№ 6
гр. Варна, 13.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500004 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от Държавата, чрез процесуалния й представител С.П.-областен
управител на област Търговище, упълномощен по реда на 32, т.4 от ГПК от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, като
представляващ Държавата на осн. чл.31, ал.2 от ГПК, против определение
№260107/15.11.2021г., постановено по гр.д.№9/21г. по описа на ТОС, с което
е оставено без уважение искането на Държавата да бъде конституирана в
производството ТД на НАП гр.Варна в качеството на трето лице помагач на
страната на ищеца.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с които искането на ищеца за
конституиране на трето лице помагач на негова страна бъде уважено.
Въззиваемите страни „КТМ ЕКС“ЕООД, гр.Варна, М.И.А. и М.О.А.,
редовно уведомени, не са депозирали отговори по частната жалба в срока по
чл.276, ал.1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и
против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д.№9/21г. по описа на ТОС е образувано по
1
предявените от Държавата против „КТМ ЕКС“ЕООД, М.И.А. и М.О.А.
искове с пр.осн. чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на недвижими имоти с адм.адрес
гр.Търговище, ул.”Аксаков”№7, представляващи разположен в четириетажна
жилищна сграда апартамент №3 със застроена площ от 127, 80 кв.м., при
съответни граници, ведно с избено помещение №5 с площ от 9, 05 кв.м. и 1/5
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, с идентификатор
73626.507.437.1.6 по КККР, одобрени 2005г., и гараж с площ от 20, 60 кв.м.,
при съответни граници, разположен в приземния етаж на същата жилищната
сграда, и за осъждане на ответниците да му предадат владението върху
посочените недвижими имоти.
В исковата си молба и уточняващите такива към нея ищецът твърди, че е
собственик на горепосочените недвижими имоти, придобил собственост,
както следва.Недвижимите имоти са били собственост на М.И.А. и М.О.А.
съгласно к.н.а.№52/01.07.1996г.С влязла в сила на 23.04.2008г. присъда
№33/19.06.2007г., постановена по НОХД №505/06г. по описа на ТОС, на М.И.
Илиев е наложено за извършено престъпление и наказание конфискация на ½
ид.ч. от 7 бр. недвижими имоти, измежду които гореописаните апартамент и
гараж.Присъдата е вписана в СВ-Търговище на 26.09.2011г.С влизане в сила
на присъдата Държавата е придобила собственост върху ½ ид.ч. от
процесните имоти.Останалата ½ ид.ч. Държавата е придобила с влизане в
сила на 30.12.2010г. на Решение №53/08.12.2009г., постановено по гр.д.
№240/08г. по описа на ТОС, с което е уважен иск с пр.осн. 28 от
ЗОПДИППД/отм./, предявен от КУИППД против М.И.А., М.О.А. и СД
„Албаш-А., Идаетов и Сие“, като е отнето от ответниците в полза на
Държавата посоченото в решението имущество, придобито от престъпна
дейност, измежду което и останалата ½ ид.ч. от гореописания апартамент №3
и гараж.Преди предявяване на иска е била вписана на 19.10.2006г. по искане
на КУИППД, сега КПКОНПИ, възбрана върху имотите за обезпечаване
бъдещата претенция на комисията.Исковата молба по гр.д.№240/08г. е
вписана на 19.06.2008г., а на 16.06.2011г. е направено отбелязване по
вписването на постановеното решение.
Ищецът установил, че е било образувано изп.д.№20118730400081 по описа
на ЧСИ С.Георгиев с взискател „КТМ ЕКС“ЕООД и длъжник М.И.А..С
издадено по посоченото изп.д. постановление за възлагане на недвижим имот
2
от 21.07.2011г., вписано в СВ-Търговище на 06.10.2011г., на взискателя „КТМ
ЕКС“ЕООД са възложени ½ ид.ч. от апартамент №3 и гараж.Чрез посоченото
постановление за възлагане „КТМ ЕКС“ЕООД не е могло да придобие
собственост, т.к. Държавата вече е била придобила собственост чрез
горецитираните присъда и решение, като постановлението и е постановено, и
е вписано след вписване на горецитираната възбрана от
19.10.2006г.Понастоящем имотите се владеят от „КТМ ЕКС“ЕООД, както и
от М.И.А. и М.О.А., които отказват да предадат владението върху тях.
В исковата молба е изложено и, че с решение на МС конфискуваните,
съответно отнетите в полза на Държавата, горепосочени имоти са възложени
по реда на чл.3, ал.1, т.13, вр. ал.4 от ЗНАП на НАП за съхранение,
управление и продажба по реда на ДОПК, предвид което се претендира ТД на
НАП гр.Варна да бъде конституирана като трето лице помагач на страната на
ищеца.
Ответниците в подадените отговори в срока по чл.131 от ГПК оспорват
предявените искове и молят да бъдат отхвърлени.Молят и искането по чл.219
от ГПК да бъде оставено без уважение.
Привличането на третото лице помагач е средство за защита на всяка от
главните страни, искаща привличане, чрез което тя цели да улесни защитата
си срещу противната страна с привлеченото лице, като същевременно и преди
всичко тя цели при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини
привлеченото лице на силата мотивите-чл.223, ал.2 от ГПК, което е от
значение при упражняване регресните права на подпомаганата страна спрямо
третото лице при негативно за подпомаганата страна решение, т.е. цели да
обезпечи своето правно положение в бъдещ процес, воден между нея и
привлеченото лице, евент. в същия процес, ако се предяви обратен иск в него
по реда на чл.219, ал.3 от ГПК.В настоящия случай ищецът Държавата не
твърди възникването на каквито и да било регресни права спрямо НАП в
случай на неблагоприятен за ищеца изход на делото.Безспорно НАП, като
специализиран държавен орган и самостоятелно ЮЛ на бюджетна издръжка,
по силата на цитираните разпоредби от специалния закон-ЗНАП е
оправомощена да управлява и продава по реда на ДОПК всички
конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества, с
изключение на случаите, предвидени в закон.Горното обаче е ирелевантно за
3
предявените ревандикационни искове от Държавата за защита правото й на
собственост върху горепосочените недвижими имоти и нейните отношения
като титуляр на собствеността с НАП.Ако и НАП да е предприела или да
желае да предприеме действия с оглед правомощията й по чл.3, ал.1, т.13, вр.
ал.4 от ЗНАП и теоретично впоследствие в производството да се установи, че
имотите не принадлежат на Държавата, то от горното за ищеца не биха
възникнали каквито и да било регресни права спрямо НАП или
обратното.Изтъкваното в частната жалба, инициирала производството пред
ВАпС, обстоятелство, твърдяно, че обосновава правен интерес от
привличането, а именно, че в НАП/така и по твърдения в исковата молба/, се
съхранява пълната документация, съставена по повод придобиване на
собствеността от Държавата чрез посочените в исковата молба придобивни
способи/конфискация и отнемане по реда на ЗОПДИППД/отм.// и по повод
упражняване на правомощията на НАП по ЗНАП, съответно такава не се
съхранява в Областна администрация Търговище, е също
ирелевантно.Горното касае единствено попълването на делото с
доказателства и няма отношение към института на привличане на трето лице
помагач.Освен това и още в исковата молба е направено доказателствено
искане за изискването на тази преписка от ТД на НАП гр.Варна, съответно
същата може да бъде събрана като доказателство по делото.
При лисата на правен интерес за ищеца от привличането на НАП като
трето лице помагач в производството, направеното искане по чл.219 от ГПК
се явява неоснователно.Обжалваното определение, като правилно, следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260107/15.11.2021г., постановено по гр.д.
№9/21г. по описа на ТОС.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5