№ 4298
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110116316 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу С.
Х. С. за признаване за установено, че дължи следните суми: сумата 552,20 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№432509,
ведно със законна лихва за период от 07.08.2023г. до изплащане на вземането, сумата 102,62
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 31.07.2023г., сумата
24,01 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 07.08.2023г. до изплащане
на вземането, сумата 5,18 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за период от 15.09.2020г. до 31.07.2023г, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.08.2023г. по ч.гр.д. №
44379/2023г. по описа на СРС, 25 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот в качеството й на общински наемател на процесния недвижим
имот. Твърди, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил
упражнил правата си по чл.150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него били влезли в сила ОУ. Поддържа,
че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила
от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в
45- дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи,
че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че
1
ответникът бил използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си. Искането към съда
е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Х.
С. чрез назначения от съда особен представител- а. Б.. Изложени са съобржения, че
ответникът не е собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот. Твърди, че ответникът не е потребител, нито ползвател на топлинна енергия. Оспорва
представеното от ищеца заявление-декларация за откриване на партида на топлоснабден
имот по съдържание и автентичност. Оспорва и обстоятелството, че този документ
представлява договор между ответника и ищцовото дружество за доставяне на топлинна
енергия за битови нужди. Сочи, че ищецът не е изпълнил задължението си да монтира годен
измервателен уред съгласно чл. 28 и чл. 29 от Закона за измерванията и Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Оспорва
обстоятелството, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение. Твърди, че за процесния имот не
била доставяна, не била отчитана, нито била потребена топлинна енергия. Оспорва
извършеното дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва по съдържание приложените към исковата молба съобщения към фактури и
извлечения от сметки. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед възражението на ответника в тежест на ищеца е да докаже факти и
обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
2
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия. Както
е прието с Тълкувателно решение №2/2017г. на ОСГК на ВКС, изброяването в нормата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране
би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди.
С оглед на това клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя.
В конкретната хипотеза по делото е прието писмо от Столична община, район „Люлин“
от 19.06.2023г., адресирано до „Топлофикация София“ ЕАД, в което е посочено, че за
процесния апартамент за периода от месец май 2019г. до 16.03.2023г. титуляр е С. Х. С.,
както и че от 17.03.2023г. до настоящия момент общинският имот е на разпореждане на
район „Люлин“. Приета е и служебна бележка, издадена от Столична община, район Люлин
на 14.11.2018г. на С. Х. С., настанена в общински апартамент, находящ се на адрес: ж.к.
Люлин, бл. 464, вх. Б, ет. 1, *, която да й послужи пред „Топлофикация София“ ЕАД за
откриване на партида на нейно име. От Заповед № Р1Н18-РД66-47 от 02.11.2018г., издадена
от кмета на район „Лозенец“ се установява, че на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за
реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
Столична община е настанена С. Х. С. и членовете на семейството й в общинско жилище,
находящо се в ***, състоящо се от две стаи и сервизни помещения, със застроена площ от 32
кв.м. и жилищна площ от 22,69 кв.м. Приет е и Договор за наем с рег. № РЛН18-ДГ66-
73/17.12.2018г., сключен между Столична община и С. С. като наемател на общинско
3
жилище, находящо се в ***, в който в чл. 6.3 е уговорено задължение на наемателя да
заплаща редовно договорената наемна цена, както и такса смет и всички консумативни
разноски, свързани с ползването на общинското жилище. От приетата Заповед № Р1Н23-
РД48-2 от 15.02.2023г. на кмета на Столична община се установява, че процесното жилище е
иззето от С. С. и З. С..
Така от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин
наличието на наемно правоотношение за процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. с
предмет облигационното право на ползване на процесния недвижим имот – апартамент №
115, находящ се в ***, въз основа на приетата настанителна заповед от 02.11.2018г. на кмета
на СО, район „Люлин“, с която ответницата е настанена в жилището.
От приетото заявление-декларация от 11.12.2018г. се установява, че С. С. е поискала от
ищцовото дружество да бъде открита на нейно име партида за процесния апартамент.
Авторството на описания документ е било оспорено своевременно от процесуалния
представител на ответника, поради което с Определение № 570 от 07.01.2025г. съдът е
открил на основание чл. 193 ГПК производство по оспорване истинността на заявление-
декларация от 11.12.2018г. и е разпределил доказателствена тежест за установяване
неистинността на документа на основание чл. 193, ал. 3 ГПК. С цитираното определение
съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест да установи неистинността на
оспорения документ. В проведеното съдебно заседание на 27.02.2025г. процесуалният
представител на ответника е заявил, че няма да сочи доказателства във връзка с указанията
на съда, доколкото няма контакт със С. С.. Предвид което при прилагане на
неблагоприятните последици от разпределението на доказателствената тежест съдът следва
да приеме, че по делото не е доказана неистинността на заявлението и автор на същото е
именно ответницата- наемател на имота. Отправеното от нея искане за откриване на партида
на нейно име за топлоснабдения имот представлява по своя характер предложение за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия по смисъла на чл. 13 ЗЗД. Именно за
откриване на партида на нейно име и сключване на договор с ищцовото дружество на
ответницата е била издадена и горецитираната служебна бележка от Столична община. На
следващо място, от приетите съобщения към фактури, както и от счетоводните записи на
ищеца пък се установява, че ищцовото дружество е открило партида на ответницата за
процесния имот с посочения адрес и абонатен номер 432509, с което действие
предложението е прието.
С оглед на гореизложеното по делото се установява по категоричен начин, че С. С. е
живяла в процесния имот в процесния период, доколкото договорът за наем е от 17.12.2018г.
/т.е. преди процесния период/, до края на процесния период- 30.04.2022г., доколкото
заповедта за изземване на общинското жилище е от 15.02.2023г. Предвид изричното
изявление в заявление –декларация за откриване на партида на нейно име за процесния имот
от 11.12.2018г. съдът намира, че между страните е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия и именно С. С. е имала качеството клиент на топлинна енергия за битови
нужди за процесния имот и период и е пасивно легитимирана да отговаря по предявените
4
искове за заплащане на топлинна енергия.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, както и от представения с
исковата молба констативен протокол относно извършването на дялово разпределение в
сградата.
От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че отопляемият обем на * е 29
куб.м. Вещото лице е посочило, че исковият период съвпада напълно с отчетни периоди:
м.05.2019г.- м. 04.2020г., м. 05.2020г. – м.04.2021г., и м. 05.2021г.- м. 04.2022г., за които
„Топлофикация София“ ЕАД била изготвила три изравнителни сметки за използвана
топлинна енергия като за отопление била разпределяна топлинна енергия само от сградна
инсталация. Експертът е уточнил, че в процесния имот не се ползва топла вода от сградната
топловодна инсталация, тъй като щрангът бил затапен. От заключението се установява, че
топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, бил преминал
метрологични проверки през две години, относими към исковия период като от
ежемесечните му отчети били приспадани технологичните разходи на абонатната станция.
От заключението се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за
процесния имот и период е 551,98 лева /553,96 лева, начислена сума по фактури по
прогнозно потребление на топлинна енергия – 1,98 лева, сума за получаване от абоната от
изравнения/.
Съгласно приетия констативен протокол от 06.02.2014г. в сградата, находяща се на
адрес: ж.к. Люлин, бл. 464, вх. А и вх. Б разпределението на топлинната енергия между
клиентите на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие, въз основа на
данните от общия топломер, монтиран в абонатната станция и разпределение на общия
отопляем обем по ползватели. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, топлопреносното
предприятие има право да извършва самостоятелно дялово разпределение, а видно от
заключението по СТЕ, услугата е предоставена от ищеца за процесния период и имот.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния
период няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия,
касаещи процесната сума. Вещото лице е посочило, че прогнозно фактурираните суми за
процесния имот били на обща стойност от 570,77 лева. За процесния период изготвените от
фирмата за дялово разпределение и представени в „Топлофикация София“ ЕАД за
осчетоводяване по партидата на абоната изравнителни сметки по стойност с ДДС били в
размер на 1,76 лева, сума за възстановяване, осчетоводени в м. 07.2020г., м. 07.2021г. и м.
07.2022г. Експертът е уточнил, че с изравнителните сметки съобразно месеците на
осчетоводяване не били погасявани задължения извън процесния период. За процесния
период стойността на услугата за дялово разпределение била 24,01 лева. Вещото лице е
посочило, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на
552,20 лева /570,77 лева, прогнозно начислени- 1,76 лева, сума за възстановяване – 16,81
5
лева, разлика цена/.
Относно стойността на топлинна енергия съдът намира, че вещите лица и по двете
заключения са дали почти идентична стойност като разликата от 0,22 стотинки е резултат от
извършено аритметично действие- закръгляне. Съдът приема, че стойността на доставената
топлинна енергия за процесния период и имот е в размера, посочен от вещото лице по СТЕ,
а именно 551,98 лева.
Така по делото е безспорно установено, че между страните е било налице облигационно
правоотношение за процесния период и имот, както и че ищецът е доставил топлинна
енергия на стойността, посочена в исковата молба, а именно 551,98 лева, като не се
установява сумата да е била погасена чрез плащане.
В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на
потребителите да заплащат стойността на услугата дялово разпределение на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
процесния период стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 24,01
лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 102,62 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по трите общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период. Поради което размерът на мораторна лихва върху приетия от съда за
доказан размер на главницата е сумата от 102,58 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
6
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявения иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г.- 31.07.2023г. следва да бъде
отхвърлен изцяло.
На последно място по отношение на релевираното от ответника своевременно
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията съдът намира
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /07.08.2023г./ вземанията за периода от м.05.2019г. до 05.2020г. включително
са погасени по давност, доколкото вземането за м.05.2020г. е станало изискуемо на
14.07.2020г., т.е. давността за него е изтекла на 14.07.2023г. /т.е. преди подаване на
заявлението/. Ето защо вземането за м.05.2020г. и за всички предходни месеци е погасено по
давност. Вземането за следващия месец- м.06.2020г. е станало изискуемо на 14.08.2020г. и
давността за него изтича на 14.08.2023г.- т.е. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Ето защо вземането за месец 06.2020г. и за всички следващи месеци не е погасено по
давност. Изравнителният резултат за обхванатите от давността месеци се установява по
размер едва след приключване на съответния отоплителен период и вземането за него става
изискуемо с изтичане на 45-дневния срок за плащане на общата фактура от 31.07.2020г.,
следователно давността за него не е изтекла.
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства
водещи до спиране или прекъсване на давността.
7
Видно от експертното заключение по СТЕ /таблица 3/ и ССчЕ /таблица 4/ за обхванатия
от давността период се дължи сумата от 166,07 лева, следователно за необхванатия от
давността период от м.06.2020г. до м.04.2022г. се дължи сумата от 385,91 лева /551,98-
166,07/.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на заявлението няма
погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2020г. до 31.07.2023г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/, мораторната лихва върху
главницата по общата фактура от 31.07.2020г., включваща погасените по давност месеци, се
равнява на 45,39 лева.
Следователно за периода от 15.09.2020г. до 31.07.2023г. лихвата върху дължимата и
непогасена по давност главница се равнява на 71,72 лева.
На последно място, към датата на подаване на заявлението /07.08.2023г./ е налице
погасено по давност вземане за цена на услугата дялово разпределение за м. 07.2020г. Както
беше посочено по-горе, в общите условия на ищцовото дружество не е уреден падеж на това
задължение, поради което давността за месечните вземания започва да тече от тяхното
възникване. Най-старото процесно вземане за м.07.2020г. е възникнало на 01.08.2020г. и
давността за него е изтекла на 01.08.2023г. преди датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК. От приетата ССчЕ се установява, че вземането за месец юли 2020г. е в размер на
1,09 лева. Поради което за необхванатия от давността период от 01.08.2020г. до 30.04.2022г.
цената на услугата дялово разпределение е в размер на 22,92 лева /24,01 лева – 1,09 лева/.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за цена на топлинна енергия е основателен до
сумата от 385,91 лева за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г. и следва да бъде отхвърлен
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 552,20 лева и за периода от
01.05.2019г. до 31.05.2020г. Искът за мораторна лихва върху тази главница е основателен за
периода от 15.09.2020г. до 31.07.2023г. за сумата от 71,72 лева и следва да бъде отхвърлен за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 102,62 лева. Искът за цената на
услугата дялово разпределение е основателен до сумата от 22,92 лева за периода от
01.08.2020г. до 30.04.2022г. и следва да бъде отхвърлен за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 24,01 лева и за месец юли 2020г.
Следва да бъде отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение в общ размер от 5,18 лева за периода от 15.09.2020г. до 31.07.2023г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът е бил
представляван от особен представител, поради което не е сторил разноски. Заповедта за
изпълнение е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса
в размер от 25 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, тоест
8
общо 75 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер от 52,69 лева.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 75
лева, депозит за СТЕ и ССчЕ в общ размер от 600 лева, депозит за особен представител в
размер на 400 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева, тоест общо 1175
лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
от 825,49 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. Х. С., ЕГН
**********, с адрес: ***, *, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните суми: сумата от 385,91
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.06.2020г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№432509,
ведно със законна лихва за период от 07.08.2023г. до изплащане на вземането, сумата от
71,72 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 31.07.2023г.,
сумата 22,92 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 07.08.2023г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.08.2023г. по ч.гр.д. № 44379/2023г. по описа на СРС, 25
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 552,20 лева и за периода от 01.05.2019г. до
31.05.2020г., иска за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 102,62 лева, иска за цена на услугата дялово
разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 24,01 лева и
за месец юли 2020г., иска за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за сумата от 5,18 лева за период от 15.09.2020г. до 31.07.2023г.
ОСЪЖДА С. Х. С., ЕГН **********, с адрес: ***, *, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 52,69 лева, представляваща разноски в заповедното
производство съразмерно уважената част от исковете и сумата от 825,49 лева,
представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10