Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11.10.2018
г. гр.Белоградчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Белоградчишкият районен съд втори състав
На единадесети септември две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Районен съдия : Антон Антов
Секретаря Жанета Еленкова,
като разгледа докладваното от
съдия Антов
гр.дело № 180 по
описа за 2018 година,
и за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с
пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК - за
установяване, че правото на собственост върху недвижими имоти не принадлежи на
ответниците.
Ищците М.Г.Б., Л.Г.А. и В.Н.П.
излагат в предявената
искова молба : Наследници по закон са на Б. М. Д.
Г.Б. Д./син на Б. М. Д. и баща
на първите двама ищци/ в срока и по реда на чл.11 ал.1 вр. с чл. 12 ал.1 ЗСПЗЗ
е подал заявление вх. № 0990/18.02.1992г. за възстановяване правото на
собственост в/у зем. земи в земл. на с. Г. Л., обл. В.
С Решение № 08/09.04.1999г. ПК
Белоградчик е признала правото на наследниците на Б. М. Д. да възстановят
собствеността си в т.ч. и в/у имот от 3.000дка в м.”Селище” в земл. на с. Г. Л.
обл. В.
Ответниците Г.Е.М. и “Джуна
Експрес” ЕООД се легитимират като собственици
на процесния недв. имот с договори за покупко-продажба, сключени съответно на
13.07.2015г. и 24.10.2014г. с Община Ч.,
обл. В.-продавач.
Процесния недв. имот попада в
имоти с №№ 072015, № 072016, № 072017, № 072018 и № 072019 в размер на 4.895дка при прилагане разпоредбата на чл. 18ж ал.4 т.2 ППЗСПЗЗ, които
имоти в общ размер 5.400дка са продадени на ответниците
Община Ч. се е разпоредила с
имот, по който процедурата по реституция не е била завършена и не е било
възможно той да е станал общинска собственост, респ. сделките нямат
вещно-транслативен ефект
Моли се да бъде установено спрямо ответниците, че същите не са собственици на
недвижими имоти с №№ 072015, № 072016, № 072017, № 072018 и
№ 072019 в размер на 4.895дка.
Представят писмени
доказателства, претендират разноски по делото.
Вещото лице по допуснатата СТЕ е
представило заключение по поставената задача. Заключението не е оспорено от
страните и е прието като доказателство по делото.
Ответниците са оспорили предявените искове.
Бранят се с правни доводи –
Община Ч. е придобила правото на собственост в/у недв. имоти на осн. чл. 19
ЗСПЗЗ, респ. придобили са имоти с №№ 072015, № 072016, № 072017, № 072018 и №
072019 на валидно правно основание, годно да прехвърли правото на собственост
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
От
фактическа страна
Не се спори м/у страните, че ищците са наследници
по закон на Б. М. Д./удостоверение за наследници № 46/24.02.2017г. на км. с. Г.
Л., обл. В./
Наследодателя на първите двама ищци - Г.Б. Д. - като наследник на Б. М. Д.
/негов син/ е подал
заявление вх. № 0990/18.02.1992г. за възстановяване правото на собственост в/у
зем. земи в земл. на с. Г. Л.., обл. В.
С Решение № 08/09.04.1999г. ПК
Белоградчик е признала правото на наследниците на Б. М. Д. да възстановят
собствеността си в/у зем. земи в т.ч. и в/у имот от 3.000дка в м.”Селище” в
земл. на с. Г. Л. обл. В.
Не е спорно по делото, че в полза на наследниците на Б. М. Д. за имота в
м.”Селище” не е постановено решение по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за възстановяване
на собствеността в стари реални граници, нито по чл. 27 ал.1 ППЗСПЗЗ - с план за земеразделяне.
Според заключението на в. лице по изслушаната СТЕ спорния
имот /попада/ е идентичен с имоти с № 072015, № 072016, № 072017 и № 072019 и
с част от имот № 072018 в общ размер на 4.895дка, индивидуализиран/защрихован/ с
черно в приложената към заключението на в. лице скица.
С договор за покупко-продажба,
сключен на 13.07.2015г. с Община Ч., обл. В.-продавач, имоти с №№ 072015 и
072016 са продадени на ответника Г.Е.М..
С договор за покупко-продажба,
сключен на 24.10.2014г. с Община Ч., обл. В.-продавач имоти с №№ 072017, 072018 и 072019 са продадени на ответника “Джуна
Експрес” ЕООД.
От правна страна
Целта на установителния иск е да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича.
Предметът на делото обхваща доказване титулярството на правото на собственост в/у проц. недвижим имот.
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича
правото му. Съдът приема, че за ищците е налице пр. интерес от производството
по настоящото дело, тъй като имат възможност да придобият права ако отрекат
правата на ответниците – да им бъде възстановено правото на собственост в/у
заявен и признат за възстановяване имот в м.”Селище” в земл. на с. Г. Л., обл. В.
Спорния имот е идентичен с имоти с №№ 072015, №
072016, № 072017 и № 072019 и с част от имот № 072018 в общ размер
на 4.895дка, индивидуализиран/защрихован/ с черно в
приложената към заключението на в. лице скица/ в т. см. Решение
№ 254/21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4/2009 г., I г.о.,
решение № 19/28.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 656/2012г., І г.о./
Основният спорен въпрос по делото е за приложението на чл. 19 ал.1 ЗСПЗЗ при наличие на незавършила процедура по възстановяване на земеделска земя.
Съгласно чл. 19 ал.1 ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Като административен орган на поземлената собственост, ОСЗ има задължение не само да признае правото на възстановяване на собствеността на правоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши докрай предвидената в закона процедура като определи границите на възстановените имоти по картата на възстановената собственост. Тълкуването, че невъзстановени земи са тези, за които не е приключила процедурата по възстановяването им, би довело до накърняване на правата на правоимащите лица, които имат легитимно очакване за възстановяване на земите им в реални граници . След като ОСЗ с принципно решение им е признала това право, не би следвало окончателното реституиране на земите да зависи от ефективността на нейната работа. Ето защо следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ урежда правния статут на земите, за които не са подадени заявления за възстановяване. Само тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и съответно тя има право да се разпорежда с тях. Когато е поискано възстановяване на собствеността, както в настоящия случай, тогава имотът, предмет на заявлението, не влиза във фонда по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ. Общината става собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне само на онези имоти по чл. 19 ЗСПЗЗ, които не са заявени за възстановяване в законните срокове / така решение № 212/06.02.2017 г. на ВКС по гр.д. № 1493/2016г., I г.о., решение № 203/18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2016 г., I г.о./
Община Ч. не е придобила правото на собственост в/у
процесния имот, тъй като същия е заявен за възстановяване от един от
наследниците на Б. М. Д., което ползва всички негови наследници.
Поради това със сделките обективирани в договори за покупко-продажба, сключени на 13.07.2015г. и на 24.10.2014г. купувачите-ответници са закупили имоти от несобственик.
Продажбата на чужда вещ не е нищожна, но не прехвърля
вещни права. На действителния собственик са непротивопоставими правата, които
трето лице е придобило в/у вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от
несобственик.
Извършените покупко-продажби с купувачи ответниците нямат
вещнотранслативно действие, защото приобретателя не може да придобие права,
които праводателя не притежава.
Поради изложеното съдът приема, че предявените отрицателни
установителни искове с пр. осн. чл. 124
ал.1 ГПК са основателни
и като такива ги уважава.
С оглед изхода на спора ответника Г.Е.М. следва да плати на ищците направените по
делото разноски в размер на 9.00лв. - държавна такса, 54.00лв. - възнаграждение за в. лице и 54.00лв. - адв. възнаграждение.
Ответника “Джуна Експрес” ЕООД следва да плати на ищците направените по
делото разноски в размер на 41.00лв. - държавна такса, 246.00лв.- възнаграждение за в. лице и 246.00лв. - адв. възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
Приема за установено по отношение на Г.Е.М. с ЕГН **********,***, по предявеният от М.Г.Б. с ЕГН ********** ***, Л.Г.А. с ЕГН ********** *** и В.Н.П. с ЕГН ********** *** срещу Г.Е.М. с ЕГН ********** иск с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК, че Г.Е.М. с ЕГН **********,*** не е собственик на следните недвижими имоти в земл. на с. Г. Л., обл. В. : лозе от 0.650дка в м.”Крушак” – имот № 072015 и лозе от 0.231дка в м.”Крушак” – имот № 072016.
Приема
за установено по отношение на “Джуна Експрес” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Г. Л. обл. В. ул.”…”, № .., по предявеният от
М.Г.Б. с ЕГН ********** ***, Л.Г.А. с
ЕГН ********** *** и В.Н.П. с ЕГН ********** *** срещу “Джуна Експрес” ЕООД с
ЕИК ********* иск с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК, че “Джуна Експрес” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Г. Л. обл. В. ул.”..”, № .. не е собственик
на следните недвижим имоти в земл. на с. Г. Л. обл. В. : ливада от 0.401дка в м. “Крушак” – имот № 072017, ливада от 0.480дка в м. “Крушак” – имот № 072019 и ливада от 3.133дка в м. “Крушак” – имот № нов – “072100”, защрихован
с черно в приложената към заключението на в. лице скица, съставляваща
неразделна част от настоящото решение, който имот е част от имот № 072018,
целият от 3.638дка.
Осъжда Г.Е.М. с ЕГН ********** да
заплати на М.Г.Б. с ЕГН **********, Л.Г.А. с ЕГН ********** и В.Н.П. с ЕГН ********** направени
по делото разноски в размер на 9.00лв. – държавна такса, 54.00лв. - възнаграждение за вещо лице и 54.00лв. - адвокатско възнаграждение.
Осъжда “Джуна Експрес” ЕООД с
ЕИК ********* да заплати
на М.Г.Б. с ЕГН **********, Л.Г.А. с ЕГН ********** и В.Н.П. с ЕГН ********** направени
по делото разноски в размер на 41.00лв. - държавна такса, 246.00лв. - възнаграждение за вещо лице и 246.00лв. - адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на Г.Е.М. с ЕГН ********** и “Джуна Експрес” ЕООД с
ЕИК ********* за присъждане
на направени по делото разноски в размер на 450.00лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия :