Р Е
Ш Е Н
И Е260261/2.6.2021г.
гр. ЯМБОЛ.02.06.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........13.05.2021г........година в състав:
Председател:Св.Д.
при секретаря ....................Й.П.…...................................……................и
в присъствието на
прокурора..................................................................................………като
разгледа докладваното от
......................................СЪДИЯ
Д.………………….......гр.дело N .3136.. .. по
описа
за 2020 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството
по делото е образувано по молба на ,.БНП Париба Пърсънъл Файненс" СА. чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" СА., клон България, против Д.А.Т.,
с която моли да се признае за установено, че в полза на ,.БНП Париба Пърсънъл Файненс" СА. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" СА., клон България
съществува вземане по договор ***, обективирано в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № *** по описа на Районен
съд – Я., а именно: 5135.99 лева - главница по договора за кредит, 1554.56 лева
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.10.2019 г.
до 05.02.2024 г., 59.13 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода до 16.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че на 13.02.2019 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" и Д.А.Т. е сключен договор за потребителски паричен
кредит №
*** посредством, който страните са
постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ
размер на 5500.00 лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на
договора до 05.02.2024 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати
на месечените погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата
главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 161.35 лева, като в договорът е посочена и
общата стойност на плащанията по кредита.
Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен
годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент,
срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла
на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.
Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия
размер на кредита." Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на
договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на
договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна
и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията
си по него.
Посочва, че сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова
сметка ***, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника е
възникнало задължението да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по 161.35
лева, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна
банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.
Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за
първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли
са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на
дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360
част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Посочва, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № ***
на 05.10.2019 г.
На основание чл. 5 от договора, вземането на ,,БНП Париба Пърсънъл
Файненс" станало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която в настоящия случай е 05.11.2019г.. от която дата
вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна
на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.
Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга от
кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд-Я. за следните дължими суми по договор
за потребителски паричен кредит № *** както следва:
- 5 135.99лв. (ПЕТ ХИЛЯДИ СТО ТРИДЕСЕТ И ПЕТ ЛЕВА и
99 СТОТИНКИ ) - главница,
- 1554.56 лева - възнаградителна лихва за периода от
05.10.2019 г. до 05.02.2024 година;
-209,13 лева - мораторна
лихва за периода от 05.11.2019 г. до 16.09.2020 г.
- законната лихва за забава от датата
на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
След подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, е постъпило плащане от
страна на длъжника: 02.11.2020 - 150.00лв. Постъпилата сума в общ размер на
150.00лв. не е достатъчна да покрие цялото задължение. Съгласно чл. 76 от
ЗЗД в такъв случай се погасяват най - напред разноските, след това лихвите и
най - после главницата. В следствие на направените плащания, към настоящия
момент, ответникът дължи на дружеството следните суми:
- 5135.99лв. (ПЕТ ХИЛЯДИ СТО ТРИДЕСЕТ И ПЕТ ЛЕВА
и 99 СТОТИНКИ )
- главница,
- 1554.56 лева -
възнаградителна лихва за периода от 05.10.2019 г. до 05.02.2024 година:
- 59,13 лева - мораторна лихва за периода до
16.09.2020 г.
- законната лихва за забава от датата
на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
В хода на производството исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не
е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание същата лично
заявява, че с ищеца са се разбрали да си плаща вноските разсрочено.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено следното:
В подкрепа на иска си ищецът с
исковата молба е представил зав. копие на договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта *** г. на „Ситибанк Н.А. – клон София“, ведно с условия по договора за
кредит, зав. копие на сертификат № ***, зав. копие на условия за
обработка на лични данни, информационно известие, зав. копие на печат на
справка за IBAN ***.02.2019 г. на Банка ДСК ЕАД,
зав. копие на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити от 13.02.2019 г., зав. копие на погасителен план ***, зав. копие на данни за транзакции
от 25.11.2020 г. и зав. копие на
последна покана до Д.А.Т. от „БНП Париба Лични финанси“.
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на
ЯРС се установява, че по същото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № ***г., с която е разпоредено длъжникът Д.А.Т. да
заплати на кредитора ,.БНП Париба
Пърсънъл Файненс" СА. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" СА., клон
България сумата 5135.99 лв. - главница, представляваща
задължение по Договор за потребителски кредит, сумата 1554.56 лв. - възнаградителна лихва за периода от
05.10.2019 г. до 05.02.2024 г., сумата 209.13
лв. – мораторна лихва за периода от 05.11.2019 г. до 16.09.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата 187.99 лв. - разноски по делото, от които 137.99 лв. платена
държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта е
постъпило писмено възражение от длъжника, поради което съдът с разпореждане № ***г.
е дал укацания на заявиля в едномесечен срок да предяви установителния си иск.
Затова разпореждане заявителят е уведомен на 02.11.2020, като 26.11.2020г.
същият е депозила настоящият иск в съда в законоустановения срок.
По молба на ищеца по делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза. По същата е дадено заключение, прието от съда,
според което:
По Договор за кредит ***г. е
усвоена сума в размер на 5500,00 лв. / пет хиляди и петстотин лева /, от които:
превод по сметка на ответника на
14.02.2019 г. - 5 307,50 лв.
такса ангажимент
В периода 12.03.2019 г. -
11.12.2019 г. са постъпили плащания в размер на общо 1 256,00 лв. / хиляда
двеста петдесет и шест лева /, с които са погасени:
Главница - до вн.№ *** с падеж
05.08.2019 г. - частично - 394,81 лв.
Възнаградителна лихва до вн.№ ***
с падеж 05.11.2019 г. - 553,19 лв.
Застрахователна премия до вн.№ ***
с падеж 05.12.2019 г. - 308,00 лв.
На 06.03.2020 г. е извършено още
едно плащане в размер на 400,00 лв. /
четиристотин лева /, с което са погасени:
Възнаградителна лихва до вн.№ ***
с падеж 05.03.2020 г. - 225,25 лв.
Мораторна лихва до 06.03.2020 г. - 174,75 лв.
Към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 29.09.2020 г., размерът на задължението по
Договор за кредит ***г. е общо 6 690,55 лв., от които: главница от 5135,99лв.,
в т.ч.: главница от 5105.19лв. и застраховка от 30,80лв. и възнаградителна
лихва за периода 05.03.2020г. – 05.02.2024г. – 1554.56лв.
Вещото лице е направило
алтернативно изчисление на размера на непогасената възнаградителна лихва за
периода от 05.03.2020г. /падеж на първа непогасена вноска/ до датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.09.2020г., като го е унагледило в табличен
вид. Посочило, е че в този случай размерът на непогасеното задължение по
Договор за кредит *** г. към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
– 29.09.2020г. е общо 5 544.74лв. от които: главница от 5135,99лв., в
т.ч.: главница от 5105,19лв. и застраховка от 30.80лв. и възнаградителна лихва
за периода 05.03.2020г. – 29.09.2020г. е 408,75лв. Изчислено е, че лихвата за
забава върху непогасената главница – 5135,99лв., за периода от 07.03.2020г. /
датата, следваща последното извършено плащане, с което е погасена мораторна
лихва/ до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.09.2020г., е 295,35лв. Вещото лице е изчислило, че
лихвата за забава върху общия размер на непогасената главница – 5135,99лв., за
периода от 07.03.2020г./датата, следваща последното извършено плащане, с което
е погасена мораторната лихва / до датата на изготвяне на заключението –
25.04.2021г., е 592,11лв.
Към датата на изготвяне на
заключението – 25.04.2021г., размерът на задължението по Договор за кредит ***
г. е общо 6,136,85лв., от които:
главница от 5135,99лв., в т.ч.: главница 5105,19лв. и застраховка от 30,80лв.,
възнаградителна лихва за периода 05.03.2020г. – 05.02.2024г. от 1554,56лв. и лихва
за забава за периода 07.03.2020г. – 25.04.2021г. – 592,11лв.
Към датата на изготвяне на
заключението – 25.04.2021г., размерът на задължението по Договор за кредит ***
г. е общо 6136,85лв., от които: главница – 5135,99лв., в т.ч.: главница от
5105,19лв. и застраховка – 30,80лв., възнаградителна лихва за периода
05.03.2020г. – 29.09.2020г. – 408,75лв.
и лихва за забава за периода 07.03.2020г. – 25.04.2021г. – 592,11лв.
Лихвата за забава върху
падежиралата и непогасена главница към датата на изготвяне на заключението е
129.24лв. Съдът изцяло възприема заключението, като обективно и компетентно
дадено.
При така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове
по реда на чл. 422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК , чл.79,ал.1 ЗЗД и вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за
допустим, т.к. е предявен от надлежно легитимирана страна – заявител в
заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска.
Искът
по чл.422 ГПК
представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със
заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. С оглед характера
на този иск в тежест на ищеца е да установи основанието и размера на вземането,
за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
От представените по делото
писмени доказателства безспорно се
установи, че на 13.02.2019.2017г. между
ответницата и ищеца е бил сключен Договор за кредит ***, по силата на който на
ответница е предоставен потребителски кредит в размер на 5 500лв. , платим на 60бр. месечни вноски, всяка в размер на 161.35лв., съгласно
погасителен план с договорен лихвен процент в размер на 15,04 % и ГПР от 18.03
%. От приложения Сертификат № *** е видно, че за ответницата е сключена и застраховка по пакет „Защита на
плащанията“, с премия в размер на общо 1848.00лв.
Договорът е сключен в изискуемата писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, клаузите в договора покриват
минимално необходимите изисквания за съдържание , посочена е чистата стойност
на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент
по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Съгл.чл.5 от договора при просрочване на две и повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава. В съответствие с тази
разпоредба договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем на 05.11.2019г.
По делото няма данни предсрочната изискуемост да е обявена до длъжника.
Съгласно
задължителната съдебна практика- ТР №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявяване на иск по реда на чл.422,
ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост , като той може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК. ВКС излага в мотивите на
решението, че дори когато в производството не бъде доказано, че
претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна
изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да
бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото
това вземане по отношение на вече падежираните вноски.
Доколкото
основанието на вземанията е едно и също и предмет на подаденото заявление по
чл.410 ГПК и на установителния иск за главница са вноски с настъпил и
ненастъпил падеж – общо в размер на
5135,99лв., погасителни вноски за периода от 05.03.2019г. до 05.02.2024г.,
както и предвид липсата на доказателства за извършено плащане от ответницата,
съдът намира, че този иск следва да бъде уважен, до размера на падежиралите
вноски към настоящият момент /вноска към 05.05.2021г./ като се признае за установено съществуването
на вземане на ищеца към ответника за сумата от 1594,99лв., ведно със законната
лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда до окончателното й
изплащане. Искът за разликата до предявеният размер от 5135,99лв. като
неоснователен следва да се отхвърли.
Длъжникът е
изпаднал в забава. Поради това дължи уговорената договорна лихва за тази
забава, чийто размер съгл. установеното от заключението на ССчЕ за периода
05.10.2019г. – 02.06.2021г. е 756,61лв., до който размер искът се явява
основателен и доказан.
Размерът на мораторната лихва за
забава за периода /съгл. издадена заповед за изпълнение/ 05.11.2019г. до 16.09.2020г. е 89,02лв.,
според изчисленията дадени в таблица 3 от заключението на ССчЕ, поради което
предвид диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да се уважи до
размер на предявеният от 59,13лв.
По разноските:
При този изход на делото
ответницата дължи на ищеца направените по делото разноски, както в заповедното
така и в настоящото исково производство по съразмерност. Съобразно представения
списък ищецът е направил разноски по настоящото дело общо в размер на 617,62лв.
С оглед уважената част от исковете ответницата дължи на ищеца направените от
него разноски по настоящото дело в размер на 220,59лв. Ответницата дължи на
ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 67,14лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
осн.чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК , че Д.А.Т., ЕГН ********** с
адрес: *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. с адрес на управление
във Ф., гр.П., бул.“Осман“ №1, представлявано от Лоран Д.и Л. В. чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, гр.С., ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14,
представлявано от Д. Д. сумата 1594,99лв . - главница, представляваща задължение по Договор за
потребителски кредит, сумата 756,61лв . -
възнаградителна лихва за периода от 05.10.2019 г. до 05.05.2021г., сумата 209.13 лв. – мораторна лихва за
периода от 05.11.2019 г. до 16.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2020
г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на ЯРС, като искът за главница
за разликата от 1594,99лв. до 5135,99, и искът за възнаградителна лихва за
разликата от 756,61лв. до 1554,56лв. отхвърля, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.А.Т. да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. направените по настоящото дело разноски в размер
на 220,59лв., както и направените в заповедното производство разноски в размер
на 67,14лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалавне през ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: