Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 03.11.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 29.09.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 221 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.430 и сл. ТЗ във
вр. с чл. 79 ЗЗД, акцесорни претенции с правно основание чл. 86 ЗЗД и иск по
чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че „Н.Ф.” ООД
се е намирало в облигационни отношения с ответника С.С.М. ЕГН:**********, Т.С.С.
ЕГН:********** и С.В.С. ЕГН:**********, по силата на два сключен договора за
заем от Договор за заем №198-СЗ-16.07.2018г. и Договор за заем
№200-СЗ-17.07.2018г. По сключените договори за заем С.С.М. е заемополучател а Т.С.С.
и С.В.С. са солидарни и ипотекарни длъжници.
Съгласно условията по цитираните договори,
заемът е отпуснат при условие, че заемополучателят заплати на заемодателя гаранционна вноска, която представлява
сума в размер на 20% от стойността на заемната сума и служи да обезпечи
изплащането на кредита и лихвите по него през първите дванадесет месеца от
неговото действие. Посочва се, че гаранционната вноска се дължи от
заемополучателя в срок до 5 дни, считано от датата на подписване на договора. Същата
следва да бъде заплатена от заемополучателя по банковата сметка на заемодателя.
В случай, че в срок от 5 дни, считано от датата на подписване на договора,
заемополучателят не заплати на заемодателя, описаната гаранционна вноска, то
договорът за заем се прекратява автоматично, като заемополучателят дължи на
заемодателя всички произтичащи от договора лихви, такси и неустойки ведно с
предоставената заемна сума, съобразно последиците и неустойките, произтичащи от
клаузите свързани с прекратяване на договора.
Заемополучателят следвало да заплати на Заемодателя
гаранционна вноска в петдневен срок от сключване на договорите, като по Договор
за заем №198-СЗ-16.07.2018г. следващата се гаранционната вноска е в размер
на 500 лв., а по Договор за заем №200-СЗ-17.07.2018г. гаранционната вноска е в
размер на 10 500 лв.
Твърди се, че по
договор за заем №198-СЗ-16.07.2018г., ищцовото дружеството изпълнило изцяло задълженията си по предоставяне на заемната сума,
като предоставило в брой на заемополучателя, пълния размер на заемната сума от 2 500
лв.
По договор за заем
№200-СЗ-17.07.2018г. заемна сума в размер на 48 400 лв. е предоставена от ищеца, като остатъка от
4 100 лв., до достигане на отпуснатия кредит от 52 500лв, следвало да се
предостави, само след като заемополучателят изпълни условията, уговорени между страните
в текстовете на чл.4.1.3., т.е и.след като е внесена уговорената гаранционна
вноска.
Тъй като
заемополучателят не изпълнил задълженията си да внесе уговорените и по двата
договора гаранционни вноски, то „Н.Ф.” ООД
писмено, чрез покана, връчена чрез ЧСИ Г. Илчева, изпратило изявления за едностранно прекратяване
на договорите за заем, като прекратяването е считано от 15.01.2019г.
Изявлението за прекратяване е връчено лично на ответниците - Т.С.С. и С.С.М., а
на ответника С.В.С. и връчено чрез Т.С.С., която е поела задължението да
предаде.
Твърди се, че въпреки
изявлението за прекратяване и след като ищецът предоставил описаните заемни
средства, до настоящия момент не е постъпило каквото и да е плащане от страна
на длъжника и заемополучател по договора за заем, нито от солидарните и
ипотекарни длъжници.
Описаните договори за
заем били прекратени едностранно от заемодателя „Н.Ф.“ ООД, поради неплащане от
страна на заемополучателя и ответник С.С.М.. След прекратяването останали
изискуеми и неплатени задължения, които се претендира да бъдат заплатени
солидарно от ответниците.
Посочва се, че вземанията
произтичат от два договора за заем, сключени при Общи условия, при представен
предварително Стандартен Европейски формуляр за информация на потребителските
кредити.
В подкрепа на
твърдението си за наличието на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците
ищецът излага следните съображения:
I. По отношение на парично вземане договор за заем
№198-СЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г. обезпечен с Договорна ипотека обективирана
в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег. №. дв.вх.рег.№
6873, акт №114, том III, дело № *. на Агенцията по вписвания, служба вписвания
Стара Загора
а) Главница:
2 500 лв., представляваща предоставената заемна сума по договор за заем
№198-СЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г:
Съгласно договор за
заем ищцовото дружество предоставило на длъжника С.С.М. сумата от 2 500 лв.
в брой при подписване на договора, при фиксиран годишен лихвен процент - 20%. Длъжникът
следвало да заплаща ежемесечно съгласно погасителен план към договора само
дължимата лихва с размер на месечната вноска от 41.67лв., платими ежемесечно до
17-то число на месеца, като датата на първата вноска била 17.08.2018г. Длъжникът не извършил никакво плащане по
този договор. Тъй като съгласно чл.2.7. от договора за заем при забава в погасяването на дължимата вноска с
повече от 30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят - Н.Ф. ООД
има право да прекрати договора за заем, като иска предсрочно погасяване на
заемната сума. С изявление за прекратяване на договори за заем и покана за
доброволно изпълнение, връчени лично срещу разписка на длъжника е обявена предсрочна
изискуемост на договора за заем поради неплащане на нито една от дължимите
вноски на основание неплащане на дължимите суми по чл.2.2. б2’ж” чл.2.2. б.”з”
и чл.2.2. б.”и” в сроковете определени в чл.2.2. б”ж” и чл.2.7. от договора. Прекратяването е считано от датата на
получаване на изпращане на поканата 10.01.2019г.
Поради изложеното „Н.Ф.”
ООД претендира неплатена главница по договор за заем №198-СЗ- 16.07.2018г. от
16.07.2018г в размер на 2 500 лв.
Б) Лихва в размер на 20 % на годишна база, съгласно текстовете
на договор за заем №№198-СЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г, в размер към датата на
прекратяване на договора на 245.83лв. изчислени върху предоставената заемна
сума - главница от 2 500 лв.
Съгласно текстовете
на чл.2.2. б. „ж” и б.”з” от договора за заем №198-СЗ- 16.07.2018г. от
16.07.2018г, страните се споразумели, че длъжникът ще връща заемната сума ведно
с фиксиран годишен лихвен процент по
заема в размер на 20%. Годишният процент на разходите се равнява на
дължимата лихва (20%), като се разпределя на равни месечни вноски и се дължи
ежемесечно - до 17-то число на месеца, като лихва за изминалия период.
Към датата на
прекратяване на договора дължимата от длъжника лихва съгласно текстовете на
чл.2,2. б. „ж” и чл.2.2. б.”з”и чл.2.2. б „и” от договора за заем №198-СЗ-
16.07.2018г. от 16.07.2018г е в размер на 245.83лв.,
върху предоставената главница от 2 500.00лв., изчислена както следва: 2 500.00лв(
глави.) х 20% (год.лихва) = 500.00лв / 360 дни в година= 1,3888лв - лихва на
ден период 17.07.2018г до 10.1.2019г. = 177 дни 177дни х 1,3888лв = 245.83лв
Поради изложеното се
претендира договорената лихва в размер на 245.83
лв. за периода от 17.7.2018г до 10.1.2019г.
В) Лихва за забава: договорена наказателна лихва за
забава 5% на месечна основа съгласно текстовете на чл.2.6. и чл.2.8. от договор за
заем №198-СЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г, считано от датата на настъпване на
забавата 17.8.2018г. до датата на забавеното плащане и до датата на
прекратяване на договора 10.01.2019г. в общ размер на 608.33лв.
Съгласно текстовете
на чл.2.6. и чл.2.8. от договор за заем №198-СЗ- 16.07.2018г. от 16.07.2018г
страните се споразумели че при забава в погасяването на дължимата вноска
ГПР/лихва, заемодателят ще начислява наказателен лихвен процент в размер на 5%
месечно, начислена върху остатъчната заемна сума, изчислена както следва: неплатена
вноска дължима до 17.8.2018г., изчислена към датата на прекратяване на договора
10.01.2019г. - период на забава 17.8.2018 - 10.1,2019 =146 дни забава
наказателна лихва 5% на месен х 146 дни забава = 608.33лв (2 500лв х 5% / 30 дни
х 146 Дни)
Общо дължими към 10.01.2019г
= 608.33лв.
Поради изложеното се
претендира наказателна лихва за забава в размер на 608.33лв., съгласно чл.2.6.
и чл.2.8. от договор за заем №198-СЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г, изчислена към
датата на прекратяване на договора 10.01.2019г.
Г) неустойка: договорена неустойка в размер на 60% от заемната сума, съгласно
чл.2.7. от текстовете на договор за заем №198-СЗ- 16.07.2018г. от 16.07.2018г в
размер на 1 500 лв.
Съгласно текстовете
на чл.2.7. от договора за заем №198-03-16.07.2018г. от 16.07.2018г страните се
споразумели, че при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30
дни, след изтичане срока за плащане определен в чл.2.2. б.”3” от договора,
цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят освен правата по
чл.2.6. има право да прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на заемната
сума по договор, ведно с неустойка в размер на 60% от заемната сума.
