№ 114
гр. *, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело
№ 20241840100955 по описа за 2024 година
Производството е инициирано въз основа на искова молба, подадена от „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ *,
представлявано от * – главен изпълнителен директор и * – изпълнителен директор, чрез
адвокат Л. Ц., против М. О. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „* I“ № *.
Ищецът сочи, че е изплатил сума от 2961.67 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка Каско, по щета № 44012131930927, във връзка със събитие от
03.10.2019 г., настъпило по вина на *. Твърди се, че с плащане на застрахователното
обезщетение активно легитимираната страна е встъпила в правата на застрахования срещу
причинителя на вредите. Допълва се, че ответницата, в качеството й на застрахователен
агент, е допуснала грешка, поради която * е пътувал без валидно сключена полица
Гражданска отговорност, поради което тя се е съгласила да изплати на „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД сумата от 2961.67 лева. Според ищцовото дружество било сключено
споразумение, от 10.11.2021 г., посредством което М. О. К. се задължила да погаси сумата на
вноски. Навеждат се доводи, че въпреки договорката, задължението към момента на
подаване на иска не е погасено. Настоява се ответната страна да бъде осъдена да заплати на
ищеца сума в размер на 2961.67 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до погасяване на сумата, както и 942 лева – мораторна лихва за периода от 08.12.2021
г. до 04.08.2024 г.
Ответникът е търсен неколкократно /в продължение на повече от месец/ на
установения по делото постоянен и настоящ адрес на същия, но не е открит. На същия адрес
не е установено и лице от домашните, което да е съгласно да приеме съдебните книжа
/искова молба и писмени доказателства/ и да ги предаде на адресата. Залепено е
уведомление, като в срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК книжата не са получени от адресата в
канцеларията на съда. От извършена справка за трудови договори е установен такъв, като
съдебните книжа са изпратени за връчване чрез работодател, но съобщението е върнато в
цялост, с отразяване, че никой няма на адреса на фирмата. Поради това на пасивно
легитимираната страна и на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК е назначен особен представител.
1
Постъпил е отговор от особения представител – адвокат * К., посредством който се
оспорва исковата молба. Твърди се, че споразумението е нищожно поради противоречие с
добрите нрави и поради това, че е сключено без основание. В тази връзка се посочва, че със
споразумението М. О. К. се е задължила да заплати едни чужд дълг и по този начин едно
трето лице се е обогатило за нейна сметка. Допълва се, че застрахователят има право да
претендира изплатените суми от причинителя на вредите – *. На следващо място е отразено,
че спрямо споразумението липсва основание и че ответницата няма правен интерес да поеме
заплащането на чуждо задължение и да замести длъжника. Настоява се исковата молба да
бъде отхвърлена.
В проведеното открито съдебно заседание се явява адвокат Ц. – процесуален
представител на ищеца, който поддържа исковата молба. Ответникът не се явява, като се
явява назначеният особен представител – адвокат К., която оспорва исковата претенция.
Депозираната искова молба е допустима – налице са процесуалните предпоставки за
разглеждане на претенцията по същество.
Разгледана по същество исковата молба е основателна, а съображенията за това са
следните:
С депозираната искова молба от страна на ищеца е предявен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД /относно главницата/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД /относно лихвата/.
Като писмени доказателства в първото открито съдебно заседание са представени
преписи от регресна покана от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД до * и заявление от * до
„ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД. В регресната покана е обективирано искане, отправено от
„ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД до *, за възстановяване на изплатена щета в размер на
2946.57 лева и ликвидационни разходи от 15 лева във връзка с изплатено обезщетение по
застраховка „Каско+ - специални условия“. В поканата е отразена и банкова сметка, по която
да се извърши плащането във връзка с „щета № 44012131930927“. В заявлението от * е
посочено от същия, че застрахователният агент М. О. К. от гр. * му е издала талон и стикер
застраховка гражданска отговорност № 7394430 за лек автомобил с рег. № *, като му е
казала, че на следващия ден ще му даде полицата, а така също и че впоследствие е разбрал,
че не е издадена полица.
Като писмено доказателство по делото е представен и препис от декларация от М. О.
К., в която деклараторът сочи, че е издал талон и стикер застраховка гражданска
отговорност № 7394430 за лек автомобил с рег. № *, като накрая е отразено „Поради
неиздаване на полицата поемам задължението за заплащане на застрахователно обезщетение
по щета № 44012131930927 на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД“.
Като част от доказателствата с исковата молба е представен препис от Споразумение,
сключено на 10.11.2021 г. между „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД и М. О. К.. В т. 1 от
споразумението е разписано, че застрахователят е изплатил сумата от 2961,67 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +” по образувана щета
№ 44012131930927, за събитие от 03.10.2019 г., представляващо пътно-транспортно
произшествие настъпило по вина на *. В следващата т. 2 от споразумението е
регламентирано, че на основание чл. 501, ал. 1 от КЗ, застрахователят разполага с право на
регресно вземане срещу * за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2961,67
лева и че в случая М. О. К. в качеството си на застрахователен агент е допуснала грешка,
поради която * е пътувал без валидно сключена полица по застраховка „Гражданска
отговорност“ на 03.10.2019 г. Добавено е, че поради тази причина същата се съгласява да
изплати на дружеството сумата от 2961,67 лева, вместо *. В т. 3 е отразено, че длъжникът
изцяло признава правата на застрахователя по т. 2 и не оспорва така описаното вземане. В т.
4 от споразумението е договорено, че първата вноска от дължимата сума, която вноска е от
150 лева, ще бъде изплатена до 30.10.2021 г., а остатъкът е разсрочен на още деветнадесет
вноски, първите 18 от които на по 150 лева, а последната от 111.67 лева. В т. 5 е посочена
2
банкова сметка, по която да се извършва плащането, а съгласно т. 6 в сумата от 2961.57 лева
е включена и сума от 15 лева ликвидационни разходи. Съгласно т. 7 при забава на
плащането, на която и да е поредна месечна вноска с повече от 7 календарни дни, целият
останал размер от задължението става предсрочно изискуем и „ДЗИ – Общо Застраховане“
ЕАД може да претендира оставащата сума по съдебен ред.
От събрания доказателствен материал се прави извод, че е настъпило застрахователно
събитие, причинено от лицето *, във връзка с което „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД е
изплатило застрахователно обезщетение като застраховател по сключена застраховка „Каско
+ - специални условия”. Налага се извод и че причинителят на вредите не е имал надлежно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, въпреки че застрахователният агент М. О.
К. му е издала талон и стикер. От доказателствения материал и по-конкретно от
декларацията и споразумението се установява, че поради неиздаването на полица М. О. К. е
поела задължение да възстанови заплатените от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД вреди,
като изплати на застрахователното дружество сума в общ размер на 2961.67 лева, в която са
включени и ликвидационните разноски. Следва да се посочи, ча сключеното споразумение
между ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД и М. О. К. е валидно и посредством него последната
е поела задължени, поради допусната от нейна страна грешка при сключване /и по-скоро
поради ненадлежно сключване/ на застраховка Гражданска отговорност, да възстанови
вредите на дружеството, представляващи изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка Каско поради настъпила щета. В същото време по делото не са представени
каквито и да било доказателства, от които да е видно, че поетото посредством
споразумението парично задължение е изплатено изцяло или частично от М. О. К., или че
същото е погасено на друго основание.
Предвид горното, основателен се явява предявеният иск за сумата от 2961.67 лева,
представляваща главница по постигнато споразумение от 10.11.2021 г.
Поради основателност на главния иск и доколкото задължението за плащане е било
уговорено с нарочен договор /споразумение/, основателна се явява и претенцията за
присъждане на законна лихва в размер на 942 лева, начислена за времето от 08.12.2021 г. до
04.08.2024 г. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата
за времето от подаване на исковата молба - 06.08.2024 г. /когато е изпратена по пощата/, до
погасяване на задължението.
Предвид изхода на делото ищецът има право да претендира от ответника сторените
съдебни разноски, представляващи: 168.48 лева – заплатена държавна такса, 597 лева –
заплатен адвокатски хонорар и 500 лева – внесен депозит за особен представител. Именно
тези суми следва пасивно легитимираната страна за репарира на ищцовото дружество.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. О. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „* I“ № * да заплати на „ДЗИ
– Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„ * следните суми: 2961.67 лева /две хиляди деветстотин шестдесет и един лева и 67
стотинки/ – главница съгласно споразумение от 10.11.2021 г., сключено между М. О. К. и
„ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба - 06.08.2024 г., до погасяване на задължението, както и 942 лева
/деветстотин четиридесет и два лева/ – законна лихва върху главницата, начислена за
времето от 08.12.2021 г. до 04.08.2024 г.
ОСЪЖДА М. О. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „* I“ № * да заплати на „ДЗИ
– Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
3
„ * следните суми, представляващи сторени съдебни разноски по делото: 168.48
лева /сто шестдесет и осем лева и 48 стотинки/ – заплатена държавна такса, 597 лева
/петстотин деветдесет и седем лева/ – заплатен адвокатски хонорар и 500 лева /петстотин
лева/ – внесен депозит за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд – *,
в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4