№ 3835
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110106006 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от ч.с.и. В. Д. М. с рег. № 860 и район на действие СГС,
чрез адв. П. Х., срещу А. В. Х. с ЕГН **********, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ЗЧСИ
за установяване дължимостта на 179,15 лева, за които е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 37150/2021г. на СРС, 70 състав. Претендира се законната лихвва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.06.2021г. до изплащане на вземането, както и разноските в
заповедното и исковото производства, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Ищецът ЧСИ В. Д. М. твърди, че по искане на взискателя „АСВ“ АД на
11.03.2016г. образувала изпълнително дело № 20168600400280 с длъжник ответника А. В.
Х.. С молба вх. 0 52373/12.10.2018г. взискателят поискал прекратяване на производството
след заплащане на разноските към ЧСИ, поради доброволно плащане от страна на длъжника
(извън и.д.). На ответника били изпратени съобщения с покана да заплати на ЧСИ сумата
179.15 лева – разноски по изпълнението, но пратките се върнали с отбелязване, че адресатът
е в чужбина. Изпълнителното дело било прекратено с постановление от 27.04.2021г., но
таксите към ЧСИ, обективирани във фактура № **********/21.04.2021г. останали дължими.
Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК, за което по ч.гр.д. №
37150/2021г. по описа на СРС, 70-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Заповедта била връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК и във връзка с указания по
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът депозира исковата молба, с която моли съдът да постанови
решение, с което да признае горните вземания за установени. Претендира разноски за
производството.
Ответникът А. В. Х., чрез адв. К. – особен представител, в срока по чл. 131 ГПК депозира
1
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Възразява, че извършването на
посочените във фактурата изпълнителни действия не било необходимо, предвид на което
ответникът не следвало да понесе отговорността да претендираните разноски. Позовава се
на чл. 79, ал. 1, т. 2
ГПК. Оспорва претенцията и по размер и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Страните не оспорват, а и от писмените доказателства по делото се установява, че е
било заведено посоченото изпълнително дело: с номер 20168600400280 по описа на ищцата.
По него е подадена молба от взискателя „АСВ“ АД от 12.10.2018г., с която се иска
прекратяване на делото поради изплащане на вземането от взискателя, след събиране на
таксите, начислени по ТТРЗЧСИ. Същото е било прекратено с Постановление от
27.04.2021г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. Преди това на 21.04.2021г. ч.с.и. е
съставила и издала Фактура с посочени начислени такси по изпълнението – л. 18 от делото,
за които е начислен и ДДС. В самото Постановление се посочва, че длъжникът по изп.д. и
ответник в настоящото производство дължи 179,15 лева, като се указва, че при неплащане
на същата сума ч.с.и. ще поиска издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е
и сторено с образуването на гр.д. 37150/2021г. на СРС, 70 състав.
Съставено е съобщение до длъжника А. Х., че дължи посочената сума и
същата е търсена на известните официални адреси.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира иска за доказан по основание. Ищцата доказа, че е било образувано
посоченото изп.д., както и че по същото е издадена процесната фактура за неплатени такси.
Изпълнителното дело е приключило с плащане на дълга, но извънсъдебно – две години след
образуване на същото и с голяма степен на вероятност заради действието на
принудителните способи в рамките на изпълнителния процес. Правилно и в
прекратителното постановление ч.с.и. е посочила на длъжника какво се дължи. Надлежно е
съставена сметка по чл. 79 ЗЧСИ за таксите. Неоснователен е аргументът на ответната
страна, че в случая била налична хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК. Същият остана
недоказан, а и няма никакви индиции, че взискателят е бил изоставил изпълнителните
действия. Видно от съставената сметка и фактура действително не се извършени множество
такива, но делото е било висящо и именно по молба на взискателя по него е било
прекратено поради извънсъдебно плащане. Напротив, в случая следва да се приложи чл. 79
ЗЧСИ и така длъжникът е останал задължен да плаща разноските, установени със сметката.
Ако е имал някакви възражения за това е следвало в срока на влизане в сила на
Постановлението за прекратяване да депозира същите и така да се преразгледа евентуално
2
въпроса правилно е начислено всичко. В случая няма такива данни.
По размер също е установено, че по съставената фактура няма плащания.
По разноските
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца и по направеното искане се дължат разноски.
Установяват се сторени разноски по списъка на ищцата – общо 950 лева /325 лева в
заповедното и 625 лева в исковото/.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ЗЧСИ, че А.
В. Х. с ЕГН **********, с адрес: с. Волуяк, общ. Столична, ул. „Ш.“ № ** ДЪЛЖИ на
ч.с.и. В. Д. М. с ЕГН **********, сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 37150/2021г. на СРС, 70 състав, а именно: 179,15 лева ведно със законната лихва от
25.06.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. В. Х. ДА ЗАПЛАТИ на ч.с.и. В. Д. М. с ЕГН ********** сумата 325,00
/триста двадесет и пет/ лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. В. Х. ДА ЗАПЛАТИ на ч.с.и. В. Д. М. с ЕГН
********** сумата 625,00 /шестстотин двадесет и пет/ лева разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3