Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Наказателен състав
На 22.06.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар М.Пенева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 44 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно Постановление с № 23 от 10.02.2021г. на В.И.Ч.-Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с което на „Б.“ЕАД – гр.Г., за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.200, ал.1, т1, предл. първо, буква „г” от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
В жалбата си и в с.з., жалбоподателя моли НП да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Районна прокуратура-С.З., ТО-Г., не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На 25.01.2021г. от Л.И.П. – младши експерт в БД ИБР, ИРМ – С.З. е съставен АУАН № 7 от същата дата. в който е отразено следното:
При извършена проверка на 28.10.2020г. от експерти на БД ИБР, на обект: „Б.“ЕАД, намиращо се в землището на гр. Г., община Г., област С.З., стопанисван от „Б.“ЕАД, ЕИК: *********. със седалище и адрес на управление град Г., п.к. 6280, ж.к. „Извън града", област С.З., представлявано от Я.П.П., в качеството си на изпълнителен директор, се констатира наличието на брегова помпена станция, оборудвана с 5 броя циркулационни помпи Едната от помпите е за противопожарни нужди, а водата от останалите 4бр. помпи се използва за охлаждане. Помпите са с дебит 14400-18000 куб.м/ч. Монтирани са 4бр. водоизмервателни устройства SIMENS, тип SONO 300 с показания в момента на проверката, както следва: помпа № 1 с 4265739 куб.м. х 100: помпа № 2 с 4300077 куб.м х 100: помпа № 3 с 4047650 куб.м х 100 и помпа № 4 с 7771370 куб.м. x 100. Запазени са оловните пломби на БД ИБР.
По време на проверката се установи, че се извършва водовземане от язовир Р.К.с помпи № 1 и № 4, като помпа № 1 водовзема с дебит 2,22 куб.м/сек, а помпа № 4 с дебит 1,67 куб.м /сек.
„Б.“ЕАД ЕАД е притежавал разрешително за водоползване от язовир Р.К.с № 0661 от 27.11.2001г. с цел охлаждане, промишлено водоснабдяване и противопожарни цели, продължено с Решение №157/24.09.2007г. на МОСВ и прекратено през 2016г., за което дружеството е уведомено с писмо с изх.№ ПВ-67/09.06.2016г. на зам. Министъра на околната среда и водите.
Към дата 28.10.2020г. дружеството „Б.“ЕАД, ЕИК: *********. със седалище и адрес на управление град Г., п.к.6280. ж.к. „Извън града", област С.З., представлявано от Я.П.П., в качеството си на изпълнителен директор, водовзема повърхностна вода от язовир Розов кладенец, посредством оборудвано водовземно съоръжение - помпена станция с 5бр. циркулационни помпи, без да притежава разрешително за водовземане от повърхностни води, издадено от директора на БД ИБР, в съответствие със ЗВ.
Горното било квалифицирано като нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ.
АУАН № 7 от 25.01.2021г. бил подписан от надлежно
упълномощен представител на санкционираното дружество, който получил екземпляр
от него. В
законоустановения срок не били направени възражения по АУАН.
Въз основа на АУАН № 7 от 25.01.2021г. е издадено Наказателно Постановление с № 23 от 10.02.2021г. на В.И.Ч.-Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, в обстоятелствената част, на което, административно наказващия орган напълно е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка. Административно наказващия орган /АНО/ е приел, че от страна на “Б.” ЕАД е осъществен състава на административно нарушение по чл.44 ал.1 от ЗВ и на основание на основание чл.200, ал.1, т1, предл. първо, буква „г” от ЗВ е определил и наложил на “Б.” ЕАД, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10000 лева.
По доказателствата
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите,
както и от приетите по делото писмени доказателства: жалба,
пълномощно, скица на поток „охлаждащи“ води по т.10.2 от Комплексно
разрешително в Турбинен цех и легенда; Наказателно постановление № 23/10.02.2021
г.; известие за доставяне; Акт за установяване на административно нарушение №
7/28.10.2020 г. по Закона за водите; пълномощно; уведомително писмо от
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, изх. № ПО-02-2/12.01.2021 г. за
съставяне на АУАН; известие за доставяне; Констативен протокол №
Сз-318/28.10.2020 г.; уведомително писмо от Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, изх. № ПВ-67/09.06.2016 г., относно заявление за откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане от
повърхностен воден обект; заповед № РД-03-12/15.01.2021 г.; становище от
ръководител отдел „Екология“ в „Б.“ с приложения на график за използване на
водите на комплексните и значими язовири през м.юни 2021г., извлечение от
Комплексното разрешително на „Б.“ ЕАД № 40-Н1/2011 г. и извадка от помощна
таблица, в която са посочени корекционни коефициенти, необходими при попълването
на декларациите по чл.194б от Закона за водите
В хода на съдебното следствие като свидетели по делото бяха разпитани актосъставителят Л.И.П., свидетеля по акта Ц.Г.Г. и Г.К.М.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са логични, последователни и непротиворечиви – кореспондират едни с други и със събраните писмени доказателства.
От правна страна
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При провеждане на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения: При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН. Както в съставения акт, така и в НП, нарушението е описано с фактическите му признаци и обстоятелствата, при които е извършено.
С обжалваното НП „Б.“ЕАД е санкционирано за нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ – за това, че „водовзема повърхностна вода от язовир Розов кладенец, посредством оборудвано водовземно съоръжение - помпена станция с 5 бр. циркулационни помпи, без да притежава разрешително за водовземане”.
Същевременно дружеството е санкционирано, на основание чл.200, ал.1, т.1, предл. първо, буква „г” от ЗВ. Съгласно тази разпоредба от ЗВ, наказание следва да се наложи на този, който „ползва води без необходимото за това основание”.
Термините „водовземане” и „водоползване” са различни по съдържание. Законодателят прави ясно разграничение, което е конкретизирано чрез легално дадените им определения в §1 от ДР на ЗВ.
Съгласно легалната дефиниция за водовземане в т.7 от §1 на ДР на ЗВ, водовземането „обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти”. В разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗВ е посочено още, че „водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата”. „Водоползването” е дефинирано в т.25 от §1 на ДР на ЗВ, а именно „ползване” на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите”.
ЗВ предвижда различен разрешителен режим за дейностите водовземане и ползване на воден обект. Тези режими са описани съответно в чл.44 и в чл.46 от ЗВ.
Видно е както от цитираните дефиниции, така и от разпоредбите на чл.44 и чл.46 от ЗВ, че този ЗВ отнася различни по естеството си дейности под тези две понятия. И двете понятия са относими към използването на водите, но ,,в случая на водовземане водите се отнемат или отклоняват, а в случая на водоползване водният обект се използва във вида, който съществува”. /В този смисъл Решение № 2554 от 04.12.2018г. на АС-Пловдив по адм.д. № 2120/2018г./.
Видно от събраните по делото доказателства „Б.“ЕАД не извършва водовземане по смисъла на ЗВ, а извършва действия по водоползване по силата на действащо Комплексно разрешително № 40-Н1/2011 г. (актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г.). Дружеството изпомпва количество вода от язовир „Р.к.”. Това количество вода преминава чрез подземни канали, достига до колекторите на турбините на ТЕЦ, където се охлажда и втечнява /кондензира/ работната пара на централата, след което по т.н. „топъл канал”, същото количество вода се връща отново в язовира. Поради технологичните си особености, електроцентралата извършва постоянна рециркулация на водите на язовира, като след охлаждането на турбините си, връща обратно във водния обект количество вода равно на взетото, без практически да реализира каквито и да е загуби на вода.
Условие 10.2.2.1. към Условие 10.2. „Охлаждащи води” на КР № 40-Н1/2011 г. (актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г.), издадено на „Б." ЕАД от РИОСВ - С.З.:
„Притежателят на настоящото разрешително да използва пречистени охлаждащи води -I поток (за охлаждане на спомагателните съоръжения в котелен и турбинен цех) единствено за оборотно водоснабдяване”.
Условие 10.2.2.2 към Условие 10.2. „Охлаждащи води” на КР № 40-Н1/2011 г. (актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г.), издадено на „Б." ЕАД от РИОСВ - С.З.: „На притежателя на настоящото разрешително се разрешава заустване на II поток охлаждащи води - от проточна система за охлаждане на кондензаторите на ТЕЦ, в язовир Р.К.единствено при спазването на изискванията на Таблица 10.2.2.1Г.”
Видно от КР № 40-Н1/2011 г. (актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г.) е, че от една страна е описан механизма на движение на водния поток, а от друга същото служи като разрешителен акт за извършване на посочената дейност.
Следва да се има предвид, че
съгласно чл. 194б от
Закона за водите ежегодно към 31 януари на следващата година
титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по
реда на Закона за
опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса
за заустване на отпадъчни води по образец, утвърден от министъра на околната
среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на
Министерството на околната среда и водите, като задължението по декларацията,
по която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15
февруари. „Б.“ЕАД на основание тази разпоредба и като титуляр на Комплексно
разрешително № 40-Н1/2011 г. (актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г.)
декларира и заплаща съответната такса като водоплзвател. Безспорно е, че
санкционираното дружество извършва ползване на води от яз.Розов кладенец. По
силата на КР № 40-Н1/2011г., след като използва същите води ги зауства отново в
същия язовир и заплаща на МОСВ съответната такса за използване и заустване на
същите. В случая, ако се приеме, че дружеството извършва водовземане, ще следва
да заплаща такса за това, изчислена съобразно взетите количества, като
същевременно с това по силата на КР извършва водоползване и отново дължи такса
за ползването / изчислена по чл.194, ал.6 ЗВ/ - за същото количество вода,
което пък връща / зауства / отново в яз.Розов кладенец.
Ето защо настоящия състав счита, че Наказателното постановление страда от противоречие. В описателната част на постановлението наказващият орган твърди, че дружеството извършва водовземане. За да постанови наказание, органът сочи нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ /третиращ отново Разрешително за водовземане/, а като правно основание за налагане на имуществената санкция използва чл.200, ал.1, т.1, предл.първо, който визира санкция изпълнително деяние, съвсем различно от няколкократно описаното в изложението на постановлението, а именно „ползване на води без необходимото за това основание”. ЗВ разграничава „водовземане” и „водоползване” като две различни понятия, като при издаването на обжалваното НП не е ясно за какво точно дружеството е санкционирано. При тази фактология, при така описаното нарушение би следвало дружеството да бъде санкционирано на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Това, обаче не е сторено, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно.
С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна, издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление с № 23 от 10.02.2021г. на В.И.Ч.-Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с което на „Б.“ЕАД – гр.Г., за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.200, ал.1, т1, предл. първо, буква „г” от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14 дневен срок от съобщението пред Aдминистративен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
/ Хр.Ангелов /