Р Е Ш Е Н И Е № 1178
23.07.2020 г., гр.
Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2729/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Г.Д., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 45-07-5/19.02.2020 г., издадено от С. Г. Л. – *** на *** „***“
- София, с което на основание чл. 143, ал. 4, т. 2 от Закона за гражданското
въздухоплаване (ЗГВ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на т.
1.2.3.4 от приложение 1. сигурност на летищата на Регламент за изпълнение
(ЕС)2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване на подробни
мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването.
В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност
на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.
К.Б., поддържа жалбата си и искането за отмяна на НП. Претендира се
присъждането на сторените в процеса разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от
юрисконсулт М. М., която оспорва жалбата и поддържа наказателното
постановление. Взема становище възраженията на жалбоподателя да са
неоснователни, а и да са преклудирани, като поддържа,
че същите е следвало да бъдат направени най-късно в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Пледира АУАН да е бил връчен на жалбоподателя, поради което да не е
допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди нарушението да е правилно
квалифицирано от правна страна, а АУАН и НП да са издадени от компетентни лица.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от А.Г.Д., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 05.05.2020 г., установено от разписка за връчване
на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 08.05.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
Съгласно Заповед № 45-03-168/29.05.2019 г.
на главния секретар на Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“) на 31.05.2019
г. била проведена инспекция по сигурност на летище Пловдив от инспектор от
отдел „Авиационна сигурност“ в ГД „ГВА“.
С изх. № 40-02-279/07.06.2019 г. на ГД
„ГВА“ било изпратено писмо до „Летище Пловдив“ ЕАД с приложение инспекторско
предписание /в два екземпляра/, съдържащо констатации, действия за коригиране и
срокове за изпълнение по все един от проверените аспекти.
На 31.05.2019 г. инспектор от отдел „Авиационна
сигурност“ в ГД „ГВА“ извършил проверка на изпълнението на мерките по сигурност
от страна на „Летище Пловдив“ ЕАД. По време на проверката и от извършено наблюдение на
видеозапис от камера № 2 (7925 - пункт за проверка на пътници и ръчен багаж) за
периода от 18:00 часа до 18:35 часа на 06.05.2019 г. инспекторът установил
многократно навлизане на жалбоподателя А.Г.Д. в качеството му на служител в зоната с ограничен
достъп, без да носи на видно място валиден пропуск.
На 31.05.2019 г. по време на проверката
„Летище Пловдив“ ЕАД с приемо-предавателен протокол
представило видеозаписа от камера № 2 (7925 - пункт за проверка на пътници и
ръчен багаж) за периода от 18:00 часа до 18:35 часа на 06.05.2019 г.
На 07.08.2019 г. свид. Е.С.Р.
съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 45-06-5
против жалбоподателя Д. в присъствието на двама свидетели, които изпълнили
подписите си отново на дата 07.08.2019 г. Актът бил съставен в отсъствието на
жалбоподателя, без до него да е изпращана покана, както и такава да е получена.
С писмо с рег. индекс 40-02-385/12.08.2019 г. по описа
на ГД „ГВА“, изпратено след като АУАН бил съставен, жалбоподателят бил поканен
да се яви, за да му бъде връчен вече изготвеният акт.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Е.С.Р. и
Н.Н.Х.. Същите са логически и хронологически
последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си,
добросъвестно дадени от незаинтересовани по делото свидетели. От показанията им
се изясняват обстоятелствата, които са били установени при извършената
проверка, мястото на тази проверка, както и че тя е извършена въз основа на
видеозапис. Мястото на проверката е било летище Пловдив, като установява се още
от показанията на свид. Р., че жалбоподателят Д. бил
служител на летището. На следващо място и двамата свидетели сочат, че
жалбоподателят навлязъл в зона с ограничен достъп без да носил на видно място
пропуска си. И двамата свидетели са категорични в твърденията си, че са
положили подписите си в АУАН – Р. като актосъставител,
а Х. като свидетел по акта, на дата 07.08.2019 г.
Съдът формира фактическите си изводи и въз основа на
събраните и проверени по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
констативен протокол от 31.05.2019 г.; приемо-предавателен
протокол от 31.05.2019 г.; инспекторско предписание с вх. № 575/12.06.2019 г.
по описа на „Летище Пловдив“ ЕАД; заповед № 45-03-168/29.05.2019 г. на и.д.
главен секретар на ГД „ГВА“; заповед № 45-03-168/26.06.2019 г. на и.д. главен
секретар на ГД „ГВА“; писмо с рег. индекс 40-02-385/12.08.2019 г. до
жалбоподателя Д.. В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват приетата за установена фактическа обстановка, поради което не се
налага по-детайлното им обсъждане.
От Заповед № 45-01-477/27.09.2018 г. на главния
директор на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (лист 20-22 от
делото) се установява, че с I, т. 6 от посочената заповед свид. Е.С.Р. е упълномощена да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗГВ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При правилно установена фактическа
обстановка от административнонаказващия орган същият е издал незаконосъобразно
наказателно постановление поради допуснати съществени и неотстраними
процесуални нарушения, които неоправдано са ограничили правото на защита на
жалбоподателя. Всяко от констатираните процесуални нарушения при издаването на
НП съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна.
На първо място НП е издадено в нарушение
на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, въпреки че към момента на издаването му административнонаказателната отговорност на наказания е
била погасена по давност. Това е така, защото НП е издадено по-късно от шест
месеца след съставянето на АУАН. Досежно последния
доказа се по делото, че той е бил съставен на дата 07.08.2019 г., а НП е
издадено на 19.02.2020 г. Действително върху АУАН и след изписването на номера
му е посочена дата 20.08.2019 г. Това действие е напълно необяснимо за съда,
тъй като по делото не се установява на тази дата да е извършвано каквото и да е
действие, елемент от процедурата по съставяне на АУАН. В тази връзка съдебната
практика трайно е изяснила, че разпоредбите на чл. 40-42 от ЗАНН уреждат АУАН
като изготвено в писмена форма за валидност волеизявление на компетентен орган
с нормативно установено съдържание, който се счита за завършен и издаден от момента на полагане на подписа на
неговия издател, тоест на актосъставителя. Следователно единственото релевантно
обстоятелство за определяне датата, на която е съставен АУАН, е кога е положен
подписът на неговия издател, с което фактическият състав по неговото съставяне е
завършен – така Решение № 2292 от
01.12.2016 г. по к.а.н.д. № 2639/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2304 от 20.11.2015 г. по к.а.н.д.
№ 2024/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2054 от 28.10.2015 г. по к.а.н.д. № 2258/2015 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2297 от 20.11.2015 г. по к.а.н.д. № 2209/2015 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2194 от 12.11.2015
г. по к.а.н.д. № 2037/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2183 от 11.11.2015
г. по к.а.н.д. № 1951/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2030 от 27.10.2015 г. по к.а.н.д.
№ 1832/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2005 от 27.10.2015 г. по к.а.н.д. № 1952/2015 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1606 от 03.08.2015 г. по к.а.н.д. № 1481/2015 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2181 от 30.10.2019
г. по к.а.н.д. № 1758/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 669 от 22.03.2018 г. по к.а.н.д. №
3699/2017 г. на Административен съд – Пловдив.
В ЗАНН не е предвидено като условие за
валидност на АУАН получаване на одобрение от горестоящи
на актосъставителя длъжностни лица, поради което и датата на извършване на
подобно действие е неотносима към преценката кога е
съставен актът.
В показанията си свидетелите Р. и Х.,
които са съответно актосъставител и един от
свидетелите по АУАН категорично изясниха, че подписите си те са положили на
дата 07.08.2019 г. Освен това при подписването си както актосъставителят, така
и свидетелят по акта собственоръчно са изписали датата, на която са извършили
това действие. Така вписаната дата е именно 07.08.2019 г. При тези факти съдът
приема, че процесният АУАН е съставен на дата
07.08.2019 г., поради което издаденото на 19.02.2020 г. наказателно
постановление е издадено след изтичането на 6-месечния давностен
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Вместо да прекрати административнонаказателното
производство АНО е издал опорочено и незаконосъобразно наказателно
постановление.
На следващо място самостоятелно отменително основание спрямо обжалваното НП съставлява и
следващото допуснатото съществено процесуално нарушение, изразило се в
различната правна квалификация на нарушението в АУАН и в НП. Така в АУАН
нарушението е квалифицирано като такова по чл. 143, ал. 4, т. 2 от ЗГВ, докато
в НП – като нарушение по т. 1.2.3.4
от приложение 1. сигурност на летищата на Регламент за изпълнение (ЕС)2015/1998
на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване на подробни мерки за
прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването.
Следователно касае се не просто до посочени различни законови разпоредби, но те
дори се съдържат в различни нормативни актове. Посочената в АУАН като нарушена
разпоредба на чл. 143, ал. 4, т. 2 от ЗГВ е санкционна такава и не въвежда позитивно правило за поведение.
Това противоречие не може да бъде
преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съдебната практика е изяснила, че нередовността
в акта, въпреки която да може да бъде издадено наказателно постановление, не
трябва да е такава, която съществено ограничава правото на защита на наказаното
лице. Така например недопустимо е за пръв път в НП да се посочват съставомерни факти, които не са били описани и предявени на
наказания при съставянето на АУАН, както и да се дава различна правна квалификация в наказателното постановление
от тази в акта. В противен случай би се обезсмислила цялата законово регламентирана
процедурапо съставянето на АУАН. В този смисъл Решение № 468 от 01.03.2016 г. по к.а.н.д. №
3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по к.а.н.д. № 904/2015 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2294 от 24.10.2013 г. по к.а.н.д. № 1863/2013 г. на Административен съд –
Пловдив.
Съществено процесуално нарушение и
самостоятелно основание за отмяна на НП се явява и фактът на съставянето на
АУАН в отсъствието на нарушителя, но без да са налице предпоставките по чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН и без жалбоподателят въобще да е бил поканен за това действие.
Всъщност по делото се установява, че покана е била адресирана до жалбоподателя
– покана с рег. индекс 40-02-385/12.08.2019 г., находяща
се на лист 26 от делото, но едва след като АУАН вече е бил съставен. Самата
покана е била не за явява за съставянето на акта, а за връчване на вече
готовият акт, поради което тя е нередовна и не отговаря на стандарта по чл. 40,
ал. 2 ЗАНН. Актът може да бъде съставен в отсъствието на нарушителя в следните
хипотези – 1. нарушителят да е редовно поканен и да не се яви за съставяне на
акта или 2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на
АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните
органи. Във всички останали случаи съставянето на АУАН без да е направен опит
за връчване на покана за съставянето му и без предоставяне на реална възможност
на нарушителя лично да присъства при съставяне на акта съставлява съществено
процесуално нарушение – така Решение №
2145 от 25.10.2018 г. по к.а.н.д. № 1834/2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1698 от 24.07.2018
г. по к.а.н.д. № 1150/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 914 от 23.04.2018 г. по к.а.н.д. №
232/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 319 от 15.02.2018 г. по к.а.н.д. № 3443/2017 г. на Административен
съд – Пловдив; Решение № 554 от
12.03.2018 г. по к.а.н.д. № 37/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1065 от 19.06.2017 г. по к.а.н.д.
№ 1046/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 290 от 27.02.2017 г. по к.а.н.д. № 2911/2016 г. на
Административен съд – Пловдив.
Ненадлежната покана за съставяне на АУАН
ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на производство. С последващото връчване на АУАН допуснатото нарушение не се санира, доколкото призоваването за съставяне на АУАН и
връчването на АУАН за запознаване са две отделни действия, които обслужват два различни
интереса на привлеченото към отговорност лице. Връчването на АУАН е гаранция,
че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение. Личното присъствие
е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си
присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на
мястото и във времето, посочени в него, от лицето, което се твърди да го е
издало, и в присъствието на лицата, посочени като свидетели. Предвид установените
по делото вписвания на различни дати на съставянето на акта, то неоправданото
лишаване на жалбоподателя от възможността му да започне да се защитава от
първия възможен момент като присъства при съставянето на акта, се явява
съществено нарушение на правото му на защита.
Съставянето на АУАН е първият формален
акт, с който се поставя началото на административнонаказателния
процес и нарушенията при неговото съставяне опорочават процеса до степен да
обуславят отмяната на наказателното постановление, дори последващите
действия да са надлежно извършени. В този смисъл Решение № 933 от 05.06.2017 г. по к.а.н.д. № 978/2017 г. на Административен
съд – Пловдив; Решение № 1228 от
11.07.2017 г. по к.а.н.д. № 1182/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1355 от 03.07.2015 г. по к.а.н.д.
№ 1148/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 874 от 18.04.2012 г. по к.а.н.д. № 404/2012 г. на
Административен съд – Пловдив. Предвид констатираното, че в процесния случай покана за явяване за съставяне на АУАН изобщо не е била изпращана преди датата
на неговото съставяне, то НП следва да се отмени и на това самостоятелно основание.
По тези съображения съдът приема, че макар по делото
да се установява да е извършено административно нарушение от жалбоподателя, то
атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени и
неотстраними процесуални нарушения, поради което е незаконосъобразно и трябва
да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само
на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 100 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за
правна защита и съдействие е удостоверено възнаграждението да е заплатено в
брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към
тази на чл. 143, ал. 1 АПК, гласяща, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане
на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Съгласно
чл. 8, ал. 2 от ЗГВ самата ГД „ГВА“ е юридическо лице, поради което разноските
следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 45-07-5/19.02.2020
г., издадено от С. Г. Л. – *** на **** „***“, с което на А.Г.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 143, ал. 4, т. 2 от Закона за гражданското
въздухоплаване е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение по т. 1.2.3.4 от приложение 1. сигурност на
летищата на Регламент за изпълнение (ЕС)2015/1998 на Комисията от 5 ноември
2015 година за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни
стандарти за сигурност във въздухоплаването.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАЖДАНСКА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на А.Г.Д.,
ЕГН: ********** сумата от 100 (сто) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.