Решение по дело №1630/2020 на Районен съд - Пловдив

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 № 814

 

гр. Пловдив, 01.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

                                                                                        

          при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1630/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба, подадена от С.Д.К., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19- 0438- 000461 от 06.01.2020г., издадено от началника на 03- то РУ при ОД на МВР- Пловдив, с което на С.Д.К., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че отразеното от фактическа страна в АУАН и НП не отговаря на действително случилото се на процесната дата. Жалбоподателят поддържа, че при навлизането му в кръстовището, сигналът на светофарната уредба е бил зелен. Пред автомобила, управляван от жалбоподателя е било позиционирано друго МПС, чийто водач е извършвал маневра „завой наляво“. Предвид това, движението през кръстовището се е забавило и докато е бил в кръстовището, светофарната уредба е променила сигнализацията от зелено към жълто, а оттам и към червено. Жалбоподателят изтъква, че е нямал възможност да спре, тъй като би се оказал в средата на кръстовището. Моли, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Поддържа така депозираната жалба. Излага становище по същество на спора.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована,  не изпраща представител. Постъпила е молба от въззиваемата страна, ведно с която се излага становище по същество на спора.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок ( препис от процесното НП е получен на 16.01.2020г., а жалбата е входирана на 22.01.2020г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

         Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът,  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу него. Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично от К..

По отношение на атакуваното наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове- нарушението и нарушителят са установени на 18.12.2019г., на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 06.01.2020г.

          По фактите:

          Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на 18.12.2019г., около 15.50ч. в гр. Пловдив, жалбоподателят К. управлявал лек автомобил марка и модел „Фиат Дукато”, рег. № *****. Придвиждайки се с посочения автомобил, жалбоподателят К. достигнал до кръстовището на бул. „Васил Априлов” и ул. „Дилянка”. По това време, монтираната на кръстовището и функционираща светофарна уредба, подала червен /забранителен/ сигнал за придвижващия се с лекия автомобил жалбоподател. Последният възприел подадения червен сигнал от светофарната уредба, но преценил, че не следва да се съобрази с него и продължил движението си пресичайки кръстовището. Това било непосредствено възприето от св. К. (служител при ОД на МВР, с-р „Пътна полиция“), който по това време изпълнявал служебните си задължения по контрол на движението в района на кръстовището на бул. „Васил Априлов “ и ул. „Дилянка“. Св. К. подал съответен сигнал и спрял управлявания от жалбоподателя автомобил. За така извършеното нарушение, св. К. съставил на жалбоподателя К. АУАН бл. № 785931 от 18.12.1019г. Посоченият АУАН бил предявен на жалбоподателя, като последният се запознал със съдържанието му и го подписал, като посочил, че има възражения срещу така констатираното.                                                                                           Така описаната фактическа обстановка ( която същевременно правилно е възпроизведена, както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се установява въз основа на показанията на св. К. (л. 25- гръб), който в проведения разпит изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН. Изложената от свидетеля информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива, предвид което съдът кредитира в цялост изложеното от него. Следва да се акцентира върху обстоятелството, че св. К. с категоричност посочва, че жалбоподателят е навлязъл и преминал кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Това обстоятелство, св. К. е имал възможност да възприеме, тъй като се е намирал непосредствено до кръстовището и изгледът му към него не е бил препятстван или органичен по какъвто и да било начин.

          В подкрепа на описаната по- горе фактическа обстановка са приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства- АУАН бл. № 785931 от 18.12.2019г., Заповед рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

          По правните аспекти на нарушението по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗДвП:

         При така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посредством горепосочените способи, до знанието на водачите на МПС достигат едностранни властнически нареждания, с които правните субекти- техни адресати, следва да се съобразяват и да привеждат поведението си в съответствие с тях.

         В конкретния случай, макар и жалбоподателят ясно да е възприел подадения от светофарната уредба червен светлинен сигнал ( установяващ забрана за навлизане в кръстовището), то той е преценил да не се съобрази с него. Съобразно разяснителната норма на чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, червена светлина - означава "Преминаването е забранено", като водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. В конкретния случай, след като жалбоподателят е преминал кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и ул. „Дилянка“ на забранителен сигнал, то с това си поведение, той е консумирал състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

         По размера на наложената санкция:

Правилно е определена и приложимата санкционна норма, залегнала в текста на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, който предвижда административна санкция „глоба“ в размер на 100 / сто / лева за извършване на гореописаното нарушение. Наказващият орган е наложил санкция именно в размер от 100 лева, поради което преценката му се явява законосъобразна. Следва да се посочи и че размерът на санкцията е фиксиран, поради което не подлежи на каквато и да било ревизия от страна на настоящия съд.

По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

При извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен. От приетата по делото справка за нарушител/ водач, касаеща жалбоподателя К. се изяснява, че в битието си на водач на МПС, той не е извършвал каквото и да било нарушение по смисъла на ЗДвП от дванадесет години. В този порядък, съдът счита, че процесното нарушение се явява изолирано и откъслечно противоправно деяние, а не поредно проявление на трайно следвана, негативна линия на поведение. Подобно, подчертано правомерно поведение, следва да бъде поощрено и жалбоподателят да не бъде наказван, като на основание чл. 28, б.“а“ ЗАНН бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в своята цялост.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19- 0438- 000461 от 06.01.2020г., издадено от началника на 03- то РУ при ОД на МВР- Пловдив, с което на С.Д.К., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания, разписани в НПК.                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.

Вярно с оригинала.

Т.К.