Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18.01.2021
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На единадесети
януари 2021 година
В публично съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир
Петков
ЧЛЕНОВЕ: Милен Стойчев
Бисера Максимова
Секретар Анатолия Атанасова
като разгледа
докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 294 по
описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260096 от 25.09.2020 година, постановено по гр. д.
2122/2019 година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е отхвърлил
предявения от К.К.Д. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, ххх, вх. Б, ет. 7, ап. 20 против
С.В.С. с ЕГН ********** ***, иск за разваляне на алеаторен договор,
обективиран в НА № 52, т. 8, дело №
2000/1993 г. по описа на РСТ, с който ищцата прехвърля на ответницата
собствеността върху жилище, представляващо апартамент с адм. адрес в
гр.Търговище, ххх, вх. Б, ет. 7, ап. 20, с площ от 43,40 кв.м., ведно с избено
помещение № 20 с полезна площ от 2,54 кв.м. и с 0,99% ид.ч. от общите части и
от правото на строеж, (който имот е отразен в КК на гр.Търговище като имот с
идентификатор 73626.508.24.2.20, с площ от 43,40 кв.м., построен в сграда с ид.
73626.508.24.2, разположена в поземлен имот с ид. 73626.508.24, при съседи: на
същия етаж - 73626.508.24.2.21, 73626.508.24.2.19; под обекта -
73626.508.24.2.17; над обекта - 73626.508.24.2.23), срещу изплатени от
приобретателката 17 000 лв. при придобиване на собствеността на имота от ищцата
за сумата от 61 210 лв. и срещу задължението на ответницата да се грижи за
прехвърлителката, да я издържа, ако това е необходимо, да я гледа и да й
осигури нормален живот, какъвто е водила и досега и докато е жива, при запазено
пожизнено право на ползване на имота от ищцата, като неоснователен, на осн. чл.
87, ал. 3 от ЗЗД. Присъдени са разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от К.К.Д. с ЕГН **********
***, действаща чрез пълномощника си адв. Н.Ф. *** със съдебен адрес ***, офис
3, срещу посоченото по-горе съдебно решение, в която се излага основно
следното:
От показанията на свидетелите се
установява, а и в отговора на ответницата същата признава че последните 3-4
години отношенията между страните по делото са влошени и не контактуват помежду
си. Съдът не кредитира показанията на св.
ЕМ, тъй като нейните показания се базирали на казаното й от ищцата, но тази
свидетелка е без родствени връзки и е съседка на страните по делото, тъй като
двете страни живеят в един блок в съседни входове. Установено е по делото, че
ищцата има заболявания, вкл. Хронични,
които изискват лечение постоянно. Установено е по делото,че ищцата е взела
ключа от жилището си от дъщеря си, като съдът приема,че ищцата е ограничила
достъпа на ответницата до жилището си. И че не се нуждае от издръжка, а що се
отнася до поетото задължение за полагане на грижи то това задължение може да се изпълнява само в натура
и то е погасено, тъй като не е възможно да се изпълнява от ответницата.
Ищцата е предоставила жилището си на дъщеря
си срещу задължение за издръжка и грижи. Ищцата е на 65 години , но не е
пенсионерка още, тъй като няма необходимия стаж за пенсия. Предвид влошените
отношения между страните по делото тя трябва да се препитава и да си плаща
сметките, и да си купува и лекарства, което налага от време на време да ходи и
работи в чужбина, тъй като ответницата не полага грижи за нея, нито й плаща
издръжка за разходите й и нуждите й. Тя е със заболявания, и съответно
трябва адекватно лечение за това. Тоест
ищцата се нуждае от издръжка, тъй като няма редовен доход, от който да
преживява всеки месец. А ответницата след момента на скарването им, не
контактува по никакъв начин с ищцата.
По изложените съображения се моли за отмяна
на атакуваното решение.
Постъпил е отговор на подадената въззивна
жалба от Д.П.,***, пълномощник на С.В.С., ответник по гр. д. № 2122/2019 г. по
описа на Районен съд-град Търговище, в който отговор се акцентира на следното:
Решението на РСТ е постановено при
изключително подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Същото
е изключително подробно мотивирано и обосновано, като съдът е прецизирал и
анализирал всяко едно доказателство по делото и е достигнал до единствено
възможния и правилен същевременно отговор в своя съдебен акт. Не отговаря на
обективната истина и на събраните по делото доказателства твърдяното във
въззивната жалба; в същата е направен опит за превратно тълкуване на
доказателствата, и то изключително в полза на ищцата по делото. Счита, че съдът
правилно и законосъобразно е приел, че не е налице неизпълнение на алеаторния
договор от страна на доверителката му.
Моли за потвърждаване на обжалваното
съдебно решение.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивницата се
представлява от адвокат Н.Ф.–***, която
поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответната страна се
представлява от адвокат Д.П. ***, който моли съда да потвърди обжалвания
съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена
в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените
в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Фактите по спора са в следната насока:
С НА за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 52, т. 8, дело № 2000/1993 г. по описа на
РСТ се установява, че ищцата е прехвърлила на ответницата собствеността върху
жилище, представляващо апартамент с адм. адрес в гр. Търговище, ххх, вх. Б, ет.
7, ап. 20, с площ от 43,40 кв.м., ведно с избено помещение № 20 с полезна площ
от 2,54 кв.м. и с 0,99% ид.ч. от общите части и от правото на строеж, срещу
изплатени от приобретателката 17 000 лв. при придобиване на собствеността на
имота от ищцата за сумата от 61 210 лв. и срещу задължението на ответницата да
се грижи за прехвърлителката, да я издържа, ако това е необходимо, да я гледа и
да й осигури нормален живот, какъвто е водила и досега и докато е жива, при
запазено пожизнено право на ползване на имота от ищцата.
Приложения по делото нотариален акт
отразява смисълът и съдържанието на сключения между страните през 1993 година
договор. Тълкувайки този договор съгласно чл.20а от ЗЗД, настоящият въззивен състав
приема следното:
Съгласно текста, отразен в нотариалния акт,
апартаментът е закупен от ищцата от общината по реда на НДИ /виж т.1 от
приложените документи/ за сумата от 61210 лева като част от тази сума в размер
на 17000 лева е била притежание на ответницата. Вместо ищцата да връща на
ответницата сумата от 17000 лева, страните са се споразумяли, че ответницата ще
придобие в собственост срещу дълга на ответницата част от жилището, съответна
на размера на вложените от ответницата 17000 лева, съотнесени към стойността на
цялото жилище. Предвид тази договорка между страните по силата на приложения
нотариален акт, ответницата е придобила собствеността върху процесното жилище в
17000/61210 идеални части по силата на замяна на
дълг срещу собственост, а останалите 44210/61210
идеални части са придобити от ответницата по силата на договор за издръжка и
гледане. Ето защо съдът приема, че следва да обсъжда дали са налице
предпоставките за разваляне на договора за издръжка и гледане само по отношение
на придобитите въз основа на този договор 44210/61210 идеални части от
процесния имот.
Към момента на правната сделка
прехвърлителката е била на 38 години, а приобретателката - на 21 години и
съвсем нормално е в нотариалния акт да бъде отбелязано, че ответницата поема
задължение при необходимост да полага грижи и издържа майка си. Това не
означава, че договорът за издръжка и гледане е сключен под условие в смисъла,
който правото влага в този термин, и че
всеки път следва да се изследва дали ищцата има необходимост от грижи и
гледане, за да се прецени дали ответницата е изправна страна по договора.
Задължението за издръжка и гледане възниква веднага по силата на сключения
договор и следва да се изпълнява непрекъснато и ежедневно според нуждите в
даден момент на прехвърлителя. Това, че последният може да работи и да има свои
доходи, не означава, че приобретателят в такава ситуация няма задължения по
договора.
В конкретния случай, поставен на
разглеждане пред настоящия съд, се установява, че страните са майка и дъщеря.
Ищцата е вече на 65 години, която възраст се счита вече за уязвима, доколкото с
увеличаване на възрастта обичайно намалява физическата активност и възможности
на човек от тази възрастова група да се грижи безпроблемно сам за себе си.
Ищцата има редица заболявания, които изискват лечение и подходяща терапия. По
делото е представена медицинска документация от ищцата, като от Епикриза №
3214/2016 г. се установява, че ищцата страда от хронични заболявания - ГЕРБ,
Плъзгаща се диафрагмална херния АХ III, а от медицинска бележка от 19.11.2019 г.
се установява, че ищцата е диагностицирана още и с ХОББ, хипотиреоидизъм и
увреждане на междупрешленни дискове в поясния отдел. Представена е и рецептурна книжка на хронично болния, от
която е видно, че за хроничните заболявания на ищцата е назначена терапия
Ищцата, поради липса на достатъчно трудов
стаж, не е пенсионер. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че
тя е работила и работи в Гърция през повечето време на годината като гледа
възрастни хора. Когато е в България основните й потребности са били най-вече в
осигуряване на дърва за зимния сезон и за закупуване на лекарства.
Не е спорно, че през последните три-четири
години отношенията между майка и дъщеря са се влошили.Как, защо и по чия причина
са се влошили тези отношения е без значение в случая, доколкото ответницата е
поела задължение за грижи към майка си, които тя би могла да осъществява и без
да изразява любов към нея. Но грижите са дължими, за да бъде ответницата изправна
страна по договора. Ако прехвърлителката не оказва съдействие в качеството си
на кредитор по договора, то приобретателката, за да бъде изправна страна по
договора, би следвало да иска задължението й за грижи да се трансформира в
парично, което да заплаща регулярно на майка си.
По делото се установява, макар чрез доста
оскъдни свидетелски показания, че ответницата през последните години не е
полагала адекватни грижи за майка си така, както договорът я задължава. На пръв
поглед може да се приеме, че отказът на ответницата да се погрижи за дървата за
отопление на майка си, дори само да намери начин някой да ги складира в мазето
или да ги в качи до апартамента, е твърде маловажен случай на неизпълнение на
задължението по договора. Съдът обаче приема, че всеки човек сам определя
приоритетите си, а осигуряването на дърва за зимния сезон чрез складирането им
на подходящо място, е било важен въпрос за битието на ищцата. Ответницата не е
намерила начин да разреши този въпрос по начин, че майка й да не търси чужди
хора да й помагат за дървата. Както и да й купуват лекарства. Без значение е
здравословното състояние на съпруга на ответницата. Същият не е страна по
договора. Ответницата е тази, която лично или чрез помощ от трети лица, би
следвало да се грижи за майка си.
Показанията
на разпитаните по делото свидетели установяват факта на неизпълнение на
договора, сключен между страните.
Свидетелката
Е.Х.: „Преди 5-6 години К. започна да се
връща от Гърция болна и се прибира в България, за да се лекува тук. Като се
прибере К. ми е казвала, че С. не ѝ обръща внимание. Дори съм чувала, когато К. е искала С. да ѝ купи дърва, тя да ѝ отговоря: „Ти малка ли си?“. Откакто им се влошиха отношенията със С. и тя не ѝ купува дърва, К. е ходила с мъжа на Г. (друг свидетел) и с Д. (съседка), да си купува
дърва и въглища…. К. по-миналата година дойде болна и без пари и аз ѝ дадох пари да се върне да работи.
Свидетелката Г.Я.: „От 2012 година не съм виждала С. да идва при К.. Помощ на К. оказват Д.
(съседка), която ѝ купува
лекарства, а
за въглища и
дърва всяка година
К. на мен
се моли –
да кажа на мъжа ми да ѝ купим дърва и да ѝ ги пренесем, но мъжът ми отказва, защото
трябва той да ги носи от колата до мазата. Тя идва на физиотерапия за около 10-тина дни и докато е тук, моят мъж я
кара с колата – такава услуга сме ѝ правили. Един път ми иска 100 лева, но аз нямах и не съм ѝ давала.“
Свидетелят К.С., посочен от ответницата: „Отношенията
им се влошиха заради това, че К. все иска на нейната да става, а С. ѝ се явява като опонент. Откакто са
скарани, С. и
В. не са
ходили в жилището
на К. изобщо.“
Анализът на тези свидетелски
показания ясно показва, че през последните години ответницата не е полагала
грижи за майка си в нарушение на поетото с договора задължение. Дори
ответницата да не е контактувала с майка си по причини на поведението на
последната, то тя е следвало да поиска задължението й за издръжка и гледане да
се трансформира в парично и би била изправна страна по договора, ако
изпълняваше редовно това парично задължение.
В обобщение съдът приема, че
искът е неоснователен по отношение на 17000/61210 идеални части от процесния
имот, тъй като ответницата се явява собственик на този имот по силата на друг
придобивен способ, а не по силата на договора за издръжка и гледане. Ответницата
е придобила срещу задължение за издръжка и гледане 44210/61210 идеални части от
имота по силата на договора, чието разваля се претендира от ищцата. Съдът приема,
че ответницата е неизправна страна по този договор, защото в последните 3-4
години не е изпълнявала изобщо задълженията си по него, поради което същият
следва да бъде развален за тези идеални части.
Решението на ТРС следва да се отмени частично
като се постанови ново по съществото на спора и се уважи предявеният иск за
разваляне на договора само за 44210/61210 идеални части от имота, като се
потвърди в останалата му част.
По разноските: Искът е частично основателен
и разноските следва да се присъдят на страните съобразно изхода от спора. В
първа инстанция ищцата е направила разноски в размер на 776.18 лева, а
ответницата – 800 лева. Искът е основателен за 72.22% и неоснователен – за
27.78%. Ищцата има право на разноски в размер на 560.56 лева, а ответницата –
на 222.24 лева. За втора инстанция ищцата е направила разноски в размер на
57.36 лева и съобразно частичната основателност на въззивната жалба има право
да й се присъдят разноски в размер на 41.43 лева. И двете страни не представят
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
При това положение ищцата има право на разноски общо в производството в размер
на 601.99 лева, а ответницата – на 222.24 лева. Съдът служебно прилага
компенсация на разноските, поради което ответницата следва да заплати на ищцата
сумата от 379,75 лева.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271
от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№260096 от 25.09.2020 година,
постановено по гр. д. 2122/2019 година по описа на Районен съд - Търговище, с
което съдът е отхвърлил предявения от К.К.Д. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ххх,
вх. Б, ет. 7, ап. 20 против С.В.С. с ЕГН
********** ***, иск за разваляне на алеаторен договор, обективиран в НА № 52, т. 8, дело № 2000/1993 г. по описа
на РСТ, с който ищцата прехвърля на ответницата собствеността върху жилище,
представляващо апартамент с адм. адрес в гр.Търговище, ххх, вх. Б, ет. 7, ап.
20, с площ от 43,40 кв.м., ведно с избено помещение № 20 с полезна площ от 2,54
кв.м. и с 0,99% ид.ч. от общите части и от правото на строеж, (който имот е
отразен в КК на гр.Търговище като имот с идентификатор 73626.508.24.2.20, с
площ от 43,40 кв.м., построен в сграда с ид. 73626.508.24.2, разположена в
поземлен имот с ид. 73626.508.24, при съседи: на същия етаж -
73626.508.24.2.21, 73626.508.24.2.19; под обекта - 73626.508.24.2.17; над
обекта - 73626.508.24.2.23), срещу изплатени от приобретателката 17 000 лв. при
придобиване на собствеността на имота от ищцата за сумата от 61 210 лв. и срещу
задължението на ответницата да се грижи за прехвърлителката, да я издържа, ако
това е необходимо, да я гледа и да й осигури нормален живот, какъвто е водила и
досега и докато е жива, при запазено пожизнено право на ползване на имота от
ищцата, САМО за 44210/61210 идеални
части от този имот, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ сключения между К.К.Д.
с ЕГН ********** от гр.Търговище, ххх, вх. Б, ет. 7, ап. 20 и С.В.С. с ЕГН **********
***, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в НА № 52, т. 8,
дело № 2000/1993 г. по описа на РСТ, с който ищцата прехвърля на ответницата
собствеността върху жилище, представляващо апартамент с адм. адрес в
гр.Търговище, ххх, вх. Б, ет. 7, ап. 20, с площ от 43,40 кв.м., ведно с избено
помещение № 20 с полезна площ от 2,54 кв.м. и с 0,99% ид.ч. от общите части и
от правото на строеж, (който имот е отразен в КК на гр.Търговище като имот с
идентификатор 73626.508.24.2.20, с площ от 43,40 кв.м., построен в сграда с ид.
73626.508.24.2, разположена в поземлен имот с ид. 73626.508.24, при съседи: на
същия етаж - 73626.508.24.2.21, 73626.508.24.2.19; под обекта -
73626.508.24.2.17; над обекта - 73626.508.24.2.23), срещу изплатени от
приобретателката 17 000 лв. при придобиване на собствеността на имота от ищцата
за сумата от 61 210 лв. и срещу задължението на ответницата да се грижи за
прехвърлителката, да я издържа, ако това е необходимо, да я гледа и да й
осигури нормален живот, какъвто е водила и досега и докато е жива, при запазено
пожизнено право на ползване на имота от прехвърлителката, САМО по отношение на 44210/61210 /четиридесет и четири хиляди двеста и
десет върху шестдесет и една хиляди двеста и десет/ идеални части от описания
имот, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№260096 от 25.09.2020 година,
постановено по гр. д. 2122/2019 година по описа на Районен съд – Търговище, в
останалата му част за разваляне на договора по отношение на 17000/61210 идеални
части от имота.
ОТМЕНЯ Решение №260096 от 25.09.2020 година,
постановено по гр. д. 2122/2019 година по описа на Районен съд - Търговище, с
което съдът е осъдил К.К.Д. с ЕГН **********
от гр.Търговище, ххх, вх. Б, ет. 7, ап. 20 да заплати на С.В.С. с ЕГН **********
***, разноските по делото в размер на
800 лв., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА С.В.С. с ЕГН **********
*** да заплати на К.К.Д. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ххх, вх. Б, ет. 7,
ап. 20, направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 379,75
лева съобразно уважената част на иска и след приложена служебно компенсация.
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС –
София само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.