Решение по дело №948/2020 на Окръжен съд - Плевен

                                      Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е       

                       

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     

                                                     

                            Гр.Плевен                          01.02.2021г.

 

          ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен наказателен състав,в публично заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и първа  година в състав :     

                              

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ГРЪНЧАРОВ                                      

                                 

                                     ЧЛЕНОВЕ : КАЛОЯН ГЕРГОВ

                                                          МАРИАН И.

 

          СЕКРЕТАР : ПЕТЪР ПЕТРОВ

           ПРОКУРОР:АННА БАРАКОВА                                                                             

          Като разгледа докладваното от съдия Мариан И. В.Ч.Н.Д   № 948/2020 г. по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното:

         Въззивно производство по реда на глава XXI от НПК.

         С определение  № 260063/13.10.2020г. по ЧНД № 1927/2020г. ,   Районен съд-гр.Плевен, на основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК, определил на осъдения Г.Л.И. общо най-тежко наказание измежду наложените му с влезли в сила съдебни актове по НОХД№2484/2019г., и НОХД№2425/2019г. и НОХД№2159/2020г., а именно лишаване от свобода в размер на една година и два месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.24 от НК така определеното общо наказание увеличил с шест месеца, като постановил да се изтърпи общо наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.На основание чл.25, ал.2 от НК, приспаднал отчасти изтърпените от осъдения наказания лишаване от свобода по НОХД№2425/2019г. и НОХД№2159/2020г. РС-Плевен, в размер на десет месеца  и по НОХД №591/2020г. на РС-Плевен, в размер на четиринадесет дни, съобразно справката на ЗНРНОД-затвора Плевен.

          Срещу определението е подадена въззивна жалба от адвокат Т.К.-***-служебен защитник на осъдения Г.Л.И..С жалбата се възразява и излагат доводи, срещу определението на съда, с което е приложена разпоредбата на чл.24 от НК и било увеличено определеното общо наказание.Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционното определение в тази му част.         

          В съдебното заседание  пред въззивния съд, адвока Т.К. пледира да се отмени изцяло подстановеното определение, тъй като в определеното общо наказание на осъдения е включено наложено наказание по НОХД№2484/2019г. на РС-Плевен.

         Осъденият Г.Л.И., моли да не му бъде завишавано общото наказание и да му бъде приспадното изтърпяното до момента наказание по същите влезли в сила присъди.

         Прокурорът счита, че определението на първоинстанционния съд следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.В подкрепа се позовава на приетото от въззивния съд като писмено доказателство-заверено копие на посочената в обжалваното определение присъда по НОХД№2484/2019г. на РС-Плевен,  която е постановена по отношение на друг осъден.

          Плевенският окръжен съд като взе предвид становищата на страните  и доказателствата по делото  намира  следното:

          Жалбата е процесуално допустима.

          Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:.

           От приложената справка за съдимост  е видно, че Г. Л.И. е осъждан многократно.По постановените влезли в сила съдебни актове по НОХД№2425/2019г. и НОХД№2159/2020г. и двете на РС-Плевен,  е било определяно общо наказание съобразно чл.25 и 23 от НК.В предложението на прокурора за определяне на общо наказание на осъдения Г.И., както и в една част от обжалваното определение, освен осъжданията по НОХД№2425/2019г. и НОХД№2159/2019г. на РС-Плевен е посочено и влязлото в сила определение по споразумение №260017/21.09.2020г. по НОХД №591/2020 на РС-Плевен, с което на осъдения Г.И. е било наложено наказание в размер на 1 година и два месеца лишаване от свобода .Това осъждане е под №26 в справката за съдимост.Това са и влезлите в сила съдебни актове,  по които е следвало да се определи общо наказание съобразно чл.23-25 от НК.

             Въпреки това,  в предложението на прокурора е посочено и включено НОХД№2484/2019г./ на РС-Плевен и в последствие с определението на съда, е определено общо наказание по влезлите в сила съдебни актове по НОХД№2484/2019г.и НОХД№2425/2019г. и НОХД№2159/2020г./2019г./Първоинстанционният съд не е приложил съдебните актове, а е определил общо наказание само по справката за съдимост.

          Видно от справката за съдимост е, че по отношение на осъдения Г.И.,  няма осъждане по НОХД№2484/2019г.  на РС-Плевен, а от приетото като писмено доказателство във възивното производство/л.14/- копие на присъда постановена  по НОХД№2484/2019г. на РС-Плевен , че това осъждане се отнася за друго лице-Й.М.П., а не за осъдения Г.Л.И..

           Включването в съвкупността за определяне на общо наказание по отношение на осъжданията на Г.И., на  неотносим съдебен акт, в случая за друг осъден- Й.П., е незаконосъобразно.Това е довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт, при определяне на общото наказание за осъдения Г.И..В диспозитива на обжалваното определение не е посочено осъждането  на Г.И. по НОХД №591/2020г. на РС-Плевен, но същевременно е извършено приспадане на изтърпяното до момента наказание съобразно чл.25, ал.2 от НК.Това е в станало в резултат на допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неприлагане на всички относими съдебни актове за групиране на наказанията, съответно до ограничаване правата на страните по смисъла на чл.348, ал.3,т1 от НПК.Ако това е било невъзможно едва тогава следва да се преценява само по отразеното в справката за съдимост.В конкретния случай, както се посочи и в справката за съдимост и от приложените съдебни актове във въззивното производство е видно, че  такова осъждане, по НОХД№2484/2019г. на РС-Плевен, по отношение на осъдения Г.  И. няма.В този смисъл и мотивите на първоин- станционния съд, относно приложението на чл.24 от НК, са незаконосъобразни, тъй като са във връзка с определено общо наказание, в което е включен съдебен акт постановен по отношение на друго лице, а не на осъдения Г.И..По същество се приравняват на липса на мотиви, съобразно, чл.348 , ал.3, т. 2 от НПК, за съществени относими към предмета на делото обстоятелства

     Въззивният съд е контролна инстанция за проверка на правилността на постановеният съдебен акт и е невъзможно  при липса на мотиви за съществени въпроси касаещи предмета на делото, в случая защо е включено осъждане по НОХД№2484/2019г.  на РС-Плевен, да отстрани допуснатото процесуално нарушение.

     При това положение следва да се отмени изцяло постановеното определение и върне делото на първоинстанционния съд, като при ново му разглеждане се отстрани допуснатото нарушение.

      По изложените съображения Плевенският окръжен съд,        

 

                                     

                                              Р    Е    Ш   И:

 

        ОТМЕНЯ  определение № 260063/13.10.2020г. постановено по ЧНД № 1927/2020г. на  Районен съд-гр.Плевен.

        ВРЪЩА  делото за ново разгреждане от друг състав на РС-гр.Плевен. 

                

         Решението е окончателно и не подлежи жалба или протест. 

                                                                                                                                                                                                    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: