Р Е Ш
Е Н И Е
София, 22.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 5553/2018 г., за да се произнесе1 взе пред вид:
Предявен е иск от Р.Л.Ц., ЕГН **********,*** против „Д.Е.“ ЕООД, *** за заплащане на следните суми: 33 464,05 евро, представляваща договорена неустойка за неизпълнение по т. 10 от
предварителен договор, сключен на 12.12.2007 г., за
периода, съответно: 25.04.2012 г. – 30.04.2012 г. и 01.5.2012 г. – 31.12.2015
г., на основание чл. 92 ЗЗД и 5 631, 70 лв. – сторените разноски по гр.д. №
187/2009 г. по описа на Русенския окръжен съд, на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху двете претенции, считано от завеждане на делото до окончателното
изплащане и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила съдебно
решение по гр.д. № 2/2016 г. по описа на Русенския окръжен съд е обявен за
окончателен сключеният между ищеца и ответното дружество предварителен договор
за покупко - продажба на недвижим имот с административен адрес: гр. Русе, ул. „*****,
представляващ апартамент с площ 70 кв.м., заедно с прилежащите към имота ид.ч.
от сградата, дворното място и избено помещение, който имот представлява по
кадастралната карта на гр. Русе имот с идентификатор 63427.2.1339.4.5.
Ищецът заявява, че между него и ответника бил сключен
предварителен договор за покупко - продажба на описания недвижим имот с краен
срок за изпълнение на договора от страна на ответника – продавач 30.10.2008 г.,
до която дата той следвало да му прехвърли имота с нотариален акт без тежести и
възбрани. Тъй като тези задължения не били изпълнени от негова страна, собствеността
върху имота е прехвърлена по силата на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.
№ 2/2016 г. на РОС, но имотът и към настоящия момент бил с тежести.
В цитирания предварителен договор е уговорено, че
ответникът – продавач дължи на ищеца – купувач неустойка в размер 2% върху
внесените суми, в случай че окончателният договор не може да бъде сключен по
вина на продавача, т.е. - на ответника.
Ищецът навежда твърдения, че е платил на ответника суми в
общ размер 37 800 евро, поради което дължимата от него неустойка възлиза на 756
евро месечно. Съгласно описаното съдебното решение по гр.д. № 2/2016 г. на
Русенски окръжен съд, част от продажната цена за имота - 25 000 евро, - е прихваната с насрещни задължения на
ответното дружество към ищеца със следния произход: 918 евро - договорена и
неизпълнена отоплителна инсталация и 24 212 евро - част от общо дължимата от
ответното дружество неустойка. В решението е прието също, че ликвидни са
неустойки в общ размер 57 676,05 евро, от които е прихванато частичното
задължение към ответника от 24 212 евро.
Отделно от това, според ищеца, ответникът му дължи сумата
5 631,70 лв., представляваща направени разноски в производството по гр.д. №
187/2009 г. по описа на Русенски окръжен съд, по което е постигната и одобрена
от съда съдебна спогодба.
Представил е писмени доказателства.
Поискал е прилагане на гр.д. № 187/2009 г. по описа на РОС.
По същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със
законните последици, като основателен и доказан. Претендират разноски по
списък.
Ответникът „Д.Е.“ ЕООД оспорва предявения иск, като неоснователен.
На първо място счита, че искът за неустойка е погасен по
давност.
На следващо място прави възражение на основание чл. 92,
ал. 2 ЗЗД за прекомерност на уговорената неустойка.
Прави възражение и за нищожност на претендираната
неустойка, поради накърняване на добрите нрави.
Възразява срещу искането на ищеца за присъждане на
разноски по друго дело.
Според отразеното в отговора на исковата молба, ищецът
няма право да търси обезщетение за забава върху претендираната неустойка.
Представил е писмени доказателства, поискал е ангажиране на експертиза. Моли да се изиска и
приложи гр.д.№ 2/2016 г. по описа на РОС.
В
хода по същество, моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен.
