РЕШЕНИЕ
№ 1494
гр. ***, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря Велислава В. В.а
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20254430100558 по описа за 2025 година
Предявени са от „***“ ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу
М. А. И. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. ***, ул. ***, ***, ***,
*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца обща сума от 816,30 лева, от които: сума в размер на 698,48
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г., както и 117,82 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 04.04.2022 г. до 05.09.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното
погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство
разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
1
определение по ч.г.д. № 4315/2024 г. по описа на ПлРС е уважено искането му
и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника връчена му, по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява
настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда
доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № ****, находящ се в гр. ***, ул. ***, ***, ***, *** е
клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че
именно поради това за него важат разпоредбите на действащото
законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са
публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в
това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай
задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
2
върху дължимата сума. Твърди се, че процесната сума включва: сума за
отопление без ИРУ в размер на 279,39 лева; сума за отопление отдадена от
сградна инсталация в размер на 332,10 лева и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 86,99 лева. Твърди се, че в имота на ответника има
монтирани три ИРУ и щранг лира в банята. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в
заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски. Счита, че исковите претенции не са погасени по давност.
Твърди, че решението на ВАС, с което е отменена НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването влиза в сила на 25.02.2025 г. и действа
занапред, а исковият период предхожда отмяната й.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК особеният
представител на ответника е депозирал отговор на ИМ. Оспорва размера на
предявения иск. Излага, че по делото не са представени доказателства ТЕ да е
доставяна на ответника. Сочи, че по делото липсват доказателства, от които да
се установи дали в жилището има монтирани ИРУ, които да са свързани с
отоплителната система на сградата. Твърди, че по делото не са представени
доказателства и какво количество енергия е доставяно до ответника. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за периода от
месец март 2022 г. до юни2022 г.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Излага, че ВЛ изготвило експертизата по делото е ползвало НАРЕДБА № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г., както и методиката към нея която е отменена с влязло
в сила решение на V членен състав на ВАС. Твърди, че в случая методиката е
незаконосъобразна и неправилно са изчислени претендираните суми. Излага,
че не става ясно как е определена услугата дялово разпределение. Позовава се
на чл.17 от ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 5315/2024 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
3
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: 698,48 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., както и 117,82 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 04.04.2022 г. до 05.09.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението–
18.09.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски в размер на: сумата от 25,00лв.- държавна такса и сумата
от 50лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
чл.78, ал.8 от ГПК в ред. към ДВ бр.8/24.01.2017г. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 3007/18.09.2024 г., връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение
указанията на съда ищецът е предявил иск за установяване съществуването на
вземането си, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****– ***” ЕАД на
потребители в гр. ***, от които се установява какви са общите условия, които
действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. ***.
Установява се от представения по делото ****на **** С.И.с рег. №
***на НК ****с район на действие ПлРС, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабен имот.
Видно е от приобщения по делото Договор ***5/28.08.2013 г., сключен
между ЕС, находящ се в *** *** и „***“ ЕООД, че на последния е възложено
да извършва услугата дялово разпределение на ТЕ.
Приобщени като доказателства по делото са копие на фактури и
извлечение от сметка, издавани на името на ответника, от които се установява
какви суми са му начислявани.
По делото са изслушани и приобщени заключенията по допуснатите
ССЕ и СТЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и
неоспорени от страните по делото.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че: в имота на
ответника има монтирани три броя отоплителни тела, оборудвани с
топлоразпределители, по които не са отчитани единици; че в жилището не се
ползва БГВ; че банята се отоплява посредством щранг- лира; че
индивидуалната сметка на ответника следва да съдържа следните компоненти:
4
дял на имота за отдадена ТЕ в сградна инсталация и ТЕ за щранг- лира; че
делът за ТЕ от сградна инсталация се определя съгласно чл.6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение в сгради – етажна собственост; че
разпределението на ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект; че сградата, в
която се намира процесният имот е присъединена към топлопреносната мрежа
посредством абонатна станция; че до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй
като абонатната станция е работила в процесния период; че разпределението
на ТЕ за процесния имот е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката – Методика за разпределение
на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от наредба №
Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на топлоснабдяването; че разлики в изчисленията на
ФДР не са констатирани; че ежемесечните отчети на общия топломер са
дадени в индивидуалните сметки на абонатите; че количеството ТЕ, доставяно
в АС се измерва от търговски прибор – топломер; че топломерът е монтиран,
съгласно техническите изисквания на производителя; че той е търговски
прибор за измерване на ТЕ и като такъв е преминал през първоначална и
последваща такава.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че при изготвяне на
експертизата е ползвал документи от ищеца и ФДР. Излага, че по различни
методики се изчисляват сумите за щранг лира в банята и за сградна
инсталация. Обяснява, че пропорционално таксата се смята само за сградната
инсталация, а за щранг лира се определя за всеки месец максималния товар,
тъй като на нея не може да се сложи измервателен уред и се вижда
максимален специфичен розход в сграда, който се дели на мощността на щранг
– лирата и се получават преведените единици, които умножени по
специфичния разход за всеки месец за топлинни единици се определя дела й.
