№ 303
гр. Бургас, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501826 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260058/07.04.2022г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр. д. № 291/2022г. С това решение, съдът:
ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН: **********, действащ чрез своя баща Г. Й. А., ЕГН:
********** да заплати на Т. А. Д., ЕГН: **********, действаща със С****то на своя
попечител Т*К*Т*, ЕГН: ********** сумата от 8 215 (осем хиляди двеста и петнадесет)
лева, представляваща обезщетение, равняващо се на пазарния наем за ползване без правно
основание на дворно място с площ 753 кв.м., находящо се в с. Т., съставляващо
неурегулиран поземлен имот № ****, кв.34 по плана на селото, ведно с построените в имота
жилищна сграда, със застроена площ от 74 кв.м., навес от оградни стени, със застроена площ
18 кв.м. и гараж от импрегниран чамов материал със застроена площ от 20 кв.м., за който
имот по неприложена в срок дворищна регулация е отреден УПИ ІІ-**** в кв.34 по плана на
селото, целия с площ 816 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 63 кв.м., за периода от
17.01.2015 г. до 31.07.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 15 000 лева и за периода за присъждане на обезщетение от 01.06.2013
г. до 16.01.2015 г., както ОТХВЪРЛЯ и иска за присъждане на лихва за забава в размер на
1522 лева върху главницата от 15 000 лева за периода от 01.06.2013 г. до 31.07.2017 г.
ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН: **********, действащ чрез своя баща Г. Й. А., ЕГН:
********** да заплати на Т. А. Д., ЕГН: **********, действаща със С****то на своя
попечител Т*К*Т*, ЕГН: ********** сумата от 4 650 (четири хиляди шестстотин и
петдесет) лева, представляваща обезщетение, равняващо се на пазарния наем за ползване без
правно основание на празно дворно място УПИ Х-**** в кв.34 с площ 624 кв.м., с изграден
1
в него кладенец по дворищно-регулационния план на с. Т., като ОТХВЪРЛЯ иска над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 15 000 лева и за периода за присъждане
на обезщетение от 01.06.2013 г. до 16.01.2015 г., както ОТХВЪРЛЯ и иска за присъждане
на лихва за забава в размер на 1522 лева върху главницата от 15 000 лева за периода от
01.06.2013 г. до 31.07.2017г.
ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН: **********, действащ чрез своя баща Г. Й. А., ЕГН:
********** да заплати на Т. А. Д., ЕГН: **********, действаща със С****то на своя
попечител Т*К*Т*, ЕГН: ********** сумата от 284,20 лева (двеста осемдесет и четири лева
и двадесет стотинки), представляваща получени от ответника добиви от аренда на
собствените на ищцата 1/3 ид.ч. от поземлен имот с пл. № ****** – нива с площ по
документи 14,210 дка, десета категория, находящ се в с. Т., местност „*****“ по плана за
земеразделяне, за периода 17.01.2015 г. – 01.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 1750 лева и за периода за присъждане на
вземане за добиви 01.10.2013г. – 16.01.2015 г. и за периода 02.10.2016 г. – 31.10.2017 г.,
както и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за забава в размер на 725 лева върху
главницата от 1750 лева за периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г.
ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН: **********, действащ чрез своя баща Г. Й. А., ЕГН:
********** да заплати на Т. А. Д., ЕГН: **********, действаща със С****то на своя
попечител Т*К*Т*, ЕГН: ********** сумата от 35,22 лева (тридесет и пет лева и двадесет и
две стотинки), представляваща получени от ответника добиви от аренда на собствените на
ищцата 1/3 ид.ч. от поземлен имот с пл. № ***** – лозе, с площ по документи 1,761 дка,
пета категория, находящ се в с. Т., местността „*****“ по плана за земеразделяне за периода
17.01.2015 г. – 01.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 1750 лева и за периода за присъждане на вземане за добиви от
01.10.2013 г. до 16.01.2015 г. и за периода 02.10.2016 г. – 31.10.2017 г., както и ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на лихва за забава в размер на 725 лева върху главницата от 1750 лева за
периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г.
ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН: **********, действащ чрез своя баща Г. Й. А., ЕГН:
********** да заплати на Т. А. Д., ЕГН: **********, действаща със С****то на своя
попечител Т*К*Т*, ЕГН: ********** сумата от 68,74 лева (шестдесет и осем лева и
седемдесет и четири стотинки), представляваща получени от ответника добиви от аренда на
собствените на ищцата 1/3 ид.ч. от поземлен имот с пл. № **** – нива с площ по документи
3,437 дка, пета категория, находящ се в с. Т., местност „*****“ по плана за земеразделяне, за
периода 17.01.2015 г. – 01.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 1750 лева и за периода за присъждане на вземане за добиви
01.10.2013г. – 16.01.2015 г. и за периода 02.10.2016 г. – 31.10.2017 г., както и ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на лихва за забава в размер на 725 лева върху главницата от 1750 лева за
периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г.
ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН: **********, действащ чрез своя баща Г. Й. А., ЕГН:
********** да заплати на Т. А. Д., ЕГН: **********, действаща със С****то на своя
попечител Т*К*Т*, ЕГН: ********** сумата от 39,20 лева (тридесет и девет лева и двадесет
стотинки), представляваща получени от ответника добиви от аренда на собствените на
ищцата 1/3 ид.ч. от поземлен имот с пл. № **** – ливада, с площ по документи 1,960 дка,
десета категория, находящ се в с. Т., местност „****“, по плана за земеразделяне, за периода
17.01.2015 г. – 01.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до пълния
2
претендиран размер от 1750 лева и за периода за присъждане на вземане за добиви
01.10.2013 г. – 16.01.2015 г. и за периода 02.10.2016 г. – 31.10.2017 г., както и ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на лихва за забава в размер на 725 лева върху главницата от 1750 лева за
периода 01.10.2013 г. – 31.10.2017 г.
ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН: **********, действащ чрез своя баща Г. Й. А., ЕГН:
********** да заплати на Т. А. Д., ЕГН: **********, действаща със С****то на своя
попечител Т*К*Т*, ЕГН: ********** сумата от 58,80 лева (петдесет и осем лева и осемдесет
стотинки), представляваща получени от ответника добиви от аренда на собствените на
ищцата 1/3 идеална част от поземлен имот с пл. № **** – нива, с площ по документи 2,940
дка, десета категория, находящ се в с. Т., местност „*****“ по плана за земеразделяне, за
периода 17.01.2015 г. – 01.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 1750 лева и за периода за присъждане на вземане за добиви
01.10.2013г. – 16.01.2015г. и за периода 02.10.2016г. – 31.10.2017г., както и ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на лихва за забава в размер на 725 лева върху главницата от 1750 лева за
периода 01.10.2013г. – 31.10.2017г.
ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН: **********, действащ чрез своя баща Г. Й. А., ЕГН:
********** да заплати на Т. А. Д., ЕГН: **********, действаща със С****то на своя
попечител Т*К*Т*, ЕГН: ********** сумата от 235,16 лева (двеста тридесет и пет лева и
шестнадесет стотинки), представляваща разноски, изплатено адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т. А. Д., ЕГН: **********, действаща със С****то на своя попечител
Т*К*Т*, ЕГН: ********** да заплати на Д. Г. А., ЕГН: **********, действащ чрез своя
баща Г. Й. А., ЕГН: ********** сумата от 1976,92 лева (хиляда деветстотин седемдесет и
шест лева и деветдесет и две стотинки), представляваща разноски, изплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Д. Г. А., ЕГН: **********, действащ чрез
своя баща Г. Й. А., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата
от 764,60 лева (седемстотин шестдесет и четири лева и шестдесет стотинки),
представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените искове, както и сумата от
180 (сто и осемдесет) лева, представляваща разноски за производството – изплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-техническа експертиза.
Подадена е въззивна жалба от Т. А. Д. против решение № 260058/07.04.2022г. в
частта, в която са отхвърлени исковете й за присъждане на обезщетение в пълния
претендиран размер. Жалбоподателката оспорва извода на районния съд, че вземането й за
периода от 01.06.2013г. до 16.01.2015г. е погасено поради изтекла давност и подчертава, че
давността се прекъсва с предявяване на исковете по чл.26 от ЗЗД и чл.108 от ЗС. Д.
