№ 171
гр. Благоевград , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501451 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна
жалба,подадена от К. Л. А. ,чрез упълномощения адвокат П.С.,насочена
против решение № 908664 от 06.11.2020г. по гр.д.№2943/2019 по описа на РС
Благоевград,в частта с която е отхвърлен предявения иск над размера от 425
лв. до претендираните 1675 лв. за заплащане на дължим на ищеца наем.
Правят се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на
съдебния акт.Въззивникът посочва,че предметът на делото е наемното
правоотношение на основание сключения писмен договор за наем,макар,че
погрешно е посочено,че е включено и наемно правоотношение от м.март
2016г.Въпреки това е установено,че преди подписване на писмения
договор,наемно правоотношение между страните е съществувало и преди по
устен договор.На основание два документа,представени като писмено
доказателство от ищеца,съдът е направил необосновани правни и житейски
изводи и без съществени възражения от ответната страна е приел,че по
предявения иск ответникът дължи единствено сумата от 425 лв.
От ответната страна е подаден писмен отговор,с който се оспорва
1
въззивната жалба и се изтъкват доводи за правилност на постановеното
решение.Моли да бъде отменено.
Подадената въззивна жалба е допустима като постъпила в срок,от
страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен
акт.
От събраните по делото доказателства въззивният съд установи
следното:
По заявление на ищеца по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение против ответника ЕТ „В.П.“ с едноличен
собственик В.К.П. за сумите от 2100 лв.,сбор от неплатени шест наемни
възнаграждения за месец март 2016г.,за м.октомври,ноември и декември на
2016г. и за месец януари и м.февруари на 2019г. по договор за наем от 2016г.
за ПИ 04279.627.45 , находящ се в Благоевград и лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението.
Също така е претендирана и сумата от 6825 лв.обезщетение за ползване
неоснователно ползване на останалата част от същия имот.
От ответника е подадено възражение в определения срок и съдът е
уведомил ищеца,че следва да установи вземането си по исков ред със
съобщение,получено от заявителя на 30.09.2019г.Искова молба е получена в
съда на 30.10.2019г.
Следва да се отбележи,че съдът неколкократно е оставял исковата
молба без движение,тъй като ищецът е посочвал различен времеви период,за
който претендира заплащане на наем,различен от заявлението,за което е
уважено искането му.
В този смисъл дали претендирания наем за март 2016г. ,посочен и в
заявлението и в последния вариант на поправената искова молба е допусната
грешка или не е без значение,защото и правоотношението и за този наем е
включено в предмета на спора.
Установено е по делото чрез свидетелските показания,че В.П. е ползвал
част от имота на ищеца за автомивка от 2014г.Твърденията на ищеца са,че
2
това е осъществено на основание устен договор за наем.От ищеца е
представен писмен такъв с дата 01.10.2016г.,сключен с физическото лице
В.П.,но без подпис върху договора от него за наемател.
Ответникът не е оспорил,че между страните е сключен писмения
договор,но е заявил,че иска е неоснователен за м.март 2016г.,тъй като
договора за наем от 01.10.2016г.
Същият писмен договор е прекратен от наемателя с едномесечно
писмено предизвестие,считано от 22.03.2019г.,който документ също е
представен от ищеца,поради което следва да се счита за връчен.На
25.04.2019г. ищецът е подписал разписка за получаване на сумата от 1250 лв.
за покриване от В.П. на задължение за неплатени наемни вноски.На
08.03.2019г. ищецът е изпратил до В.П. ,в качеството му на едноличен
търговец покана за доброволно изпълнение,в която претендира заплащане на
месечни вноски за месеците от октомври до декември 2016г. и съответно за
месеците от януари до м.март включително на 2019г. в размер на 2010лв. и за
месеците от м.юни 2016г. до м.септември 2016г. по 335 лв. в размер на 1340
лв.
Останалите писмени доказателства съдът намира за ирелевантни за
спора,с оглед,че се обжалва частично решението само по иска за заплащане на
наемната цена и се касае за частни писмени документи,съставени от
страната,с която те удостоверяват благоприятни за себе си обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази
следното.
Установителният иск по чл.422 ГКП във вр. с чл.232 ал.2 ЗЗД е
допустим,тъй като е предявен в срока по чл.415 ал.4 ГПК .Съответен е на
обстоятелствата,дали основание за издаване на заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№2182/2019 по описа на РС Благоевград.
Правоотношенията между страните са възникнали на основание договор
за наем.Едно от релевантните за спора обстоятелства е дали по делото е
установено,че преди подписване на писмения договор за наем от 01.10.2016г.
между ищеца и ответника е съществувало наемно правоотношение и
съответно неговите параметри.Твърдение за такова обстоятелство се прави от
3
ищеца и от него той би черпил благоприятни последици ,поради което
съгласно чл.154 ал.1 ГПК ,негова е доказателствената тежест.Както и според
РС Благоевград,така и според мнението на настоящия състав при условие на
пълно и главно доказване това не е установено от страната.Ответникът е
признал,че между страните е съществувал валиден договор за наем с
параметрите на писмения договор от 01.10.2016г.,макар и представения
екземпляр да не носи неговия подпис.Няма обаче признание за факта,че преди
този писмен договор правоотношенията между страните са били същите-
наемно правоотношение с наемна цена и условия,така както се претендира от
ищеца.Ответникът заявява,че няма основание да се претендира наем за м.март
на 2016г.,тъй като договора е от октомври 2016г.Съдът не цени копието от
данъчната декларация,подадена от ответника до НАП и с която ответникът
обосновава,че е платил на ищеца сума от 1005 лв. за наем преди м.октомври
на 2016г.От представеното копие от съобщението не може да се установи на
кое физическо лице е заплатена сумата.Ако се приеме тези теза,че чрез
данъчната декларация и справката за платени суми на физическо лице е
заплатен наем това означава,че до м.октомври 2016г. наема е издължен до
тази дата от ответника на ищеца.
За наличието на устен договор за наем между страните според съда не е
достатъчно да се установи,че ответникът е ползвал имота за автомивка от
2014г. и преди 01.10.2016г.,от което следва,че обстоятелството за наличието
на устния договор за наем не е установен от ищеца.
При тази фактическа обстановка следва да се цени разписката,с която
ищецът е удостоверил,че е получил от ответника сума от 1250 лв. във връзка
с уреждане на наемното правоотношение,която е с дата от април 2019 г. т.е
след прекратяване на наемното правоотношение.След като по делото е
установено единствено наемно правоотношение от 01.10.2016г.,то
представената разписка следва да се приеме като доказателство,че с тези суми
са погасени задълженията на наемателя по чл.232 ал.2 ЗЗД да заплаща наемна
цена съпоставена с претенцията на ищеца за неплащане.Действително в
разписката не е посочено за кои месеци по този начин се погасява
задължението и правилно РС Благоевград е приел,че следва да се погасят
задълженията за заплащане на наем по правилата на чл.76 ал.1 ЗЗД.
4
Въззивният съд намира,че изводите на първоинстанционния съд са
правилни,съответни на събраните по делото доказателства,които
доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност, водят и проверяващия
съд до същите изводи,направени от РС Благоевград.
Тъй като от въззиваемата страна се претендират разноски,представени
са доказателства за направени такива , на основание чл.78 ал.1 ГПК се дължат
на страната.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 908664 от 06.11.2020г. по гр.д.
№2943/2019 по описа на РС Благоевград в обжалваната част.
ОСЪЖДА К. Л. А. да заплати на ЕТ „В.П.“ със собственик В.К.П.
сумата от 300 лв.,направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6