Твърди, че топломерът е минал съответната държавна проверка.
От заключението на ССЕ се установява, че: разпределението на ТЕ е
извършвано от дружеството, извършващо дялово разпределение „******“
ЕООД, като по данни на същото в имота няма водомер, а има три броя
измервателни уреди; че обема на процесния имот по проект е 127,53 м3, на
база, на който е изчислена ТЕ отдадена от сградната инсталация; че е
начислявано отопление в банята посредством щранг- лира; че главницата,
претендирана от ищаце е в размер на 698,48 лева и включва сума за отопление
5
без ИРУ -279,39 лева; сума за ТЕ отдадена от сградна инсталация в размер на
332,10 лева и услуга дялово разпределение в размер на 86,99 лева; че
мораторната лихва върху главницата за процесния период е в размер на 117,82
лева; че в счетоводството на ищеца по сметка 411“ Клиенти“ аналитично се
водят само фактури за продажба на ТЕ на ЮЛ, а за битови ползватели не се
открива партида „Клиенти“; че за клиентите на ищеца физически лица по
сметка 411“ Клиенти“ и в дневника за продажби по ДДС се осчетоводява
реализираната ТЕ за месеца на един общ ред на стойност фактурираната сума
за населението за конкретния период; че месечните фактури на ответника е
част от осчетоводената месечна фактура за продадената ТЕ на население.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „******-***” ЕАД, съответно че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и
фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и
качество.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми,
връчена на длъжника срещу която в срок е възразил, поради което и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените доказателства,
че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в град ***, ул. ***,
***, ***, ********.
Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена
към топлопреносната мрежа на „***“ ЕАД. Ответникът има качеството на
6
потребител на ТЕ, доколкото същият е собственик на процесния топлоснабден
имот.Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на
топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„***“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. Съдът приема и, че в действаща към момента
нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични
писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните
потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване
на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правооотношение както вече беше посочено възниква по силата на ЗЕ
и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения. Въз основа на изложеното настоящият състав на съда приема, че
притежаваното от ответника право на собственост върху жилище, находящо се
в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се
приеме, че между него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение
във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия,
поради което и направеното от страна на ответната страна възражение за
липса на договорно правоотношение е неоснователно. В чл.31, ал.1 от ОУ е
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто
безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода
7
за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а
именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.
По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за топлинна
енергия, отдавана от щранг лира, сградна инсталация и за дялово
разпределение. Установява се, че в топлоснабдения имот има монтирани ИРУ.
Спорно по делото е дали ответника дължи претендираните суми.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба за
топлоснабдяването. Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал.1 от
ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Съдът намира за неоснователно и възражението на особения представител
на ответницата, че правилата по Нредбата за топлоснабдяването от 2020 г. не
били приложими при изчисляване стойността на доставената топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация. Действително, с решение №
7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II отделение, оставено в
сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г., 5-членен
състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2
и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на
енергетиката, но съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК
подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата, на която съдебното
решение е влязло в сила. В случая, решението на административния съд е
влязло в сила на 25.02.2025 г., т. е. след процесния период, поради което
методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна
8
енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща
нормативна уредба в настоящата хипотеза. От друга страна, дори да се
приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не
следва да бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов
нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно
мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г., то
количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда
по реда на чл. 162 от ГПК при съобразяване съставените документи за
отчетеното потребление. Потребителят не може да се освободи по този начин
от задължението си да заплаща стойността на доставената до имота му
топлинна енергия. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЕ законодателят е
предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. И в случая, количеството и цената на доставената
енергия се доказват от изложените от ВЛ данни, които сочи че са получени от
ФДР, като са съобразени отчетите на общия топломер в абонатната станция,
който е преминал метрологична проверка и е годен измервателен уред, респ.
отчетите за отделните жилища в сградата, в които са разположени годни
измервателни уреди, и при приспаднати технологични разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество, е установена разлика, която
се разпределя между потребителите в сградата - етажна собственост.
Поради това, съдът съобразява установеното количество топлоенергия,
отдадена от сградна инсталация, което по действащите за процесния период
цени се изчислява за целия имот в размер на 332, 10 лв. за процесния период.
