№ 9103
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110113116 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от [фирма] против [фирма]. Предявен е иск
за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата 379,41 лева - главница, представляваща
дължим остатък от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разходи по щета № **** за ПТП, настъпило на 10.09.2018 г. около 19:20 ч., в
[населено място], при което е увреден л. а. марка [марка МПС] с ДК номер МПС , ведно със
законна лихва за период от 25.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 115,61 лева -
представляваща лихва за период от 24.11.2019 г. до 24.11.2022 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 64655/2022 г. на СРС. Претендира и разноски. О
Ответникът е подал становище. Прави изявление за признание на иска по чл. 237, ал.
1 ГПК, но не е представено пълномощно за юрисконсулта, с което да му се учредява изрична
представителна власт във вр. с направеното признание.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
С протоколно определение от 23.05.2023 г. е оставено без уважение искането за
постановяване на решение при признание на иска, доколкото указанията на съда не са
изпълнени и не са представени доказателства за надлежно учредена представителна власт
във вр. с направеното признание. Признанието направено в отговора на исковата молба,
предвид липсата на изрична представителна власт, ще се цени от съда като признание на
обстоятелствата и фактите по спора.
С протоколно определение от 23.05.2023 г. са отделени като безспорни и ненуждаещи
1
се от доказване следните обстоятелства: наличие на правоотношение по застраховка
„Каско“ между ищеца и увреденото лице към датата на настъпване на ПТП, наличие на
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата към
датата на настъпване на ПТП, извършено плащане към увреденото лице, механизма на ПТП,
не се спори, че ищецът е поканил ответника да му заплати претендираната сума, не се
оспорва и размерът на претенциите.
Отделено е като безспорно и признато между страните и, че след завеждане на
исковата молба, ответникът е заплатил на ищеца в хода на исковото производство сума в
размер на 511,25 лв., с която изцяло е заплатено процесното задължение, което се
установява и от преводно нареждане на л. 52.
Ищецът не оспорва постъпилото плащане. Напротив, с молба с вх. № от 19.05.2023 г.
сочи, че ответното дружество е заплатило в хода на процеса сума в размер на 511.25 лв., вкл.
и дължимата законна лихва и ДТ по заповедното производство.
Ответникът е заплатил дължимата сума, предмет на настоящото производство, с
което напълно е погасил задължението си, както и спорното право. Предвид нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което искът за главница,
законна и мораторна лихва следва да се отхвърли.
По разноските:
Сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга
си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият
случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното
плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава
ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се
присъдят разноските в полза на ищеца. Ищецът признава, че заплатената държавна такса по
заповедното производство му е заплатена от ответника с направеното плащане от 511.25 лв.
На ищеца ще се присъди общо сумата от 225 лв. за разноски за юрисконсултско
възнаграждение и заплатена държавна такса по настоящото производство и за
юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. д. № 64655/2022 г. на СРС.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК: *****, искове на основание чл. 422 ГПК
вр. с чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу [фирма], ЕИК **** за признаване на установено, че
[фирма] дължи на [фирма] следните суми: сумата 379,41 лева - главница, представляваща
дължим остатък от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение и
2
ликвидационни разходи по щета № *** за ПТП, настъпило на 10.09.2018 г. около 19:20 ч., в
[населено място], при което е увреден л. а. марка [марка МПС] с ДК номер МПС, ведно със
законна лихва за период от 25.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 115,61 лева -
представляваща мораторна лихва за период от 24.11.2019 г. до 24.11.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 64655/2022 г. на СРС, поради плащането на
сумата в хода на процеса.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес управление: [населено място],
[адрес], да заплати на [фирма], ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: [населено
място], [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 225 лв. – разноски по
настоящото производство и за юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. д. № 64655/2022 г.
на СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3