Претендира разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От събраните в
хода на производството доказателства се установява, че между „ВУЛКАН-В.С.“,ЕООД,
/чиито правоприемник е ответникът/, в качеството му на продавач, и Р.Л.Ц., като
купувач, на 12.12.2007 г. е сключен предварителен договор за покупко - продажба на
недвижим имот с административен адрес: гр. Русе, ул. „*****, представляващ
апартамент с площ 70 кв.м., заедно с прилежащите към имота ид.ч. от сградата,
дворното място и избено помещение, който имот представлява по кадастралната
карта на гр. Русе имот с идентификатор 63427.2.1339.4.5.
Не се спори, че в срока за изпълнение ответникът не е
прехвърлил на ищеца имота, предмет на предварителния договор. Във връзка с това
е образувано гр. д. № 2/2016 г. на Русенски окръжен съд, по което с решение от
13.01.2017 г., влязло в сила на 18.02.2017 г., процесният предварителен договор
е обявен за окончателен, като е постановено цената 63 000 евро да бъде
платена чрез извършване на прихващане на задължения на продавача към купувача,
съответно: сумата 918 евро – неизпълнение на договорена отоплителна инсталация
и сумата 24 212 евро – неустойка за неизпълнение по чл. 10 от
предварителния договор.
В настоящото
производство е приложено решение № 1424/20.07.2013 г., постановено по гр.д. №
9199/2011 г. на Русенски районен съд, 6-и с-в, влязло в сила на 01.09.2015 г., с
което е уважена претенция на настоящия ищец срещу настоящия ответник за
неустойка за неизпълнение по чл. 10 от сключения между страните
предварителен договор за сумата
6 268,05 евро за периода 01.05.2010 г. – 31.10.2011 г., като е прието в
мотивите, че размерът на дължимата неустойка следва да се определи на 756 евро
месечно.
Със същото
решение е прогласена, на основание чл. 26 ЗЗД, нищожността на сключената между
страните и одобрена от съда на 28.04.2010 г. спогодба по гр.д. № 187/2009 г. на
Русенски окръжен съд, с която е уговорен начинът на плащане на дължимите суми
по процесния договор, а именно: прихващане на дължима по чл. 10 от договора
наустойка за неизпълнение в размер 13 608 евро, 2 668 лв. /1364 евро/
- стойност на уговорената, но неизпълнена отоплителна инсталация и разноски в
размер 5 631, 70 лв. /2 888, 05 евро/, като е постановено, че
окончателният размер на неустойката за забава ще бъде изчислен в деня на
прехвърлянето на имота и ще бъде приспаднат от неговата цена.
По делото е приложено
и решение от 21.07.2017 г. по гр.д. № 1194/2017 г. на Русенски районен съд,
13-ти с-в, влязло в сила на 21.08.2017 г., с което, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, е признато за установено, че „Д.Е.“ ЕООД не дължи на Р.Л.Ц. сумите, за
които е издаден изпълнителен лист от 25.04.2014 г. по гр.д. № 9199/2010 г. на
Русенски районен съд, а именно: 6 268, 05 лв. – неустойка за неизпълнение
по договор на основание чл. 10 от
предварителен договор от 12.12.2007 г., поради погасяването й, считано от 01.09.2015
г., в резултат на съдебно прихващане, с решението от 31.01.2017 г. по гр.д. №
2/2016 г. на Русенски окръжен съд и законната лихва върху тази главница,
считано от 02.09.2015 г., за принудителното събиране на които е образувано
изп.д. № 20177600400045 на ЧСИ Цветанка Георгиева, район на действие РОС.
В хода на производството бе прието за безспорно установено, че имотът,
предмет на предварителния договор, е предаден на ищеца на 11.032011 г., след
въвеждане в експлоатация.
По искане на ответника по делото бе изслушана и приета ССЕ, която даде заключение,
че размерът на месечния пазарен наем за имота, предмет на предварителния
договор, за периода 01.01.2008 г. – 01.03.2011 г. възлиза на 233 лв.
Други релевантни
по делото доказателства не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неспорени от страите писмени
доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по – големи вреди.
Настоящата претенция е предявена на договорно основание – за присъждане на
сума, основана на неустойка, която страните са уговорили в сключения между тях
договор, с цел да обезпечат изпълнението по него.
Клаузата, от която ищците претендират заплащане на неустойка, е
формулирана, както бе казано по – горе, в чл. 10 от сключения между страните
предварителен договор от 12.12.2007 г.
От страна на ответника по делото бяха направени няколко възражения.
На първо място, според него предявеният иск е погасен по давност, като ответникът е дал два варианта: - датата
11.03.2011 г. – датата, на която ищецът е въведен във владение на имота /като
тя, според ответната страна, е последният ден, до който следва да се начислява
неустойка за неизпълнение на договора/ и – датата 18.02.2017 г. – датата на
влизане в сила на решението на Русенски окръжен съд, постановено по гр.д. №
2/2016 г., с което процесният предварителен договор е обявен за окончателен.
Претенцията за неустойка намира своето основание в нормата на чл. 10 от
сключения между страните на 12.12.200 г. предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот, според която в случай че окончателният договор не
може да бъде сключен в срок по вина на продавача, той дължи неустойка в размер
2 % месечно върху внесените до момента суми.
Безспорно е, че в предварителния договор срокът за сключване на окончателен
е обвързан със снабдяване на продавача на разрешение за ползване на сградата,
като изрично е посочена крайната дата на сключване – не по – късно от 30.1.0.2008 г. Това задължение не е изпълнено
и договорът е обявен за окончателен по съдебен ред с решение от 13.01.2017 г., влязло в
сила на 18.02.2017 г., с което е определен и начинът на плащане на дължимата
сума 63 000 евро от купувача на продавача - чрез извършване на прихващане
на задължения на продавача към купувача, съответно: сумата 918 евро – неизпълнение
на договорена отоплителна инсталация и сумата 24 212 евро – неустойка за
неизпълнение по чл. 10 от предварителния договор. Според настоящата инстанция
към момента на влизане в сила на решението на РОС по чл. 19 ЗЗД за обявяване за
окончателен сключения предварителен договор претенцията за неустойка не е била
погасена по давност, като е била дължима, изискуема и ликвидна.
Въпросът за неустойката е изследван и е налице съдебно
произнасяне по него за последен път по гр.д. № 1194/2017 г. на Русенски районен съд, 13-ти с-в и на 21.07.2017 г. е
постановено решение, влязло в сила на 21.08.2017 г., досежно обстоятелството,
че ответникът не дължи на ищеца сумите, за които е издаден изпълнителен лист от
25.04.2014 г. по гр.д. № 9199/2010 г. на Русенски районен съд, между които и
неустойка за договорно неизпълнение в размер 6 268, 05 лв., на основание
чл. 10 от предварителен договор от
12.12.2007 г., поради погасяването й, считано от 01.09.2015 г., в резултат на
съдебно прихващане – именно извършеното прихващане по делото за обявяване на
предварителния договор за окончателен.
Настоящият
съдебен състав приема, че крайният момент, към който може да се претендира
неустойка за неизпълнение от страна на ответника, е моментът на влизане в сила
на съдебното решение – 18.02.2017 г.
Съгласно чл. 110, б. „б“ ЗЗД, вземанията за
неустойки от неизпълнен договор с изтичане на тригодишна давност. С оглед
установения краен момент, до който е могла да бъде претендирана неустойка –
18.02.2017 г., съдът приема, че такава може да се търси от ищцовата страна за
три години назад, съобразно изричната норма на ЗЗД, а именно – 18.02.2014 г.
Доказа се, че от
момента на неизпълнение от страна на ответника на задълженията му като продавач
по предварителния договор да прехвърли имота по нотариален ред – 30.10.2008 г.,
той следва да дължи неустойка, такава е била определяна от съда в резултат на
приключилите няколко съдебни производства и заплащането й е било частично
погасявано. Ищецът заяви, че през време на съдебния процес на продължилото до
01.09.2015 г. гр.д. № 9199/2011 г. на Русенски районен съд давността е била
прекъсната, позовавайки се на нормата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД, след което,
според чл. 117 ЗЗД, е започнала да тече нова давност.
Съдът намира,
обаче, че в конкретния случай по отношение на давността на вземането за
неустойка през време на цитирания съдебен процес, следва да се приложи нормата
на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, която разпорежда, че давност не тече докато трае
съдебният процес за вземането.
По изложените
мотиви и, пред вид изтичане на визираната в ЗЗД тригодишна давност по отношение
на вземането за неустойка за периода 25.04.2012 г. – 30.04.2012 г. и 01.5.2012 г. – 17.02.2014 г., съдът счита предявения иск за част от
исковия период – за времето от 25.04.2012 г. до 17.02.2014 г. е неоснователен.
Съдът намира,
че за останалия исков период – от
18.02.2014 г. до 31.12.2015 г., претенцията е недоказана, пред вид факта, че,
въпреки дадената възможност ищецът не доказа размера на претендираната от него сума,
с оглед наличието на частични плащания като прихващане на задължения по
предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот, от една страна,
а от друга – пред вид определяне с чл. 10 от предварителния договор платимост
на неустойката ежемесечно.
По тези
съображения съдът приема целия предявен иск за неустойка за неоснователен и
недоказан и счита, че, като такъв следва да се отхвърли.
Пред вид тези си
правни изводи съдът не обсъжда останалите възражения на ответната страна.
Досежно претенцията с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на сторените по гр.д. № 187/2009 г. по описа на Русенския
окръжен съд разноски:
Съгласно чл. 59 ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването, а, според ал. 2, това право възниква, когато няма друг иск, с
който обеднелият може да се защити.
Ищецът твърди, че, тъй като по посоченото гр.д., е одобрена сключената между страните спогодба, с която е
уговорен начинът на плащане на дължимите суми по процесния договор: неустойка, стойност на уговорената, но неизпълнена отоплителна
инсталация и сторени разноски, след
прогласяване на тази спогодба за нищожна
на основание чл. 26 ЗЗД с решението по гр.д. № 9199/2011 г. на Русенски районен
съд, тези разноски му се дължат.
Съдът намира този
довод за неоснователен и подкрепя изцяло тезата на ответната страна, според
която сторените разноски в друго производство не следва да бъдат търсени в
настоящото производство, пред вид възможността за ищеца да претендира тяхното
връщане, след отпадане основанието за тяхното присъждане в полза на ответника,
с молба по същото дело. По тази причина съдът счита, че нормата на чл. 59 ЗЗД
не може да намери приложение в конкретния случай, тъй като има друг път, по
който ищцовата страна може да се защити. Тази претенция е неоснователна и, като
такава, следва да се отхвърли.
Пред вид
отхвърляне на предявения иск, съдът не обсъжда останалите възражения по
същество.
С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно представения списък, общо в размер 1 550 лв., от които: 350 лв.
депозит за в.л. и 1 200 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.Л.Ц., ЕГН **********,*** иск против „Д.Е.“ ЕООД, *** за заплащане на следните суми: 33 464,05 евро, представляваща договорена неустойка за неизпълнение по т. 10 от предварителен
договор, сключен на 12.12.2007 г., за
периода, съответно: 25.04.2012 г. – 30.04.2012 г. и 01.5.2012 г. – 31.12.2015
г., на основание чл. 92 ЗЗД и 5 631, 70 лв. – сторените разноски по гр.д. №
187/2009 г. по описа на Русенския окръжен съд, на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху двете претенции, считано от завеждане на делото до окончателното
изплащане и направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.Л.Ц. да заплати „Д.Е.“ ЕООД разноски общо в размер
1 550 лв., от които: 350 лв. депозит за в.л. и 1 200 лв. адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: