№ 935
гр. Разград, 20.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично при закрити врати заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Частно
наказателно дело № 20213330200736 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:16 часа се явиха:
МАЛОЛЕТНИЯТ Е.. АЙХ. Е.. се явява заедно с баща си АЙХ. Е.. С. и адв. М.М., в
качество му на лице, което защитава неговите права и законови интереси и в повереното
възпитателно производство.
ЗА МЕСТНАТА КОМИСИЯ ЗА БППМН -Разград се явява председателят на състава,
постановил решението за възлагане на възпитателна мярка, адв. И..
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТИ.
СЪДЪТ докладва постъпилата жалба от АЙХ. Е.. С., в качеството му на родител и
законен представител на Е.. АЙХ. Е.., чрез повереник адв. М.М., против Решение №31 от
25.11.2021 г. на местната Комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните - гр. Разград, Възпитателно дело №31 от 2021 г. по описаната книга на
комисията, с което на малолетния Е.. АЙХ. Е.. е наложена възпитателна мярка по чл.13,
ал.1, т.5 от Закона.. Надзор, обществен възпитател за срок от три месеца. В жалбата се
сочи, че детето се отглежда в семейна среда. Наложената мярка е несъобразена с
нарушението и целите на наказанието. Липсват мотиви защо е наложена тази мярка. Счита,
че не са били спазени разпоредбите на чл.16, ал.6 от Закона, тъй като родителите не са били
запознати с доклада на член на комисията, нито доклада по чл. 21, ал.1, т.15 от Закона за
закрила на детето. Решението на комисията е постановено в нарушение на чл.21, ал.1 от
1
Закона с борбата за противообществените прояви. Определена е една-единствена
възпитателна мярка, като липсва комплексен подход при решаване на възпитателното дело.
Счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено, като
неправилно, а наложената мярка да бъде заменена с възпитателна мярка по чл.13, ал.1 т.1,
т.2, т.3 и т.4 от Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните.
АДВ. М.: Поддържаме жалбата с представеното писмено доказателство, както и
възпитателното дело. Няма да сочим други доказателства.
РОДИТЕЛЯТ А.Е.: Явих се на възпитателното дело, понеже бях призован. Тръгнаха
да ме запознават Комисията, за което съм им благодарен, започнаха да ме запознават с
докладна записка на служителя на Районно управление – Разград, който е изготвил
докладната за случая и е предложил да бъде образувано и възпитателно дело. Въпросът ми
там беше: Кой е решил? И защо Комисията си има пълно право да реши дали да образува
възпитателно дело, или не? То е ясно, че полицията ще предложат да се образува
възпитателно дело. Институциите, държавата, която трябва да помогне на такива с
изключение на прокуратурата, защото се съобразяват със съда изцяло да се вживяват в
предлагане на по-строги мерки и санкции срещу дадено лице, което не води до желание на
превантивни мерки. Тогава им казах, че не е нужно да ме запознават с докладната на
полицейския служител и с други материали. С Доклада на комисията не бях запознат, не ми
беше предложено и да се запозная с този доклад, което впоследствие на убеждението, че
този доклад не е изготвен, вече може да е там, но според мене е изготвен по стар. Лично
мое мнение не набеждавам. Синът ми февруари месец се яви на такова възпитателно дело, с
което пак не бях съгласен. Тогава огледах закона. Не бях съгласен, понеже нямаше
физическо съприкосновение тогава. Някакво дете нагрубявала него и негов приятел и те го
подгонили без да са го настигали и без да е имало някакво физическо, но тогава следва, че
не трябва да го обжалвам това нещо, защото нека малолетният, в случая синът, ми въпреки
че съм принуден постоянно да застана зад него. Нека да разбере силата на държавните
институции, да разбере, че всяко нещо си има граници. Само за това разбрах, че има
възпитателно дело, за което се учудих. Нека да мине през тази процедура, да види какво, е
що е, освен санкции и поощрения на родителите си, има и други органи, които следят за
неговото поведение. Мина всичко с предупреждение и така нататък . Този път най-
вероятно е имало някакво съприкосновение, стигам до този извод. Разговарял съм с него,
лишил съм го от интернет и други домашни средства и така нататък. Предприел съм
действия. Накарал съм съпругата ми не за друго, съпругата ми да се срещне с бащата на
това дете, което се жалва и да се извини заедно с детето, не защото аз не мога да се извиня,
понеже мъж с мъж, по друг начин, той ще ме възприеме като заплаха и ще ме нападне.
Затова накарах нея, тя да се извини на родителя на това дете. На възпитателното дело
нямаше родители на другото дете. Допълнително щях да се извиня. Съпругата ми е
разговаряла с господина. Кой е казал, че той пак не е предприел, но трябва, че не е било това
начинът, че трябва да се стопират тези неща още в самото начало, за да не се промени
2
поведението на това дете при оформянето му като личност. Доста интелигентен е бил
господинът и е приел извиненията. Казал даже мога да ви съдя и по частен път, но да си го
избегна. Нека вашият син да разбере, че не се случват по този начин нещата, те са някакви
отношения, които не следвало да приключат по този начин - блъскане ли било, обиждане и
така нататък. Това е било. Синът ми се обади да се извини на това момче след това поне
два пъти, ако са се срещали с това момче и са разговаряли пак му се е извинявало и все едно
нищо не се е случило. Деца са, продължават да си играят. Като съм запознат порока на
дадените институции, това е друг въпрос. Считаме, че мярката е прекалено тежка. Тези
срещи не мисля, че ще постигнат ефекта. Бих предприел такива срещи с психолог. Не съм,
но бих предприел. Бих предприел. Провеждам постоянни разговори с класния ръководител,
за да предприемем съвместни такива действия по урегулиране, така да се каже, тя е много
силна дума на действията. Това е моето становище. Две неща ми бяха предложени-
периодични срещи с психолог тогава им казах, че тези периодични срещи с психолог, по-
скоро говорим за периодични задължителни. Не аз да го занеса ще го направя да го занеса и
да проведат срещи с психолог и той, ако прецени, психологът, специалистът, като прецени
да каже да има нужда. Психологът да ми предложи. Специалистът да каже. Да, срещнах се,
разговарях с него, но не е достатъчно, имам нужда от друга среща. Това е едно, а пък
задължителни периодични срещи с психолог, не го одобрих. Ясно съм казал, надявам се да
е протоколирано, че задължителните периодични срещи биха му навредили на психиката,
отколкото да му помогнат по някакъв начин. Той се чувства различен от другите, ще се
чувства прокажен и така нататък, защото е задължително. Второто, което ми беше
предложено е да му се проведат беседи с разясняване на законодателни разпоредби.
Законодател каква консултация на 12-годишно момче. Наказателния кодекс мога да му
разясня някои неща. Аз мога да му разясня някои членове от Наказателния кодекс от Закона
за закрила на детето и така нататък, но не е ли прекалено малко от това дете да го обсипем с
информация за големи? Даже в някои случаи и големи не могат да възприемат тази
информация и затова ги отказах тези приложения, точно заради това ги отказах. И излязох
навънка и ми сервираха решението, с което се запознахме. Уважавам го и виждам напук,
комисията е решила напук по-тежкото, пета точка. Вече, въпреки че са ми предложили по-
леките, по началните точки, там не мога да се сетя. Те и мен наказаха по този начин. Тези
неща са му ясни. Аз съм си преценил за мене си, но мисля, че е много тежка мярката, която
е наложена от комисията. Тежка е мярката, предвид цялата картина. Опитвам се да я видя,
да я погледна картината с всичките й нюанси без да съм пристрастен. Опитвам се не от
страната на родител, а просто да видя цялата картина. Лично съм получил уведомлението.
Оставен ми е един лист. Уведомен съм по надлежния ред. Това за предварителното не го
знаех. С това не съм запознат. Уведомление, едно листче ми е дадено, където се разписах,
че съм викан на възпитателно дело. Знам, че мога да бъда запознат, както е и редно,
съгласно закона на Република България, но не знаех, че предварително мога да отида да се
запозная.
АДВ. И.: Връчена ми е жалбата, запозната съм с нея. Считам я изцяло неоснователна,
но по-нататък по същество ще изложа съображенията, когато ми дадете възможност за това.
3
АДВ. М.: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на малолетния Е.. АЙХ. Е.., като изведе
останалите от съдебната зала.
ДЕТЕТО Е.Е.: Казвам се Е.. Не съм идвал с училището тук. Аз съм в шести клас „б“
клас в училище „Васил Левски“ в град Разград. Зная, че съм в Съдебната зала, че съм в
съда. Зная защо съм тук. Ще кажа. Ние бяхме на рожден ден на един мой приятел, Н..
Там бяхме с И. А., един Н.й, А., Т. и А.. Всички тези деца ги познавам. Те не са от моя
клас, от моето училище са. А.с не е от моето училище, не знам от кое. Ние отидохме на
рождения ден на моя приятел Н. и като разбрах, че този А.с ще идва, мислих да си тръгна,
но от уважение към рожденика, защото там се бяхме скарали за нещо и той ми беше
развалил тротинетката. С А.с сме се срещали на скейт-парка и той беше ми развалил, аз не
заради това. Просто, нищо нямаше да му правя. Просто го виках да видим какъв е
проблемът. Ние още отдавна имахме търкания с него и още отдавна се скарахме за
тротинетката. Ние го викахме един месец и нещо, за да дойде да види какъв е проблемът,
ама той никога не идваше. Ние отидохме на мястото, където той ни казваше да отидем да се
срещнем и после ми звънеше и ми казваше, че няма да дойде и така месец и половина, после
на рождения ден, а аз му натяквах през целия рожден ден за това, че ми е счупил
тротинетката и защо не е дошъл. И като излязохме от рождения ден, също му натяквах и той
ме бутна и ми каза: „Спри се“. То не беше точно като бутане, като удряне беше и аз му
бутнах лицето. Кървища не знам откъде са дошли, разтърваха ни приятелите. Аз не съм го
ударил, аз го бутнах по лицето с ръка. Не знам ударил ли съм го. Не съм постъпил
правилно. Не трябваше да постъпвам така. Тъкмо бях купил тротинетката и беше чисто
нова и ме беше яд за тротинетката. С А.с бяхме в добри отношения в началото, като се
срещнахме, но после след случая с тротинетката си развалихме отношенията. След това не
съм разговарял с А.с, само се извиних няколко пъти и не съм общувал с него, ама съм го
виждал на скейт-парка. Той не е от моето училище, мисля, че е от училище „Икономов“, ама
не съм сигурен. Той е в шести клас. С мама и с тати съм разговарял за случилото се.
Наложиха ми наказания. Спряха ми интернета. Говорихме си и им казах, че няма да се
повтори. Не, само по причини например да ми развали нещо и да те обиждам, не
обиждането, не. За обиждането няма да го ударя, за обиждането само с думи. Ще го обидя
и аз. Това не е хубаво, ама за да не остана назаде, той като ме обиди и ми е много гадно аз
да не му кажа нищо и затова и аз казвам. Защото, после ще ти кажат страхливец и така
нататък. Ако някой ме удари, тогава мога да отвърна. Мислил съм как да ги избегна, за да
не се случват тези неща. След тази случка с А.с, след това не ми се е случвало. По този
случай не съм ходил при психолога при госпожа К.. За друго съм ходил. То беше много
отдавна, декември месец мисля, че беше преди 1 година, подгонихме един, защото той ни
наплюл, ама не сме го удряли нищо не сме му правили. Само веднъж разговаряхме с
госпожа К.. Този разговор ми помогна. Каза ми как съм можел да го избегна да не се
случва. Това, което тя ми каза, можеше да го приложа и със случая с А.с, ама просто.
Можех да го избегна с това, което тя ми каза. Извиних му се на А.с затова.
4
АДВ. М.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. И.: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ приобщи към материалите по делото приложените преписки, изискани от
МКБППМН-Разград.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, моля, да постановите решение, с което
отмените постановения акт, решение на местната Комисия за борба с обществено.. И
непълнолетни - град Разград, като приемете, че същото е неправилно не процесуално
незаконосъобразно да отмените наложената мярка по чл.13, ал. 1, т.5 от този закон и
приемете, че с оглед постигане на целите на закона за борба с противообществени прояви
на непълнолетни и малолетни и конкретните данни по възпитателното дело, следва да се
наложат други подходящи такива, а именно възпитателни мерки по чл.13, ал.1 от т.1 до т.4
с посочване на конкретни прояви и форми, които родителите трябва да положат спрямо
детето, респективно да приемете, че те са правили консултации с психолог, с оглед
коригиране на поведението му. Считам, че така наложената единствена мярка, поставена
под възпитателна няма да постигне целите напълно, респективно няма да повлияе
благотворно на психиката на детето. Подобни съображения сме изложили пред
депозираната жалба и поддържаме в съдебно заседание. Считам, разбира се, че е взета и
следва да бъдат включени мерки и следва да положат усилия за коригиране поведението на
детето като не намирам, обаче, че наложената възпитателна мярка, освен, неблагоприятна с
оглед възпитанието израстването на детето ще накърни връзката между родители и по-
конкретно с доверието на детето към родителите, което не следва да бъде допускано. Аз
разбирам, че функциите на тази комисия са определени от законодателството, а тя е
призвана да коригира противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, но считам,
че правните комуникации, включително, остаряла и налагането само на тази единствена
мярка не би могло да доведе до семейните със закона превантивни възпитателни действия
върху малолетните и непълнолетните, ето защо, аз Ви моля да отмените жалбата със
собствените последици, като намирам, че налагането на конкретни мерки би способствало
за коригиране поведението на детето.
БАЩАТА А.С.: Аз ви казах каквото имам. Съдът е мъдър, той оставям да реши. Ще
се съобразя изцяло с решението на Съда.
АДВ. И.: Уважаема госпожо Съдия, аз считам жалбата за неоснователна Ще си
позволя да изложа съображенията си в този смисъл. На първо място, в жалбата се излагат
доводи и че детето не расте в среда, че родителите му полагат необходимите грижи за
неговото възпитание и отглеждане. Тези обстоятелства изобщо не са били сходни, те са
отчетени от комисията, взети са предвид възпитателната мярка и най-вече при определяне
5
на нейния срок, който е определен като тримесечен, като Законът позволява възпитателната
мярка да бъде налагана за срок до една година, то е отчитането на възпитателния капацитет
на родителите е взето предвид при определяне срока на мярката, която е наложена. На
второ място, бих определила като интересно становището, изложено в жалбата, че
наложената мярка не е съобразена, в следствие на наказанието да се поправи и превъзпита
нарушителят, като считам такова оплакване за абсурдно, защото Комисията за борба с
противообществените прояви на малолетни и непълнолетни не е съд. Тя не налага
наказание, комисията налага възпитателни мерки и целта на възпитателните мерки е
посочена в член 49а, т.2 от допълнителните разпоредби на Закона. Възпитателните мерки се
налагат с цел преодоляване поведението, изразяване на бъдещи нарушения и интеграция в
обществото. Що се касае до твърдението в жалбата, че наложената възпитателна мярка
щяла да доведе до унижаване авторитета на родителите, като намирам това неотносимо към
предмета на спора, но ще си позволя като педагог, какъвто съм преди да бъда юрист за една
ранна форма дейност, затова че на децата само родителите им са ангажирани с възпитанието
им и с променянето им като личности. Такава институция например е училището. Такава
институция е Комисията с борба за противообществени прояви на малолетни непълнолетни,
която освен налагане на възпитателни мерки, провежда и широка дейност с превенция на
противообществени прояви, колкото и да не сме съгласни с това. Отдавна е известно, че
родителският авторитет се гради във времето и е функция множество и различни фактори,
именно затова ще си позволя да изразя становище, че до унижаване на родителския
капацитет, авторитет, може да доведе най-вече поведение на родителите към проявите на
децата, когато родителите не ги уважават и това не помага за осъзнаване от страна на детето,
когато има някакво отклонение. В този смисъл, комисията направи впечатление на
възпитателното дело, че родителят, в случая бащата изрази становище, че се касае за
битовизми и че не се е случвало кой знае какво. Какво стана в жалбата? Въпросът е защо
точно мярката по точка 5 е наложена? Счита се, че тя е прекалено тежка, прекалено строга, а
не защо по точка 3, а именно, задължение да участва в консултации. Както вече имах
възможност да отбележа, бащата бе изслушан за това коя възпитателна мярка той счита
подходяща за детето си като детето беше отстранено от залата, където се гледа
възпитателното дело и както вече имах възможност да кажа, бащата каза, че консултациите
с психолог биха навредили на детето. Ние се съобразихме с това негово мнение и това е
една от причините да не бъде наложена изпитателната мярка. Що се касае до другите, по
т.1 за предаване на родителите за по-строги ангажиращи грижи, такава вече на детето е
налагана по първото възпитателно дело. Сега стигаме до момента защо точно мярката по
точка 5 е наложена. Първо, тя е втора мярка, втора проява в рамките на няколко месеца и
ако видите докладната записка по първото възпитателно дело, което е проведено ще видите,
че се касае не за налагания, за събаряне на другото дете на земята и ритници и удари с
юмруци, които са му нанесени, включително и от възрастен свидетел на инцидента, който се
е случил жалба на пострадалия родител. Казахме, че това е втора проява в рамките на
няколко месеца тази втора проява, както първата е свързана с физически удари, които са
нанесени на друго дете, тоест налице е едно поведение, което ние определихме като
6
агресивно. Между другото, сега ще направя една отметка в характеристиката, която е
представена от училищния психолог Стела К. по това възпитателно дело, за което говоря в
момента. Заключението на психолога е че с момчето трябва да се работи за овладяване на
гнева и формиране на умения за самоконтрол. Друго, което ми се ще да ви кажа, че през
последните години комисията отчита, че проявите на агресивно поведение с малолетните и
непълнолетните с предпочитане на стиловете юмручни форми за решаване на конфликти, е
сериозен проблем и противообществена проява, която е първа по статистика след
противообществените прояви на извършване от малолетни и непълнолетни. На следващо
място, обществените възпитатели според закона, имат за задача да окажат помощ на
родителите, или лицата, които ги заместват, поправянето и превъзпитанието на малолетните
и непълнолетните, тоест, касае се за една специализирана помощ, която не изключва
приказките в тази посока. Още повече, че законът изрично е регламентирал, че
определянето на обществено-възпитателната мярка, във връзка с възпитанието на
малолетните непълнолетните и отговорността за тяхното поведение . На последно място,
обществените възпитатели по закон задължително са педагози. Такива са обществените
възпитатели, които работят на комисията в град Разград. Поставя се въпросът: „Защо били
толкова кратки мотивите?“. Съгласно член 21, ал.2, комисията е длъжна веднага след
разглеждане на възпитателното дело, да връчи решение, което е изготвено в писмена форма
и обявено още веднага в същото заседание. Както вече казах, ние нямаме възможност във
времето да отложим изготвянето на едни подробни мотиви и ето защо звучат и
схематично, което не означава, че по време на заседанието не е разговаряно в тази посока.
Родителят не бил се запознал с уведомлението. Ще кажа, че този доклад дори не е
задължителен, защото съгласно Закона за закрила на детето, тогава когато Отделът за
закрила на детето няма възможност да изготви доклад, изпраща свой представител на
заседание. Представител от Отдел за закрила на детето имаше по това възпитателно дело,
госпожа С. И. Тя си е изразила становището в Протокола, но въпреки това, протокол имаше.
Това, че Родителят не е проявил активност и не е дошъл предварително да се запознае
подробно с материалите, приложени по възпитателното дело не е отговорност на
комисията. Действително, при всяко възпитателно дело винаги питам родителите:
„Запознати ли сте с материалите? Желаете ли да се запознаете преди започване на
възпитателно дело?“ Макар и рядко, да ги разгледа и да се запознаят с тях. Родителят на Е.
каза, че не желае да се запознава с материалите, приложени по делото. Аз мисля, че мярката
е правилно определена. Още повече, че по първото дело вече има наложени мерки по точка
1 - предупреждение и предаване на родителите. В този смисъл, аз ще Ви помоля да
потвърдите решението на комисията. Ако прецените, че наистина е много строго, като аз не
виждам каква строгост има в него, а той е определено за един относително много кратък
срок от три месеца, то ще Ви моля да наложите друга възпитателна мярка, а именно участие
в консултации с психолог в комисия.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в тридневния срок.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11:25 часа.
7
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
8