Р Е Ш Е Н И Е
№ 260343
гр.Русе, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд
ІV граждански състав
на 2 ноември 2020 г.
в публично заседание в състав
:
Председател : Виржиния Караджова
при секретаря
Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ……….……………………
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2296 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 128 т.2, чл.215 и чл.224 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Н.А.Н. твърди, че работил на длъжност „Шофьор,
товарен автомобил /международни превози/“ в „...“ ООД по силата на безсрочен
трудов договор 013/08.12.2017 г., сключен на основание чл.70 ал.1 КТ със срок
на изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1000 лв., с периодичност на плащане месечно
и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
0,6 % за всяка година трудов стаж при същия работодател за всяка година трудов
стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, с
размер на платен годишен отпуск-20 работни дни.
Трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно
съгласие на основание чл.325 ал.1т.1 КТ от 19.06.2019 г., за което няма връчена
заповед или друг документ, удостоверяващ това обстоятелство.
Твърди, че през времетраене на трудовото
правоотношение и предвид естеството на работа-изпълнение на товарни автомобилни
превози в чужбина, се изисквало да бъде
командирован в страни от Европейския съюз.До м.юли 2018 г. работодателят
заплащал редовно дължимите му се командировъчни пари и трудови
възнаграждения.От следващия месец и до прекратяване на договора, ответникът
започнал да престира само част от следващите се суми
за извършената работа.
Със заповед от 26.07.2018 г. ищецът бил командирован в Испания за срок от 65 дни. В
изпълнение на задълженията, възложени му от работодателя, той осъществил
товарни превози при единична езда в Испания, Франция и Германия с
продължителност от 27.07. до 15.09.2018 г., вкл. или 51 дни.
За този период дружеството следвало да му заплати
сумата в размер на 1 785щ.долара или левовата им равностойност от 2995,68 лв.,
изчислени по курс 1,67825 лв. на БНБ, валиден за периода м.юли-м.септември 2018
г., представляваща командировъчни пари, съобразно чл.215 във вр. с чл.121 ал.1 от КТ, чл.6 и чл.8 от Наредбата за
служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни
автомобилни превози на товари и пътници (НСКШСЧМАПТП).
Твърди, че от тази стойност работодателят извършил
следните престирания по банков път: на 11.09.2018
г.-пътни разходи/прибиране в Б-я- 200 лв.; на 18.09.2018 г.–пътни разходи за
7,8,9 месец- 400 евро, или общо 982,33 лв.Ищецът счита ,че му се следват още
2013,35 лв.
Със заповед от 08.01.2019 г. бил командирован в
Австрия за срок от 90 дни.В изпълнение на задълженията, възложени му от
работодателя, работникът осъществил международни товарни превози в Австрия,
Франция и Испания при единична езда с продължителност от 09.01. до 03.04.2019
г., вкл. или 85 дни.За този период
ответникът трябвало да му заплати командировачни пари
в размер на 2975 щ.долара или левовата им равностойност от 5 131,90 лв.,
изчислени по курс 1,72501 лв. на БНБ, валиден за периода м.януари-м.април 2019
г.От тях по банков път на 25.01.2019 г. получил за транспортни разходи 195 лв.,
на 21.02.2019 г.–командировка за м.01.2019 г.-587 лв., на 06.06.19 г. –аванс командировки-500 евро или общо 1 759,92
лв.Счита, че работодателят му дължи още 3 371,98 лв. за този период.
Твърди, че дружеството не му е изплатило уговореното
трудово възнаграждение за положения труд както следва: за м. септември 2018
г.-387,99 лв., за м.февруари 2019 г.-775,98 лв., за м.март 2019 г.-775,98 лв. и
за м.април 2019 г.-116,40 лв. или общо 2 056,35 лв.
Счита, че поради забавеното плащане на трудовите
възнаграждения дружеството му дължи и сумата от 277,91 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 01.10.2018 г. до
16.06.2020 г., тъй като работните заплати трябвало да бъдат престирани
до изтичане на месеца през, който е положен труда.
Твърди, че ответникът останал задължен към него и със
сумата от 387,99 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 9 работни дни от 2018 г. и още 388 лв.-за 10 дни от 2019 г.
Претендира работодателят да бъде осъден да му заплати
следните суми: 2 013,35 лв.-командировъчни пари за периода 27.07.-15.09.2018
г., 3 371,98 лв.-командировъчни пари за времето 09.01.-03.04.2019 г., със
законната лихва върху тях от подаване на исковата молба, 2 056,35 лв.-трудови
възнаграждения за периода м.септември 2018 г.-м.април 2019г., а по пера, както
е посочено по-горе, със законната лихва от завеждане на делото, с обезщетение
за забава върху тях за времето 01.10.2018 г.-16.06.202 0 г. от 277,91 лв., и
775,99 лв.-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019
г., със законната лихва върху нея от 17.06.2020 г.
Ответникът ”...” ЕООД-Русе не вземат становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, с оглед направеното от
ищеца искане по чл.238 ал.1 от ГПК, намира, че следва да постанови
неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен
срок насрещната страна не е представила отговор на исковата молба, не се явява
в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в
нейно отсъствие.
От друга страна са налице и предпоставките на чл.239
ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно : с актовете на
съда по чл.131 и чл.140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.С
оглед посочените в исковата молба обстоятелства, ангажираните по делото писмени и гласни доказателства
и приетата икономическа експертиза , съдът намира, че следва да уважи
претенциите така , както са заявени. В тежест на ответника е държавната такса и
направените разходи за производството, извършени за сметка на БС.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„...“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”...” № 24,
бл. „...“, вх.1, ет.5, ап.24, представлявано от Т.М., да заплати на Н.А.Н.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 128 т.2, чл.215 и чл.224 от КТ и чл.86
от ЗЗД, по банкова сметка *** “Уникредит Булбанк“ АД-IBAN: ***, BIC: ***, сумите от 2
013,35 лв.-обезщетение за командировка за периода 27.07.-15.09.2018 г., 3 371,98 лв.-обезщетение за командировка
за времето 09.01.-03.04.2019 г., 2
056,35 лв.-трудови възнаграждения за периода м.септември 2018 г.-м.април
2019 г., а по пера, както следва: за м. септември 2018 г.-387,99 лв., за
м.февруари 2019 г.-775,98 лв., за м.март 2019 г.-775,98 лв. и за м.април 2019
г.-116,40 лв., с обезщетение за забава върху тях за времето 01.10.2018
г.-16.06.202 0 г. от 277,91 лв., и 775,99 лв.-обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г., ведно със законната лихва върху главниците
от 17.06.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”...” № 24, бл. „...“, вх.1,
ет.5, ап.24, представлявано от Т.М., да
заплати по сметка на РРС сумата от 397,66 лв.-държавна такса за
производството и 200 лв.–възнаграждение
за вещото лице, заплатено от БС .
Решението не подлежи на обжалване .
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/