Решение по гр. дело №1227/2017 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  27.ІV.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и осемнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е установителен иск за собственост намиращ правно основание в чл.124 от Гражданско процесуалния кодекс.

 

Ищците Е.М.Х. ЕГН **********, М.Д. Т. ЕГН **********, М.Г.М. ЕГН **********, В. Г. Д. ЕГН **********, М.Г.Т. ЕГН ********** и Н. Г. Г.  ЕГН ********** ***, твърдят че притежават по наследство от М. Т. Т. ЕГН **********, б.ж. на гр.Харманли и Г. И. М. ЕГН ****, б.ж. на гр.Харманли, недвижим имот, находящ се в землището на гр.Харманли, а именно : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 77181.21.387 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, одобрена със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г., адрес: гр.Харманли, местност „Старите лозя”, площ от 2307кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 760. 2280, съседи: 77181.21. 586, 77181.21.396,  77181.21.395,  77181.21.394, 77181.21.388, 77181.21.386, 77181.21.193 и 77181.21.378.

Твърди се , че при закупуване на имота от техните наследодатели имота бил описан с площ от 1.8декара. С одобряване на кадастралния план на гр.Харманли със Заповед РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра се оказало, че имота е с площ от 2307кв.м.  Ищците познавали и владеели в същите граници така, както бил закупен от техните праводатели и никога не били губили владението си. При опита им да се снабдят с нотариален акт за цялата площ на имота по настоящия в сила кадастрален план,  установили, че в Агенция по кадастъра и в Община Харманли имота е записан като собственост на Община Харманли.

Това породило правния интерес у ищците от предявяване на настоящата искова претенция.

Молят съда да постанови решение с което да признае на ищците правото на собственост върху описания недвижим имот спрямо ответника.

 

В законоустановения едномесечен срок ответника Община Харманли, чрез юрисконсулт В.Шаринов е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становището, че предявения иск е недопустим, недоказан и неоснователен.

Оспорена е активната легитимация на ищците по предявения иск.

В отговора се сочи, че недопустимостта на настоящия иск се изразява в това че така със започнатото производство се прави опит за реституция на земеделска земя, за което е предвиден специален ред, подробно описан в специален закон, а именно ЗСППЗ, който е единствения законов ред, по който всеки един гражданин в определените в закона срокове, които вече са изтекли,е имал възможност да реализира правото си на собственост и да заявят претенциите си към съответен недвижим имот, като всеки един от тях е бил длъжен да я заяви земеделската земя пред Общинските служби по земеделие или т.н. Поземлени комисии, за възстановяване, след подаване на необходимите документи доказващи съответните права върху съответен недвижим имот.

Проц. представител на ответника счита ,Нотариален акт №14 от 08.ІІ.1980г. – представен от ищците е нищожен, тъй като към датата на съставянето му не била нали-це законова възможност за придобиване на недвижим имот чрез обстоятелствена про-верка т.е давностно владение. Обоснова изводите си въз основа на действащите законови разпоредби на чл.29 от Закона за собствеността на гражданите, в сила от 31.V. 1973г., с които е била наложена забрана за придобиване собственост чрез давностно владение до 13.ІІІ.1990г.  Представения нотариален акт бил в пълен разрез с тогава действащия Закон за собствеността на гражданите (ЗСГ), които уреждал правото на лична собственост на гражданите и предвиждал, че всеки гражданин е имал възможност да притежава по един жилищен и по един вилен имот. В тази връзка било Тълкувателно решение №75а от 07.ІV.1981г. по гр.дело №57/80 на ОСГК. Поради масовата практика на съдилищата по издаване на нотариални актове в периода, както е предста-вения в настоящото производство нотариален акт, Пленума на Върховния съд на НРБ постановил съответните ограничения и указания при предявяване на искове за собстве-ност от гражданите, обективирани в Постановление №8 /1979 от 06.ІІІ.1980г.

Изложени са съображения, че процесния имот е обобществен - одържавен по силата на Закона за собствеността на гражданите отм., ДВ. бр. 19 от 01.ІІІ.2005г. Пред-назначението на имота винаги било земеделска земя, което означавало, че тя била обществена. Сочи се ,че съгласно Закона за собствеността на гражданите, само и единст-вено земеделски стопани са имали право на лично имущество с цел задоволяване нуждите на семейството или домакинството. В настоящото производство нямало данни, че наследодателя на ищците е бил земеделски стопани, както самия той, така и лицето което му продава горепосочения недвижим имот. Гражданите са имали право да притежава по един жилищен и един вилен имот. За имота нямало абсолютно никакви доказателства че е бил определян за вилен, което означавало че е недопустимо с него да се извършват разпоредители сделки от граждани. В землището на гр.Харманли нямало обособена вилна зона вкл. и в настоящия момент. Със Заповед № 453/03.VІІ.1989г.на Пред-седателя на ИК на ОбНС местността в която се намира процесният имот била обявена за територия отредена за земеделско ползване, което означавало че държавата се е раз-пореждала с имотите в тази местност и същата е предоставяла земя на гражданите за ползване.

Сочи се, че процесния имот попада в приложното поле на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и подлежи на възстановяване по същият за-кон, а именно възстановяване по реда на чл. 10 от ЗСПЗЗ, което поради факта от настоящото производство не е извършено в съответните законоустановени срокове, които са изтекли. През годините било налице бездействие от страна на наследодателите на ищците и от самите тях, като многократно била пропускана възможността за защита на материално правния интерес и доказване на собствеността, върху процесния имот, чрез различните административни производства предоставяйки тази възможност.

Твърди се , че имота е станал собственост на общината по силата на закона и плана на новообразуваните имоти издаден на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ през 2004г., одобрен със Заповед №Рд-11-224/10.VІІІ.2004г. на Областен управител на Област Хасково. От 31.V.2006г. насам бил наложен мораториум за придобиване на имоти частна общинска собственост по давностно владение. Т.е. от момента, когато имотът е станал общински, придобиването му чрез давностно владение е недопустимо и незаконосъобразно.

Моли съда да постанови решение с което да отхвърли настоящия иск, като недопустим, неоснователен и недоказан и прекрати производство.

Претендира присъждане на разноски.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

От заверено като препис ксерокопие на Нотариален акт за собственост на недвижим имот издаден по обстоятелствена проверка № 14 т.І. дело № 22/ 1980г. се установява , че М. Т. Т. и Г. И. К. (наследодатели на ищците) е признат за собственик на: „Нива от 1.8/ един декар и осем ара/, находяща се в землището на гр. Харманли в местността „Старите лозя ” при граници…”.

По делото се представени Скица и Удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, в които като собственик на имота е записан ответника по иска – Община Харманли. 

От приетото по делото доказателство – заверено като препис ксерокопие на Удостоверение на наследници № 208/ 23.ІІІ.2016г. издадено от общ. Харманли се установява, че М.Т. Т.ЕГН **********, е починал на 10.ХІ.2004г. и е оставил за свои наследници: В. М. Т. – съпруга, поч. на 10.VІ. 2006г., Е.М.Х. –дъщеря (ищца по делото) и Г.М. Т. – син , поч. на 12.V.2009г.  След смъртта си Г. Т. е оставил за свои наследници М. Д.Т. –съпруга, М.Г.М. – син и В. Г. Д. – дъщеря – (ищци по делото).

От приетото по делото доказателство – заверено като препис ксерокопие на Удостоверение на наследници № 204/ 23.ІІІ.2016г. издадено от общ. Харманли се установява, че Г. И. М. ЕГН **********, е починал на 24.VІІ.2009г. и е оставил за свои наследници: Е. М. М. – съпруга, поч. на 07.ІІІ. 2013г., М.Г.Т. – дъщеря и Н.Г.Г. – дъщеря (ищци по делото).

От представеното от проц. представител на ищците Удостоверение изх. № 117/1 от 14.ІІІ.2018г. изд. от Община Харманли се установява че Г. И. М. ЕГН ********** и Г. И. К. имена на едно и съще лице.

От показанията на разпитания по делото свидетел – Р. М. П., се установява, че познава наследодателите на ищците. Познавал процесния имот, тъй като притежавал имот в съседство. Знаел , че имота е закупен от двамата:Бай М. и Бай Г. още от 1974г. След смъртта на наследодателите, техните съпрузи и деца стопанисвали и се грижели за имота. Не знае за претенции на трети лица по отношение на имота.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира че предявения установителен иск за собственост , намиращ правно основание в чл. 124 от ГПК за основателен. В тежест на ищците е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици на спорния имот, пасивна материалноправна легитимация на ответника , като оспорващ правата на ищеца. В настоящия казус ищците се легитимира като съсобственици на процесния имот на основание покупко-продажба от страна на своя праводател и наследяване. От ангажираните по делото гласни доказателства по безпорен начин се установява, че имота се е владял от наследодателите на ищците,  а след тяхната смърт от тях самите.

 Ответника по иска – Община Харманли оспорва правата на ищеца с твър-дението, че имота попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и в тази връзка носи тежестта да докаже твърдените правоизключващи правото на ищеца възражения.

Разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,  разглеждана във връзка с §4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира прекратяване на правото на ползване върху земеделските зе-ми, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Съгласно §4к ал.1 вр. ал.6, за тези земи, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, който се одобрява от Областния управител.

В хода на настоящото производство от страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства обосноваващи извода, че процесния имот е бил предоставен на ищеца само за ползване, и че същия попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От страна на ответника дори не се твърди , имота се вледее от Община Харманли.  След като не е доказано, че имота попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост върху него. Само това е доста-тъчно основание да се приеме възражението на ответника за неоснователно.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявения устано-вителен иск се явява основател и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

 

Водим от горното съдът,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Харманли, че Е.М.Х. ЕГН **********, М.Д.Т. ЕГН **********, М.Г.М. ЕГН **********, В.Г.Д. ЕГН **, М.Г.Т. ЕГН ********** и Н.Г.Г.  ЕГН ********** *** са собственици на  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 77181.21.387 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, одобрена със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г., адрес: гр.Харманли, местност „Старите лозя”, площ от 2307кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 760. 2280, съседи: 77181.21. 586, 77181.21.396,  77181.21.395,  77181.21.394, 77181.21.388, 77181.21.386, 77181.21.193 и 77181.21.378.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните .

 

 

                                                          Районен съдия: ........................