Решение по дело №148/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ представлявана от председателя на управителния съвет чрез представител по пълномощие юрисконсулт Х. Р. К., срещу решение №58/27.01.2025 г. по анд № 1152/2023 година по описа на Районен съд-Плевен.

В касационна жалба се посочва, чe решението на Районен съд-Плевен e неправилно поради нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Посочва се, че електронният фиш № ********** е издаден по предвидения в закона ред и форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Счита, че решаващият съд неправилно е приел, че електронният фиш е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Посочва се, че процесното ППС е било оборудвано с бордово устройство, но към момента на нарушението няма подадена и получена тол декларация за сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението, като за съответния пътен участък не е заплатена изцяло дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, което е установено безспорно от представените по делото материали. Счита, че фактът, че ППС-то е снабдено с бордово устройство не доказва по никакъв начин обстоятелството, че същото е подавало тол декларации и че са изпълнени задълженията, свързани със заплащането на дължимите тол такси, като задължение на клиента е да поддържа бордовото устройство включено по време на пътуването и да следи индикаторите, както и да се увери, че устройството е включено, заредено и подава коректно тол декларации, като всичко това е разписано в общите условия на доставчиците на услуги.

Твърди, че извършеното нарушение е регистрирано в Електронната система за събиране на пътни такси, като нарушението се установява с техническо средство в отсъствие на нарушител и наказващ орган и именно заради това е придадена доказателствена сила на регистрираните записи. Посочва, че нарушението е установено с устройство № 40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3, км. 100+471.

Счита, че деянието се доказва по несъмнен начин от представените по делото доказателствени материали, като нарушението е точно, ясно и конкретно описано в електронния фиш и приложена релевантната правна норма.

Намира за неправилни изводите на съда относно нарушение на принципа на пропорционалност.

Посочва, че във връзка с Решение на СЕС по дело С-61/2023 г., преюдициалният въпрос касае единствено принципът на съразмерност/пропорционалност на наказанията, като съгласно чл. 9а от Директива №1999/62 — Държавите-членки установяват подходящ контрол и определят система от санкции, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, като те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното изпълнение. Твърди, че наложените санкции следва да отговарят кумулативно и на трите изисквания - ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект, като в този смисъл пропорционалността на санкцията не следва да се разглежда изолирано от останалите й две функции, тъй като размерът й очевидно следва да постигне възпиращата си и ефективна функция.

Намира, че районният съд е следвало да изследва всички факти и обстоятелства във връзка с тежестта на нарушението, включително изразходваните за държавата средства за ремонт и поддръжка на платената пътна мрежа, амортизацията на пътната инфраструктура с оглед категорията на ППС-то, а именно - ППС над 12 тона, неговата екологична категория и др. Намира, че в тази връзка, по делото не са представени доказателства за смекчаване отговорността на нарушителя, предвид това нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на нарушения от същия вид. Деянието засяга обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа.

Моли да се отмени решението и да се потвърди издадения електронен фиш. Прави възражение за прекомерност на адв възнаграждение и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК.

Ответникът „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от изпълнителния Директор С. И. Д. с ЕИК ********* чрез адвокат Г. Г.-ПАК съдебен адрес за призоваване: гр.Плевен, [улица]-4 е подал отговор на касационната жалба, в който моли да се да постанови съдебно решение, с което да се остави в сила като правилно и законосъобразно решението.

Посочва, че принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват, като строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. Твърди, че СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи.

Намира, че при съобразяване на задължителнототълкуване на съюзното законодателство - Решение от 21.11.2024г. по дело С- 61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред PC Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Счита, че размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Моли решението да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски направени пред касационната инстанция в размер на 550лв.

В съдебно заседание касаторът - Агенция „Пътна инфраструктура“ не се явява, не се представлява. Представена е писмена защита, в която се поддържа изложеното в касационната жалба.

В съдебно заседание ответникът – „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от изпълнителния Директор С. И. Д. с ЕИК ********* се представлява от адвокат Г. Г.-ПАК, който моли да се потвърди като правилно и законосъобразно решението на РС-Плевен, с който е отменен ЕФ. Моли да се присъди направените разноски по делото, за което представя списък с разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно в съответствие както с нашето законодателство, така и с европейското законодателство.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП № **********, с който на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от С. И. Д., ЕИК148113279 е наложена имуществена санкция на основание чл. 187 а ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3б от Закона за движението по пътищата в размер на 2 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП за това, че 27.03.2021 година, 10:21 часа е установено нарушение № BF64F0ADF8A4527BE053041F160AAF5C, с ППС Влекач МАН ТГХ., с peг. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 18000,брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, собственост на дружеството, в Община Долни Дъбник, за движение по път 1-3 км 100+471, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3 км 100+471.

Съдът е отменил ЕФ, тъй като е приел, че е нарушен принцип на пропорционалност при определяне на санкцията, като е посочил и решение на СЕС от 21.11.2024 година по дело С-61/2023 г. , в което се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за всички нарушение на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона и на основание чл. 221, ал. 2, . изр. второ от АПК се споделят мотиви на районен съд.

Налице е нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство и за това нарушение на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, но налагането й е в противоречие с принципа на пропорционалност, съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Размерът на санкцията следва да бъде съответен на тежестта на нарушението.

Правилно е прието от РС , че съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива, те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи и не се допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.

Правилно е прието, че определянето на санкцията в конкретния случай в абсолютен размер я прави несъразмерна спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всяко нарушение, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество .

Неоснователни са доводи на касатора, че нарушението ще остане несанкционирано и е следвало съдът да съобрази изразходваните средства от държавата за ремонт и поддръжка на пътната мрежа. В случая следва съдът да съобрази практиката на СЕС относно прилагане на принципа на пропорционалност при определяне на санкция за заплащане на тол такси от тежкотоварни автомобили, като следва относимите национални норми да бъдат съобразени с европейската практика и да бъдат предприети мерки за определяне на наказания, съответни с решението на СЕС.

Предвид горното следва решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно .

С оглед изход на делото основателно е искането на пълномощник на ответника за присъждане на разноски и следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от изпълнителния Директор С. И. Д. с ЕИК ********* разноски в размер на 550 лева за адв възнаграждение с оглед договор за правна защита и съдействие на л. 29 по делото. Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на разноски на ответника, тъй като адв. възнаграждение е в минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила решение №58/27.01.2025 г. по анд №1152/2023 година по описа на Районен съд-Плевен.

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София да заплати на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от изпълнителния Директор С. И. Д. с ЕИК ********* разноски в размер на 550 лева за адв възнаграждение.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.