Р Е Ш Е Н И Е № 38
град Самоков 01.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковски районен съд ІІІ-ти състав в
публично заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Симеон Стойчев
При участие на секретаря Бандрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 792 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от С.Й.Г., ЕГН ********** срещу Т.С.П., ЕГН ********** и П.Й.Г., ЕГН ********** с която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищеца, на основание давностно владение, продължило 40 години, до датата на подаване на исковата молба, на 1/2 идеална част от Поземлен имот целият с площ от 1284 кв.м., с имотен номер 276, от който имот е образуван парцел VII в кв. 34 по регулационния план на село Долни окол, община Самоков, област Софийска, при граници и съседи по скица: парцел VIІI, парцел VI, улица и край на регулацията, ведно с цялата едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 53 кв.м. , построена в югоизточната част на УПИ VII-276, кв. 34.
Излагат се подробни твърдения за това, че на 07.07.1980 година бащата на ищеца - Йордан Г. Петров продал една втора идеална част от процесния имот и учредил на ищеца правото да си построи вилна или жилищна сграда, за което била издадена и виза с петно за застрояване. През 1983 година започнала изграждането на жилищна сграда за задоволяване на жилищните нужди. През 1984 година къщата ми с площ от 53 кв.м. била завършена. През 1986г. ответникът П.Й.Г. придобил останалата 1/2 идеална част от процесния имот, ведно с къща и плевня. От 1980 година до момента, 40 години, ищецът владеел половината от имота-южната част, непрекъснато и необезпокоявано, засажда двора всяка година със зеленчуци и цветя, има и засадени овощни дървета, живее в къщата.
По гр.д.№ 592/2018г. на РС Самоков, изменено с решение на Софийски окръжен съд е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, сключен с нотариалн акт 150, том I, дело№436/1980г. на Самоковски районен съд и е отхвърлен предявения от Тодора С.П. иск с правна квалификация чл.55 , ал.1, вр.чл.34 от ЗЗД за осъждане на настоящия ищец да върне получения в изпълнение на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №150, т.1, дело 436/1980г. на СРС, недвижим имот, а именно: 1/2ид.ч. от дворно място с пространство 1284кв.м., находящо се в село Долни окол, съставяващо парцел VII-276 от кв.34 по плана на селото, тъй като съдът е установил, че повече от 10 години през летния сезон настоящата ищца живее в построената в имота къща и ползва половината от имота, като го засажда и обработва, като тя е придобила същото по давност, което изключва възстановителната претенция на ищцата по чл.55, ал.1, вр.чл.34 от ЗЗД.
От ответниците по делото е постъпил отговор, с който иска се оспорва.
В съдебно заседание процесуалния
представител на ищеца излага съображения за основателност на иска. Ответниците чрез
процесуалния си представител заявяват становище за неоснователност на
предявения иск.
Самоковския районен съд, като взе
предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
Установи се от представения
нотариален акт на лист осем от делото, че наследодателя на ищцата Йордан Г.
Петров е бил собственик на процесния имот, като го е придобил по силата на
покупко-продажба. Прие се по делото нотариалният акт, чиято нищожност е
прогласена по гражданско дело 592 от 2018 година по описа на Самоковски Районен
съд. Установи се от представеното удостоверение за данъчна оценка на имота,
приложен на лист 11 от делото, че в данъчно задължение за ищцата по нейната
партида е имот в село Долни окол, с пл. номер 276, квартал 34, парцел седми,
като декларираните имоти, породили данъчното задължение на ищцата са жилище и
земя. От събраната по делото скица на лист 14 от делото е видно, че жилищната
сграда посочена в исковата молба не е заснета по плана на село Долни окол. Установи
се че гражданско дело номер 592 от 2018 година на самоковски Районен съд е
водено по иска на първия ответник по настоящото дело - Тодора С.П., срещу ищеца
по настоящото дело, като с решение от 13-ти април 2020 година на Софийски
окръжен съд е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт номер 150, описан по-горе. В мотивната част на
решението са изложени правни изводи на съдебната инстанция за придобиване по
давност от страна на настоящия ищец на една втора идеална част от поземления
имот. От приложеното на лист 19 от делото удостоверение на ЧЕЗ електро България
АД е видно, че ищецът е абонат и има открита партида за електроснабден имот в село
Долни окол община Самоков.
От заключението на вещото лице се
установи, че в процесния имот, в неговата югоизточна част е построена жилищната
сграда с площ 53 кв.м.
От събраните по делото
свидетелски показания се установява следното:
Съгласно показанията на
свид. Йордан Тодоров Димов, същият
знае, че ищцата притежава имот в село Долни окол, който е общ и тя владее
½ част. Знае, че ищцата започнала да строи къщата 1983 г., пролетта,
като спомените му са то това, че участвал в строителството на къщата. През 1983
г. направили изкоп, основите, зидарията, плочи и покрива. Къщата има стая,
кухня, баня, антре и предверие. Лично свидетелят на следващата година измазал
къщата, а ищцата му плащала за свършената работа. Според свидетеля ищцата всяка
година без прекъсване ползва имота и до днес и никога досега не е имала спорове
за къщата, с роднините си. Ответникът П.Г. също имал малка къща в същия двор.
Свидетелят заяви, че от 1991 година живее с ищцата на семейни начала, като лятно
време, от април до края на ноември, живеят в имота.
От разпита на свид. Асенка
Велинова Стоянова се устатови, че е известно, че ищцата има имот на края на
село Долни окол, в южната част -половин декар, с къщичка, строена 82-ра, 83-та
година. За строителството ищцата плащала, като свидетелката била поръчител за
теглените от ищцата заеми за разходите по построяването. Извествно е на
свидетелката, че ищцата ползва половината от двока, като го засажда със
култури- картофи, боб, домати, грах всяка година от пролет до късна есен, както
и че непрекъснато ползва къщата.
От разпита на свидетеля Илия
Любенов Стайков се установява, че като е ходил в имота, не е виждал ищцата, но
не отрича възможността да е била там. Знае за построената в имота къща, като му
било споделено от отв. П.Г., че той прави къщата, но тогава не контактувал с
него не знае подробности за построяването и. в тази къща не е виждал хора да
влизат вътре.
Според показанията на свид. Мино
Веселинов Сотиров същият познава страните, защото са съседи. Знае, че в имота пребивават
отв. П.Г. иищцата СтанияГеоргиева с нейния съпруг. Според него в строежа на
къщата не е участвала ищцата. Сочи, че лятно време ищцата постоянно е там и
отглежда кокоши и пуйки.
При така установеното от фактическа
страна съдът достига до следните правни изводи:
В тежест на ищеца бе да докаже,
че за посочения период, непрекъснато явно и необезпокоявано е упражнявал
фактическа власт и е имал намерение да свои имота, предмет на иска. В тежест на
ответника бе да докаже твърдяните от него правоизключващи, правопрекратяващи и
правопогасяващи обстоятелства.
Изложеното от ищцата
обстоятелство че в мотивите на постановеното по гражданско дело 592 от 2018
година на самоковски Районен съд въззивно решение на Софийски окръжен съд се
съдържат констатации относно давностно владение, годно да направи ищцата
собственик на имота, съдът намира че не следва да обсъжда, тъй като на първо
място мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо и на второ място
решението е по спор между ищцата С.Г. и ответника Т.П., а ответника П.Г. е трето и неучастващо в спора лице.
Съдът намира от доказателствата по делото, че
гласните доказателства безпротиворечиво установяват, че ищцата е придобила
собствеността върху една втора идеална част от поземления имот и върху цялата
жилищна сграда находяща се в югоизточната част на имота с площ 53 квадратни
метра, на оригинерно придобивно основание, тъй като е упражнявала фактическа
власт върху имотите явно, спокойно и несъмнено за посочения период от около 40
години. Съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства налага
извод, че ответницата е упражнявала фактическата власт върху процесния имот
като свой и в период, достатъчен за придобиването му по давност. Свидетелските
показания не си противоречат взаимно по отношение на владението на имота. Съществуват
противоречия относно това - кой е построил сградата, което обстоятелство в
настоящия спор е без значение, предвид последващото явно, спокойно и несъмнено
владение, упражнявано от ищцата за исковия период. Установено е от всички
свидетелски показания, че повече от 10 години през летния сезон ответницата
живее в построената в имота къща и ползва половината от имота, като го засажда
и обработва и отглежда животни в него. Упражняването на фактическа власт върху
имота е било непрекъснато, спокойно и явно. Няма данни ответниците или който да
било друг да се е противопоставил на това. От гласните доказателства се
установява периодът на ползването на имота от ответницата, който е най-малко 10
години до приключване на съдебното дирене. Такъв период е достатъчен за
придобиването на имота по давност. Допустимо е придобиване по давност на
идеална част от поземлен имот доколкото фактическата власт, осъществявана върху
този имот съответства на посочената идеална част. Ето защо съдът намира за
несъмнено доказано, че ищцата е собственик на една втора идеална част от
процесния имот на посоченото основание – давностно владение. По въпроса може ли
да се придобие по давност сграда, която е незаконен строеж, съдебната практика
приема, че тя е обект на правото на собственост и може да се придобива по
давност, ако не подлежи на премахване. В този смисъл са Р № 1065:16.03.2009г.
по гр.д.№ 3428/2007г.,ІV гр.о. и Р № 1159/24.09.2008г. по гр.д.№ 4293/2007г. на
ІV гр.о. По делото липсват твърдения,
както и доказателства в тази посока, че процесната сграда подлежи на
премахване. С оглед изложеното, съдът намира, че процесната сграда може да бъде
придобита по давност. Несъмнено се установи от събраните по делото
доказателства, че за исковия период единствено ответницата явно, спокойно и
несъмнено е владяла жилищната сграда, поради което съдът намира, че тя е
придобила собствеността върху същата. Ето защо съдът намира за основателен и
иска за установяване че ищцата е собственик на цялата жилищна сграда построена
в югоизточната част на имота.
При този изход на делото следва
да осъди ответниците да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата
сторените от последната разноски в размер на 1000 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, 200 лв. за заплатен депозит за вещо лице и 50 лв. за внесена
държавна такса или обко 1250 лв.
Мотивиран от изложеното Самоковският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Т.С.П.,
ЕГН ********** и П.Й.Г., ЕГН **********, че С.Й.Г., ЕГН **********, е собственик на основание
давностно владение върху 1/2
идеална част от Поземлен имот целият с площ от 1284 кв.м., с имотен номер 276,
от който имот е образуван парцел VII в кв. 34 по регулационния план на село
Долни окол, община Самоков, област Софийска, при граници и съседи по скица:
парцел VIІI, парцел VI, улица и край на регулацията, ведно с цялата едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 53 кв.м. , построена в югоизточната част
на УПИ VII-276, кв. 34.
ОСЪЖДА Т.С.П., ЕГН ********** и П.Й.Г., ЕГН **********, да заплатят на С.Й.Г., ЕГН ********** сумата от 1250 лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: