РЕШЕНИЕ 2199
гр. Бургас, 18.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 862/2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, с която претендира
осъждане на „Интертех-Аутомейшън“ ООД, ЕИК ...., със седалище гр. София, да му
заплати следните суми: 838,45 лева – цена на стоки и на услуга за транспорт по
неформален договор между страните, съгл. Проформа фактура № ... год., развален
от ищеца-купувач поради неизпълнението му от ответника-продавач, и 64,97 лева –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 25.04.2018-29.01.2019
год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата,
начиная от подаване на исковата молба – 30.01.2019 год., до окончателното й изплащане;
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Главният иск е уточнен с писмена молба от 19.02.2019 год.
Правните основания на предявените
обективно съединени осъдителни искове са чл. 55, ал. 1, предл. трето във вр. с чл.
87, чл. 88, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът не изразява становище
по делото, не ангажира доказателства.
С писмена молба от 12.09.2019 год.
ищецът признава, че в хода на делото, на 05.09.2019 год., е получил плащане на
претендираните главно и акцесорно вземания, като претендира присъждане на
деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със
становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че
страните са били обвързани с неформален търговски договор за покупко-продажба
на 2 бр. трансмитери Supply RN221N-A1, на стойност 665,46 лева, и за
транспорта услуга за доставката им – 33,25 лева, или при обща стойност с ДДС от
838,45 лева. Срокът за доставка, посочен в офертата на продавача-ответник, е до
12 дни от получаване на авансовото плащане. Видно от преводното нареждане,
сумата е платена от ищеца-купувач на ответника на 24.04.2018 год.; няма данни
за доставяне на стоката. С писмено изявление от 04.10.2018 год. ищецът е
развалил договора поради неизпълнението му от ответника в уговорения срок, като
го е поканил да му върне авансово платената сума по договора.
Видно от признанието на ищеца и
на представеното от него банково извлечение, на 05.09.2019 год. ответникът му е
платил процесните главно и акцесорни парични вземания.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира исковете за неоснователни. Неформалният
търговски договор между страните за покупко-продажба на движими вещи и за
превоза им е бил развален едностранно от купувача-изправна страна – чл. 87 и
сл., ЗЗД, от който момент за ответника е възникнало задължението за връщане на
авансово получената сума – продажбена цена и цена за транспортни разходи, предвид
отпадналото основание за задържането й (чл. 55, ал. 1, предл. трето във вр. с чл.
88, ал. 1, изр. първо, ЗЗД). В хода на делото ищецът е получил плащане на
претендираните суми в пълен размер, поради което ответникът е изпълнил паричните
си задължения към него, т. е. няма основание за ангажиране на имуществената му
отговорност към бившия контрахент. Предвид пълното плащане на сумите, към
настоящия момент ищецът не е легитимиран като кредитор на ответника за вземания
по разваления договор, а исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Въпреки неоснователността на претенциите,
молбата на ищеца за присъждане на направените деловодни разноски следва да бъде
уважена, тъй като погасяването на паричните задължения е извършено от ответника
в хода на делото, т. е. с бездействието си тази страна е дала повод за
предявяване на исковете. Дължимите деловодни разноски възлизат на общо 200 лева
– сбор от платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал.
1, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правни основания чл. 55, ал. 1, предл. трето, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, за осъждане
на „Интертех-Аутомейшън“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, ..., да му заплати следните суми: 838,45 лева – цена на стоки и на
услуга за транспорт по неформален договор между страните, съгл. Проформа
фактура № ... год., развален от ищеца-купувач поради неизпълнението му от
ответника-продавач, и 64,97 лева – обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 25.04.2018-29.01.2019 год., както и обезщетение в размер
на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на
исковата молба – 30.01.2019 год., до окончателното й изплащане, като
неоснователни – поради погасяване на процесните парични вземания чрез плащане,
извършено от ответника-ООД на 05.09.2019 год.
ОСЪЖДА
„Интертех-Аутомейшън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Район Младост, ..., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, деловодни разноски в размер
от 200 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в
2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала7 ЕХ