От представените доказателства по делото съдът намира за доказано, че
до имота на ответника е доставяна ТЕ, отдадена от щранг – лирата в размерите
претендирани от ищеца. Поради изложеното съдът приема, че в процесния
период ответникът е потребявал топлинна енергия, посредством монтираната
щранг лира за притежавания от него обект в количествата, сочени от ищеца,
както и че дължи заплащането на същата.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че
щранг-лирата в банята, въпреки че по своето естество представлява
отоплително тяло, Законът за енергетиката, както и издадената въз основа на
него Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, не предвиждат
възможност потребителите да се отказват едностранно от използването на
9
щранг-лири, върху които няма монтиран уред за дялово разпределение.
Предвид на това, енергия, отдадена от щранг-лира, няма да се начислява, само
в хипотезата, когато всички собственици в сградата-етажна собственост,
присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на
имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление,
отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им.
Ако обаче всички собственици не са декларирали отказ от използването на
щранг-лири или няма техническа възможност за изключването на тези
отоплителни тела, заплащане на топлинна енергия за тях се дължи. В
настоящия случай доказателства в тази насока не са представени, поради
което съдът приема, че за ответника е възникнало задължението да заплаща
ТЕ, отдадена от щранг лира.
От друга страна задължението за заплащане на сумите за отдадена от
сградната инсталация в общите части на сградата топлинна енергия възниква
за потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда.
В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за общата
топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците на която не
са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на
топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или
неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните
имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната инсталация е обща
част по предназначение, от която никой сам не може да се откаже. За да е
налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се извърши само
в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от
собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е
било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този
смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и
всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда приема за
доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим имот,
10
находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за отдадена сградна
инсталация.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение
ЗЕ в неговия чл.139, ал.1 от е предвидено, че разпределението на топлинна
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от
същия закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
потребителите. С преминаването от преки договорни отношения между
потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел,
при който топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за
дялово разпределение при общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика
тези фирми стават подизпълнители на топлофикационното дружество.
Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва
възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ
дяловото разпределение - чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни
взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на
чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. По делото се установи, че
ответникът не е заплащал начисляваните суми за услугата дялово
разпределение, поради което съдът приема, че дължи същата.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ответникът е възникнало
задължението за плати претендираната от ищеца главница, вкл. суми за
отопление на имот посредством щранг- лира, суми за отопление за отдадена
ТЕ за сградна инсталация и за услуга дялово разпределение. Неизпълнение на
задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът да
11
приеме за безспорно доказано, че ответни дължи и претендираната лихва
върху главницата.
Спорно по делото е дали ответникът дължи претендираните суми за
периода от 01.03.2022 г. до 30.06.202022 г. т.е. дължима ли е тя, или е
погасена по давност. В случая следва да се има предвид, че по силата на
изричната разпоредба на закона - чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за
предявен от момента на подаване на заявлението – 18.09.2024г. Претенцията
за главница е за ТЕ, отдадена с начален период 01.02.2022г., но следва да се
има предвид, че отдадената ТЕ се отчита на месечни периоди, като след
тяхното изтичане, съгл. чл. 31 ал.1 от ОУ на ищеца, следва 30-дневен срок, в
който купувачът/в случая потребителят/ може да заплати доброволно
месечните дължими суми за предходния месечен период. Т.е. – за потребената
от 01.03.2022г. до 30.06.2022г. ТЕ, вземането на ищеца е станало ликвидно
/установено по основание и размер/ на 01.04.2022 г. и до 30.04.2022г., то е
можело доброволно да бъде заплатено от длъжника. Изискуемо е станало след
30.04.2022г., и съгл. чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, едва оттогава е започнала да тече
погасителната давност за него. Горното сочи, че при предявена претенция на
18.09.2024г., погасителната давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД не е изтекла и
възражението за изтекла погасителна давност за посочения период, включен в
исковата претенция е неоснователно.
Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С поведението си ответникът е станал повод за
водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в
тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени
от ответника. Последният следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 75,00 лева за заповедното производство.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 1175,00 лв. от които държавна такса в размер на
75,00 лева, 400 лева за възнаграждение за особен представител, 300 лева
12
възнаграждение на ВЛ по допусната ССЕ, 300 лева за възнаграждение на ВЛ
по допусната СТЕ и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. А.
И. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. ***, ул. ***, ***, ****,
**** дължи на „***“ ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В., сума в общ
размер на 816,30 лева, от които: сума в размер на 698,48 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.02.2022 г. до 30.04.2024 г., както и 117,82 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 04.04.2022 г. до 05.09.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.г.д. №5315/2024 г. по описа на
ПлРС -18.09.2024 г., до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. А. И. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. ***, ул.
***, ***, ****, ***** да заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ******* Й. В., сумата
от 75.00 лв., представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 5315 по описа за 2024 г. на ***ски районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. А. И. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. ***, ул.
***, ***, ******, ****** да заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ******** Й. В.,
сумата от 1175,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред ***ски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
13
14