№ 556
гр. Сливен, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20232230100........1 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника Вива Кредит
ООД е бил сключен договор за потребителски кредит и по силата на договора
й е предоставена сумата от 3000 лв. Твърди се, че в договора е посочено, че
следва да се предостави обезпечение на кредита. Сочи се, че ищцата е заявила
кредит без обезпечение и съответно в договора е предвидено заплащане на
неустойка за това в размер на 1191.96лв..Сочи се, че договора за
потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и
шрифта на договора е по-малък от 12, договора не е сключен на хартия. Сочи
се, че същите нарушения са налице и по отношение на неустойката. Твърди
се, че договора за предоставяне на кредит е недействителен, тъй като липсва
посочване на лихвения процент, разписана методика за формиране на ГПР и
начина на формиране на ГПР и кои компоненти са включени в него. Твърди
се, че не е включена неустойката при изчисляване на ГПР по договора за
потребителски кредит. Твърди се, че договора за потребителски кредит е
нищожен,тъй като накърнява добрите нрави. Твърди се, че договора за
потребителски кредит е с неравноправна клауза и нарушава правата на
потребителя..
1
Поискано е, да бъде прогласяване нищожността на договора за
потребителски кредит, като противоречащ на ЗПК , ЗЗД и ЗЗП, да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50лв, като
частичен иск целия за сумата от 3387.84лв, представляваща недължимо
платена сума във връзка със сключения ДПК и да бъдат присъдени на ищцата
направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД, а именно иск за прогласяване на
нищожност на договора за предоставяне на потребителски кредит
Съдът е квалифицирал така предявения частичен осъдителен иск, като
такъв с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД.
Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията й за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от
него клаузи на договора за потребителски кредит, предоставената на ищеца
сума от 3000лв, уговорката за неустойка по ДПК, заплатената сума по ДПК,
клаузите по договора за потребителски кредит, заплащането на сумите по
ДПК от ищцата, е нейна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Вива Кредит
ООД, е постъпил.
В отговора е заявено, че исковата молба е неоснователна.Сочи се, че
шрифтът на договора е 12 и отговаря на изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК,
договорената неустойка е правилно и законосъобразно уговорена между
страните.Сочи се, че ищцата е имала право да се откаже от договора в
14дневен срок от сключването му.Твърди се, че в ГПР не се включват
разходите, които потребителя заплаща при неизпълнение на задълженията си
по ДПК и неустойката е начислена за неизпълнение на договорно задължение
непредоставяне на обезпечение.Сочи се, че ГПР е правилно посочен и
определен в договора.Твърди се, че възнаградителната лихва е договорена в
предвидения в чл.19,ал.4 от ЗПК размер а именно не надвишава петкратния
размер на законната лихва.Сочи се, че ДПК има всички необходими
реквизити.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено
становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъдат уважени
предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
2
В съдебно заседание ответното дружество Вива Кредит ООД, редовно
призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено
становище, да бъдат отхвърлени предявените искове и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
С протоколно определение от 21.06.2023 г. е допуснато изменение на
размера на предявеният осъдителен иск, който да се счита предявен за сумата
от 3387,84 лв.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за паричен заем от 01.08.2018г., сключен между Вива Кредит
ООД, като заемодател, и Х. А. Б., като заемополучател е уговорено
отпускането на заем в размер на 3000лв,, с фиксиран годишен лихвен процент
в размер на 40%, с размер на погасителната вноска 144,33 лв, като първото
плащане е на 31.08.2018г., тридесет и шест месечни погасителни вноски. Като
срок на договора е посочено 36 месеца, обща сума за плащане 5195,88лв, дата
на последно плащане 16.07.2021г., ГПР 49.02%.В договора е посочено, че
ГПР е изчислен при вземане на предвид на следните допускания: договора ще
е валиден в посочения от него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в
срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от
задълженията по договора. В чл.4 от договора е предвидено, че заемателя се
задължава в тридневен срок от сключването на договора да предостави на
заемодателя едно от следните две обезпечения: две физически лица
поръчители, чийто осигурителен доход да е над 1000 лв., да работят по
безсрочен договор, да не са заематели или поръчители по други договори или
банкова гаранция. В чл.4, ал. 2 от договора за паричен заем е посочено, че
страните се съгласяват, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателя дължи неустойка в
размер на 1191,96 лв. и общото задължение по договора става в размер на
6387,84 лв.
От справка към погасителен план се установява, че вноските са 36,
отпуснатата главница 3 000лв., договорената лихва 2195,88 лв. Неустойката в
справката неправилно е посочена по чл. 5, т. 2 , ал. 2, а правилното, видно от
договора е чл. 4, ал. 2 вр. с ал. 1 от договора в размер на 1191,96 лв., ГЛП
40%, ГПР 49,02%. От справката е видно, че ищцата е заплатила всички суми
3
за главница, договорна лихва, неустойка.
Съдът не кредитира справката, в която към 2023 г. е посочено, че
ищцата е заплатила и такса експресно разглеждане в размер на 1641,60 лв.
Нито една от цифрите по справката на последната страница за главница,
договорна лихва и неустойка не кореспондира с изложеното на стр. 1,2,3,4 и 5
преди таблицата, като суми и като видове задължения. В представения по
делото договор за предоставяне на паричен заем, няма посочена такса
експресно разглеждане на кредита. Такава няма и в погасителния план,
представен от ответното дружество.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се
установи в процеса, че ищецът е сключил договор за паричен заем с
ответното дружество на 01.08.2018 г., по силата на който ответното дружество
Вива Кредит ООД му е предоставило сумата от 3000 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем е в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за паричен заем е посочен
годишен процент на разходите в размер на 49.02%.. Този годишен процент на
разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в
договора, потребителя да осигури две физически лица, всяко от които да
отговаря на следните условия да има нетен размер на осигурителния доход
над 1000лв, съгласно справочните данни на НОИ;да работи по безсрочен
трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя,
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити или
заеми към банки или финансови институции с класификация различна от
редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ или да осигури банкова гаранция и
уговорената и посочена в чл.4, ал. 2 от договора за заем неустойка, води до
това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между
посочения в договора ГПР и реално приложения от ответното дружество. По
този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 110% .Това е в нарушение на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по
договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера
4
на законната лихва.Договора за паричен заем е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не
дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В
производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на ответното
дружество Вива Кредит ООД сумата от 6387,84лв. С оглед изложеното, съдът
приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за заем
от 01.08.2018 г. е основателен и следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо
от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК. Безспорно се установи в
процеса, че ищецът е сключил договор за заем с ответното дружество на
01.08.2018 г., по силата, на който ответното дружество му е предоставило
сумата от 3000 лв., заплатена е сумата от ищцата в размер на 6387,84 лв.,
видно от справката представена от ответното дружество.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски
кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора
за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 48.155%.Този
годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед
задължението в договора за обезпечаване на договора за заем и предвидената
в чл.8 от договора за заем неустойка. Реалния ГПР при съобразяване на
неустойката възлиза на 90%. Факта, че не е отчетена неустойката в договора
за заем, както и размера на ГПР, води до това, че реално в настоящото
производство има драстична разлика между посочения в договора ГПР и
реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното
дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е
посочено реално ГПР.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е
недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума
по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по
кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на
ответното дружество сумата 6387,84лв. Главницата по договора за кредит е в
размер на 3000 лв., т.е., ще следва да бъде уважен изцяло предявеният иск за
сумата от 3387,84 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъдат присъдени на
ищеца направените по делото разноски и да бъде осъдено Вива Кредит ООД
5
да му заплати сумата от 255,51 лв., представляваща заплатена държавна такса
по предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1т.2 от ЗА, ще
следва да бъдат присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 1488,78 лв и да бъде осъдено Вива Кредит ООД
да му заплати сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на Вива Кредит ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1324, р-н
Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ Силвър Център
ет. 2 и Х. А. Б., ЕГН **********, от гр.Сливен, ул. Георги Данчев №63, че
сключеният договор за паричен заем № 5458433 от 01.08.2018 г. е нищожен,
тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА Вива Кредит ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал
Неру № 28, бл. АТЦ Силвър Център ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Х. А. Б., ЕГН
**********, от гр.Сливен, ул. Георги Данчев №63 на основание чл. 55, ал.1,
предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК сумата от
3387,84 лв., представляваща, получена, без основание от Вива Кредит ООД,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
07.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,
ОСЪЖДА Вива Кредит ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал
Неру № 28, бл. АТЦ Силвър Център ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П.
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА държавна
такса в размер на 255,51 лв.
ОСЪЖДА Вива Кредит ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал
Неру № 28, бл. АТЦ Силвър Център ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П.
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско
6
възнаграждение в размер на 1488,78лв.
УКАЗВА на Вива Кредит ООД, че могат да заплатят сумите за
държавни такси и адвокатско възнаграждение по следвана банкова сметка:
банка Райфайзенбанк /България/ЕАД, IBAN BG ........ RZBB ........ ТИТУЛЯР
адвокат П. С. П.-клиентска сметка на основание чл.39 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7