Определение по дело №5100/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260685
Дата: 5 март 2021 г.
Съдия: Велина Димитрова Пенева
Дело: 20205530105100
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….                                              05.03.2021 г.                      гр. Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА               IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети март                                             две хиляди  двадесет и първа година

в закрито заседание в следния състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия  Пенева

гр. д. № 5100 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по същото.

Следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими писмени          доказателства по делото приложените към исковата молба документи.

Следва страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 25.03.2021г., от 15:30 часа, за която дата да се призоват страните.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

Предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

Ищецът Д.Х.Г. твърди в исковата си молба, че на 29.01.2019 г., около 20.30 часа, отивала на гости на адрес ул. “Братя Жекови“ № 12 в град Стара Загора, където имала уговорка със свои колеги да гледат заедно филм. Г. се придвижвала с лек автомобил „Мерцедес С 220” с per. № СТ 7000 ВК, собственост на родителите й. Пристигайки на адреса, поради притеснението си къде точно да паркира, Д.Х.Г. се обадила на състудента си Станимир Евгениев Стоянов и го помолила да я насочва при паркирането. От терасата на апартамента си, по телефона, Стоянов я упътил към свободно място и ищцата предприела маневра за паркиране на заден ход. При извършване на маневрата усетила, че автомобилът й докоснал нещо и ищцата веднага преустановила движението му. Станимир Стоянов видял, че колата управлявана от Д.Х.Г. леко се ударила в паркирания зад нея автомобил и й казал по телефона, че е чукнала автомобила, намиращ се зад нейния. След това Стоянов отишъл при Г..

По това време ответникът Р.И.Р. и брат му Станислав И.Р. гледали телевизия в дома си на ул. “Братя Жекови“ № 13. Те чули удара и Станислав Р. излязъл от къщата си, за да провери какво е станало. Видял, че собственият му лек автомобил „Фолксваген Голф 4” с per. № СТ 4869 АВ е ударен в задната част. Той почукал по прозореца на шофьорската врата на ищцата и тя го отворила. Станислав Р. се разкрещял на Г., тъй като бил ядосан, че е ударила автомобила му. Ищцата решила да излезе от автомобила, за да види какво точно се е случило, като преди това успяла да се обади по телефона на баща си. Междувременно на място при тях пристигнал Станимир Стоянов, който се опитал да успокои Станислав Р., че нищо толкова не е станало. Станислав Р. осветявал с фенерчето от телефона си двете коли в областта на съприкосновението. Г. излязла от автомобила си и заедно със състудента си Станимир Стоянов също оглеждали лекия автомобил „Фолксваген Голф 4”. Чувайки виковете, ответникът Р.И.Р. се показал на прозореца на къщата си и извикал на ищцата: „Ей, курво мръсна, помляхте ни колите тука! Ей сега ще сляза и ще видиш!“ После взел законно притежаваното си огнестрелно оръжие - пистолет, марка „Глок” калибър 9x19 мм, с поставен в него пълнител, зареден с патрони и излязъл от дома си. Приближил се откъм гърба на Д.Х.Г., сграбчил я за дясното рамо, обърнал я към себе си и насочил пистолета към главата й, като казал, че „ей сега ще разреши проблема“. Ищцата изпищяла, паникьосала се и се свила. Разтреперила се от ужас, за около минута била неадекватна. Станислав Р. изблъскал брат си към къщата с думите: „Брат ми, какво правиш, успокой се!”. Ответникът Р.И.Р. се прибрал в къщата си. Ищцата влязла в автомобила си, затворила вратата и се разплакала. Станимир Стоянов също се изплашил от поведението на ответника и веднага се качил при нея в автомобила. Ицщата подала от телефона си сигнал на тел. 112, за насочено срещу нея оръжие. Тъй като треперела от ужас първоначално не можела да обясни къде се намира и какво се е случило с нея. Жената, с която разговаряла я разпитвала, а Стоянов й помагал да обясни случая. Г. започнала да се задушава, дишала трудно, плачела.

От апартамента си излязъл и Велислав Първанов, който отишъл в автомобила при Стоянов и ищцата и се качил при тях на задната седалка. Ищцата била много изплашена, разстроена и плачела.

Няколко минути след това, на мястото пристигнал полицейски екип на Второ РУ - Стара Загора. Малко след пристигането на полицейския екип дошъл ответникът Р.И.Р. и ищцата треперейки разказала какво се е случило. За оказване на съдействие, на място се отзовал и екип на Първо РУ - Стара Загора. През цялото време Г. треперила, плачела, буквално не можела името си да каже. През това време с таксиметров автомобил пристигнали и родителите на ищцата. Ответникът Р.И.Р. се държал арогантно, започнал да обижда и се нахвърлил върху бащата на ищцата. За да предотвратят опасността от сбиване, полицейските служители застанали между тях, а ответникът се опитвал да ги избута и ги обиждал.

Във връзка с подадения сигнал за ПТП и за оказване на съдействие, на мястото пристигнал и екип на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора, който огледал двата автомобила и не установил видими щети. Тествали Г. с техническо средство за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна.

По разпореждане на ОДЧ при Второ РУ — Стара Загора, на участниците в инцидента било разпоредено веднага да отидат до управлението.Във връзка със състоянието на ищцата, бил подаден сигнал в ЦСМП Стара Загора, откъдето изпратили линейка във Второ РУ за оказване медицинска помощ. Ответникът и двама полицейските служители се върнали в къщата на ул. “Братя Жекови“ № 13, където ответникът Р.Р. отключил касата си и предал доброволно собствения си пистолет марка „Глок‘, калибър 9x19 мм, № АНН - 912. Пистолетът бил с пълнител зареден с патрони. Ответникът Р. бил задържан по ЗМвР за срок от 24 часа.

Било образувано досъдебно производство № 45/2019год. по описа на Окръжен Следствен отдел при ОП - Стара Загора /пр. пр. № 400/2019год. по описа на РП — Стара Загора/.

С Присъда № 29 от 19.02.2020 г., постановена по НОХД № 2581/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, същият съд е признал ответника Р.И.Р. за виновен в това, че на 29.01.2019 г., в град Стара Загора се заканил на Д.Х.Г. с убийство, като насочил към главата й законно притежаваното си огнестрелно оръжие - пистолет марка „Глок”, калибър 9x19 мм с № АНН 912 и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК го осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Със същата присъда Районен съд - Стара Загора е признал ответника Р.И.Р. за виновен и в това, че на 29.01.2019 год. в град Стара Загора, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - буйствал, държал се агресивно и отправял обидни и заплашителни реплики към Христо Димов Генов: „Какъв си ти, бе? За велик криминалист ли се мислиш, бе лайнар! Като те набарам, ще видиш какво ще стане!”, налитал да го бие, като избутвал полицейски служители и ги обиждал с думите: „Палета, вчерашни хлапета, мишоци!”, поради което и на основание чл. 325, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, както и на „обществено порицание”, което да се изпълни чрез обявяване на съдебния акт в административното бюро/кметството по местоживеене на подсъдимия.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът бил определил и наложил на Р.И.Р., едно общо наказание, до размера на по — тежкото от горепосочените, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, към което общо най - тежко наказание на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил наказанието „Обществено порицание”.

С Решение № 260010 от 01.09.2020 год., постановено по ВНОХД № 1073/2020 год. по описа на ОС - Стара Загора, същият съд е потвърдил изцяло първоинстанционната Присъда № 29 от 19.02.2020 год., постановена по НОХД № 2581/2019 год. по описа на Районен съд - Стара Загора. Присъдата е влязла в сила на 01.09.2020 год.

Съобразно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно - следствена връзка с извършеното.

В настоящия случай били налице всички елементи на фактическия състав описан по - горе. Предвид наличието на влязла в сила присъда, с която ответникът Р.И.Р. е признат за виновен в извършено престъпление, фактът на деянието, неговото авторство, противоправността му и виновността на ответника били безспорно установени по силата на чл. 300 от ГПК. Съгласно тази норма влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието, относно посочените по — горе обстоятелства. Следователно в конкретния случай било безспорно установено, че именно Р.И.Р.,*** се заканил на ищцата Д.Х.Г. с убийство, като насочил към главата й законно притежаваното си огнестрелно оръжие — пистолет марка „Глок”, калибър 9x19 мм с № АНН 912 и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му. В резултат на противоправното си деяние, ответникът Р.И.Р. е причинил на Д.Х.Г. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея душевни болки и страдания.

Непосредствено след инцидента - на 29.01.2019 год., виждайки състоянието, в което се намира Г. - същата била в състояние на силен стрес и уплаха, треперила, плачела, буквално не можела името си да каже, не можела да контролира тялото и крайниците си, от силните шок и емоции мускулите й се схванали, от Второ РУ - Стара Загора се обадили на ЦСМП Стара Загора, откъдето изпратили екип, който прегледал ищцата. На място й била оказана първа помощ, но тъй като кръвното налягане на Г. било много ниско, медицинският екип не й сложил инжекция, а и дали „Валериан“ на таблетки.

Тъй като не се чувствала добре - била напрегната, непрекъснато преживявала инцидента, плачела, не можела да спи, будила се през 20 минути, пулсът й бил учестен, възпроизвеждала инцидента, мислила, че някой я следи, два дни по — късно ищцата посетила психиатър в „Център за психично здраве“ ЕООД - град Стара Загора, където й била направена консултация. Била й поставена диагноза: Реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията; Остра стресова реакция.

По време на отправянето на заплахите срещу нея, ищцата била в състояние на силен стрес и уплаха, преживяла е негативни емоции и чувства, усещала е ескалиращо напрежение и тревожност. Тя е възприела като напълно действителни, реални и възможно реализируеми отправените закани за убийство, вследствие на насочен пистолет и заплахи, които са породили у нея основателен страх за тяхното осъществяване и за интегритета на тялото й. Резултатът от преживяното е провокиран стрес със силен интензитет по съдържание и емоционална наситеност, в резултат на което впоследствие настъпва промяна в психичното състояние на ищцата.

В резултат на престъпното деяние, ищцата започнала да изпитва страх от посегателство върху нея, върху семейството й, върху хората от близкото й обкръжение и имуществото й. Страхувала се от непосредствено нападение, както вкъщи, така и навън върху нея и близките й. Не се придвижвала сама из града. Като излизала навън, във всеки мъж припознавала нападателя си. Била напрегната и тревожна, сънят й бил нарушен, а апетитът й - намален, отслабнала на тегло, често се разплаквала и разтрепервала. Имала затруднена концентрация и понижена работоспособност. В продължение на месец през ден посещавала психолог. За период от около месец почти ежедневно изпитвала липса на въздух и усещала се, че се задушава. В тези моменти приемала „Валериан“, за да получи успокоение. На моменти споменът за случилото се, който бил особено мъчителен за Г., продължава да се връща. Преживеният стрес, унижение, негативни емоционални състояния правят Д.Х.Г. несигурна и това се е отразило на поведението и контактите й с околните. Към настоящия момент преживяното продължава да предизвиква силни отрицателни емоции у ищцата. Споменът от инцидента продължава да е все така силен и предизвиква спонтанен плач.

Претърпените от Г. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, стрес и и негативни емоционални състояния, в следствие на извършено от ответника Р.И.Р. престъпление, за което е бил признат за виновен с влязла в сила Присъда № 29 от 19.02.2020 г., постановена по НОХД № 2581/2019 год. по описа на Районен съд - Стара Загора, ищцата оценява на сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева. Счита, че посочената сума е съобразена с критериите за справедливост при определяне на обезщетения за неимуществени вреди в подобни случаи, както и с трайната съдебна практика. Следва да бъдат отчетени и характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено.

Претендира присъждане на законната лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането - 29.01.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.

Искането до  съда е да постановите решение, с което да осъдите ответника Р.И.Р., ЕГН **********,*** да заплати на ищцата Д.Х.Г., ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, сумата от 5 000 лева /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени душевни болки, страдания, стрес и негативни емоционални състояния, пряка и непосредствена последица от извършено от ответника престъпление, за което е бил признат за виновен с влязла в сила Присъда № 29 от 19.02.2020 г., постановена по НОХД № 2581/2019 год. по описа на Районен съд - Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 29.01.2019 год., до окончателното изплащане на сумата.

Претендира направените по делото разноски, в т. ч. и възнаграждение за  адвокат. Предоставя банкова сметка *** Д.Х.Г., разкрита вУниКредит Булбанк, а именно: IBAN: ***; BIC: ***.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Р.И.Р.  е подал писмен отговор в който  взема становище по спора, а именно, че предявеният иск бил допустим, предявен е от правно лигитимирана страна като по съществото си бил частично основателен и поради това обстоятелство оспорвал размера на предявения иск за сумата от 5 000 лева ,като аргументите и съображенията  за това били следните: Нормата на чл.45 ЗЗД вменявала в задължение на всеки да поправи вредите, виновно причинени другиму,като под вреди се разбират както имуществените,така и неимуществените. Ищцата обосновава претърпените от нея душевни страдания,психически стрес и негативни емоционални състояния като резултат на отправената и закана с убийство от страна на ответника. Представените като доказателства присъда № 29/19.02.2020 г.на PC - Стара Загора постановена по НОХД № 2581/2019 год. и решение от 01.09.2020 год постановено по ВНОХД № 1073/20 год.по описа на Окръжен съд - Стара Загора безспорно установявали това,че ответника е извършил спрямо ищцата на 29.01.2019 год. в гр.Стара Загора престъпление по чл.144 ,ал.З вр.с ал.1 НК. В обстоятелствената част на исковата молба се сочело, че на ищцата в резултат на извършеното от ответника престъпление ,за което е осъден с влязла в законна сила присъда ,са причинени психически страдания , изразяващи се в напрегнатост непрекъснато изживяване на инцидента невъзможността да спи, чувство на страх, затруднена концентрация и понижена работоспособност. Тоест могло да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между стореното престъпно деяние и причинения вредоносен резултат, поради което бил налице всички елементи на състава, пораждащ права за увредения срещу прекия причинител на неимуществено увреждане.

За определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на ищцата неимуществени вреди била приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и заложеният в нея принцип на справедливост. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/. Според задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на 111 1ВС № 4/1968 г., размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При определяне на обезщетението следвало да се вземе впредвид естеството на причинените, вследствие на нанесените със заканата с убийство спрямо ищцата от ответника неимуществени вреди, възрастта й, интензитета на претърпените болки и страдания и психически стрес и дискомфорт, касателно процеса лимитирани от времевия период от случилото се на 29.01.2019 год. до датата на предявяване на иска - 08.12.2020 год.,т.е почти две години.

Поради това, счита, че искът за причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното от ответника престъпление по чл.144 ,ал.З вр.с ал.1 НК - закана с убийство, следва да бъде уважен до размера от 2000 лева, което се явява справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди ,като за разликата до пълният предявен размер на този иск за сумата от 5000 лева същият следва да се отхвърли, като неоснователен. Искането до съда е да постанови решение с което да уважи предявения иск до размера от 2000 лева, като за разликата до пълният предявен размер на този иск за сумата от 5000 лева същият следва да се отхвърли, като неоснователен, претендира  разноските по водене на делото.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:

Ищецът следва да докаже фактите и обстоятелствата сочени в исковата молба.

Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ и, че така платеното му се дължи.

           ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба заверени преписи от: Присъда № 29 от 19.02.2020 г., постановена по НОХД № 2581/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора;Решение № 260010 от 01.09.2020 год., постановено по ВНОХД № ] 073/2020 год. по описа на ОС - Стара Загора;Документ за Консултация с психиатър, издаден от д-р Радка Джелебова психиатър при „Център за психично здраве“ ЕООД — гр.Стара Загора; Съдебна психологична експертиза;

         ДОПУСКА изслушването на по две лица в качество на свидетели при режим на довеждане от ищеца и от ответника.

         ИЗИСКВА  НОХД 2581/2019 год. по описа на Районен съд - Стара Загора.

        ДОПУСКА изслушването на съдебна психолого - психиатрична експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, включително и с тези по НОХД № 2581/2019 год. по описа на Районен съд - Стара Загора, с показанията на свидетелите и извърши освидетелстване на ищцата, да отговори на въпросите посочени в исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Слав Петков Славов, при депозит от 100 лева, платими от ищеца,  в 3 - дневен срок от връчване на определението.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.       

ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от отговора на ответника, ведно с приложенията към него, като му се укаже, че може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото съдебно заседание.

 

На основание чл.146, във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: