност „ТРЗ и човешки ресурси“ и отговорник „Охрана на труда“
разкрива каква е била организационната структура в ********* АД. Посочва ,
че дружеството имало няколко дирекции, като със Заповед на изпълнителния
директор Д. всеки директор на съответната дирекция отговарял за
съответните ресори. Завява, че въпросите силози и тяхното управление е
възложено на Дирекция „Е.“, като всеки от директорите отговаря за
съответната дирекция, която ръководи. Имало и съответни заповеди, с които
конкретни длъжностни лица били натоварени за провеждането на
инструктажите. Заявява, че техническият директор отговоря за техническата
безопасност на машините и съоръженията на територията на пристанищния
комплекс, като при него се намирала цялата техническа документация и
техническа спецификация на машините, с които се работи в *********.
Заявява, че има налични специални инструкции за силоз-операторите да не
влизат в силозите сами. Посочва, че пострадалият Х. е запознат с оценката на
риска за съответната длъжност, като твърди, че към момента на инцидента,
пострадалият не е преминал съответния изпит по безопасност на работа, за да
може да работи самостоятелно в силоза. По тази причина работниците са били
двама и е следвало да работят едновременно, но не и самостоятелно. Х. е бил
наясно с това обстоятелство, тъй като преди инцидента се е обучавал, но това
обучение не било приключило, поради което нямал право да работи
самостоятелно в силоза.Идентични факти пресъздава и свидетелят В. –
технически директор в *********.
В обобщение съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели
/часично на постр.Х./ и обясненията на подсъдимите, понеже в тях няма
противоречие относно обстоятелството на възникване на инцидента.
Обясненията на подсъдимите, макар и по съществото си да имат двойнствена
природа като доказателствено средство и като средство за защита, в случая,
видно от гореизложената фактическа обстановка, съдът намира, че се явяват в
смислов унисон със събраните други доказателства по делото, в това число от
заявеното в разпитите на св.Д., А., К. и Г..
Всички те са категорични, че на процесната дата свидетелят Х. след като
е останал сам в силоза, замитайки пшеницата се е подхлъзнал, в следствие на
което десния му крак е попаднал в редлера, който бил необезопасен без
решетки. В същото време подс.В., който заема длъжността стифадор не е бил
на смяна, а дежурни стифадори са били св. А. и К.. От показаниятра на тези
свидетели е видно, че на св.Х. е проведен инструктаж непосредствено преди
започване на работа от св.А., който съгласно длъжностната характеристика за
длъжността „стифадор“ следва да провежда въпросните инструктажи. От своя
страна подс.Д., като изпълнителен директор, който ръководи дейността на
цялото дружество възложил на директорите на съответните дирекции
оперативното управление и ръководство на съответната дирекция.
Предвид на изложеното, съдът намира за категорично установена
описаната по-горе фактология, а от там за недоказани повдигнатите
7

обвинения срещу двамата подсъдими.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
За да бъде обективно съставомерно деянието по чл.134 НК е необходимо
престъпният резултатът да е причинен поради незнание или немарливо
изпълнение на занятие или правно регламентирана дейност и последната да
представлява източник на повишена опасност. Съдът споделя извода на
вещото лице Е., че силозите не попадат в категорията „съоръжена с повишена
опасност“, както и че ръчното обиране на зърно с лопата и метла не е правно
регламентирана дейност или занятие, представляващо случаи на повишена
опасност. От това следва, че тази дейност няма изричен правен регламент, а от
друга страна, тя не е източник на повишена опасност. Този извод се следва и
от разпоредбата на чл. 32 от Закона за техническите изисквания към
продуктите. Посочвайки цитираните бланкетни норми в обвинителния акт и
приемането от страна на прокурора, че всъщност тяхното неизпълнение
представлява правно регламентирана дейност не почива на закона и правната
логика. По тази причина само на това основание поради изначална липса на
обективен признак от състава на престъплението и двамата подсъдими следва
да бъдат оправдани, без да се изследва субективната страна.
Въпреки това за пълнота съдът ще изложи мотиви и относно
бланкетните норми, които се твърди да са нарушени. При телесните повреди
се изисква противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек
посредством нарушаване на анатомичната цялост или физиологичните
функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм.
Изпълнителното деяние е формулирано посредством резултата и се изразява в
увреждането на здравето, тоест въздействие върху организма на другиго,
което предизвиква изменение в анатомичната цялост на организма или води
до промяна в неговото функциониране. В случая по делото са повдигнати
обвинения на подсъдимите В. и Д., че са причинили тежка телесна повреда на
пострадалия Х. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност. От събраните и
обсъдени по-горе доказателства съдът установи, че действително на
инкриминираната дата 15.07.2020 г., в гр. Бургас, в „*********“ АД при
замитане на пшеницата към отвеждащите отвори Х. се е подхлъзнал, кракът
му попаднал в редлера, вследствие на което е получил тежка телесна повреда,
изразяваща се в осакатяване на десен долен крайник, наложило провеждането
на няколко медицински интервенции.
Относно подсъдимия Д. следва да се отбележи, че той не е адресат на
посочените в обвинителният акт бланкетни норми, тъй като заема длъжността
изпълнителен директор. Организационно работата на дружеството е
разделено в три дирекции – „Техническа“, „Е.“ и „Финанси“. В случая
оперативното ръководство на силозите се осъществява от дирекция „Е.“, която
има и съответно директор, а техническото ръководство и разпределението на
работата във всеки силоз е ставало за деня от дежурния стифадор. Няма как да
се вмени във вина на Д. непровеждането на инструктаж на пострадалото лице
на работното място и непровеждането на изпит на същия, удостоверен с
8

протокол за допускане до самостоятелна работа, тъй като тази дейност се
изпълнява от други лица. Относно поставянето на ограничителна решетка в
силоз № 4 „Зърнен терминал“ следва да се отбележи, че този контрол се
извършва от дирекция „Техническа“, като съответният директор на тази
дирекция извършва методическата организация на работа и проверка на
съоръженията за тяхната техническа годност, тъй като разполага със
съответните технически спецификации за всяка една машина и съоръжение.
По тази причина на подс.Д. няма как да се вмени във вина едно такова
нарушение, тъй като друго лице отговаря за тази дейност.
Относно подс.В. съдът прие, че на инкриминираната дата 15.07.2020 г.,
той не е бил на смяна. В тази насока са показанията на св.А., Д. и К.. По тази
причина и ако са налице нарушения на конкретни правила относно
безопасността на труда, то отговорност следва да понесе съответния
стифадор, който е бил на смяна, но не и подс.В.. Отделно от това съдът прие,
че дневен инструктаж на постр.Х. е бил даден от св.А. – дежурен стифадор.
Установи се, и че пострадалия е бил наясно с правилата за работа в силоза,
като настъпването на вредоносния резултат е в следствие на негово небрежно
изпълнение на задълженията си. Няма как да се вмени във вина и на подс.В. не
провеждането на изпит за допускане до работа, както и поставянето на
обезопасителни решетки в силозите, тъй като не са му били възлагани такива
задължения.
Обвинението не може да се гради и да почива на предположения, като
всяко едно съмнение следва да се отчита в полза на подсъдимите, а именно
прокуратурата е тази, която следва да събере категоричните доказателства и
да изгради обвинението си въз основа на тях. След като деянието не се доказа
от обективна страна, подсъдимите, чрез своето бездействие да са осъществили
инкриминираните деяния, то съдът не може да приеме, че същите са
извършили престъпления по чл.134, ал. 1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК.
Всичко изложено до тук води на извода за липсата на категорична
доказаност на повдигнатите обвинения и вината на подсъдимите, тъй като за
нарушения на цитираните бланкетни норми следва да отговарят други лица,
но не и двамата подсъдими. След като прокурора погрешно е подвел под
наказателна отговорност други лица, то съдът следва да постанови
оправдателна присъда. Съгласно чл. 303 от НПК крайният акт не може да
почива на предположения и съдът може да признае подсъдимите за виновни,
само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Предвид горното и на
основание чл. 304 от НПК, съдът призна подсъдимите Д. и В. за невинни и ги
оправда по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления по чл.
134, ал. 1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
По разноските:
След като присъдата е оправдателна, то направените по делото разноски
следва да останат за сметка на държавата на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

9

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Съобщи за изтекли лични данни