възпроизвежда фактите по делото и твърди, че съдът ги е интерпретирал погрешно.
Въззивната страна иска от втората инстанция да отмени решението в отхвърлителната част и
да постанови друго, с което да уважи предявените от нея искове за периода от 01.06.2013г.
до 16.01.2015г. Въззивницата прави искане за отмяна на решението и в частта, в която е
осъдена да заплати на Д. А. съдебни разноски в размер на 1 976 лева.
Ответната страна – Д. Г. А., представляван от своя баща и законен представител
депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въззиваемият намира изводите на районния съд за погасяване по давност на вземанията в
периода от 01.06.2013г. до 16.01.2015г. за правилни и обосновани и иска от втората
инстанция да потвърди решението в обжалваната част.
3
Подадена е въззивна жалба от Д. Г. А. против решение № 260058/07.04.2022г. в
осъдителната част. А. анализира разпоредбата на чл.59 от ЗЗД и въвежда оплакване, че
съдът не е приложил правилно цитираната материалноправна норма. Въззивникът иска от
втората инстанция да отмени решението в тази част и да постанови друго, с което да
отхвърли исковете, както и да му присъди извършените по делото разноски.
Ответната страна – Т. А. Д. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Д. иска от въззивната инстанция да отхвърли жалбата на А. и
да потвърди решението в обжалваната част.
Т. А. Д. се представлява в съдебно заседание от адвокат Б., която поддържа
основанията за отмяна на решението в обжалваната част.
Д. Г. А. се представлява в процеса от своя баща Г. Й. А. и от адвокат А. С., който
пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на решението в обжалваната част.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 03.04.2009г. А.Т.Д. Т. А. Д., И.А.Д. и К.П. Д..сключват със ЗКПУ „С****“ – с. Т.
договор за аренда, по силата на който предоставят за ползване на кооперацията собствените
си земеделски земи, представляващи: лозе № ***** с площ от 1.761 дка, пета категория,
находящо се в местността „К*“ в с. Т., община Айтос; нива № **** с площ 3.437 дка, пета
категория, находяща се в местността „*****“ в с. Т., община Айтос; нива № ****** с площ
14.210 дка, десета категория, находяща се в местността „*****“ в с.Т., община Айтос; нива
№ **** с площ 2.940 дка, десета категория, находяща се в местността „***** в с.Т., община
Айтос, ливада № **** с площ 1.960 дка, десета категория, находяща се в местността „****“
в с. Т., община Айтос; лозе № **** с площ 1.880 дка, пета категория, находящо се в
местността „К*“ в с. Т., община Айтос; нива № **** с площ 9.804 дка, девета категория,
находяща се в местността „К*“ в с. Т., община Айтос. За ползването на тези имоти
арендаторът се задължава да заплаща аренда в размер на 15 лева на декар за всяка стопанска
година. Договорът е сключен за срок от 8 години, считано от 01.10.2009 г. до 01.10.2017 г.
С решение № ****г., постановено от Окръжен съд - Бургас по гр. дело № ****г. Т. Д.
е поставена под ограничено запрещение и за неин попечител е назначен баща й А.Т.Д.. След
смъртта на Д., за попечител на Д. е назначен Т.К.. С експертно решение на ТЕЛК от ****г.,
ищцата е освидетелствана с диагноза лека умствена изостаналост и е определена 50 %
трайно намалена работоспособност за срок от три години.
На 13.10.2016г. А.Т.Д. сключва със ЗКПУ „С****“ – с. Т. договор за аренда, по
силата на който предоставя за ползване на кооперацията собствените си земеделски земи,
представляващи: лозе № ***** с площ от 1.761 дка, пета категория, находящо се в
местността „К*“ в с. Т., община Айтос; нива № **** с площ 3.437 дка, пета категория,
находяща се в местността „*****“ в с. Т., община Айтос; нива № ****** с площ 14.210 дка,
десета категория, находяща се в местността „*****“ в с.Т., община Айтос; нива № **** с
площ 2.940 дка, десета категория, находяща се в местността „***** в с.Т., община Айтос,
ливада № **** с площ 1.960 дка, десета категория, находяща се в местността „****“ в с. Т.,
община Айтос; лозе № **** с площ 1.880 дка, пета категория, находящо се в местността
„К*“ в с. Т., община Айтос; нива № **** с площ 9.804 дка, девета категория, находяща се в
местността „К*“ в с. Т., община Айтос. За ползването на тези имоти арендаторът се
задължава да заплаща аренда в размер на 30 лева на декар за всяка стопанска година.
Договорът е сключен за срок от 8 години, считано от 01.10.2017 г. до 01.10.2025 г.
4
С решение № ***/19.07.2016г., постановено по в. гр. дело № ****г., Окръжен съд –
Бургас прогласява нищожността на договори за покупко-продажба, извършени между Г. Й.
А. и Т. А. Д. на дворни места, находящи се в с. Т. и на договор за замяна на идеални части
от земеделските земи с движими вещи. Решенията влизат в сила на 17.05.2017г. и на
19.07.2017г.
С влязло в сила съдебно решение № *****г., постановено по гр. дело № ****г..,
Районен съд – Айтос приема за установено по отношение на Д. Г. А., че Т. А. Д. е
собственик на дворно място с площ 753 кв.м., находящо се в с. Т., община Айтос,
съставляващо неурегулиран поземлен имот № **** в кв.34 по плана на селото, ведно с
построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м.; навес с оградни стени
със застроена площ от 18 кв.м. и гараж от импрегниран чамов материал със застроена площ
от 20 кв.м. и на празно дворно място, представляващо УПИ Х-**** в кв. 34 с площ от 624
кв.м. с изграден в него кладенец и осъжда А.а да предаде владението на тези имоти.
С това решение Районен съд – Айтос приема за установено по отношение на Д. Г. А.,
че Т. А. Д. е собственик на 1/3 идеална част от следните имоти:
Поземлен имот с пл. № ******, представляващ нива с площ от 14,210 дка, десета
категория, находяща се в местността „*****“ в с. Т., община Айтос;
Поземлен имот с пл. № *****, представляващ лозе с площ от 1,761 дка, пета
категория, находящо се в местността „К*“ в с. Т., община Айтос;
Поземлен имот с пл. № ****, представляващ нива с площ от 3,437 дка, пета
категория, находяща се в местността „*****“ в с. Т., община Айтос;
Поземлен имот с пл. № ****, представляващ ливада с площ от 1,960 дка, десета
категория, находяща се в местността „****“ в с. Т., община Айтос;
Поземлен имот с пл. № ****, представляващ нива с площ 2,940 дка, десета категория,
находяща се в местността „*****“ в с. Т., община Айтос и осъжда А. да предаде на Д.
владението на тези имоти.
На 10.05.2019г. Т. Д. изпраща нотариална покана на Д. А., с която иска последният да
й заплати сумата от 21 600 лева, представляваща сбор от месечните наеми за периода от
01.06.2013г. до 31.07.2017г., в който А. е ползвал дворните места (по 600 лева на месец),
ведно със законна лихва върху тази сума в размер на 9 150,46 лева. С поканата, Д. иска от
А. да й заплати и получената от него аренда за земеделските земи в размер на 2 100 лева за
периода от 01.06.2013г. до 31.07.2017г. (по 700 лева на година), ведно със законната лихва
върху тази сума в размер на 889,63 лева. Законният представител на А. отказва да плати.
В хода на първоинстанционното производство е представено удостоверение от
26.07.2019г., издадено от ЗКПУ „*****“ в с. Т., от което се установява, че за периода от
2013г. до 2016г. А. е получил рента за земите на Д. (общо 8,103 дка) в размер на 891,34 лева,
от които 202,58 лева за 2013г., 202,58 лева за 2014г., 243,09 лева за 2015г. и 243,09 лева за
2016г.
По делото е извършено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което констатира, че пазарният наем за УПИ ІІ-**** в кв. 34 по плана на с. Т. за периода от
01.06.2013г. до 31.07.2017г. е в размер на 13 250 лева, а пазарният наем за УПИ Х-**** в
кв.34 по плана на с. Т. за същия период е в размер на 7 500 лева.
По делото са събрани показанията на свидетелите С.Р., Г.Р. и С.Г., които твърдят, че
5
къщата не се обитава, а двора се използва от бащата на ответника в периода от 2013г. до
2019г.
Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Бургас приема, че е
осъществен фактическият състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД по отношение на обезщетението,
претендирано за урегулираните поземлени имоти и фактическият състав на чл.93 от ЗС по
отношение на аренди вноски, претендирани за земеделските земи. Едновременно с това,
съдът уважава възражението на ответната страна за погасяване по давност на двете вземания
за периода от 01.06.2013г. до 17.01.2015г., който излиза извън петгодишния срок по чл.110
от ЗЗД. Съдът отхвърля иска за законна лихва върху главницата по чл.59, ал.1 от ЗЗД, тъй
като поканата за плащане на същата е изпратена след края на периода, за който се
претендира. Съдът отхвърля и иска за законна лихва върху главницата по чл.93 от ЗС, тъй
като поканата за плащане на добиви също е отправена след края на исковия период.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбите са подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни
страни, за които решението в обжалваните части поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, жалбите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260058/07.04.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, вън от случаите на неоснователно
обогатяване по чл.55 – чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В
алинея втора на цитираната норма е уредена субсидиарната приложимост на иска по чл.59,
ал.1 от ЗЗД – допустим е само, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Според т.8 от Постановление № 1/28.05.1979г. искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД е поставен на
разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се
защити нито с исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск. Чрез нормата на
чл.59, ал.1 от ЗЗД се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество
в друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Анализът на цитираната правна норма и съдебна практика обосновава извод, че за да е
основателен искът с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, е необходимо да са налице
следните предпоставки: 1. обедняване на ищеца; 2. обогатяване на ответника; 3. връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтича от един или от
няколко общи факта. Обогатяването не е следствие на обедняването, и обратно. Тези факти
6
не са в причинно-следствена връзка, а са последица от друг факт или група факти. С оглед
на това, за да е основателна претенцията по чл.59, ал.1 от ЗЗД, е необходимо да се установи,
че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или
от обща група факти. Тежестта да установи релевантните за спорното правоотношение
юридически факти в процеса, се носи от ищеца.
В конкретния случай от представените по делото писмени доказателства, се
установява по безспорен начин, че с решение № *****г., Окръжен съд – Бургас е прогласил
нищожността на договорите за покупко-продажба на урегулираните поземлени имоти и на
договора за замяна на идеални части от земеделските земи, които са сключени през 2013г. С
влязло в сила съдебно решение № *****г., Айтоският районен съд е уважил
ревандикационния иск на Д. и е осъдил Д. А. да й предаде владението на тези имоти. От
събраните по делото свидетелски показания се установява, че в периода от 2013г. до
28.06.2016г., когато е предявен ревандикационния иск, бащата на ответника е сложил
катинари на вратите към имотите в регулация и не е допуснал ищцата в тях. След този
момент, съдебното решение установява, че ответникът е владял имотите чрез баща си. При
това положение, изводът на районния съд, че е осъществен фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД е правилен и обоснован. Мотивите на
съда в тази част са логични и съответни на събраните по делото доказателства, поради което
настоящият съдебен състав препраща към тях на основание чл.272 от ГПК без да ги
пресъздава и доразвива.
Неоснователно е възражението на А., че в конкретния случай „спестените разходи“, с
които ответникът по иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД се е обогатил, не са неизбежни и необходими
и не могат да се свържат с годността за използване на обекта въобще. Действително, в
конкретния случай, съществуват данни, че имотите в регулация са били необитаеми, но това
състояние е създадено от бащата на ответника, който с действията си е лишил ищцата и
нейните роднини от възможността да използват тези имоти. В този смисъл са показанията на
свидетелката Гайдарова, която подчертава, че А. е поставил катинари на вратите. Поради
това, обедняването на ищцата е пряко следствие от невъзможността й да използва спорните
имоти, създадена от бащата на ответника и от обогатяването на последния с разходите,
които е спестил за използването им.
Съгласно разпоредбата на чл.93 от ЗС, добивът от вещта, като плодове, прираст от
добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й. В конкретния случай, от
представените по делото доказателства се установява, че за периода от 01.06.2013г. до
31.07.2017г. са сключени два договора за аренда по отношение на процесните земеделските
земи. Единият е с дата 03.04.2009г. със срок на действие до 01.10.2017г., а вторият е от
13.20.2016г. със срок на действие до 01.10.2025г. Според чл.18 от двата договора при
прехвърляне на собствеността на арендувания обект, наследяване и други, приобретателят
замества арендодателя като страна по договора за аренда. От представеното по делото
удостоверение, издадено от ЗКПУ „*****“ в с. Т. е видно, че арендното плащане (добивът от
вещта), е получено от А. и е размер на 891,34 лева за периода от 2013г. до 2016г. При тези
факти, изводът на районния съд за основателност на иска, е правилен и обоснован.
Мотивите на решението в тази част са задълбочени и добре структурирани, поради което
въззивната инстанция препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
По изложените съображения, жалбата на Д. А. против решението в осъдителната част
е неоснователна и трябва да се остави без уважение. Решението в тази част е правилно и
трябва да се потвърди.
7
Решението в частта, в която са отхвърлени исковете на Т. Д. по чл.59, ал.1 от ЗЗД и
по чл.93 от ЗС за периода от 0.06.2013г. до 17.01.2015г. също е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По приложението на
тази норма е създадена задължителна съдебна практика, според която вземането за
обезщетение по чл.59, ал.1 от ЗЗД като компенсация за ползата, от която собственикът се е
лишил, не е вземане за наем нито друго периодично плащане. Поради това, същото се
погасява с общата петгодишна давност, а не с кратката такава. Аналогично е фактическото и
правно положение на вземането за арендно плащане като добив от вещта по смисъла на
чл.93 от ЗС. В този смисъл е решение № 516/11.01.2011г., постановено от ІІІ ГО на ВКС по
гр. д. № 1385/2009г. и решение № 544/23.07.2020г., постановено от ІV ГО на ВКС по гр. д.
№ 736/2009г. В конкретния случай районният съд е приложил правилно цитираната съдебна
практика.
Възражението на въззивната страна Д. за многократно прекъсване на давността, е
неоснователно. Съгласно чл.116 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за започване на помирително
производство или с предприемане на действия за принудително изпълнение. Предявяването
на установителния иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД през 2013г. и на ревандикационния иск през
2016г. не могат да бъдат отнесени към изключенията, които прекъсват течението на
давността по отношение на вземанията за неоснователно обогатяване и за добивите от
вещта, тъй като всички тези искове имат различен предмет. Образуването на наказателно
производство също не е сред изключенията, които могат да произведат ефекта на прекъсване
на давността. Аналогично е и правното действие на поканата за плащане. Съдебната
практика, с която жалбоподателката аргументира възражението си – решение №
240/21.06.2011г., постановено от ІІІ ГО на ВКС по гр. д. № 1390/2010г. се отнася за
характера на вземането за неоснователно обогатяване и приложимата към него обща, а не
кратка погасителна давност, но не и за прекъсването на давността. Останалите доводи в
жалбата касаят фактите по делото, които са установени правилно от районния съд и които
не променят извода, изложен по-горе.
Искането на жалбоподателката Д. за отмяна на решението в частта, в която същата е
осъдена да заплати съдебни разноски в размер на 1976,92 лева е неоснователно.
Обстоятелството, че Д. е освободена от предварително заплащане на разноски по делото, не
я освобождава от отговорността за разноски при разрешаване на спора.
По изложените съображения, жалбата на Т. Д. е неоснователна и трябва да се остави
без уважение със следващото от това потвърждаване на решението в отхвърлителната част.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от въззивника Д.
А., което е неоснователно поради отхвърляне на жалбата.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260058/07.04.2022г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. д. № 291/2022г. в обжалваните части.
8
Решението подлежи на обжалване пред Върхове касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9