Поради изложеното се претендира
неустойка по чл.2.7. от текстовете на договор за заем №198-03-16.07.2018г. от
16.07.2018г в размер на 1 500 лв., представляваща 60% от предоставената
заемна сума (главница).
Д) Претендира се и Законна лихва по договор за заем
№198-СЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г., върху главницата от 2 500лв., считано от датата
на прекратяване на договора 10.01.2019 г. до датата на подаване на настоящата
искова молба в размер на 126.39 лв.
II. Парично вземане договор за заем №200-03-17.07.2018г.
от 17.07.2018г. обезпечен с Договорна ипотека обективирана в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека вх.рег. №. дв.вх.рег.№ 6873. акт №114, том III,
дело № *. на Агенцията по вписвания, служба вписвания Стара Загора
а) главница: 48 400 лв., представляваща
предоставената заемна сума по договор за заем №200-СЗ-17.07.2018г. от
17.07.2018г.:
Съгласно текстовете
на договор за заем №200-СЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г. страните сключили
договор за заем, с който трябвало да предоставят на длъжника С.С.М. в заем
сумата от 52 500 лв. по банков път по посочени от заемополучателя банкови
сметки, както следва:
Сумата от 10 500 лв., била изплатена по банков път
по банковата сметка на заемополучателя С.С.М., в банка Обединена Българска Банка АД
IBAN: ***.;
Сумата от 37 900 лв. била изплатена по банков път по
банковата сметка на „В.К.“ООД ЕИК: ********* в банка Уникредит Булбанк АД,
IBAN: ***а задължения на Заемополучателя към кредитора „В.К.“ООД по договор за
паричен заем №5388901 от 22.11.2017г. между С.С.М. и “В.К.“ ООД, за погасяване
на задължения на Заемополучателя към кредитор В.К. ООД, за заличаване на
вписана договорна ипотека под вх.рег.№13127, от 29.11.2017г. акт №18, том 5,
дв.вх. рег.№13031, на Агенция по вписванията Служба вписвания Стара Загора,
вписана за обезпечаване вземанията на кредитор В.К..
Сумата от 4 100 лв. трябвало да бъде
изплатена по банковата сметка на заемополучателя С.С.М., в банка Обединена
Българска Банка АД IBAN: *** (три) работни дни, считано от датата на постъпване
в банковата сметка на заемодателя на гаранционната вноска, дължима от
заемополучателя по силата на чл.1.2. и сл. от договора и заличаване на вписана
договорна ипотека под вх.рег.№13127, от 29.11.2017г. акт №18, том 5, дв.вх.
рег.№13031, на Агенция по вписванията Служба вписвания Стара Загора, вписана за
обезпечаване вземанията на кредитор В.К.. Страните са договорили, че в случай,
че заемополучателят не изпълни задълженията си за заплащане на уговорената гаранционна
вноска, и не заличи вписаната ипотека, в договорените срокове, то заемната сума
от 4 100 лв. (по т.4.1.3.) не подлежи на плащане от заемодателя.
Заемодателят изпълнил
задълженията си да плати сумата от 10 500 лв. и от 37 900 лв., но тъй
като заемополучателят не изпълнил уговорките да заплати договорената
гаранционна вноска, нито е изпълнил задълженията си да заличи описаните
договорни ипотеки, то остатъка от заемната сума 4 100.00лв. не е платена от
заемодателя.
Посочва се, че общият размер на предоставената заемна
сума е в размер на 48 400 лв.
Посочва, че договорът
за заем е сключен при следните условия: при фиксиран годишен лихвен процент -
20%. Длъжникът следвало да заплаща ежемесечно съгласно погасителен план към
договора само дължимата лихва с размер на месечната вноска от 875 лв., платими
ежемесечно до 17-то число на месеца, като датата на първата вноска била
17.08.2018г. Въпреки отпуснатата заемна
сума в размер на 48 400.00лв, длъжникът
не извършил никакво плащане по този договор. Тъй като съгласно чл.2.7. от
договора за заем при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30
дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо
и заемодателят имал право да прекрати договора за заем, като иска предсрочно погасяване
на заемната сума. С изявление за
прекратяване на договори за заем и покана за доброволно изпълнение, връчени
лично срещу разписка на длъжника е обявена предсрочната изискуемост на договора
за заем поради неплащане на нито една от дължимите вноски на основание
неплащане на дължимите суми по чл.2.2. б.”ж” чл.2.2. б.”з” и чл.2.2. б.“и“ в
сроковете определени в чл.2.2. б”ж” и чл.2.7. от договора. Като прекратяването
е считано от датата на получаване на изпращане на поканата 10.01.2019г.
Поради изложеното се
претендира неплатена главница по договор за заем №200-СЗ- 17.07.2018г. от 17.07.2018г.
в размер на 48 400 лв.
Б) лихва в размер на 20 % на годишна база,
съгласно текстовете на договор за заем №200-СЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г. в
размер към датата на прекратяване на договора на 4 759.33лв., изчислени върху
предоставената заемна сума - главница от 48 400 лв.
Съгласно текстовете
на чл.2.2. б. „ж” и б.”з” от договора за заем №200-СЗ- 17.07.2018г. от
17.07.2018г., страните се споразумели, че длъжникът ще връща заемната сума
ведно с фиксиран годишен лихвен процент по заема 20%. Годишния процент на
разходите се равнява на дължимата лихва. Фиксираният лихвен процент се
разпределя на равни месечни вноски и се дължи ежемесечно - до 17-то число на
месеца, като лихва за изминалия период.
Посочва, че към
датата на прекратяване на договора дължимата от длъжника лихва съгласно
текстовете на чл.2.2. б. „ж” и чл.2.2. б.”з”и чл.2.2. б „и” от договора за заем
№200-СЗ- 17.07.2018г. от 17.07.2018г, е в
размер на 4 759.33лв., върху предоставената главница от 48 400.00лв, изчислена
както следва: 48 400.00лв( глави.) х 20% (год.лихва) = 9 680.00лв / 360 дни в
година= 26,8888лв - лихва на ден период 17.07.2018г до 10.1.2019г. = 177 дни
177дни х 26,8888лв = 4 759.33лв
Поради изложеното се претендира
договорената лихва в размер на 4 759.33лв., за периода от 17.7.2018г до
10.1.2019г.
В) Лихва за забава: договорена наказателна лихва за забава 5%
на месечна основа съгласно текстовете на чл.2.6. и чл.2.8. от договор за заем
№200-СЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г. считано от датата на настъпване на
забавата 17.8.2018г. до датата на забавеното плащане и до датата на
прекратяване на договора 10.1.2019г. в
общ размер на 11 777.33лв.
Съгласно текстовете
на чл.2.6. и чл.2.8. от договор за заем №200-СЗ- 17.07.2018г. от 17.07.2018г,
страните са споразумели, че при забава в погасяването на дължимата вноска
ГПР/лихва. заемодателят ще начислява наказателен лихвен процент в размер на 5%
месечно, начислена върху остатъчната заемна сума.
Изчислена както
следва: неплатена вноска дължима до 17.8.2018г., изчислена към датата на
прекратяване на договора 10.01.2019г. - период на забава 17.8.2018 - 10.1.2019
=146 дни забава Наказателна лихва 5% на месец х 146 дни забава = 11 777.33лв
648 400лв х 5% / 30 дни х 146 дни). Общо дължими към 10.1.2019г = 11 777.33лв.
Поради изложеното се претендира
наказателна лихва за забава в размер на 11 777.33лв., съгласно чл.2.6. и
чл.2.8. от договор за заем №200-СЗ-17.07.2018г. от 17.07,2018г., изчислена към
датата на прекратяване на договора 10.01.2019г.
Г) неустойка: договорена неустойка в размер на 60% от
заемната сума, съгласно чл.2.7. от текстовете на договор за заем №200-С3-
17.07.2018г. от 17.07.2018г. в размер на 29 040 лв.
Съгласно текстовете
на Чл.2.7. от договора за заем №200-03-17.07.2018г. от 17.07.2018г. страните се
споразумели, че при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30
дни, след изтичане срока за плащане определен в чл.2.2. б.”3” от договора,
цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят освен правата по
чл.2.6. има право да прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на
заемната сума по договор, ведно с неустойка в размер на 60% от заемната сума.
Поради изложеното се
претендира неустойка по чл.2.7. от текстовете на договор за заем
№200-03-17.07.2018г. от 17.07.2018г, в размер на 29 040 лв.,
представляваща 60% от предоставената заемна сума (главница).
Д) Претендира се и законна лихва по договор за заем
№200-СЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г, върху главницата от 48 400 лв.,
считано от датата на прекратяване на договора 10.01.2019г. до датата на
подаване на настоящата искова молба в размер на 2 446.89лв.
Поради изложеното
моли съда да осъди ответниците С.С.М. ЕГН:**********, Т.С.С. ЕГН:********** и Х.С.М.
ЕГН:**********, да заплатят солидарно
на Н.Ф. ООД сумата от 101 404.10лв (сто и една хиляди четиристотин и четири лв.
и десет стотинки), както следва:
1) Неплатена главница, представляваща остатъчна главница
съгласно текстовете на чл.1.1. договор за заем №198-03-16.07.2018г. от
16.07.2018г. в остатъчен размер на
2 500 лв.
2)Лихва /ГПР/ по договор за заем
№№198-СЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г. в
размер на 245.83лв. съгласно чл.2.2. б. „ж” и б”з” от договора за заем;
3) Наказателна лихва в размер на 608.33лв. съгласно текстовете
на чл. 2.6. и чл.2.8. от договор за заем №№198-СЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г;
4) Договорна неустойка в размер на 1 500 лв., съгласно текстовете
на чл. 2.7. от договора за заем №198-СЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г;
5) Законна лихва по договор за заем №198-СЗ-16.07.2018г. от
16.07.2018г, върху главницата от 2 500 лв от датата на прекратяване на
договора 10.01.2019г. до датата на подаване на настоящата искова молба в размер на 126.39лв.;
6) Неплатена главница, представляваща остатъчна главница
съгласно текстовете на чл.1.1. договор за заем №200-СЗ-17.07.2018г. от
17.07.2018г в остатъчен размер на
48 400 лв.
7) Лихва /ГПР/ съгласно текстовете на чл.2.2. б. „ж” и
б.”з” от договор за заем №200-СЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г в размер на 4 759.33лв.
8)Наказателна лихва в размер на 11 777.33 лв. съгласно текстовете
на чл. 2.6. и чл.2.8. от договор за заем №200-СЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г.
9) Договорна неустойка: 29 040 лв., съгласно
текстовете на чл. 2.7. от договора за заем №200-СЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г.
10) Законната лихва по договор за заем
№200-СЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г, върху главницата от 48 400 лв., считано от датата на прекратяване на договора
10.01.2019г. до датата на подаване на настоящата искова молба в размер на 2
446. 89лв., ведно със законната лихва върху главниците по двата договора за
заем от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на
задълженията. Моля, да ни бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски
по настоящото производство и адвокатско възнаграждение.
След предявяване на исковете, съдът е констатирал, че С.В.С.
е п., поради което с определение от 07.02.2020 г. е конституирал като ответници
по делото правоприемниците на ответника С.С., б.ж. гр.М. - Х.С., С.М., Т.С..
В законния
срок, от ответника Х.С.М. е подаден отговор на ИМ, с който заявява, че на 04.09.2019 г. се е
отказала от наследството на покойния си наследодател С.В.С., като отказът й е
вписан под № 164/04.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 4534/2019 г. на Районен съд Стара
Загора в специалния регистър при Районен съд Стара Загора. Счита, че не следва
да носи имуществена отговорност за задълженията, останали след смъртта на
наследодателя й С.В.С., след като е направила отказ от наследството му. Тъй
като ищецът определя срещу кого да води делото, то счита, че искът срещу нея
допустим, но неоснователен.
По повод заведения иск прави следните
възражения по обстоятелствата, на които се основава иска:
1. Счита, че ищецът не е изпълнил задълженията си към
заемополучателя и солидарните длъжници по чл.5 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/- предоставяне на обща информация на
договора за кредит за недвижим имот и по чл.6 ал.1 - персонализирана информация
за предлагания кредит, необходима за сравняване с други предлагани на пазара
кредити, както и за оценка на възможните последици за потребителя и за вземане
на информирано решение за сключване на договор за кредит.
2.
Не е направена предвидената
съгласно чл.13 ал.1 ЗКНИП оценка на кредитоспособността на
заемополучателя/потребителя. Заявява, че не и е известно материалното състояние
и какви са доходите на кредитополучателя С.С.М., но счита, че с получаваните
доходи при семейното й положение - две малолетни деца и наличие на други
предишни задължения по заеми, видно от договора за заем от 17.08.2018 г. към „В.К.“
ООД, при обективна оценка на основание чл.14 ЗКНИП кредиторът би стигнал до
извода за невъзможност на заемополучателя да изпълнява задълженията си,
произтичащи от договорите за заем. Посочва, че месечната погасителна вноска по
заемите е в общ размер на 916.67 лв., която счита за невъзможна за погасяване
от страна на заемополучателя. Такава обективна оценка би следвало да получи и
кредиторът, ако добросъвестно бе изпълнил задълженията си.
3.
Съгласно § 2. Договорите за заем са сключени при условие, че
заемополучателят заплати на заемодателя гаранционна вноска. Ако това
отлагателно условие не се е сбъднало, както се твърди в исковата молба, то счита,
че заемодателят е бил длъжен да не отпуска заемите на заемополучателя съгласно
уговореното в договорите.
Заемополучателят
е следвало да заплати 20% гаранционна вноска в 5 дневен срок на заемодателя, в
противен случай договорите за заем се прекратявали автоматично. В исковата
молба се твърди, че заемополучателят не е изпълнил това си задължение,
следователно договорите за заем са прекратени автоматично още на 22.07.2018 г.
и 23.07.2021 г. Счита, че претендираните
лихви, наказателни лихви и неустойки следва да се изчислят към тези дати, ако
са основателни.
10.07.2019 Счита, че уговорените наказателна лихва от 5% месечно
и неустойка в размер на 60% от отпуснатата като заем сума са прекомерни, увреждат правата на потребителя и прави
възражение за нищожност на клаузите на договорите за заем на това основание.
Посочва, че съгласно чл.37, ал.2 ЗКНИП „Всяка клауза в договор за кредит за
недвижим имот с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за
кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 41, ал. 3, е нищожна“. При твърдени
предоставени кредити на 16.07.2018 г. и на 17.07.2018 г. в размер на 50 900 лв.,
исковата претенция към 10.07.2019 г. - по-малко от година по-късно, е в размер
на 101 404.10 лв., т.е. претенцията за 1 година е с 99% по-голяма от
главницата.
4.
С исковата молба като доказателство за усвоените суми са представени
разписка и две платежни нареждания. Двете платежни нареждания са наредени след
работно време - на 18.07.2018 г. в 17.06 ч. и 17.10 ч. и няма представени доказателства наредените парични суми да са постъпили
в банковите сметки на посочените в тях получатели.
5.
Изявлението за прекратяване на договори за заем и покана за доброволно
изпълнение до солидарния длъжник С.В.С., не
е получено от него. То е адресирано и до неизвестно по делото и по
договорите за заем лице - „господин Михайлов“.
6. В договорите за заем липсва текст солидарните длъжници да са поели солидарно задължение да отговорят заедно със заемополучателя за задълженията му към заемодателя.
С оглед гореизложеното, моли съда
да отхвърли изцяло предявените искови претенции.
С допълнителната искова молба, с оглед датата на извършения отказ от наследство, моли съда да приеме, че
ответницата Х.С.М. е направила отказ от наследство един месец след смъртта на
наследодателя си С.В.С., на практика е възможно Х.С.М. с конклудентни действия да е приела наследството.
Във връзка с изложените възражения, в подадения от нея отговор на исковата
ни молба заявява, че дружество „Н.Ф.“ ООД, е регистрирано като финансова
институция. Съобразно законодателната уредба, същото подлежи на контрол от БНБ,
поради което стриктно изпълнява изискванията на ЗПК и ЗКНИП. Досежно
конкретната искова молба и настоящото производство, касаещи сключени договори
за заем Договор за заем №198-СЗ-16.07.2018г. и Договор за заем
№200-СЗ-17.07.2018г. и ответници С.С.М. е Заемополучател, а Т.С.С. и С.В.С.
(поч.) с правоприемник освен другите двама ответника и Х.С.М., и във връзка с
направени възражение за неспазване на чл.5 ЗКНИП, представя доказателства за
спазване на тези задължения - два европейски формуляра индивидуално изготвени
за всеки един кредит и два предварителни договора, обективиращи предварително
индивидуално условията по които ще се сключат същинските договори за кредит. И
европейските формуляри и предварителните договори са подписани между страните
още на 03.07.2018г.
Заявява, че ищцовото дружество предварително е предоставило на страните
персонализирана информация, в индивидуална конкретика спрямо индивидуалните
договори, на С.С.М., Т.С.С. и С.В.С. (поч.) Като тази преддоговорна информация
е предоставена на страните още на 03.07.2018г. т.е 14 дни преди датата на
сключване на същинските договори за заем. Твърди се, че заемополучателят - С.С.М.
и Солидарните длъжници - Т.С.С. и С.В.С. (поч.) са имали необходимите съгласно
закона 14 дни за да сравнят предлаганите от дружеството кредитор продукти,
както и да сравнят конкретни индивидуален продукт с другите сходни продукти на
пазара.
Отделно от това съгласно преамбюла на основните договори подписани между
страните, страните са декларирали че: С подписването на настоящия договор
(„договор“) заемополучателят удостоверява, че преди неговото сключване му е
предоставен стандартен европейски формуляр, запознат е с „Общите Условия“ към
договора и е уведомен подробно за всички клаузи от този договор, имал е поне 14
дни на разположение да се запознае детайлно с тях, разбира значението им,
съгласява с тях, и че желае договорът да бъде сключен при описаните по-долу
условия. С подписването на настоящия договор заемополучателят удостоверява, че
е запознат, че има право да се откажете от действието на договора в 14
(четиринадесет) дневен срок от неговото подписване без задължения, ако в посочения
срок уведомите писмено Заемополучателя и преведете заемната сума в пълен
размер.“ На Заемополучателя са предоставени Стандартен Европейски формуляр и
Предварителен договор 14 дни преди сключване на окончателния договор, в които
се съдържат цялата информация относно кредита, така, че считаме възраженията на
ответницата за неизпълнение на задълженията ни към Заемополучателя по чл.5 от
ЗКНИП за неоснователни.
Поради изложеното, счита, че не отговаря на истината изложеното от страна
на правоприемника на ответника С.В.С. (поч.) - Х.С.М., за неспазване
изискванията на чл.5 и чл.6 от ЗКНИП.
По отношение изложеното, че не е направена оценка на кредитоспособността на
заемополучателя, отново заявява, че твърдението не отговаря на истината.
Оспорват се също твърденията за за наличие на друг кредит и съответно
невъзможност за плащане. Посочва, че от текстовете текстовете на чл.4.1.2. от
договора за заем е видно, че другите предишни задължения по заеми са вече
погасени от ищцовото дружество. Именно в тази връзка е направена оценка на
кредитоспособността на заемополучателката и съответно солидарните длъжници,
които изрично пояснили, че вноските по кредит ще бъдат извършвани от тримата. „Н.Ф.“
е извършило съответна справка - съобразно декларации от тримата за достъп до
НБД. С кредита били погасени задълженията към „В.К.“ ООД, така че месечната
погасителна вноска, след като е погасен кредита към В.К. била единствено в
полза на Н.Ф. ООД и същата била напълно приемлива за такъв голям размер на
кредита.
По отношение претенцията на ответника за часа, в който са извършени
преводите по банков път на сумите посочени в договора, от Заемодателя по сметки
предоставени от Заемополучателя, интернет, заявява, че същата е неоснователна,
като посочва, че банкирането няма ограничения в работното време.
Посочва, че изявлението за прекратяване на договори за заем и покана за
доброволно изпълнение на солидарния длъжник С.В.С. е с адресат именно: С.В.С.,
въпреки техническата грешка в обръщението „г-н Михайлов“ видно и от адресата на
това изявление, видно и от получаването на това изявление, то е изпратено
именно до С.С. и е получено от съпругата му Т.С.С., с задължение за предаване,
лично подписана от нея. По отношение на обръщението в Изявлението за
прекратяване на договори за заем и покана за доброволно изпълнение посочва, че
това е явна техническа грешка, която обаче не води до такъв порок, правещ
изявлението нищожно.
Възражението за липсващ текст солидарните длъжници да са поели солидарно
задължение да отговорят заедно със заемополучателя за задълженията към
Заемодателя, също заявява, че е неоснователно.
Според чл.7.5. от договорите за заем, Заемополучателя и Солидарните
длъжници при сключването и подписването на договорите за заем избират при
евентуално принудително изпълнение да носи отговорност съгласно чл.133 от ЗЗД,
т.е се подписване на договорите същите поели и солидарна отговорност за всички
задължения произтичащи от договорите за заем. Отделно от това заемите били
обезпечени съгласно чл.7.1. чрез вписване на договорна ипотека върху недвижим
имот собственост на Солидарните длъжници. Отделно от това съгласно т.4 от
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в текстовете на т.1 и т.2
подробно са обективирани текстовете на двата договора за заем, солидарните
длъжници отново дали своето съгласие за изпълнение на задълженията на
заемополучателя в случай, че последният не ги изпълнява. Посочва, че солидарната
отговорност е налице във всички случаи, когато кредитора има възможност да
изисква от всеки от длъжниците цялто си вземане, като изпълнението на един
погасява дълга и освобождава всички от длъжниците (чл.122 ЗЗД), Общите правила
уредени в чл.121- 127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице
пасивна солидарност, стига да не е уговорено друго в договорите. По аналогия и
т.2 от ТР №4/2017г. на ОСГТК на ВКС досежно приравняването на ипотекарния
длъжник с длъжника в изпълнителното производство. В настоящата конкретика, страните
по договор за кредит да постигнат договореност трети на кредитното
правоотношение лица да отговарят за неизпълнението на дълга на
кредитополучателя при условията на солидарност, като са се уговорили, че тези
трети лица имат качеството на „солидарен длъжник“.
С отговора на допълнителната искова
молба ответникът Х.С.М. заявява, че не е извършила никакви действия по приемане на наследството. Още на
23.08.2019 г. направила консултация с адвокат и чрез справка от електронния
регистър на Агенция по вписванията били установени съществуващи задължения на
наследодателя й, обезпечени с поредица от вписани ипотеки върху недвижим имот.
Няколко дни по-късно направила отказ от наследството му и не следва да носи
имуществена отговорност за задълженията, останали след смъртта на наследодателя
й С.В.С..
Намира за необосновано твърдението за даден 14 дневен срок на ответниците
за сравнение предлаганите от дружеството кредитор продукти, както и за
сравнение конкретния индивидуален продукт с другите сходни продукти на пазара
след като Договорът за заем 198-СЗ-16.07.2018 г. е подписан от страните, както
се посочва в него, на 16.07.2018 г. и на същата дата е усвоен, видно от
представената с исковата молба разписка.
Счита, че ако оценка на кредитоспособността е била обективно направена, то
тя явно е показвала невъзможността на заемополучателя да погаси отпуснатите
кредити, както и да заплати предвидените в договорите за заем гаранционни
вноски от 20% по тях. В такъв случай логично било да се предположи, че
заемодателят умишлено е предоставил кредитите с цел огромно задлъжняване на
заемополучателя/потребителя, разчитайки да реализира безпроблемно,
незаконосъобразно и неморално доходи в особено големи размери чрез осребряване
на предоставеното обезпечение. И това в случая било на път да бъде постигнато:
при твърдени предоставени кредити на 16.07.2018 г. и на 17.07.2018 г. в общ
размер на 50 900 лв., исковата претенция към 10.07.2019 г. - по-малко от година
по-късно, е в размер на 101 404.10 лв., т.е. претенцията за 1 година е с 99%
по-голяма от размера на заемите, а за обезпечение на вземанията по двата заема
е учредена ипотека върху апартамент № *, в гр.**, ул.“***“ № *, вх.*, ет.* със
застроена площ 83.54 кв.м. заедно с прилежащо избено помещение № 5 със
застроена площ 4.85 кв.м., заедно с 1.648% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, с пазарна оценка над 115000 лв..
3. Счита, че процесните договори за заем са нищожни, освен на основанията,
изложени в отговора на исковата молба, и в частта, предвиждаща заемополучателят
да внесе 20% от получените суми като „гаранционна вноска“. На практика
заемодателят сключвал договори за заем с посочена в тях сума и в срок до 5 дни
изисквал внасяне /връщане/ на сума, удобно кръстена като „Гаранционна вноска“,
в размер на 20% от получения заем, като внесената като гаранция сума не водела
до намаляване на сумите, върху които заемодателят начислява на заемополучателя
лихви. Гаранционните вноски следвало да се заплатят от заемополучателят в 5
дневен срок на заемодателя, в противен случай договорите за заем се
прекратявали автоматично. По този начин заемодателят си създал удобно условие
почти веднага след отпускане на заемите да има право да прекрати договорите за
заем предсрочно и да претендира неустойки в огромни размери - наказателна лихва
от 5% месечно и неустойка в размер на 60% от отпуснатите като заем суми.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно
е установено, че
между „Н.Ф.” ООД в качеството на заемодател и ответниците С.С.М. ЕГН:**********
в качеството на кредитополучател, Т.С.С. ЕГН:**********, С.В.С. ЕГН:**********,
последните двама в качеството на солидарни и ипотекарни длъжници, са сключени
два договора за заем - Договор за заем № 198-СЗ-16.07.2018г. и Договор за заем
№ 200-СЗ-17.07.2018г.
По силата на договор за заем №198-СЗ-16.07.2018 г. от
16.07.2018г. обезпечен с Договорна ипотека обективирана в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека вх.рег. №. дв.вх.рег.№ 6873, акт №114, том III,
дело № *. на Агенцията по вписвания, служба вписвания Стара Загора, „Н.Ф.” ООД предоставил на С.С.М. сумата от 2 500
лв. в брой видно от представената разписка /стр. 21 от делото/.
Съгласно горепосочения
договор за заем ищцовото дружество предоставило на длъжника С.С.М. сумата от
2 500 лв. в брой при подписване на договора, при фиксиран годишен лихвен
процент - 20%. Длъжникът следвало да заплаща ежемесечно съгласно погасителен
план към договора само дължимата лихва с размер на месечната вноска от 41.67лв.,
платими ежемесечно до 17-то число на месеца, като датата на първата вноска била
17.08.2018 г. Съгласно чл.2.7. от договора за заем при забава в погасяването на
дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото
вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят – „Н.Ф. ООД“ има право да
прекрати договора за заем, като иска предсрочно погасяване на заемната сума.
С оглед неизпълнение на задълженията по
договора, „Н.Ф.”
ООД е изпратило изявления за прекратяване на договора, които са връчени на 15.01.2019 г.
чрез ***, както следва: лично на ответниците - Т.С.С. и С.С.М., а на ответника С.В.С.
е връчено чрез Т.С.С., която е поела задължението да предаде.
По силата на договор за заем №200-03-17.07.2018г. от
17.07.2018г. обезпечен с Договорна ипотека обективирана в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека вх.рег. №. дв.вх.рег.№ 6873. акт №114, том III,
дело № *. на Агенцията по вписвания, служба вписвания Стара Загора „Н.Ф.” ООД е предоставило на С.С.М. сумата
от 48 400 лв., както следва:
Сумата от 10 500 лв. е изплатена по банков път по
банковата сметка на заемополучателя С.С.М., в банка Обединена Българска Банка АД
IBAN: ***./ стр. 14 от делото/.
Сумата от 37 900 лв. е изплатена по банков път по
банковата сметка на „В.К.“ООД ЕИК: ********* в банка Уникредит Булбанк АД,
IBAN: ***а задължения на Заемополучателя към кредитора „В.К.“ООД по договор за
паричен заем №5388901 от 22.11.2017г. между С.С.М. и “В.К.“ ООД, за погасяване
на задължения на Заемополучателя към кредитор В.К. ООД, за заличаване на
вписана договорна ипотека под вх.рег.№13127, от 29.11.2017г. акт №18, том 5,
дв.вх. рег.№13031, на Агенция по вписванията Служба вписвания Стара Загора,
вписана за обезпечаване вземанията на кредитор В.К. /стр. 15 от делото/.
Сумата от 4 100 лв. трябвало да бъде
изплатена по банковата сметка на заемополучателя С.С.М., в банка Обединена
Българска Банка АД IBAN: ***тни дни, считано от датата на постъпване в
банковата сметка на заемодателя на гаранционната вноска, дължима от
заемополучателя по силата на чл.1.2. и сл. от договора и заличаване на вписана
договорна ипотека под вх.рег.№13127, от 29.11.2017г. акт №18, том 5, дв.вх.
рег.№13031, на Агенция по вписванията Служба вписвания Стара Загора, вписана за
обезпечаване вземанията на кредитор В.К.. Страните са договорили, че в случай,
че заемополучателят не изпълни задълженията си за заплащане на уговорената
гаранционна вноска, и не заличи вписаната ипотека, в договорените срокове, то
заемната сума от 4 100лв не подлежи на плащане от заемодателя.
Горепосоченият
договор за заем е сключен при следните условия: при фиксиран годишен лихвен
процент - 20% (двадесет процента). Длъжникът следвало да заплаща ежемесечно
съгласно погасителен план към договора само дължимата лихва с размер на
месечната вноска от 875 лв. платими ежемесечно до 17-то число на месеца, като
датата на първата вноска била 17.08.2018г.
Съгласно чл.2.7. от
договора за заем при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30
дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо
и заемодателят „Н.Ф.“ ООД има право да прекрати договора за заем, като иска
предсрочно погасяване на заемната сума.
С оглед неизпълнение
на задълженията по договора, „Н.Ф.” ООД е изпратило изявления за прекратяване на договора, които
са връчени на 15.01.2019 г. чрез ***, както следва: лично на ответниците - Т.С.С.
и С.С.М., а на ответника С.В.С. е връчено чрез Т.С.С., която е поела
задължението да предаде.
Съгласно условията по
цитираните договори, заемът бил отпуснат при условие, че в срок до 5 (пет) дни,
считано от датата на подписване на договора заемополучателят заплати по
банковата сметка на заемодателя гаранционна вноска, представляваща сума в
размер на 20% от стойността на заемната сума и служи да обезпечи изплащането на
кредита и лихвите по него през първите дванадесет месеца от неговото действие.
В случай, че в срок от 5
(пет) дни, считано от датата на подписване на договора, заемополучателят не
заплати на заемодателя, описаната гаранционна вноска, то договорът за заем се
прекратява автоматично, като заемополучателят дължи на заемодателя всички
произтичащи от договора лихви, такси и неустойки ведно с предоставената заемна сума, съобразно последиците и
неустойките, произтичащи от клаузите свързани с прекратяване на договора.
По Договор за заем №
198-СЗ-16.07.2018 г. заемополучателят следвало да заплати гаранционната вноска
е в размер на 500 лв.
По Договор за заем
№200-СЗ-17.07.2018 г. заемополучателят следвало да заплати гаранционната вноска
е в размер на 10 500 лв.
По делото не се спори, че
гаранционните вноски и по двата договора не са изплатени от кредитополучателя.
По
делото е представено удостоверение, издадено от Районен съд – Стара Загора, от
което се установява, че Х.С.М. се е отказала от наследството на С.В.С., като отказът
й е вписан под № 164/04.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 4534/2019 г. на Районен съд
Стара Загора в специалния регистър при Районен съд Стара Загора /стр. 76/ от
делото/.
От заключението на съдебно –
икономическата експертиза се установява следното:
По договор за заем
№200-СЗ-17.07.2018г., „Н.Ф.” ООД е предоставило заемна сума в размер на
48 400 лв., като остатъка от 4 100 лв., до достигане на отпуснатия
кредит от 52 500 лв., е следвало да се предостави, само след като
Заемополучателя изпълни условията уговорени между страните в текстовете на
чл.4.1.3. .след като е внесена уговорената гаранционна вноска.
Съгласно текстовете на
чл.2.2. б. „ж” и б.”з” от договора за заем №200-СЗ-17.07.2018г., страните са се
споразумели, че длъжника ще връща заемната сума ведно с Фиксиран годишен лихвен
процент по заема: 20% (двадесет процента). Годишният процент на разходите се
равнява на дължимата лихва (20%) - Фиксирания лихвен процент се разпределя на
равни месечни вноски и се дължи ежемесечно - до 17-то число на месеца, като
лихва за изминалия период.
Неплатена главница,
представляваща остатъчна главница по договор №200-СЗ- 17.07.2018г. в остатъчен
размер на 48 400.00лв. (четиридесет и осем хиляди и четиристотин лв.).
Дължима лихва /ГПР/ съгласно
текстовете на чл.2.2. б. „ж” и б.”з” от договор за заем №200-СЗ-17.07.2018г. от
17.07.2018г в размер на 4 759.33лв. изчислена както следва: 48 400 лв.(
главн.) х 20% (год.лихва) = 9 680.00лв 9680.00:360 / 360 дни в годината/ = 26,8888лв.
- лихва на ден период 17.07.2018г до 10.01.2019г. = 177 дни 177дни х 26,8888лв
= 4 759.33лв
Към датата на прекратяване
на договора дължимата от длъжника лихва съгласно текстовете на чл.2.2. б. „ж” и
чл.2.2. б.”з”и чл.2.2. б „и” от договора за заем №200-СЗ- 17.07.2018г. от
17.07.2018г. е в размер на 4 759.33лв. върху предоставената главница от 48
400.00лв.
Неплатена главница,
представляваща остатъчна главница съгласно текстовете на чл.1.1. договор за
заем №198-СЗ-16.07.2018г. в остатъчен размер на 2 500.00лв.
Лихва /ГПР/ по договор за
заем №№ 198-СЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018 г. в размер на 245.83лв. съгласно
чл.2.2. б. „ж” и б”з” от договора за заем;
Към датата на прекратяване
на договора дължимата от длъжника лихва съгласно текстовете на чл.2.2. б. „ж” и
чл.2.2. б.”з”и чл.2.2. б „и” от договора за заем №198-СЗ- 16.07.2018г. от 16.07.2018г
е в размер на 245.83лв. върху предоставената главница от 2 500 лв. изчислена
както следва: 2 500.00лв( главн.) х 20% (год.лихва) = 500.00лв / 360 дни в
година= 1,3888лв - лихва на ден период 17.07.2018г до 10.01.2019г. = 177 дни 177дни
х 1,3888лв = 245.83лв
Съгласно текстовете на
чл.2.6. и чл.2.8. от договор за заем №200-СЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г.
страните са споразумели че При забава в погасяването на дължимата вноска
ГПР/лихва, заемодателят ще начислява наказателен лихвен процент в размер на 5%
(пет процента) месечно, начислена върху остатьчната заемна сума.
Изчислена както следва:
неплатена вноска дължима до 17.08.2018г., изчислена към датата на прекратяване
на договора 10.01.2019г. - период на забава 17.08.2018 - 10.01.2019 =146 дни
забава
Наказателна лихва 5% на
месец х 146 дни забава = 11 777.33лв (48 400лв х 5% / 30дни х 146 дни
Наказателна лихва в размер
на 11 777.33лв. съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл.2.8. от договор за заем
№200-СЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г.
Законната лихва по договор
за заем №200-СЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г, върху главницата от 48 400 лв.,
считано от датата на прекратяване на договора 10.01.2019г. до датата на
подаване на исковата молба от 10.07.2019г. в размер на 2 446.89лв.
Лихва за забава: договорена
НАКАЗАТЕЛНА ЛИХВА ЗА ЗАБАВА 5% (пет процента) на месечна основа съгласно
текстовете на чл.2.6. и чл.2.8. от договор за заем №198-СЗ- 16.07.2018г.,
считано от датата на настъпване на забавата 17.8.2018г. до датата на забавеното
плащане и до датата на прекратяване на договора 10.01.2019г. в общ размер на
608.33лв. (шестстотин и осем лв. и тридесет и три стотинки).
Наказателна лихва в размер
на 608.33лв. (шестстотин и осем лв. и тридесет и три стотинки) съгласно
текстовете на чл. 2.6. и чл.2.8. от договор за заем №198-СЗ-16.07.2018г. от
16.07.2018г; неплатена вноска дължима до 17.8.2018г., изчислена към датата на
прекратяване на договора 10.01.2019г. - период на забава 17.8.2018 - 10.1.2019
=146 дни забава Наказателна лихва 5% на месец х 146 дни забава = 608.33лв (2
500лв х 5% / 30дни х 146 дни) Законната лихва по договор за заем
№198-СЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018 г., върху главницата от 2 500.00лв от датата
на прекратяване на договора 10.01.2019г. до датата на подаване на настоящата
искова молба 10.07.2019г. в размер на 126.39лв.
Съгласно текстовете на чл.2.7.
от договора за заем №200-СЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г. страните са се
споразумели, че При забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30
(тридесет) дни, след изтичане срока за плащане определен в чл.2.2. б.”3” от
договора, цялото вземане става предсрочно изискуемо и ЗАЕМОДАТЕЛЯТ освен
правата по чл.2.6. има право да прекрати договора, като иска предсрочно
погасяване на заемната сума по договор, ведно с неустойка в размер на 60%
(шестдесет процента) от заемната сума.
Договорена неустойка:
29 040 лв. съгласно текстовете на чл. 2.7. от договора за заем
№200-СЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г.
48 400 X 60%”= 29 040.00 лв.,
представляваща 60% от предоставената заемна сума (главница).
Съгласно текстовете на чл.2.7.
от договора за заем №198-03-16.07.2018г. от 16.07.2018г страните са се
споразумели, че При забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30
(тридесет) дни, след изтичане срока за плащане определен в чл.2.2. б.”3” от
договора, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят освен
правата по чл.2.6. има право да прекрати договора, като иска предсрочно
погасяване на заемната сума по договор, ведно с неустойка в размер на 60%
(шестдесет процента) от заемната сума.
Договорена неустойка в
размер на 1 500 лв., съгласно текстовете на чл. 2.7. от договора за заем
№198-СЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г;
Задълженията са на обща
стойност 101 404.10лв., представляваща неизплатени задължения по двата договора
за заем, ведно със дължимите по договорите неустойки, договорни неустойка,
наказателни обезщетения и законната лихва върху главниците.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По предявените искове
от „Н.Ф.” ООД против Х.С.М., като
правоприемник на солидарния длъжник С.В.С..
След предявяване на исковете, ответникът С.В.С.
е п., поради което с определение от 07.02.2020 г. съдът е конституирал като
ответници по делото правоприемниците на ответника С.С., б.ж. гр.М. - Х.С., С.М.,
Т.С..
По делото е
категорично установено, че Х.С.М. е направила отказ от наследството на С.В.С., като отказът й е вписан под №
164/04.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 4534/2019 г. на Районен съд Стара Загора в
специалния регистър при Районен съд - Стара Загора /стр. 76/ от делото/. Неоснователни се
явяват възраженията на ищеца, че ответницата Х.С.М. е направила отказ от наследство един месец след смъртта
на наследодателя си С.В.С. и било възможно същата с конклудентни действия да е
приела наследството.
В този смисъл съдът намира за необходимо
да посочи, че приемането респ. отказът от наследство не е обвързано със
законоустановен срок.
На следващо място, за
да бъде ангажирана отговорността на наследниците на починалото лице за негови
задължения, е необходимо последните да са приели наследството по предвидения в чл. 49 и чл. 51 от ЗН ред или
мълчаливо, чрез извършване на действия, които несъмнено предполагат намерението
им да приемат наследството. Съобразно ППВС № 4/1964 г. на ВС мълчаливо
приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото
му намерение да приеме наследството, които обстоятелства следва да са безспорно
установени по делото. По делото не е установено, Х.С.М. да
извършила действия, от които може да се направи извод, че е приела мълчаливо
наследството на С.В.С.. Поради това
съдът намира, че Х.С.М. не отговаря за задълженията по наследството и
следователно не може да бъде ангажирана отговорността й за солидарните
задължения на наследодателя й С.В.С. поети по
договор за заем №198-СЗ-16.07.2018 г. от 16.07.2018 г. и по договор за заем
№200-03-17.07.2018г. от 17.07.2018 г.
С оглед изложеното
предявените от исковете от „Н.Ф.” ООД против Х.С.М., като правоприемник на наследодателя й С.В.С. за заплащане на сумата от 2 500 лв. по договор за заем
№198-СЗ-16.07.2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 245.83
лв. за периода от 17.07.2018г. до 10.01.2019г. и законна лихва в размер на 126, 39 лв. по договор за заем
№198-СЗ-16.07.2018г., върху главницата от 2 500лв., от датата на прекратяване
на договора 10.01.2019 г. до датата на подаване на искова молба - 10.07.2019
г.; сумата от 48 400 лв. по договор
за заем №200-СЗ-17.07.2018г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; възнаградителната лихва в
размер на 4 759.33лв., за периода от 17.07.2018г. до 10.01.2019 г. по
договор за заем № 200-СЗ-17.07.2018г. и законна
лихва в размер на 2 446.89лв. от датата на прекратяване на договора
10.01.2019г. до датата на подаване на искова молба – 10.01.2019 г.; наказателна лихва в размер на 608, 33 лв., съгласно
чл.2.6. и чл.2.8. от договор за заем №198-СЗ-16.07.2018г. за периода 17.08.2018
г. до датата на прекратяване на договора - 10.01.2019 г.; наказателната лихва в размер на 4 759, 33 лв., съгласно чл.
2.6. и чл. 2.8 по договор за заем №200-С3-17.07.2018 г. от 17.07.2018 г. за
периода от 17.07.2018г до 10.01.2019г.; за заплащане на неустойка в размер на 1 500 лв., представляваща 60% от
заемната сума, съгласно чл. 2.7. от договор за заем №198-СЗ- 16.07.2018 г. и за заплащане на неустойката в размер на
29 040 лв., представляваща 60% от заемната сума, съгласно чл.2.7. от
договор за заем №200-СЗ- 17.07.2018г. следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.
По предявените искове от „Н.Ф.”
ООД против Т.С.С. и С.М. и Т.С. като правоприемници на С.В.С..
За основателността на исковете
в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
между него и ответниците е съществувало валидно облигационно правоотношение по
процесните договори за заем, съдържащи
валидни уговорки за заплащане на възнаградителна лихва, наказателна лихва и
неустойка, по които кредиторът е изпълнил задължението си да предостави заемните
суми.
Безспорно е установено, че „Н.Ф.”
ООД е предоставил на С.С.М. сумата от
2 500 лв. в брой по договор за
заем №198-СЗ-16.07.2018 г. и сумата
от 48 400 лв. по договор за
заем №200-03-17.07.2018г., като сумата от 10 500 лв. е изплатена по банков
път по банковата сметка на заемополучателя С.С.М., в банка Обединена
Българска Банка АД /стр. 14 от делото/, а сумата
от 37 900 лв. е изплатена по банков път по банковата сметка на „В.К.“ ООД
ЕИК: ********* в „Уникредит Булбанк“ АД за погасяване на задължения на заемополучателя
към кредитора „В.К.“ ООД /стр. 15 от делото/.
С получаването на заемните суми
по така сключените договори за С.С.М. е възникнало задължението да върне главниците, като и да заплати
дължимата възнаградителна лихва от 20% на 60 равни месечни вноски, съобразно
погасителен план, неразделна част от всеки от договорите.
Съгласно договореното в чл.
2. 1., б. "и" през целия срок на заема заемополучателят погасява само
дължимата лихва като главницата в нейния пълен размер се дължи в края на срока
по договорите – 17.07.2023 г., с изключение на случая при предсрочно прекратяване
на договора.
Отговорност за заплащане на
горепосочената сума в посочените срокове е възникнала и за ответниците, които
са поели солидарна отговорност към ищецът наред с заемополучателя да осъществят
изпълнение на произтичащите от процесните договори задължения. Поради това в настоящия случай на основание
чл. 122, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците
при условията на солидарност към кредитора „Н.Ф.” ООД, за който е налице възможност да претендира
изпълнение от всеки от съдлъжниците съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД.
В настоящия случай безспорно
е установено, че както заемополучателят,
така и солидарните длъжници не са погасили нито една вноска по горепосочените
договори за заем. Поради това съгласно чл. 2. 7. от договорите за заем, „Н.Ф.” ООД
има право да обяви цялото вземане за предсрочна изискуемо и да прекрати
договорите за заем, което е направено с изпращане на изявления за
прекратяване на договора, които са връчени на ответниците на 15.01.2019 г. чрез
***.
По делото не са
представени доказателства, че ответниците са погасили, задълженията си по договор за заем №198-СЗ-16.07.2018 г. от
16.07.2018 г. и по договор за заем
№200-СЗ-17.07.2018 г. от 17.07.2018 г. Поради това следва да се приеме, че ответниците
С.С.М., Т.С.С. и С.М. и Т.С. като
правоприемници на С.В.С. дължат сумата от 2 500 лв. по договор за заем №198-СЗ-16.07.2018 г. и
сумата от 48 400 лв. по договор за заем №200-С3-17.07.2018г.
По претендираната възнаградителната лихва в размер на
245.83 лв. за периода от 17.07.2018г. до 10.01.2019г. договор за заем
№198-СЗ-16.07.2018 г. и възнаградителната лихва в размер на 4 759.33лв., за
периода от 17.07.2018г. до 10.01.2019 г. по договор за заем №200-03-17.07.2018г.
Както беше посочено
по – горе до датата на прекратяване на договорите, ответниците не са заплатили
нито една погасителна вноска и следва да заплатят и уговорените в договорите
възнаградителни лихви Видно от
заключението на съдебноикономическата експертиза възнаградителната лихва в
размер на 245.83 лв. за периода от 17.07.2018г. до 10.01.2019г. договор за заем
№198-СЗ-16.07.2018 г. и възнаградителната лихва в размер на 4 759.33лв., за
периода от 17.07.2018г. до 10.01.2019 г. по договор за заем №200-03-17.07.2018
г.
По претендираната наказателна лихва в размер на 608, 33
лв., съгласно чл.2.6. и чл.2.8. от договор за заем №198-СЗ-16.07.2018г. за
периода 17.08.2018 г. до датата на прекратяване на договора - 10.01.2019 г. и
наказателната лихва в размер на 4 759, 33 лв., съгласно чл. 2.6. и чл. 2.8
по договор за заем №200-С3-17.07.2018 г. от 17.07.2018 г. за периода от
17.07.2018г до 10.01.2019г.
Като основание за присъждане на наказателна
лихва ищецът се позовава на клаузите на чл. 2. 6 и чл. 2. 8, които са идентични
и по двата договора. Съгласно текста на чл. 2. 6 при забава в погасяването на
дължима вноска дори с един просрочен ден, или при частично погасяване на
дължима вноска в размер по-малък от определения в погасителния план,
заемодателят начислява наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху
остатъчната заемна сума. Разпоредбата на чл. 2. 8 предвижда, че при предсрочно
прекратяване на договора поради забава в погасяването на дължима вноска
заемополучателят дължи наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху
стойността на главницата, като тази наказателна лихва се дължи до пълното
погасяване на главницата. Наказателната лихва в размер на 5 % месечно,
изчислявана върху стойността на заетата сума, не може да се начислява за повече
от 30 дни за всяка една просрочена вноска.
Съдът намира, че
съгласно чл. 2. 6., т. нар. наказателна лихва в размер на 5 %, която следва да
се начислява не върху просрочената месечна вноска, а върху главницата,
изискуема от своя страна едва на крайния падеж на договора, има характер на
неустойка. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 2. 8., съгласно
която след обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, заемателят дължи
санкция, определена по същия начин - като наказателна лихва в размер на 5 %
месечно върху стойността на главницата до нейното окончателно плащане.
В конкретния случай
ищецът претендира вземането за периода от датата на изискуемостта на първата
неплатена вноска за лихва до датата на предсрочното прекратяване на договора,
изчислено по размер на 5 % върху главниците и по двата договора.
Неустойката е
акцесорно вземане с предмет задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение
на главното задължение. Тя има обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функция. С т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС е
прието, че нищожността е налице във всички случаи, когато неустойката е
уговорена от страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай
факти и обстоятелства, при съобразяване и съгласно примерно посочени в
тълкувателното решение критерии.
В конкретния случай е
уговорена неустойка, определяема като 5 % месечно от размера на главницата.
Начинът, по който е уговорена неустойката (под формата на наказателна лихва),
води до бързото й нарастване за кратък срок в размер, който надвишава в
значителна степен обичайното обезщетение за забава. Затова и в този си размер,
уговорената между страните мораторна неустойка не отговаря на присъщите й цели
– да обезпечи изпълнението на поетото от заемателя задължение и да обезщети кредитора
за вредите от виновното неизпълнение на длъжника, нито на придадената и от
страните санкционна функция, целяща да накаже неизправната страна по договора,
а води до създадена още при сключване на процесния договор възможност за несправедливо
обогатяване на кредитора. Поради това следва да се приеме, че договорената с
чл. 2. 6, както и с чл. 2. 8. от сключените между страните договори за заем
наказателна лихва - неустойка не съответства на основния принцип за
добросъвестност и справедливост в облигационните правоотношения и като
накърняваща добрите нрави е нищожна, съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Ето
защо съдът намира, че ответниците не дължат наказателна лихва в размер на 608, 33 лв., съгласно чл.2.6. и чл.2.8.
от договор за заем №198-СЗ-16.07.2018г. за периода 17.08.2018 г. до датата на
прекратяване на договора - 10.01.2019 г. и наказателната лихва в размер на
4 759, 33 лв., съгласно чл. 2.6. и чл. 2.8 по договор за заем №200-С3-17.07.2018
г. от 17.07.2018 г. за периода от 17.07.2018г до 10.01.2019г.
По претендираната неустойка в размер на 60% от заемната
сума, съгласно чл. 2.7. от договор за заем №198-СЗ- 16.07.2018 г. в размер на
1 500 лв. и неустойката в размер на 60% от заемната сума, съгласно чл.2.7.
от договор за заем №200-СЗ- 17.07.2018г. в размер на 29 040 лв.
Съгласно чл. 2. 7. от
договорите при предсрочното им прекратяване поради забава в погасяване на
дължима вноска повече от 30 дни, заемателят дължи и неустойка в размер на 60
процента върху пълния размер на заемната сума – главницата.
Гореизложените мотиви
за нищожността на уговорената наказателна лихва изцяло се отнасят и за
уговорената неустойка в чл. 2.7. от договорите за заем. В допълнение следва да
се посочи, че неустойката за забава, уговорена в чл. 2. 7. от процесните
договори надхвърля 5 пъти законната лихва, с която се съизмерява евентуалната
вреда за кредитора от забавената парична престация на длъжника и с повече от
50% дължимата главница, чието връщане (ведно с възнаградителната лихва)
обезпечава. Видът
на уговорената неустойка е наказателен, тъй като е уговорена огромна неустойка
за неизпълнение, като съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди очевидно не съответства на
принципите за справедливост, добросъвестност и недопускане на неоснователно
обогатяване на участниците в търговския оборот. Поради това съдът приема, че в
случая уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и следователно е нищожна като противоречаща на добрите
нрави, съгласно чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД. Нищожността на неустоечната клауза изключва в полза на ищеца да е
възникнало право на вземане от неустойка за неизпълнение в размер на
претендираната сума, което обуславя отхвърляне на исковете и в тази част.
По претендираната законна лихва по договор за заем
№198-СЗ-16.07.2018г., върху главницата от 2 500лв., от датата на прекратяване
на договора 10.01.2019 г. до датата на подаване на искова молба - 10.07.2019 г.
в размер на 126.39 лв. и претендираната законна лихва по договор за заем
№200-СЗ-17.07.2018г. върху главницата от 48 400 лв., считано от датата на
прекратяване на договора 10.01.2019г. до датата на подаване на искова молба –
10.01.2019 г. в размер на 2 446.89лв.
Съдът намира, че
ответниците дължат обезщетение за забава за плащането на главницата, определено
по размер на законната лихва, считано от датата на прекратяване на договорите
до подаване на исковата молба. Видно от заключението на съдебно –
икономическата експертиза върху главницата от 2 500 лв., законната лихва за
забава е в размер на 126, 39 лв. от
датата на прекратяване на договора 10.01.2019 г. до датата на подаване на
искова молба - 10.07.2019 г. и 2 446, 89 лв. върху главницата от 48
400 лв. от датата на прекратяване на
договора 10.01.2019 г. до датата на подаване на искова молба - 10.07.2019 г.,
поради което исковете се явяват основателни.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че С.С.М., Т.С.С. и С.М. и Т.С. като правоприемници на С.В.С. следва да
заплатят солидарно на „Н.Ф.” ООД сумата от 2 500 лв. по
договор за заем №198-СЗ-16.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; възнаградителна лихва в
размер на 245.83 лв. за периода от 17.07.2018г. до 10.01.2019г. и законна лихва в размер на 126, 39 лв.
по договор за заем №198-СЗ-16.07.2018г., върху главницата от 2 500лв., от
датата на прекратяване на договора 10.01.2019 г. до датата на подаване на
искова молба - 10.07.2019 г.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че С.С.М., Т.С.С. и С.М. и Т.С. като правоприемници на С.В.С. следва да
заплатят солидарно на „Н.Ф.” ООД сумата от 48 400 лв. по
договор за заем №200-СЗ-17.07.2018г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; възнаградителната лихва в
размер на 4 759.33лв., за периода от 17.07.2018г. до 10.01.2019 г. по
договор за заем № 200-СЗ-17.07.2018г. и законна
лихва в размер на 2 446.89лв. от датата на прекратяване на договора
10.01.2019г. до датата на подаване на искова молба – 10.01.2019 г.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявените искове от „Н.Ф.” ООД против С.С.М., Т.С.С. и С.М.
и Т.С. като правоприемници на С.В.С.
за солидарно заплащане на наказателна
лихва в размер на 608, 33 лв., съгласно чл.2.6. и чл.2.8. от договор за
заем №198-СЗ-16.07.2018г. за периода 17.08.2018 г. до датата на прекратяване на
договора - 10.01.2019 г. и наказателната
лихва в размер на 4 759, 33 лв., съгласно чл. 2.6. и чл. 2.8 по
договор за заем №200-С3-17.07.2018 г. от 17.07.2018 г. за периода от
17.07.2018г до 10.01.2019г., като
неоснователни.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявените искове от „Н.Ф.” ООД против С.С.М., Т.С.С. и С.М.
и Т.С. като правоприемници на С.В.С.
за солидарно заплащане на неустойка в
размер на 1 500 лв., представляваща 60% от заемната сума, съгласно чл.
2.7. от договор за заем №198-СЗ- 16.07.2018 г. и неустойката в размер на 29 040 лв., представляваща 60% от
заемната сума, съгласно чл.2.7. от договор за заем №200-СЗ- 17.07.2018г. като неоснователни.
По отговорността за
разноски:
Ищецът „Н.Ф.” ООД е направил
възражение за прекомерност на заплатеното от Х.С.М. адвокатско
възнаграждение в размер на 3 530 лв.
Ответникът
Х.С.М. също е направила възражение за прекомерност на заплатеното от „Н.Ф.” ООД адвокатско възнаграждение
в размер на 5 000 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3
530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай минималният размер на адвокатско възнаграждение по
предявените искове е в размер на
3 558, 08 лв.
С оглед изложеното съдът
намира, че заплатеното от Х.С.М. адвокатско
възнаграждение в размер на 3 530 лв. не е прекомерно, но заплатеното от „Н.Ф.” ООД адвокатско
възнаграждение в размер на 5 000 лв. е прекомерно и следва да бъде
намалено до минимално предвидения размер от 3 558, 08 лв.
По делото ищецът е направил
следните разноски: държавна такса в размер на 4 117 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 3 558, 08 лв., възнаграждение в размер на 300
лв. и държавни такси за съдебни удостоверения в размер на 15 лв. или в общ
размер на 3 558, 08 лв.
С
оглед изхода на делото С.С.М. и Т.С.С.
следва да заплатят на „Н.Ф.“
ООД, направените по делото разноски в
размер на 4 607, 77 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Ответницата
Х.С.М. е направила разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на
3 530 лв.
С оглед
отхвърлянето на предявените искове против Х.С.М., ищецът „Н.Ф.” ООД следва
заплати на Х.С.М. направените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 530 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН ********** ***,
Т.С.С., ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и С.С.М., ЕГН ********** ***, Т.С.С.,
ЕГН ********** с постоянен адрес:*** като правоприемници на С.В.С., п. на
04.08.2019 г. да заплатят солидарно на „Н.Ф.“ ООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.***, район ***, ул. „***“ №2А сумата от 2 500 лв. по договор за заем №198-СЗ-16.07.2018 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.07.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; възнаградителна
лихва в размер на 245.83 лв. за периода от 17.07.2018г. до 10.01.2019г. и законна лихва в размер на 126, 39 лв.
по договор за заем №198-СЗ-16.07.2018г., върху главницата от 2 500лв., от
датата на прекратяване на договора 10.01.2019 г. до датата на подаване на
искова молба - 10.07.2019 г.
ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН ********** ***,
Т.С.С., ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и С.С.М., ЕГН ********** ***, Т.С.С.,
ЕГН ********** с постоянен адрес:*** като правоприемници на С.В.С., п. на
04.08.2019 г. да заплатят солидарно на „Н.Ф.“ ООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.***, район ***, ул. „***“ №2А сумата от 48 400 лв. по договор за заем №200-СЗ-17.07.2018г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; възнаградителната лихва в
размер на 4 759.33лв., за периода от 17.07.2018г. до 10.01.2019 г. по
договор за заем № 200-СЗ-17.07.2018г. и законна
лихва в размер на 2 446.89лв. от датата на прекратяване на договора
10.01.2019г. до датата на подаване на искова молба – 10.01.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Н.Ф.“ ООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.***, район ***, ул. „***“ №2А против С.С.М.,
ЕГН ********** ***, Т.С.С., ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и С.С.М., ЕГН **********
***, Т.С.С., ЕГН ********** с постоянен адрес:*** като правоприемници на С.В.С.,
п. на 04.08.2019 г. за
солидарно заплащане на наказателна лихва
в размер на 608, 33 лв., съгласно чл.2.6. и чл.2.8. от договор за заем
№198-СЗ-16.07.2018г. за периода 17.08.2018 г. до датата на прекратяване на
договора - 10.01.2019 г. и наказателната
лихва в размер на 4 759, 33 лв., съгласно чл. 2.6. и чл. 2.8 по
договор за заем №200-С3-17.07.2018 г. за периода от 17.07.2018г до 10.01.2019г.,
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Н.Ф.“ ООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.***, район ***, ул. „***“ №2А против С.С.М.,
ЕГН ********** ***, Т.С.С., ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и С.С.М., ЕГН **********
***, Т.С.С., ЕГН ********** с постоянен адрес:*** като правоприемници на С.В.С.,
п. на 04.08.2019 г. за
солидарно заплащане на неустойка в
размер на 1 500 лв., представляваща 60% от заемната сума, съгласно чл.
2.7. от договор за заем №198-СЗ- 16.07.2018 г. и неустойката в размер на 29 040 лв., представляваща 60% от
заемната сума, съгласно чл.2.7. от договор за заем №200-СЗ- 17.07.2018г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Н.Ф.“ ООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.***, район ***, ул. „***“ №2А против Х.С.М.
с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, офис сграда, ет. 2 – чрез адв. Р. ***,
като правоприемник на наследодателя й С.В.С.
за заплащане на сумата от 2 500
лв. по договор за заем №198-СЗ-16.07.2018 г. ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 10.07.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането; възнаградителна лихва в
размер на 245.83 лв. за периода от 17.07.2018г. до 10.01.2019г. и законна лихва в размер на 126, 39 лв. по
договор за заем №198-СЗ-16.07.2018г., върху главницата от 2 500лв., от датата
на прекратяване на договора 10.01.2019 г. до датата на подаване на искова молба
- 10.07.2019 г.; сумата от 48 400
лв. по договор за заем №200-СЗ-17.07.2018г. ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 10.07.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането; възнаградителната лихва в
размер на 4 759.33лв., за периода от 17.07.2018г. до 10.01.2019 г. по
договор за заем № 200-СЗ-17.07.2018г. и законна
лихва в размер на 2 446.89лв. от датата на прекратяване на договора
10.01.2019г. до датата на подаване на искова молба – 10.01.2019 г.; наказателна лихва в размер на 608, 33 лв., съгласно
чл.2.6. и чл.2.8. от договор за заем №198-СЗ-16.07.2018г. за периода 17.08.2018
г. до датата на прекратяване на договора - 10.01.2019 г.; наказателната лихва в размер на 4 759, 33 лв., съгласно чл.
2.6. и чл. 2.8 по договор за заем №200-С3-17.07.2018 г. от 17.07.2018 г. за
периода от 17.07.2018г до 10.01.2019г.; за заплащане на неустойка в размер на 1 500 лв., представляваща 60% от
заемната сума, съгласно чл. 2.7. от договор за заем №198-СЗ- 16.07.2018 г. и за заплащане на неустойката в размер на
29 040 лв., представляваща 60% от заемната сума, съгласно чл.2.7. от
договор за заем №200-СЗ- 17.07.2018г. като неоснователни.
ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН ********** ***
и Т.С.С., ЕГН ********** с постоянен
адрес:*** да заплатят на „Н.Ф.“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр.***, район ***, ул. „***“ №2А направените по делото разноски в размер на 4 607, 77 лв. съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Н.Ф.“ ООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.***, район ***, ул. „***“ №2А да
заплати на Х.С.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, офис сграда, ет.
2 – чрез адв. Р. *** направените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 530
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: