№ 37574
гр. София, 10.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110124572 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от 17.03.2025 г. от ищеца с искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като се присъди адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА в размер на 620,84 лева. Излагат се съображения, че
липсата на писмен договор в процеса не е пречка да бъде установено постигнато съгласие,
че представителната власт за адвокатско защита ще бъде предоставена безплатно. Сочи, се,
че съгласно чл. 36 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът му
се определя от съда.
Ответникът по молбата и ответник в производството в представено становище
намира искането за неоснователно, доколкото за присъждането на адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА е достатъчно представянето на договор, какъвто по делото не е
представен.
Молбата е допустима и разгледана по същество е основателна.
Съдът констатира, че неправилно не е присъдил адвокатско възнаграждение за
безплатно оказана правна помощ на процесуалния представител на ищеца.
Съгласно трайната практика на ВКС правото на възнаграждение в хипотезата на чл.
38 ЗА възниква за адвоката при наличие на следните предпоставки: да е оказана безплатна
адвокатска помощ на лица, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗА и в съответното производство
насрещната страна да е била осъдена за разноски, като не следва да се доказва наличието на
основА.ето, а именно, че лицето на което се оказва помощта, попада в една от изброените в
чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица.
Липсата на договор за правна помощ и уговорена в него безплатно предоставяна
такава не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на
чл. 36, ал. 1 ЗА гласи, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му
се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА в рамките на
предвидения в НМРАВ. На адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда
1
адвокатско възнаграждение и при липса на договор за правна помощ - определение №
515/02.10.2015 г. по ч. гр. д. № 2340/2015 г. ВКС), в което е прието, че за уважаване на
искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без
данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно
правилата на чл. 78 ГПК. При липса на спор между стрА.те достатъчно доказателство за
осъществяване на основА.ята по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ
представляват съвпадащите волеизявления на стрА.те по договора за правна помощ, респ.
изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв
договор не е представен. Ако наличието на съответната хипотеза по чл. 38 ЗА не се оспорва,
съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение, като
достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство
представляват изричните съвпадащи волеизявления на стрА.те по упълномощителната
сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на
договора за адвокатска услуга. Както е прието в определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д.
№ 2340/2015 г. на ВКС договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като
безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но
изявленията за наличие на конкретно основА.е за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал.
1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В
този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска
помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда (определение
№ 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС).
В резултат на гореизложеното на адв. В. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на по 620,84 лева за безплатно оказана правна помощ по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение от 24.02.2025 г. по гр. д. № 24572/2024 г. на СРС, 82 състав, на
основА.е чл. 248 ГПК, като:
ОСЪЖДА „Е......., да заплати на адв. А. В. В., САК, личен № .., на основА.е чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗА сумата от 620,84 лева – адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от стрА.те пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2