№ 240
гр. Варна, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20213100900861 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.247 ГПК.
С решение №147/20.04.2022г. съдът е уважил предявения иск с правно основание
чл.422 ГПК като приел за установено в отношенията между БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК
*********, София и П. АНГ. М., ЕГН **********, гр.Игнатиево, общ.Аксаково, че
ответницата П.М. има задължения към банката ищец, произтичащи от договор за
потребителски кредит Експресо №870115021800 от 16.10.2017г., сключен със Сосиете
Женерал Експресбанк АД, чийто правоприемник е ищеца, за които суми е издадена Заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК рег.№5023/18.09.2020г. по ЧГД №11552/2020г. на
ВРС, 18 състав срещу М. С. М. и П. АНГ. М., за следните суми: 26 057.08 лева, главница по
договора за кредит; 1 753.71 лева – договорна лихва за периода 17.08.2019г. до 14.09.2020г.
и обезщетение за забава в общ размер от 110.06 лева /95.58 лева и 14.48 лева/ за периода от
17.09.2019г. до 17.09.2020г., на основание чл.422 ГПК.
В срока за изменение/поправка/ на решението е постъпила молба от БАНКА ДСК
ЕАД чрез пълномощника М.С., с която е направено искане за допълване на съдебното
решение с произнасяне на съда относно претендираните законни лихви върху присъдената
главница за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. С допълнителна молба ищецът е коригирал искането си като такова за
поправка на очевидна фактическа грешка по отношение претенцията за законна лихва.
Препис от молбата по чл.247 ГПК е връчена на насрещната страна П.М. чрез пълномощника
по делото адв.А., който не е изразил становище в предоставения му едноседмичен срок,
считано от 31.05.2022г.
Съдът намира искането по чл.247 ГПК за допустимо.
Съдът констатира, че както с исковата молба, така и в доклада на съда е обективирана
претенция за присъждане и на законните лихви върху главницата по кредита, считано от
подаване заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на дълга. В решението си
съдът е формирал мотиви за основателността на тази претенция предвид основателността на
иска за главницата в размер на 26 057.08 лева. Изрично в решението си съдът е посочил, че
върху уважената главница длъжникът дължи и законната лихва, считано от подаване на
1
заявлението на 17.09.2020г. до окончателното изплащане на дълга. Същевременно се
констатира, че тази част от мотивите на съда не е намирал съответно изражение в
постановения диспозитив, който именно се ползва със сила на пресъдено нещо по
отношение на спорното право. С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице
основания за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решението по делото
като се обективира в диспозитива и присъдената законна лихва по главния иск.
Воден от изложеното, съдът на основание чл.247 ГПК
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива
на съдебно решение рег.№147/20.04.2022г., постановено по ТД №861/2021г. на ВОС, като
след текста „26 057.08 лева, главница по договора за кредит“, следва да се чете
допълнително и текста „ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението на 17.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда за обжалване на съдебното решение
пред ВнАС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2